ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

            № 639_______

гр. Варна, __29.09.__________ 2014 г.

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, втори състав, в закрито заседание в състав:

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: В* А*

        ЧЛЕНОВЕ: М* Н*

А* Б*

 

като разгледа докладваното от съдия А* в. ч. т. д. № 498/2014 г. по описа на АС - Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „П* к*” ЕАД – гр. София, чрез процесуален представител адв. Д*, срещу Определение № 270 от 09.06.2014 г. на Силистренския окръжен съд, постановено по т. д. № 210/2013 г., с което е спряно производството по иск по чл. 422, ал. 1 ГПК от настоящия жалбоподател срещу ЕТ „А.Д. – Г*” на осн. чл. 637, ал. 1 ТЗ, а спрямо ответниците А.И.Д. и „Г* – 2” ЕООД – на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

В жалбата се твърди, че определението е неправилно. Изрично се навежда довод, че приложима в случая е разпоредбата на чл. 637, ал. 5 ТЗ, която сочи, че не се спират дела срещу длъжника за парични вземания, обезпечени с имущество на трети лица. Моли се същото да бъде отменено.

В депозиран писмен отговор от А.И.Д., ЕТ „А.Д. – Г*” и „Г* – 2” ЕООД, чрез адв. И.Л., се излагат съображения за недопустимост на жалбата.

Съдът съобрази следното:

Пред Окръжен съд – Силистра е бил предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК от „П* к*” ЕАД срещу А.И.Д., ЕТ „А.Д. – Г*” и „Г* – 2” ЕООД, основан на твърдения за съществуване на задължение от ответниците, възникнало от издаден от ЕТ „А.Д. – Г*” запис на заповед, който обезпечавал вземанията на ищеца по Договор за банков кредит от 27.02.2009 г., след проведено заповедно производство и депозирано възражение по чл. 414 ГПК от длъжниците. Записът на заповед е авалиран от А.И.Д. и „Г* – 2” ЕООД. С обжалваното определение окръжният съд, след служебно установяване за висящо производство по несъстоятелност спрямо ЕТ, е спрял производството по иска по чл. 422, ал. 1 ГПК спрямо този ответник, на основание чл. 637, ал. 1 ТЗ. Производството е спряно и спрямо останалите двама ответника - А.И.Д. и „Г* – 2” ЕООД на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК без посочване на мотиви, единствено с препращане към определение на ВКС на РБ в смисъл, че хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е налице до приключване на производството по приемане/неприемане на вземането на ЕТ „А.Д. – Г*” в производството по несъстоятелност - чл. 685 - 692 ТЗ.

По същество:

След служебна справка в публичния търговски регистър по партидата на ЕТ „А.Д. – Г*” (н), ЕИК *******, съдът установи, че към датата на постановяване на настоящото определение вземането на кредитора „П* к*” ЕАД не е включено нито в приетите, нито в неприетите в производството по несъстоятелност списъци.

В списъка с приетите, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, вземания е включено вземането на „П*К* б*” ЕАД - гр. София, ЕИК ******, което дружество според изложеното в исковата молба по т.д. №210/2013 г. на ОС – Силистра е цедирало вземането си на ищеца по настоящото дело - „П*к*” ЕАД. Така или иначе, съгласно чл. 693 от ТЗ, в производството по несъстоятелност за прието се смята вземане, което е включено в одобрения от съда списък на приетите вземания по чл. 692, с изключение на вземане по чл. 694, ал. 1 от ТЗ. Такова определение на съда към настоящия момент няма.

С оглед гореизложеното, съдът е задължен по отношение на ЕТ „А.Д. – Г*”, спрямо когото е открито производството по несъстоятелност (с решение № 54 от 26.05.2014 г. на ОС – Силистра по т. д. № 145/2013 г.), да спре исковото производство за претендираното вземане. Основанието за спиране на производството по иска по чл. 422 ГПК е обусловено от специалната разпоредба на чл. 637, ал. 1 ТЗ.

По отношение на останалите длъжници, спрямо които производството е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, изводът на съда също е правилен.

Хипотезата на чл. 229, т. 4 ГПК е налице по отношение на иска срещу А.И.Д. и „Г* – 2” ЕООД до приключване на производството по приемане, респ. неприемане на вземането на ищеца-кредитор в производството по несъстоятелност - чл. 685-692 ТЗ. В този случай, ако вземането срещу ЕТ „А.Д. – Г*” бъде прието - производството по чл. 422 ГПК срещу този ответник ще се прекрати на основание чл. 637, ал. 2 ТЗ и ще се възобнови и продължи само производството срещу останалите ответници. Ако вземането не бъде прието в несъстоятелността - ще се възобнови и продължи исковото производство срещу всички ответници, като по отношение на ЕТ „А.Д. – Г*” (н) би се приложил чл. 637, ал. 3 ТЗ. В случай, че производството срещу А.И.Д. и „Г* – 2” ЕООД не бъде спряно, то би продължило и би могло да приключи преди предявяване на вземането на „П* к*” ЕАД по реда на чл. 685 ТЗ, респ. преди включването му в списъците по чл. 686, ал. 1, т. 1 или т. 3 ТЗ. В този случай, по отношение на А.Д. и „Г* – 2” ЕООД ще протече производство по индивидуално принудително изпълнение въз основа на издадения изпълнителен лист, което евентуално би довело в хипотезата, когато вземането на дружеството не бъде прието, производството по чл. 422 ГПК да продължи срещу ЕТ „А.Д. – Г*” (н) при приключило вече производство срещу съответниците - солидарни съдлъжници, което е недопустимо /така Определение № 180 от 10.03.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 115/2011 г., I т. о., докладчик съдията Д* П*/.

С оглед гореизложеното, определението е правилно и следва да се потвърди изцяло. Водим от горното, Варненският апелативен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 270 от 09.06.2014 г. на Силистренския окръжен съд, постановено по т. д. № 210/2013 г.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                    2.