Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

252

гр. Варна, 15.11.2019г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на петнадесети октомври, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСЛАВ СЛАВОВ

    ЧЛЕНОВЕ : ДАРИНА МАРКОВА

МАРИЯ ХРИСТОВА

при секретаря ДЕСИСЛАВА ЧИПЕВА,

като разгледа докладваното от съдия М.Христова

в.т.д.№497 по описа за 2019г. на ВнАС,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от ЗК “ЛЕВ ИНС“ АД, гр.София, чрез адв.Р., срещу постановеното решение №310/11.04.2019г. по т.д.№1399/2018г. на ВОС в частта, с която въззивникът е осъден да заплати  М.Ф. Маринова и М.П.М. обезщетения за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания вследствие на смъртта на Г Ф П, причинена от ПТП, настъпило на 24.10.2014г., предизвикано от Б Е Х, при управление на л.а.“Порше Кайен“ с ДК №Х ХХХХ ХХ, за разликата над 5000лв. до присъдените 50 000лв. на всяка една от ищците, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 14.09.2015г. до окончателното им изплащане. 

В жалбата се твърди, че решението в оспорената му част е незаконосъобразно. При определяне размера на присъденото обезщетение съдът е следвало да приложи разпоредбата на чл.493а от КЗ като определи обезщетението в размер на 5000лв. Съгласно пар.96, ал.3 от ПЗР на ЗИД КЗ разпоредбите на КЗ уреждат с обратна сила заварените до влизане в сила на чл.493а случаи, касаещи предявени искове за неимиществени вреди от лицата по чл.493а, ал.4 от КЗ, за периода от 21.06.2018г. до 07.12.2018г., както и за периода от 07.12.2018г. до влизане в сила на наредбата по чл.493а, ал.2 от КЗ.

Предвид изложеното и доколкото исковете, предмет на производството, са предявени в посочените срокове, то за същите е приложим определения размер на обезщетение, като съдът е обвързан от него. Разпоредбата на пар.96 от ПЗР на ЗИД КЗ е приложима за всички предявени искове, независимо дали са по отменения или по действащия КЗ.

Излага се още, че неправилно съдът е приел, че при противоречие между вътрешното и общностното право, следва да приложи последното, без да изчака отмяна на съответните норми, доколкото противоречието е установено с Директива на ЕС, която няма пряко приложение.

В решението не са посочени и конкретно установените обстоятелства, които са довели до присъждане на обезщетения в посочения размер. По делото не са събрани доказателства, от които да се установява степента на засягане на нематериалните блага на ищците, съответни на присъдените суми.

По същество се претендира отмяна на решението в обжалваните му части и отхвърляне на предявените искове за разликата над 5000лв. до присъдените 50 000лв. за всяка една от ищците. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание въззивникът, не се явява и не се представлява.

Въззиваемите страни М Ф Ми М.П.М. с писмен отговор и в съдебно заседание, чрез адв.Н., оспорват жалбата като неоснователна. Излагат, че решението в оспорените му части е законосъобразно и постановено въз основа на събраните по делото доказателства. Разпоредбата на пар.96 от ПЗР на ЗИД КЗ е неприложима към процесните искове, които са подчинени на правилата на отменения КЗ, на основание пар.22 от КЗ. Дори да се приеме, че разпоредбата действащия КЗ е приложима и за отношенията предмет на спора, доколкото същата противоречи на действащото право на ЕС в областта на застрахователните отношения, то същата не може да бъде приложена. Твърдят, че въвеждането на изкуствено определени лимити на отговорността на застрахователя по Застраховка „Гражданска отговорност“ са дискриминационни създаващи различно третиране на увредените от престъпления лица. Същите нарушават и принципа на справедливо обезщетение за претърпените вреди предвиден в чл.52 от ЗЗД.

По делото са събрани доказателства, от които се установяват претърпените от ищците неимуществени вреди – болки и страдания от загубата на починалата им сестра и внучка, възникналите вследствие на същата затруднения в ежедневието, както и емоционалната загуба на всяка една от тях.

По същество молят съда да отхвърли жалбата, потвърди решението в оспорените му части. Претендира присъждане на разноските за настоящото производство в размер на дължимото за всяка една от въззиваемите страни адвокатско възнаграждение, по реда на чл.38а от ЗА.

Съдът намира производството за редовно и допустимо – подадената ВЖ е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.

            Съдът по предмета на спора съобрази следното:

Производството пред ВОС е образувано по предявени искове от М Ф.В. и М.П.М. против ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД за заплащане на сумите от по 200 000лв. за всяка една от тях, представляващи обезщетение за претърпените болки и страдания от загубата на Г Д П, сестра на М В. и внучка на М.М., в резултат на настъпило ПТП на 24.10.2014г., при управление на л.а.”Порше Кайен” с ДК №Х ХХХХ ХХ, осъществено от Б Е Х, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 24.10.2014г. до окончателното им изплащане.

Предявените искове са с правно основание чл.226 КЗ /отм./, приложим на основание пар.22 от ПЗР на КЗ /ДВ, бр. 102/29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016г./ и чл.86 ЗЗД.

            В исковата и допълнителната искова молба се твърди, че на 24.10.2014г., при управление на л.а.”Порше Кайен” с ДК №Х ХХХХ ХХ, водачът Б Е Х е причинил ПТП, като е ударил извършващия маневра завой на ляво л.а.“Рено Клио“ с рег.№В ХХХХ КС, управляван от И С Я, вследствие на което е настъпила смъртта на Г Д П.

            Твърди се, че за извършеното деяние е налице влязла в сила присъда по НОХД №1455/2015г. на ВОС, с която Б Е Х е признат за виновен за причиняване по непредпазливост на смъртта на повече от едно лице.

            Лекият автомобил, с който е извършено ПТП е застрахован по риск ГО, по силата на сключен договор с ответника ЗК "Лев Инс" АД, съгласно полица №22114002041424/06.08.2014г. с валидност от 06.08.2014г. до 06.08.2015г.

            Твърди се, че ищците, като сестра и баба на починалата са имали изключително близки отношения, като и двете не могат да преодолеят загубата към настоящия момент.

            Ответникът ЗК "Лев Инс" АД, с писмени отговори, оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва твърдението за наличие на изключително близки отношения между ищците и пострадалото лице, които да са основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Оспорва твърденията за вида и интензитета на болките и страданията претърпени от ищците по делото. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице поради липса на предпазен колан.

Оспорва и размера на претендираното обезщетение като прекомерен, с оглед принципа на справедливостта, заложен в чл. 52 от ЗЗД, трайната съдебна практика и неблагоприятните последици от настъпилото пътнотранспортно произшествие за ищците. Прави възражение за погасяване по давност на претенцията за законна лихва.

            По същество моли съда да отхвърли исковете като неоснователи и да му присъди направените по делото разноски.

            Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:

            Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

            Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

            В настоящия случай съдът намира, че постановеното от ВОС решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

            РЕШЕНИЕ №310/11.04.2019г. по т.д.№1399/2018г. на ВОС в частите, с които ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД е осъдено да заплати на М Ф.В. и на М.П.М. сумите от по 5 000лв., за всяка една от тях, представляващи обезщетение за претърпените болки и страдания от загубата на Г Д П, сестра на М В. и внучка на М.М., в резултат на настъпило ПТП на 24.10.2014г., при управление на л.а.”Порше Кайен” с ДК №Х ХХХХ ХХ, осъществено от Б Е Х, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 14.09.2015г. до окончателното им изплащане, както и в частта, с която са отхвърлени предявените от М Ф.В. и М.П.М. срещу ЗК“ЛЕВ ИНС“АД, гр.София, искове за разликата над 50 000лв. до претендираните 200 000лв. за всяка една от тях, и за присъждане на законната лихва върху главниците за периода от 24.10.2014г. до 13.09.2015г., е влязло в законна сила. 

            За да бъде осъществен сложния фактически състав на непозволеното увреждане, следва да бъдат налице няколко кумулативно съществуващи предпоставки: деяние (действие или бездействие), противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина на деликвента, независимо от нейната форма - умисъл или небрежност. Отговорността на застрахователя по чл.226 от КЗ /отм./ е за обезвреда на вредите, настъпили в резултат на виновни противоправни действия на лице, обхванато от действието на застраховка „Гражданска отговорност”. За нейното установяване е необходимо да се докаже, че е налице противоправност на действията или бездействията на застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност”, в резултат на която е настъпил вредоносния резултат.

            Съобразно разпоредбата на чл.226 от КЗ /отм./ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.      

            Не е спорно между страните по делото и от приложеното заверено копие на застрахователна полица /л.56/ се установява наличие на застрахователно правоотношение по полица гражданска отговорност №22114002041424 в ЗК „Лев Инс” АД, гр.София, към датата на застрахователното събитие – 24.10.2014г., за МПС л.а.”Порше Кайен“ с ДК №Х ХХХХ ХХ, с което е причинено ПТП, поради което ответникът е надлежно легитимиран да отговаря за предявените спрямо него искове.

            Обстоятелствата от фактическия състав на престъплението /противоправност и вреди, вкл. вина на водача/, са установени с влязъл в сила съдебен акт, постановен по НОХД №1455/2015г. на ВОС.

            Спорни пред настоящата инстанция са въведените в жалбата твърдения относно: размера на присъденото обезщетение, като прекомерно завишен и  противоречащ на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, както и за начина на определянето му, а именно по реда и в лимита определен от разпоредбата на чл.493а от КЗ, приложима на основание пар.96, ал.3 от ПЗР на ЗИД на КЗ.  

            Настоящият състав на съда намира, че съобразно разрешението дадено в ТР№1/2016г. на ОСГТНК на ВКС материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25. V. 1961 г. и Постановление № 5 от 24. ХІ. 1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.

Съдът намира, че на тези лица се присъжда обезщетение, при доказани особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди - болки и страдания с висок интензитет и продължителност.

            Доколкото решението на ВОС е влязло в сила в частта, с която в полза на ищците са присъдени обезщетения в размер на 5000лв., за всяка от тях, въззивната инстанция е обвързана от приетото наличие на предпоставките за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди и следва да се произнесе по размера на същите.

Съдът намира, че разпоредбата на пар.96, ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.), с която е определен максимален размер от 5 000 лева, за обезщетяване на разширения кръг лица, между които попадат и ищците по делото, като е придадено обратно действие за съдебните претенции, предявени след 21.06.2018г. /настоящата искова молба е депозирана в съда на 14.09.2018г./, е неприложима в процесния случай.

Застраховката "Гражданска отговорност", на която е основана исковата претенция е сключена на 06.08.2014г. Съгласно пар.22 от ПЗР на КЗ /в сила от 01.01.2016г./, за застрахователните договори, сключени преди влизане в сила на КЗ /01.01.2016г./, какъвто е и процесния случай, се прилага Част четвърта от КЗ /отм./, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на КЗ, каквито данни и твърдения по делото не са наведени. В разпоредбите на приложимия към процесните отношения отменен КЗ не е предвиден лимит на обезщетенията за неимуществени вреди, под този посочен в пар.27, ал.1, т.2 от ПЗР на КЗ (отм.). Обратното действие на съдебните претенции, предявени след 21.06.2018г. се разпростира по отношение на произшествията, попадащи в приложното поле на новия КЗ, в сила от 01.01.2016г. / в този смисъл е и решение по т.д.№1218/2018г. на ВКС, 2-ро т.о./.

            Изискването на чл.52 от ЗЗД за справедливо определяне на обезщетението за претърпените от ищците М Ф.В. и М.П.М., неимуществени вреди от смъртта на Г Ф П – сестра и внучка, е свързано с преценка на конкретно и обективно настъпили обстоятелства.

            За установяне на претърпените от ищците болки и страдания по делото са разпитани свидетелите С А Ф и Я Й Д, които съдът кредитира като обективни и безспристрастни. 

            От същите се установява, че: Г П е била много близка със сестра си – ищцата М В..***, близо една до друга и са имали топли и близки отношения. Помагали са една на друга и са споделяли трудностите. След смъртта на Г сестра й М е била съкрушена, а животът й се преобърнал. Затворила се, страдала, станала е мрачна и тъжна, сънувала е кошмари. Още не е преодоляла загубата и продължава да тъгува. Поела е грижите за детето на сестра си, която била в най-трудната възраст и променила плановете си да замине за чужбина, за да се грижи за племенницата си. Установява се още, че Г П е живеела в една къща с родителите и баба си – ищцата М.М., с която са се разбирали и са се грижили за домакинството. И към настоящия момент ищцата М.М. не можела да приеме загубата на внучката си и се питала защо не си е отишла тя, вместо Г. Към настоящия момент е затворена, мълчалива и продължава да страда за внучката си.

При определяне на размера на обезщетението, съобразно указанията дадени с ПП 4/68г по приложението на чл. 52 ЗЗД, съдът съобразява установените конкретни обективно съществуващи обстоятелства за всеки един от ищците, както следва: момент на настъпване на смъртта, възраст /32г./ и обществено положение на пострадалата, степен на близост между пострадалата и всяко от лицата, както и съществувалите между тях близки отношения и дълбока връзка, свързани с обич, ежедневна грижа и контакт. След внезапната ѝ смърт, в разцвета на силите ѝ, ищците са претърпели болки и страдания с висок интензитет, които са се отразили на целия им живот. М В., освен тежкото преживяване на загубата, е променила и начина си на живот, като се е отказала от плановете си да замине за чужбина и е поела грижите за племенницата си. По отношение на ищцата М.М. съдът съобразява обстоятелствата, че същата е живяла с починалата си внучка в едно домакинство, но заедно с нейните родители и след смъртта ѝ не е останала сама. Съобразява възрастта на ищцата, както и факта, че след загубата се е затворила и е станала необщителна.

При определяне на обезщетението, съдът отчита и обществено-икономическата обстановка в страната към момента на увреждането и застрахователните лимити към момента на ПТП - 24.10.2014г.

При съвкупен анализ на доказателствата и конкретно посочените обстоятелства, настоящият състав намира, че справедливото обезщетение за всяка една от ищците за претърпените от нея болки и страдания от смъртта на Г П Ф. е, както следва: за М Ф.В.  в размер на 50 000лв. и за М.П.М. в размер на 30 000лв.

Съдът намира, че с така определените обезщетения е постигнат справедливият баланс между претърпени вреди в резултат на деликта и паричното измерение на нуждата от обезвреда, респ. спазен е принципът за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, без обезщетението да представлява средство за повишаване на стандарта на живот на пострадалите. 

Предвид уважаване на иска за неимуществени вреди, основателен се явява и акцесорния иск за мораторна лихва, считано от 14.09.2015г. до окончателното му изплащане, на осн.чл.84, ал.3 ЗЗД вр.чл.223 КЗ, отм.

Предвид частичното не съвпадане изводите на двете инстанции, решението на ВОС следва да бъде отменено в частите, с които са уважени предявените от М.П.М. срещу ЗК „Лев инс“ АД, искове за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания вследствие на смъртта на Г Ф П, причинена от ПТП, настъпило на 24.10.2014г., предизвикано от Б Е Х, при управление на л.а.“Порше Кайен“ с ДК №Х ХХХХ ХХ, за разликата над 30 000лв. до присъдените 50 000лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.09.2015г. до окончателното им изплащане и вместо него постановено друго, с което исковете да бъдат отхвърлени. 

Решението следва да бъде потвърдено в частите, с които ЗКЛев инс“ АД, гр.София е осъдено да заплати на М Ф.В. сумата от 50 000лв. и на М.П.М. сумата от 30 000лв., представляващи обезщетение за претърпените от всяка една от тях неимуществени вреди– болки и страдания вследствие на смъртта на Г Ф П, причинена от ПТП, настъпило на 24.10.2014г., предизвикано от Б Е Х, при управление на л.а.“Порше Кайен“ с ДК №Х ХХХХ ХХ, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 14.09.2015г. до окончателното им изплащане.

Решението следва да бъде отменено в частта за разноските, както следва: 1/ с която ЗК „Лев Инс“ АД, гр.София е осъдено да заплати на адв.В.Н. дължимото адв.възнаграждение за процесуално представителство пред ВОС за разликата над 2 219лв. до присъдените 2765лв., съразмерно уважената част от исковете и 2/ в частта, с която ЗК „Лев Инс“ АД, гр.София е осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВОС разликата над 3200лв. до присъдените 4000лв., представляващи дължимата за производството държавна такса, съразмерно уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.

На основание чл.38 от ЗА ЗКЛев Инс“ АД, гр.София бъде осъдено да заплати на адв. В.Н. адвокатско възнаграждение за оказана от него безплатна адвокатска помощ пред АС – Варна, както следва: от 1880 лв. за М Ф.В. и 1253,33лв. за М.П.М., съобразно отхвърлената част от жалбата.

На основание чл.78 от ГПК и направеното искане М.П.М. следва да бъде осъдена да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД, гр.София сумата от 300лв., представляваща направените ред настоящата инстанция разноски за държавна такса, съразмерно уважената част от жалбата. Разноски за адвокатско възнаграждение не следва да се присъждат в полза на страната, тъй като не са представени доказателства за извършването им.

Воден от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ решение №310/11.04.2019г. по т.д.№1399/2018г. на ВОС в частите, с които: 1/ ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788 със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Лозенец, бул.“Черни Връх“ №51, е осъдено да заплати на М.П.М., ЕГН ********** ***, обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания вследствие на смъртта на Г Ф П, причинена от ПТП, настъпило на 24.10.2014г., предизвикано от Б Е Х, при управление на л.а.“Порше Кайен“ с ДК №Х ХХХХ ХХ, за разликата над 30 000лв. до присъдените 50 000лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.09.2015г. до окончателното ѝ изплащане, 2/ ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788 със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Лозенец, бул.“Черни Връх“ №51, е осъдено да заплати на адв.В.Н. дължимото адв.възнаграждение за процесуално представителство пред ВОС за разликата над 2 219лв. до присъдените 2765лв., съразмерно уважената част от исковете и 3/ ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788 със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Лозенец, бул.“Черни Връх“ №51, е осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВОС разликата над 3200лв. до присъдените 4000лв., представляващи дължимата за производството държавна такса, съразмерно уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените искове от М.П.М., ЕГН ********** ***, срещу ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК 121130788 със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Лозенец, бул.“Черни Връх“ №51, за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания вследствие на смъртта на Г Ф П, причинена от ПТП, настъпило на 24.10.2014г., предизвикано от Б Е Х, при управление на л.а.“Порше Кайен“ с ДК №Х ХХХХ ХХ, за разликата над 30 000лв. до присъдените 50 000лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.09.2015г. до окончателното ѝ изплащане.  

ПОТВЪРЖДАВА решение №310/11.04.2019г. по т.д.№1399/2018г. на ВОС в частите, с които: 1/ ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788 със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Лозенец, бул.“Черни Връх“ №51, е осъдено да заплати на М.П.М., ЕГН ********** ***, сумата от 30 000лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания вследствие на смъртта на Г Ф П, причинена от ПТП, настъпило на 24.10.2014г., предизвикано от Б Е Х, при управление на л.а.“Порше Кайен“ с ДК №Х ХХХХ ХХ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.09.2015г. до окончателното ѝ изплащане и 2/ ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788 със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Лозенец, бул.“Черни Връх“ №51, е осъдено да заплати на на М Ф.В., ЕГН ********** ***, сумата от 50 000лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания вследствие на смъртта на Г Ф П, причинена от ПТП, настъпило на 24.10.2014г., предизвикано от Б Е Х, при управление на л.а.“Порше Кайен“ с ДК №Х ХХХХ ХХ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.09.2015г. до окончателното ѝ изплащане.

ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788 със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Лозенец, бул.“Черни Връх“ №51, да заплати на адв.В.Н. дължимото адв.възнаграждение за процесуално представителство пред АС – Варна, както следва: в размер на 1880 лв. за М Ф.В., ЕГН **********  и в размер на 1253,33лв. за М.П.М., ЕГН ********** съобразно отхвърлената част от жалбата, на основание чл.38 от ЗА.

ОСЪЖДА М.П.М., ЕГН ********** ***, да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788 със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Лозенец, бул.“Черни Връх“ №51, сумата от 300лв., представляваща направените ред настоящата инстанция разноски за държавна такса, съразмерно уважената част от жалбата, на основание чл.78 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1-месечен срок от връчването на страните пред ВКС на РБългария при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.

РЕШЕНИЕ №310/11.04.2019г. по т.д.№1399/2018г. на ВОС в останалата му част е влязло в законна сила.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: