Р Е Ш Е Н И Е   № 237

 

17.11.2017г., гр. Варна.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на седми ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                                НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при участието на секретаря Ели Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 498 по описа на ВнАпС за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на ПОЛИМЕРИ“ АД – в несъстоятелност, ЕИК 813143396, със седалище гр. Девня, представлявано от синдика И.Т.Б., чрез адв. М.К. от САК, срещу решение № 445/05.07.2017г., постановено по т. д. № 1886/2015г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен, като неоснователен, предявеният иск от въззивника срещу „ПАРТНЪРС КОМЕРС“ ЕООД– гр. София, ЕИК 121366169, представлявано от Н. Й. Б., с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД, за признаване за установено, че договор за даване вместо изпълнение от 30.12.2010г., сключен във формата на нот. акт № 142, том 6, рег. № 5884, дело № 958/30.12.2010г. на Нотариус В. М., е нищожен поради липса на основание.

Поддържайки доводи за неправилност на решението поради необоснованост на извода на окръжния съд за недоказаност на начална липса на основание за сключване на процесния договор, което според жалбоподателя е наличието на дълг на ищеца към ответника към 30.12.2010г., въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявеният установителен иск да бъде уважен. Инвокирани са оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуалния закон, включително и при недопускане на повторна допълнителна съдебно – счетоводна експертиза.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез валидно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване първоинстанционен съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, и е процесуално допустима.

Въззиваемото дружество „ПАРТНЪРС КОМЕРС“ ЕООД, представлявано от адв. Ж.К. и адв. П. С., представя отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата.

В съдебно заседание жалбата и отговорът се поддържат.

Съставът на ВнАпС, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази приложимите законови разпоредби, приема следното:

Въззивното производство е по установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД, предявен от „Полимери“ АД /н./ със седалище гр. Девня, представлявано от синдика И.Б., срещу „Партнърс комерс“ ЕООД – гр. София, за прогласяване нищожност на договор за даване вместо изпълнение по нот. акт № 142, том 6, рег. № 5884, дело № 958/30.12.2010г., поради липса на основание. Според ищеца, тъй като сделката съставлява договор за даване вместо изпълнение, чието основание е да бъдат погасени съществуващи към 30.12.2010г. задължения на ищеца – продавач към ответника – купувач, чрез прехвърляне на множество недвижими имоти вместо плащане на дължими суми в размер на 754 167лв., а към 30.12.2010г. продавачът „Полимери“ АД не е имал задължения към "Партнърс комерс“ ЕООД, сделката е нищожна като сключена при начална липса на основание.

Становището на ответника "Партнърс комерс“ ЕООД е за неоснователност на иска с твърденията, че към датата на сключването на сделката ответникът е имал изискуемо вземане в размер на 898 219.20лв, което е било погасено частично с извършеното прехвърляне на собствеността върху недвижими имоти.

В обхвата на служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд намира, че решението на ОС – Варна е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК, както и допустимо в обжалваната част. Налице са всички предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск. Константната практика на съдилищата е в смисъл, че не съществува пречка за отделно предявяване на установителен иск за нищожност, въпреки че обичайно имущественоправните последици се релевират едновременно с нищожността.

След преценка на събраните доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 ГПК, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

С нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот №142, том 6, рег. № 5884, дело № 958/30.12.2010г. на Нотариус В. М., ищецът „Полимери“ АД продава на ответника „Партнерс комерс“ ЕООД следните, собствени на търговското дружество, недвижими имоти - Поземлен имот с идентификатор № 20482.505.130 / подробно индивидуализиран/, заедно с построените в описания имот: Складова база, склад – едноетажна с идентификатор № 20482.505.130.1; Складова база, склад – едноетажна с идентификатор № 20482.505.130.2; Промишлена сграда– едноетажна с идентификатор № 20482.505.130.3; Складова база, склад – едноетажна с идентификатор № 20482.505.130.4; Складова база, склад – едноетажна с идентификатор № 20482.505.130.5; Поземлен имот с идентификатор № 20482.505.128, заедно с построените в имота: Сграда със специално предназначение с идентификатор № 20482.505.128.1; Сграда със специално предназначение с идентификатор № 20482.505.128.2; Поземлен имот с идентификатор № 20482.505.111, заедно с построените в имота: Промишлена сграда, едноетажна, с идентификатор № 20482.505.111.2; Промишлена сграда, едноетажна, с идентификатор № 20482.505.111.3; Сграда за енергопроизводство– едноетажна, с идентификатор № 20482.505.111.5. За всеки от имотите, предмет на отчуждителната сделка, е уговорена продажна цена. Съгласно Раздел ІІ от нотариалния акт, продавачът продава на купувача описаните дълготрайни материални активи – недвижими имоти, общо за сумата от 754 167лв., представляваща частично погасяване на дълг на „Полимери“ АД към „Партнърс комерс“ ЕООД.

Установява се от заключенията на проведените пред първоинстанционния съд основна и допълнителна съдебно – счетоводни експертизи, че за продажната цена по процесната сделка продавачът „Полимери“ АД е издадал фактура № 22452/04.01.2011г. за сумата 33 906 лв., и фактура № 22453/05.01.2011г. за сумата 720 261лв. И двете дружества са отразили в счетоводствата си прихващане на задълженията по двете фактури срещу намаление размера на вземанията на „Партнърс комерс“ ЕООД от „Полимери“ АД. Вещото лице установява съответствие в счетоводните записвания при двете дружества, независимо от разминаването в салдата към 31.12.2010г. като резултат от това, че двете дружества са отразили на различни счетоводни дати прихващане на насрещни разчети по две фактури съответно № 22452/04.01.2011г. за 33 906лв. и № 22453/05.01.2011г. за 720 261лв. / данъчна основа по сделката за покупко - продажба по нот. акт № 3867/30.12.2010г./. При ответника погасяването на задълженията по тези фактури е осчетоводено към датите на фактурите - 04.01. и 05.01.2011г., а при ищеца - към датата на стопанската операция, респ. на процесната сделка - м. 12.2010г. В периода след 05.01.2011г. е извършено още едно намаление на дълга на „Полимери“ АД към „Партнърс комерс“ по сметка 151 – с размера на ДДС по фактура № 22453/05.01.2011г. за сумата 144 052.20лв.

При така приетата за установена фактическа обстановка съставът на ВнАпС прави извода, че в нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот №142, том 6, рег. № 5884, дело № 958/30.12.2010г. на Нотариус В. М., не е обективиран договор за даване вместо изпълнение, като съображенията за това са следните:

Характерно за договора за даване вместо изпълнение, уреден в чл. 65, ал. 2 ЗЗД, е че за длъжника е възникнало вече задължение по предходно правоотношение между същите страни и с договора за даване вместо изпълнение страните постигат съгласие да се престира нещо различно от дължимото. Даването вместо изпълнение се извършва с погасителна цел. Новираното задължение би могло да произтича не само от договорни, но и от извъндоговорни отношения - непозволено увреждане, неоснователно обогатяване. В случаите, когато новирана престация представлява право на собственост върху вещ / движима или недвижима/, целеният погасителен ефект преминава през продажба и специфичното за този смесен сложен договор погасителното основание се наслагва към основанието на продажбеното правоотношение – да се придобие право на собственост.

Въз основа на съдържанието на нотариалния акт, преценено във връзка с останалите събрани доказателства, в това число установения начин на осчетоводяване на процесната сделка в счетоводствата на двете дружества, въззивният състав приема, че страните не са постигнали съгласие по минимално необходимите съществени елементи от договор за даване вместо изпълнение. Клаузата на т. ІІ от нотариалния акт, съгласно която продавачът продава на купувача описаните дълготрайни материални активи – недвижими имоти, общо за сумата от 754 167лв., с която частично погасяване на дълг на „Полимери“ АД към „Партнърс комерс“ ЕООД, е такава за начин на погасяване на задължението за уговорената продажна цена - чрез прихващане. Пречка за това да се приеме, че нотариалният акт, респ. договорната клауза по т. ІІ обективира договор за даване вместо изпълнение, е че липсват характерните на този вид договор съвпадащи изявления на страните, че същият се сключва по повод на предходно правоотношение между същите страни / конкретно посочено договорно или извъндоговорно/, по силата на което за длъжника е възникнало парично задължение /индивидуализирано по основание / главница, лихви, неустойки и т. н. / и размер/, и че с договора страните постигат съгласие да се престира нещо различно от дължимото, с което последното да се погаси. Със сключването на сделката по процесния нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот №142, том 6, рег. № 5884, дело № 958/30.12.2010г. с това съдържание на договорните клаузи страните не могат да постигнат директен погасителен ефект за задължения, които не са посочени, и, в резултат на това, специфичното основание /каузата/ на договор за даване вместо изпълнение не може да се насложи към основанието на продажбеното правоотношение. В случая атакуваната сделка не е без основание, тъй като целта е да се придобие правото на собственост.

При липса на дълг, с който да бъде прихванато новото, възникнало от продажбеното правоотношение, задължението на купувача за заплащане на уговорената цена на прехвърлените недвижими имоти, продавачът има право да я търси, респ. да развали договора за продажба.

Въпреки правния извод, че в процесния нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот не е обективиран договор за даване вместо изпълнение, и липсата на дълг, с която да бъде прихваната продажната цена, не е релевантна спрямо предявената за установяване нищожност на договора, въззивният съд намира за необходимо да посочи, че споделя напълно фактическия извод на първоинстанционния съд относно съществуването на парично задължение на „Полимери“ АД към „Партнърс комерс“ към 30.12.2010г. в по- висок размер от уговорената обща цена на недвижимите имоти. За по - подробната аргументация във връзка с преценката на събраните доказателства, ангажирани за установяване на това обстоятелство, съдът препраща към мотивите на обжалваното решение в съответната част, на основание чл. 272 от ГПК. Следователно предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД би се явил неоснователен и при пълноценна договорна клауза, обективираща съществени елементи на договор за даване вместо изпълнение.

Поради съвпадение на крайните правни изводи на двете съдебни инстанции по съществото на спора първоинстанционното решение следва да се потвърди в обжалваната част.

С оглед резултата от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и предвид направеното искане за присъждане съдебно– деловодни разноски от процесуалния представител на въззиваемото дружество, с прилагане на списък по чл. 80 ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да му заплати сумата 7 806.50лв., представляваща адвокатско възнаграждения по договор за правна помощ, а на основание чл. 620, ал. 5 ТЗ въззивникът дължи държавна такса за въззивното производство в размер на 642.32лв. по сметка на ВнАпС.

Воден от горното съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 445/05.07.2017г., постановено по т. д. № 1886/2015г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен, като неоснователен, предявеният иск от ПОЛИМЕРИ“ АД – в несъстоятелност, ЕИК 813143396, със седалище гр. Девня, представлявано от синдика И.Б., чрез адв. М.К. от САК, срещу „ПАРТНЪРС КОМЕРС“ ЕООД– гр. София, ЕИК 121366169, представлявано от Н. Й. Б., с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД, за признаване за установено, че договор за даване вместо изпълнение от 30.12.2010г., сключен във формата на нот. акт № 142, том 6, рег. № 5884, дело № 958/30.12.2010г. на Нотариус В. М., е нищожен поради липса на основание.

В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

ОСЪЖДА „ПОЛИМЕРИ“ АД – в несъстоятелност , ЕИК 813143396, със седалище и адрес на управление: гр.Девня, Промишлена зона, представлявано от синдик И.Т.Б., да заплати на „ПАРТНЪРС КОМЕРС " ЕООД, ЕИК 121366169, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 103, представлявано от Н. Й. Б., сумата 7 806.50лв, представляваща направените съдебно – деловодни разноски за въззивна инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

ОСЪЖДА „ПОЛИМЕРИ“ АД – в несъстоятелност, ЕИК 813143396, със седалище и адрес на управление: гр. Девня, Промишлена зона, представлявано от синдик И.Т.Б., за заплати по сметка на ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД сумата 642.32лв. /шестстотин четиридесет и два лева и тридесет и две ст./, представляваща дължима за въззивно производство държавна такса, на основание чл. 620, ал. 5 ТЗ, която сума да се събере от масата на несъстоятелността.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                        2.