Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

   № 253 /гр. Варна, 28.11.2017 г.

                                                

В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на петнадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                          ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                         НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

При участието на секретаря Десислава Чипева като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.т.д.№497/2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба на “ПОЛИМЕРИ“ АД – в несъстоятелност, ЕИК 813143396, със седалище гр.Девня срещу решение №432/28.06.2017 г. по т.д.1885/2015 г.  по описа на ВОС, с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу “ПАРТНЪРС КОМЕРС“  ЕООД, ЕИК 121366169, със седалище гр.София, искове за установяване нищожност на договор за покупко-продажба /с клауза за даване вместо изпълнение/ от 11.02.2011 г., сключен във формата на нотариален акт №97/11.02.2011г., том първи, рег.№536, дело №76 от 11.02.2011г. на нотариус В.М., рег.№465 в НК, с твърдения за липса на основание и в условие на евентуалност иск за установяване недействителността на същата сделка поради липса на съгласие – липса на представителна власт за пълномощниците по сделката, на основание чл.26, ал.2, предложение четвърто от ЗЗД вр.чл.42, ал.2 ЗЗД.

Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, допуснати процесуални  нарушения, неправилно интерпретиране на доказателствата и необосновани изводи. Излага се, че договорът е нищожен поради липса на основание за сключването му, тъй като не е налице дълг на продавача към купувача.                

Насрещната страна “ПАРТНЪРС КОМЕРС“  ЕООД, ЕИК 121366169, със седалище гр.София е подала писмен отговор, в който оспорва жалбата.                  За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:                                     Ищецът излага в исковата молба, че с нотариален акт №97/11.02.2011 г., на нотариус В. М. е продал на ответното дружество „ПАРТНЪРС КОМЕРС“ ЕООД, недвижими имоти за сумата от 772 000 лева, представляваща частично погасяване на дълг на продавача към купувача. Твърди, че към датата на продажбата не е имал задължения към ответното дружество в този размер, поради което и сделката е сключена при начална липса на основание. В условията на евентуалност счита сделката за нищожна поради липса на  съгласие, тъй като лицата подписали от името на двете дружества, не са разполагали с представителна власт.     

Ответното оспорва допустимостта на искове с твърдение, че е налице специален ред за попълване масата на несъстоятелността, като сроковете за предявяване на тези искове е изтекъл. По отношение основателността на главния иска излага, че към датата на сключване на сделката, ответникът има изискуемо вземане от ищеца в размер на 926 400 лева, поради което с цената на сделката задължението е погасено до размера от 772 000 лева. По отношение на предявения в евентуалност иск за установяване нищожност на сделката поради липса на съгласие излага, че извършените действия без представителна власт не водят до нищожност, а до относителна недействителност, поради което извършените действия без представителна власт, могат да бъдат потвърдени. Излага, че е налице приложение на  разпоредбата на чл.301 от ТЗ, като ищецът не се е противопоставил на сделката веднага след узнаването.                                                     Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.                                                                        Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:              Между страните не се спори, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в НА №97, том първи, рег.№536, дело №76 от 11.02.2011 г. на нотариус В. М., въззивникът „ПОЛИМЕРИ“ АД, действащо чрез пълномощника си Д. П. е прехвърлило на „ПАРТНЪРС КОМЕРС“ ЕООД, чрез пълномощника му Владимир Ботев, следните недвижими имоти: ПИ с идентификатор №20482.505.213 по КК на гр.Девня с площ от 29 479 кв.м. ведно с построени в имота - сграда за енергопроизводство с идентификатор №20482.505.213.4; сграда за енергопроизводство с идентификатор 20482.505.213.5; друг вид производствена складова база с идентификатор 20482.505.213.12; друг вид производствена складова база с идентификатор 20482.505.213.13; складова база едноетажна с идентификатор 20482.505.213.14; складова база с идентификатор 20482.505.213.15 и складова база с идентификатор 20482.505.213.16 с обща данъчна оценка от 312 620.10 лева, за продажна цена от 772 000 лева. Съгласно Раздел ІІ от нотариалния акт, продавачът продава на купувача описаните дълготрайни материални активи – недвижими имоти, общо за сумата от 772 000 лв., представляваща частично погасяване на дълг на „Полимери“ АД към „Партнърс комерс“ ЕООД.

От заключенията по вещото лице по първоначалната и допълнителна ССчЕ се установява, че нотариалният акт е отразен в счетоводството на „Партнърс комерс“ ЕООД,  като вземането за предоставени на „Полимери“ АД краткосрочни заеми на стойност от 1 368 489.76 лева, водено по сметка 151 е намалено със сумата по процесната сделката. От движенията по сметка 151 -  Краткосрочни заеми – Полимери се установява, че въззиваемото дружество е водило разчетите си с „Полимери“ АД, възникнали при извършване на плащания към трети лица за сметка на Полимери и съответно намалени при получаване на плащания от трети лица в полза на Полимери. Според заключението към 31.07.2009 г. изцяло са погасени задълженията на „Партнърс Комерс“ ЕООД към „Полимери“ АД и едва след тази дата по дебитно салдо, възниква вземане на „Партнърс комерс“ ЕООД от „Полимери“ АД. В тази връзка в обявения ГФО на въззивника към 31.12.2010 г. е отразено задължение към въззиваемото дружество в размер на 1138 х.лева, а при въззиваемото дружество е отразено вземане в размер на 1 892 х.лева. Причината за разминаването, според вещото лице е различните счетоводни дати, на които двете дружества са отразили прихващането на насрещните задължения. Осчетоводяването на вземанията, съответно задълженията като краткосрочни заеми е резултат от плащания от банковите сметки на „Партнърс комерс“ ЕООД към трети лица за сметка на „Полимери“ АД, в периода 01.01.2009 г. - 31.12.2011 г. Тези плащания от страна на въззиваемото дружество, за погасяване задължения на въззивника към трети лица от банковите регистри са намерили отражение в счетоводните хронологични регистри като е налице съответствие между записаните номера на счетоводни операции в банковите регистри и данните за съответния номер от счетоводния хронологичен регистър.                                                     Според заключението, към датата на процесния нот.акт - 11.02.2011 г., е било налице вземане на „Партнърс комерс“ ЕООД от „Полимери“ АД по предоставени краткосрочни заеми в размер на 994 190.73 лева и това вземане е прихванато срещу задължение от 926 400 лева с ДДС на „Партнърс комерс“ ЕООД към „Полимери“ АД, възникнало на основание атакуваната сделка. Наред с осчетоводяванията, във връзка с процесния договор от продавача „Полимери“ АД е издадена фактура №22650/28.02.2011 г., включена в регистрите по ЗДДС за съответния период, с данъчната основа 772 000 лева и 154 400 лева ДДС.                                        С оглед установения начин на осчетоводяване на процесната сделка в счетоводствата на двете дружества, настоящият състав намира, че клаузата на т.ІІ от нотариалния акт, според която продавачът продава на купувача описаните дълготрайни материални активи – недвижими имоти, общо за сумата от 772 000 лв., представляваща частично погасяване на дълг на „Полимери“ АД към „Партнърс комерс“ ЕООД, е такава за начин на погасяване на задължението за уговорената продажна цена - чрез прихващане. Клаузата не обективира съгласие за даване вместо изпълнение, тъй като липсата на индивидуализция на задълженията, води до невъзможност за постигане на  директен погасителен ефект и в резултат на това, специфичното основание /каузата/ на договор за даване вместо изпълнение, не може да се насложи към основанието на продажбеното правоотношение.             

Гореизложеното води до извода, че атакуваната сделка не е без основание, тъй като целта е да се придобие правото на собственост. В случай, че не е налице насрещен дълг, с който да бъде прихванато  възникнало от продажбеното правоотношение задължение на купувача за заплащане на уговорената цена на прехвърлените недвижими имоти, продавачът има право да търси заплащане на цената или да развали договора за продажба.                     

Независимо от извода, че в клаузата процесния нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот няма характер на даване вместо изпълнение, и липсата на дълг, с която да бъде прихваната продажната цена, не е релевантна спрямо твърдяното основание за нищожност на договора, въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния съд относно съществуването на парично задължение на „Полимери“ АД към „Партнърс комерс“ към датата на сключване на договора, в размер по-висок от уговорената обща цена на недвижимите имоти. Следователно предявеният иск с правно основание чл. 26, ал.2, предл.4 от ЗЗД би се явил неоснователен и наличие на договорна клауза, обективираща съществени елементи на договор за даване вместо изпълнение.

Макар във въззивната жалба да не се сочат основания във връзка с произнасянето по евентуално предявения иск за установяване недействителността на сделката в хипотезата на чл.42, ал.2 от ЗЗД, следва да се посочи, че съобразно разясненията дадени в ТР №5/2014г. на ОСГТК на ВКС, поради предвидената в нормата на чл.42, ал.2 от ЗЗД възможмост, договор сключен от лице без представителна власт да бъде потвърден от мнимо представлявания и по този начин, с обратна сила се заличат последиците от недействителността. В конкретния случай, от една страна не се установяват пороци на упълномощителната сделка, доколкото от заключението по графологическата експертиза се установява, че подписа след текста „упълномощител” в представения за изследване оригинал на пълномощно рег.№2230/08.02.2011 г. и рег.№2231/08.02.2011г. е изпълнен от представляващи въззиваемото дружество Николай Банев, а подписа след текста „упълномощител” в оригинала на пълномощно рег.№2227 и рег.№2228 и двете от 08.02.2011 г. е изпълнен от представляващи въззивника Милена Шопова и от друга страна, налице са достатъчно доказателства, че продавачът е знаел за извършената продажба (осчетоводяване, фактуриране, ГФО и др.) и не се е противопоставил по никакъв начин, с което е потвърдил сделката.

Това е достатъчно за съда да приеме, че и предявеният в евентуалност иск за установяване недействителността на сделката, на основание чл.42, ал.2 ЗЗД е неоснователен.                                                   

Ето защо съдът, препращайки и към мотивите на първоинстанционния съд на осн. чл.272 от ГПК, следва да потвърди обжалваното решение.           

В случая, с оглед цената на иска – 311 679 лева, минималното възнаграждение определено по правилата на чл.7, ал.2, т.5  от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 7764 лева, поради което съдът намира възражението за прекомерност на уговореното и платено възнаграждение от 10 620 лева с ДДС, с оглед фактическата и правна сложност на спора и броя на предявените искове, за неоснователно.                                                                                                                                С оглед на гореизложеното и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, съдът намира, че в полза на въззиваемия следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 10 620 лева.                                           Въззивникът „ПОЛИМЕРИ“ АД – в несъстоятелност, със седалище гр.Девня, следва да бъде осъден да заплати и държавна такса в послза на ВнАС, в размер на 1558.40 лева, на осн. чл.620, ал.5 ТЗ

 

Воден от горното съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №432/28.06.2017 г. по т.д.1885/2015 г.  по описа на ВОС, с което са отхвърлени предявените от „ПОЛИМЕРИ“ АД – в несъстоятелност срещу “ПАРТНЪРС КОМЕРС“  ЕООД, ЕИК 121366169, със седалище гр.София, искове за установяване нищожност на договор за покупко-продажба от 11.02.2011 г., обективиран в нотариален акт №97/11.02.2011г., том първи, рег.№536, дело №76 от 11.02.2011г. на нотариус В. М., рег.№465 в НК, с твърдения за липса на основание и в условие на евентуалност иск за установяване недействителността на същата сделка, на основание чл.42, ал.2 ЗЗД.

ОСЪЖДА „ПОЛИМЕРИ“ АД – в несъстоятелност, ЕИК 813143396, със седалище и адрес на управление гр.Девня, Промишлена зона, представлявано от синдика И.Т.Б. ДА ЗАПЛАТИ на „ПАРТНЪРС КОМЕРС " ЕООД, ЕИК 121366169, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 103, представлявано от Николай Йорданов Банев, сумата от 10 620 (десет хиляди, шестстотин и двадесет) лева, представляваща направените съдебно – деловодни разноски за въззивна инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

ОСЪЖДА „ПОЛИМЕРИ“ АД – в несъстоятелност, ЕИК 813143396, със седалище и адрес на управление гр. Девня, Промишлена зона, представлявано от синдика И.Б. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД сумата от 1558.40 (хиляда петстотин петдесет и осем лева и 40 ст.), представляваща дължима за въззивно производство държавна такса, на основание чл.620, ал.5 ТЗ, която сума да се събере от масата на несъстоятелността.

 

Решението подлежи обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

         

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: