Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

339 /гр. Варна, 22.12.2015 г.

                                                       

В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито публично съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

  ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

                                                                    ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

 

При участието на секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.т.д.№499/2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, образувано по жалба на „Антора” ЕАД, със седалище гр.Варна против решение № 11/02.06.2015 г. по т.д. №57/14 г. на ОС - Разград, с което е отхвърлен искът на въззивника срещу „Булкорп” ООД, със седалище гр.Разград за заплащане на сумата от 134 389,45 лв.,представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 280 022,95 лв. за времето от възникване на задължението до датата на съдебното заседание – 04.09.2014г.

Въззивникът излага доводи за необоснованост на решението и неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че предявеният от него иск за заплащане на главницата, предмет на приключилото т.д.N 29/2011 г. по описа на РОС е отхвърлен единствено поради уважените възражения за прихващане направени от насрещната страна. Излага, че насрените вземания са се погасили едва с влизане в сила на решението на ВКС – 07.02.2014 г., поради което счита, че до този момент, претендираното от него вземане е било лихвоносно, поради което ответникът дължи заплащане на обезщетение за забавено изпълнение. Моли съда да отмени решението и уважи изцяло предявения иск.

Въззиваемата страна „Булкорп” ООД, оспорва основателността на жалбата и моли съда да потвърди решението.

С определение N 527/04.08.2015 г., съдът като е съобразил, че искът по който се е произнесъл първоинстанционният съд е по нередовна искова молба е оставил без движение същата, като е указал на ищеца да уточни началото на периода, за който се търси обезщетение за забава, като посочи падежа на задължението по всяка една от петте процесни фактури, след което да посочи размера на претендираното обезщетение като ограничи същия до датата на подаване на исковата молба – 18.05.2012 г.

С уточняваща молба от 02.09.2015 г., въззивникът „Антора” ЕАД е посочил периода и размера на обезщетението за забава по всяка от главниците по отделните пет фактури, чиито сбор към датата на подаване на исковата молба – 18.05.2012 г., възлиза на 86 567.86 лева. Наред с това е посочил, че за периода след датата на подаване на исковата молба до 07.02.2014 г. – датата на която е влязло окончателно в сила решението по т.д.N 29/2011 г. по описа на РОС, претендира заплащане на обезщетение за забава в размер на 49 434.96 лева.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Пред РОС са предявени искове с правно основание чл.86 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 86 567.86 лева, претендирана като сбор от обезщетение за забава по издадени пет броя фактури по договор за СМР от 30.11.2007 г., за периода от датата на издаване на всяка от фактурите до датата на подаване на исковата молба – 18.05.2012 г., както и сумата от 49 434.96 лева, претендирана като сбор от обезщетение за забава по издадените пет броя фактури по договор за СМР от 30.11.2007 г., за периода от датата на подаване на исковата молба 18.05.2015 г. до 07.02.2014 г. – датата на която е влязло окончателно в сила решението по т.д.N 29/2011 г. по описа на РОС. 

Ищецът излага, че между страните има сключени два договора от 30.11.2007 г. за отделните етапи на строителство, които са обединени в договор от 03.06.2008 г. за изпълнение на строеж „Склад с цех за механична обработка на стъкло” на обща стойност 1 417 730,48 лв., като с актове обр. 19 е приета работа на стойност 2 158 052,03 лв., която включва допълнителни работи на стойност 456 776 лв. /всички посочени работи са с включен ДДС/. След разменена кореспонденция на 21.10.2009 г. между страните е подписано споразумение, в което е посочена дължимата по договора сума за извършените СМР, платената част - 1 800 255,41 лв  и неплатения остатък от 357 796,62 лв. Възложителят се е задължил да плати по определен график на плащанията, с окончателен срок 30.04.2011 г. Поради забавяне на плащанията след поредна покана изпълнителя е предявил иск за плащане на сумата 280 022,95 лв. представляваща остатъка от неплатената цена. Твърди, че искът за заплащане на главницата в размер на 280 022,95 лв. е бил предмет на т.д.N 29/2011 г. по описа на РОС и е отхвърлен поради уважаване на предявените от ответника възражения за прихващане с насрещни задължения, но ефектът от прихващането с оглед спорния характер на вземанията е настъпил след влизане в сила на решението на ВКС от 07.02.2014 г., поради което преди този момент, се дължи натрупаната лихва за забава.

Ответникът ”Булкорп” ООД не оспорва наличието на договорно правоотношение между страните, подписването на актове обр. 19, издаването на фактури въз основа на които са установени количествените и стойностни показатели на извършеното строителство, но прави процесуално възражение за прихващане със сумата от 26 374.94 лева, представляваща стойност на неизпълнена част от покривната изолация и сумата от 336 765 лева, представляваща  неустойка за забава по чл. 26 от договора.

Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Видно от извършеното върху исковата молба отбелязване, същата е подадена в съда на 18.05.2012 г.

За да съществува в полза на ищеца право на иск, следва да са налице условията, при които то възниква, първото от които е наличието на възникнал възникнал между страните граждански спор.

Ето защо, крайният момент към който може да бъде въведен спорния предмет, индивидуализиран в исковата молба чрез посочване на основанието и петитума на иска, както и носителите на спорното правоотношение е датата на подаване на исковата молба, като спорните правоотношения между страните възникнали след този момент, могат да бъдат предмет на друго производство. Изключение в тази насока, предвижда разпоредбата на чл.124, ал.2 от ГПК, относно повтарящите се задължения (издръжка и др.), която в случая е неприложима, с оглед характера и предмета на предявения иск.

Действително по смисъла на чл.235, ал.3 от ГПК, съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, но това са само фактите които са от значение за спорното право, очертано в исковата молба и възникнало между страните към датата на завеждане на иска.

В случая, след препращане на делото по подсъдност, РС Разград е оставил исковата молба без движение, в резултат на което ищецът е поискал и изменение на иска на основание чл.214 ал.2 ГПК, като е прибавил нови „лихви” за периода от 18.05.2012 г. до 04.09.2014 г. /втората дата поправена на 07.02.2012 г./, в размер на 300 000 лв., което съдът е допуснал. Т.к. очевидно не се касае за законна лихва, каквато се има предвид в нормата на чл.214 ал.2 ГПК, изменението е недопустимо.

Доколкото след завеждане на исковата молба, ищецът е претендирал заплащане на обезщетение и за период след датата на подаването й, по която претенция първоинстанционният съд се е произнесъл, съдът намира, че в тази част решението на РОС, за сумата от 49 434.96 лева, представляваща сбор от обезщетение за забава по издадените пет броя фактури по договор за СМР от 30.11.2007 г., за периода от датата на подаване на исковата молба 18.05.2015 г. до 07.02.2014 г. – датата на която е влязло окончателно в сила решението по т.д.N 29/2011 г. по описа на РОС, следва да бъде обезсилено, а производството прекратено като недопустимо. 

От събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна следното:             

С влезли в сила решения на ВнАС - № 295/09.11.2012 г по в.т.д.№ 385/12 г., Т.О. и на ВКС - № 14/07.02.2014 г. по т.д. № 1130/2013 г. на ТК, ІІ т.о. е отхвърлен предявения по т.д.N29/2011 г. по описа на Разградския окръжен съд, иск на „АНТОРА“ ЕАД против „БУЛКОРП“ ООД с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 280 022.95 лв., включена в споразумението от 21.10.2009 г., представляващи дължима главница по договор за СМР от 30.11.2007 г.

С оглед отхвърляне на иска за главното вземане, спорният в настоящото производство въпрос е дали акцесорните претенции за лихви за забава върху отреченото с посочените по-горе влезли в сила съдебни решения главно задължение, са основателни.

От приобщеното към настоящото дело т.д.N29/2011 г. по описа на Разградския окръжен съд се установява, че искът за главницата от 280 022.95 лв. е изцяло отхвърлен  като погасен чрез компенсация по възражение за съдебно прихващане със сумата 110 936.60 лв. - разходи за отстраняване на скрити дефекти по п. 1,2,3,8 и 9 / покривна изолация - 26 374,94 лв. + подмяна на окачен таван 1 840,08 лв. + 8532,84 лв.- отстраняване ръжда по покривна конструкция + 72 688,74 лв. подова настилка от полиран бетон + 1500 за некачествено монтирани олуци/, сумата от 7 381.12 лв. - признати разходи за вода и ел. енергия и сумата от 161 705.23 лева, представляваща  неустойка за забава по чл. 26 от договора.

За разлика от материалноправното възражение, съдебната компенсация, каквато безспорно е извършена по т.д.N29/2011 г. по описа на Разградския окръжен съд, с оглед спорния характер на вземанията, погасява насрещните вземания занапред, като ефектът на прихващането се е проявил с влизане в сила на съдебното решение, с което е установено  съществуването на насрещното вземане, неговата изискуемост и ликвидност - чл. 298, ал. 4 ГПК. Именно от този момент вземането, предявено с възражението за прихващане става ликвидно, тъй като  преди това да е било спорно. В този смисъл са Р. № 225/28.05.2011 г. по т. д. № 603/2010 г. на ВКС, II т. о.; Р. № 148/20.10.2009 г. по т. д. № 79/2009 г. на ВКС, II т. о.; Р. № 215/28.08.2012 г. по т. д. № 895/2010 г. на ВКС, II т. о. и Р. № 36/24.03.2009 г. по т. д. № 783/2008 г. на ВКС, II т. о. и др.

След като прихващането погасява насрещните вземания за напред и настъпва след влизане на решението в сила, съдът намира, че погасителния ефект не се разпростира върху изтеклата до влизане на решението в сила мораторна лихва.

В подписаното на 21.10.2009 г. споразумение между „АНТОРА“ ЕАД и „БУЛКОРП“ ООД, страните са уговорили сроковете за заплащане на остатъка от възнаграждението по  договора за СМР от 30.11.2007 г. Подписаното споразумение има установително значение за осъщественото частично погасяване на дълга и обективира двустраната воля на страните за удължаване на срока за погасяване на остатъка от изискуемия дълг. В чл.7 от споразумението, възложителят е поел задължение за срок от 18 месеца, всеки месец между 20-то и 30-то число да заплаща по 15 000 лева, като погаси остатъка от задължението до 30.04.2011 г.

С оглед изрчната уговорка относно начина на заплащане на остатъка от задължението, съдът намира, че ответникът е изпаднал в забава, не от датата на издаване на всяка от петте фактури, а от момента на настъпване на уговорените в споразумението срокове.

При извършване на аритметични действия и въз основа на програмния продукт на Апис за изчисляване на законна лихва, съдът определи следния размер на дължимата лихва върху неплатената в сроковете по споразумението главница:

дата

сума

сума за

период за

изчислена

вноска

падеж

 

олихвяване

олихвавяване

лихва

1

30.10.2009

15 000,00

15 000,00

31.10.2009 - 17.05.2012

3 960,23

2

30.11.2009

15 000,00

15 000,00

01.12.2009 - 17.05.2012

3 822,82

3

30.12.2009

15 000,00

15 000,00

31.12.2009 - 17.05.2012

3 690,95

4

30.1.2010

15 000,00

15 000,00

31.01.2010 - 17.05.2012

3 556,68

5

28.2.2010

15 000,00

15 000,00

01.03.2010 - 17.05.2012

3 432,88

6

30.3.2010

15 000,00

15 000,00

31.03.2010 - 17.05.2012

3 305,63

7

30.4.2010

15 000,00

15 000,00

01.05.2010 - 17.05.2012

3 174,26

8

30.5.2010

15 000,00

15 000,00

31.05.2010 - 17.05.2012

3 047,01

9

30.6.2010

15 000,00

15 000,00

01.07.2010 - 17.05.2012

2 915,27

10

30.7.2010

15 000,00

15 000,00

31.07.2010 - 17.05.2012

2 788,02

11

30.8.2010

15 000,00

15 000,00

31.08.2010 - 17.05.2012

2 656,66

12

30.9.2010

15 000,00

15 000,00

01.10.2010 - 17.05.2012

2 525,29

13

30.10.2010

15 000,00

15 000,00

31.10.2010 - 17.05.2012

2 398,17

14

30.11.2010

15 000,00

15 000,00

01.12.2010 - 17.05.2012

2 266,80

15

30.12.2010

15 000,00

15 000,00

31.12.2010 - 17.05.2012

2 139,55

16

30.1.2011

15 000,00

15 000,00

31.01.2011 - 17.05.2012

2 008,06

17

28.2.2011

15 000,00

15 000,00

01.03.2011 - 17.05.2012

1 884,94

18

30.3.2011

15 000,00

15 000,00

31.03.2011 - 17.05.2012

1 757,69

19

30.4.2011

10 022,95

10 022,95

01.05.2011 - 17.05.2012

1 086,52

общо :

280 022,95

280 022,95

 

52 417,43

            С оглед на гореизложеното, съдът намира, че дължимото обезщетение за забава върху незаплатената в срок главница от 280 022.95 лв., за периода 30.10.2009 г. до датата на подаване на исковата молба – 17.05.2012 г. е в размер на 52 417.43 лева.

ПО ВЪЗРАЖЕНИЕТО ЗА ПРИХВАЩАНЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 298, АЛ. 4 ОТ ГПК:

Ответникът е направил възражение за прихващане на основание чл.298, ал.4 от ГПК с дължими от ищеца суми, както следва: 26 374.94 лева, представляваща стойност на неизпълнена част от покривната изолация и сумата от 336 765 лева, представляваща  неустойка за забава по чл. 26 от договора.

Същите възражения за целите негови насрещни вземания, ответникът е предявил по иска от същия ищец по т.д.N29/2011 г. по описа на Разградския окръжен съд, което е приключило с влязло в сила съдебно решение, с което искът е бил отхвърлен поради пълното уважаване на възражението за прихващане със сумата 26 374.94 лева, представляваща стойност на неизпълнена част от покривната изолация и частичното уважаване на възражението за прихващане със сумата от 336 765 лева, представляваща  неустойка за забава по чл. 26 от договора.

 С решение № 707 от 13.07.2011 г. по гр. д. № 1787/2009 г. на ВКС, ГК, III г. о., постановено след допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, съдебната практика по въпроса за обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението, с което е уважено възражение за прихващане, вземането по което надхвърля размера на предявената искова претенция, е уеднаквена, като е прието, че формираната с влязлото в сила съдебно решение сила на пресъдено нещо обхваща цялото насрещно вземане на ответника срещу ищеца и това препятства възможността той да предяви по друго дело срещу същия ищец ново възражение за прихващане за разликата над извършеното по предходното дело прихващане, за което е постановено и е влязло в сила съдебното решение.

Предвид изложеното и съобразно чл. 299, ал.1 и ал.2 ГПК, формираната сила на пресъдено нещо по заявените с възражението за прихващане вземания, води до недопустимост на повторното им предявяване в настоящото производство.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че искът с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД е частично основателен, поради което първоинстанционното решение, с което искът за присъждане на обезщетение за забава в размера от 52 417.43 лева, следва да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което искът се уважи до размера от 52 417.43 лева.

В останалата част, с която искът за горницата над 52 417.43 лева до предявения размер от 86 567.86 лева е отхвърлен, решението следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото, ответното дружество следва да заплати на ищеца сумата 3345.15 лева, представляваща направените от него разноски за двете инстанции, съобразно уважената част от иска, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, а ищецът следва да заплати на ответното дружество, сумата от 6709.55 лева, представляваща направените от него разноски за двете инстанции, съобразно отхвърлената част от иска, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

Воден от горното, Варненският апелативен съд

 

РЕШИ:

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 11/02.06.2015 г. по т.д. №57/14 г. на ОС - Разград , в частта с която е отхвърлен предявения от “АНТОРА” ЕАД, ЕИК200421243, със седалище гр.Варна, представлявано от изп.директор Иво Илиев против “БУЛКОРП” ООД, ЕИК 826063752, със седалище гр.Разград, представлявано от управителя Марияна Господинова, иск на правно основание чл. 86 от ЗЗД, за заплащане на сумата от  49 434.96 лева, претендирана като сбор от обезщетения за забавено плащане на главница от 280 022.95 лв., по издадени пет броя фактури по договор за СМР от 30.11.2007 г., за периода от датата на подаване на исковата молба 18.05.2012 г. до датата на съдебното заседание – 04.09.2014 г., КАТО

ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от “АНТОРА” ЕАД, ЕИК200421243, със седалище гр.Варна, представлявано от изп.директор Иво Илиев против “БУЛКОРП” ООД, ЕИК 826063752, със седалище гр.Разград, представлявано от управителя Марияна Господинова, иск на правно основание чл. 86 от ЗЗД, за заплащане на сумата от  49 434.96 лева, претендирана като сбор от обезщетения за забавено плащане на главница от 280 022.95 лв., по издадени пет броя фактури по договор за СМР от 30.11.2007 г., за периода от датата на подаване на исковата молба 18.05.2012 г. до 07.02.2014 г. – датата на която е влязло окончателно в сила решението по т.д.N 29/2011 г. по описа на РОС.

ОТМЕНЯ решение № 11/02.06.2015 г. по т.д. №57/14 г. на ОС - Разград , в частта с която е отхвърлен предявения от “АНТОРА” ЕАД, ЕИК200421243, със седалище гр.Варна, представлявано от изп.директор Иво Илиев против “БУЛКОРП” ООД, ЕИК 826063752, със седалище гр.Разград, представлявано от управителя Марияна Господинова, иск на правно основание чл. 86 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 52 417.43 лева, претендирана като сбор от обезщетения за забавено плащане на главница от 280 022.95 лв., по договор за СМР от 30.11.2007 г., както и в частта за разноските, като вместо него постановява:

ОСЪЖДА “БУЛКОРП” ООД, ЕИК 826063752, със седалище и адрес на управление в гр. Разград, ул. “Паркова “ № 38А, представлявано от Марияна Деянова Господинова ДА ЗАПЛАТИ на “АНТОРА” ЕАД, ЕИК200421243, със седалище гр.Варна и адрес на управление ж.к.“Чайка“ 31, вх.В, ап.49, представлявано от изп.директор Иво Илиев, сумата от 52 417.43 (петдесет и две хиляди, четиристотин и седемнадесет лева и 43 ст.), представляваща обезщетение за забавено плащане на главница от 280 022.95 лв., по договор за СМР от 30.11.2007 г. и съобразно споразумение от 21.10.2009 г., за периода 30.10.2009 г. до датата на подаване на исковата молба 17.05.2012 г., на осн. чл.86 от ЗЗД, както и сумата от 3345.15 (три хиляди триста четиридесет и пет лева и 15 ст.), представляваща направените пред двете инстанции разноски, съобразно уважената част от иска, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 11/02.06.2015 г. по т.д. №57/14 г. на ОС - Разград, в частта с която е отхвърлен предявения от “АНТОРА” ЕАД, ЕИК200421243, със седалище гр.Варна, представлявано от изп.директор Иво Илиев против “БУЛКОРП” ООД, ЕИК 826063752, със седалище гр.Разград, представлявано от управителя Марияна Господинова, иск на правно основание чл. 86 от ЗЗД, за горницата над 52 417.43 лева до предявения размер от 86 567.86 лева, претендирана като сбор от обезщетения за забавено плащане на главница от 280 022.95 лв., по договор за СМР от 30.11.2007 г., за периода от датата на издаване на всяка от петте фактури до датата на подаване на исковата молба.

ОСЪЖДА “АНТОРА” ЕАД, ЕИК200421243, със седалище гр.Варна и адрес на управление ж.к.“Чайка“ 31, вх.В, ап.49, представлявано от изп.директор Иво Илиев ДА ЗАПЛАТИ “БУЛКОРП” ООД, ЕИК 826063752, със седалище и адрес на управление в гр. Разград, ул. “Паркова “ № 38А, представлявано от Марияна Деянова Господинова на, сумата от 6709.55 (шест хиляди, седемстотин и девет лева и 55 ст.), представляваща направените пред двете инстанции разноски, съобразно отхвърлената част от иска, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му при условията на чл.280,  ал.1 от ГПК .

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                     ЧЛЕНОВЕ :