ОПРЕДЕЛЕНИЕ

604                                                 04.10.2018 год.                                 Град Варна

Апелативен съд                                                               Търговско отделение

На  04-и октомври                                                           Година 2018год.

В    закрито заседание в следния състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ   

                                      ЧЛЕНОВЕ:  ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                              ДАРИНА  МАРКОВА

                                   

Като разгледа докладваното от съдия Р.Славов в.ч.т.д. № 499/2018год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл.ГПК и е образувано по частна жалба от „Еко-Тех Про“ЕООД гр.София, чрез пълномощник, срещу определение No 252/14.05.2018год., постановено по т.д.№ 83/2018 година по описа на ОС Добрич, с което е прекратено производството по делото и е изпратено по подсъдност на Софийски градски съд.

В жалбата се твърди, че съдът неправилно е уважил възражението за местна подсъдност на ответника и е приел, че спорът е местно неподсъден на Добрички окръжен съд. Това е така, понеже  противоправното деяние, от което са настъпили имуществените вреди, е извършено в гр.Тервел, а съгласно чл.115 ГПК, ищецът може да избере подсъдността по местоизвършване на деянието и да предяви иска пред ОС-Добрич.

Моли съдът да отмени определението на Добрички окръжен съд и върне делото за разглеждане от същия съд.

 Ответникът по частната жалба „Трансмобил“ООД гр.София, оспорва подадената жалба, като твърди, че в исковата молба не е посочено, че ищецът ще се ползва от специалната подсъдност  на чл.115 ГПК.

Съдът намира подадената жалба за процесуално допустима, а разгледана по същество за основателна по следните съображения:

Производството по т.д.№ 83 по описа за 2018 година на Oкръжен съд Добрич е образувано по искова молба с посочено  правно основание чл.45 ЗЗД от „Еко-Тех Про“ЕООД гр.София, чрез пълномощник с която е предявен осъдителен иск срещу „Трансмобил"ООД, със седалище гр. София, с цена на иска 30 000 лева –частичен от обща претенция в размер на 1 790 000лв. Претенцията се основава на твърдение за настъпили имуществени вреди в гр. Тервел, вследствие на неправомерни действия на ответното дружество.  

В срока за отговор е направено възражение за неподсъдност, на делото пред Окръжен съд гр. Добрич, понеже седалището на ответника е в гр. София, което обосновава подсъдност пред компетентния съд в гр. София, а именно-СГС, на осн. чл. 105 от ГПК.

С обжалваното определение съдът е уважил направеното възражение за неподсъдност, на основание разпоредбата на чл.105 ГПК.

За да се произнесе по възражението за неподсъдност на делото, съдът съобрази следното:

Понеже възражението за неподсъдност е направено с отговора на исковата молба, същото не е преклудирано и следва да бъде разгледано /арг. чл.131 ал.2 т.5 и чл.133 ГПК/. За това определението е допустимо.

Видно от съдържанието на исковата молба, ищецът не се  е позовал на разпоредбата на чл.115 ГПК. За първи път ищецът изрично се позовава на разпоредбата на чл.115 ал.1 ГПК в подадената частна жалба.

Действително, разпоредбата на чл.115 ал.1 ГПК дава на ищеца право на изборна подсъдност-т.е. да предяви иска и по местоизвършване на деянието, като, както се посочи, в исковата молба ищецът не се е позовал изрично  на цитираната разпоредба.

От друга страна, при посоченото седалище на ответника-гр.София и предявяването на иска  пред ДОС-в чийто район са настъпили  твърдяните  имуществени вреди от непозволеното увреждане, следва да се направи извод, че ищецът  е упражнил предоставената му от закона възможност за изборна подсъдност, като е предявил иска по местоизвършване на деянието. Този извод следва и от обстоятелството, че и двете дружества-и ищеца и ответника са със седалище гр.София, за това единственото основание за сезиране на ДОС очевидно е местоизвършването на деянието. Освен това, ако съдът е имал съмнения, е следвало изрично да попита  ищеца, дали при избора на подсъдност е имал предвид на разпоредбата на чл.115 ГПК. Предвид изложеното, съдът намира, че основанието на избраната подсъдност се подразбира и не е необходимо изрично посочване на разпоредбата, даваща това право на ищеца.

За това, съобразно посоченото основание на иска –претенцията  се основана на настъпили  имуществени вреди от деликт, на основание чл.115 ГПК компетентен по иска е ДОС. Обжалваното определение се явява незаконосъобразно и следвада бъде отменено и делото върнато на ДОС.

Следва да се отбележи обаче, че исковата молба е неясна и противоречива. Това е така, понеже посочената правна квалификация на предявения иск  –чл.45 ЗЗД е невярна, най-малкото понеже ответникът е  ЮЛ, което не може да бъде пасивно легитимиран по иск с посочената правна квалификация. Същият в това си качество, действително е легитимиран да отговаря за вреди от непозволено увреждане, но в хипотезата на иск по чл.49 ЗЗД.

За това, след връщане на делото, съдът следва да даде указания на ищеца, да приведе исковата молба съобразно изискванията на разпоредбата на чл.49 ЗЗД.

С оглед изложеното, обжалваното определение се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

                 По изложените съображения, Варненският апелативен съд

                

                                 О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ Определение № 252 от 14.05.2018год. постановено по т.д.№ 83/2018г. по описа на ДОС с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на СГС.

ВРЪЩА делото Добрички окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно дадените указания.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                     2.