Р Е Ш Е Н И Е

63/10.03. 2014 год.                           гр.Варна

        В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 12.02.2014 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА    

ЧЛЕНОВЕ:  РАДОСЛАВ СЛАВОВ

           АНЕТА БРАТАНОВА

 

при секретаря Д.Ч.,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 5 по описа за  2014  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК и е образувано по  повод на: Въззивна жалба от В М”ЕООД, представлявано от К Б Н,  чрез пълномощникът си адв.Ж. А.–ищец по т.д. № 320/2013год. по описа на ОС-Варна, срещу постановеното решение по делото, в неговата отхвърлителна част относно иска, както и в частта му, с която е уважено възражението за прихващане. Счита обжалваното решение за  неправилно- поради  необоснованост на същото и като постановено в нарушение на процесуалните правила, като се иска неговата отмяна и постановяване на ново, с което искът бъде уважени изцяло, а възражението за прихващане да бъде оставено без уважение.

С писмен отговор на Д.С.Н., чрез процесуален представител, оспорва въззивната жалба, с твърдения, че не са налице твърдяните пороци на обжалваното съдебно решение.

Срещу решението е постъпила жалба и от Д.С.Н., която го обжалва в частта, с която не е уважено възражението за прихващане представляващо пропуснати ползи в размер на 10 120лв. Счита решението в обжалваната част за неправилно-поради незаконосъобразност, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, по изложени съображения.

Жалбите  отговарят на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и са допустими.

В съдебно заседание жалбите се поддържат, съответно оспорват чрез процесуални представители, като от въззивника В М”ЕООД

 и чрез писмено становище на процесуален представител.

 Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Предявен е иск  с  правно основание чл.266 ал.1и чл.86 ЗЗД.

Производството е образувано по иск   от В М”ЕООД, представялвано от К Б Н гр.Варна, чрез процесуален представител против Д.С. Найденоваза даплащане на сумата от 25 000евро представляващи поето задължение за заплащане на обезщетение  за 20,78кв.м. застроена жилищна площ и за 16,78кв.м. застроена площ в сутерена за парко място по пазарни цени, дължими по нотариален акт № 19, т.1, рег.№ 5069, д. № 109/2011год.  на н-с С.К за учредяване право на строеж върху недвижим имот. Цената на иска е определена при пазарна стойност  666евро на кв.м. Сумата се претендира ведно със законната лихва от иска до окончателното заплащане на главницата.

Ответната страна чрез процесуален представител оспорва исковете като неоснователни. Оспорва определеното обезщетение, като счита, че същото е определено неправилно. Предявила е и е прието за съвместно разглеждане възражение за сума в размер на 20 000лв., представляваща стойност на неизвършени, недовършени и некачествени СМР в собствените обекти на ответницата, а именно: ап.№№ 5 и 6 и прилежащите им съответно изба №№ 3 и 4, кабинет № 2, паркоместа №№ 2 и 3, както и 24,1063% от стойността на неизвършените и некачествено извършени СМ работи по общите части на сградата, описани в отговора на ИМ, както и за сума в размер на 10 120лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи поради невъзможността за отдаване под наем на обектите с изключение на ап.№6 за периода 03.05.2012год. до 03.04.2013год.

Ищецът оспорва възражението за прихващане като неоснователно.

Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:  Представен е договор от 18.11.2011год. сключен по по нотариален акт № 19, т.1, рег.№ 5069, д. № 109/2011год.  на н-с С.К за учредяване право на строеж върху недвижим имот, по който ответницата и другите съсобственици на имот с идентификатор № 10135-1506.640, находящ се в гр.Варна, ул.”Охрид” № 13 са учредили в полза на ищеца право на строеж върху имота, срещу поето задължение на строителя да им предостави като обезщетение обекти в новоизтрадената сграда. Видно от съдържанието на нотариялния акт-т.ІІ, стр.5, за компенсация на  полученото в повече от уговореното обезщетение, ответницата се е задължила да заплати по пазарни цени 20,78кв.м. жилищна площ и 16,78 кв.м. застроена площ. Представено е Удостоверение № 146/06.12.2012год. за въвеждане на сградата в експлоатация /стр.11/. Според заключението на СТЕ, средната пазарна цена за имотите на ответницата е 1178 лева за квадратен метър, а за паркоместата-8 000лв. за всяко.  Или, стойността на получената над дължимото обезщетение жилищна площ от 20,78 кв.м. е в размер на 24 478лв.  Относно възражението наответницата, че е  получила като обезщетение по-малко площ от уговорената по предварителния договор, следва да се отбележи, че значение относно отношенията между страните има окончателния договор, по който ответницата е поела задължение да заплати по пазарни цени жилищна площ от 20,78кв.м.  Предвид изложеното, същата дължи на ищеца сумата от 24 478лв.-пазарна стойност на получените в повече 20,78кв.м. Относно претенцията за заплащане на двете паркоместа:  Следва да се отбележи, че паркомястото не е индивидуализирано по площ и граници, поради което и не представлява обособен обект  на право на собственост. Поради което следва да се направи извод, че паркоместата представляват обща част от сградата, от което следва,  че същите нямат самостоятелна стойност, извън общите части на сградата. Предвид изложеното, претенцията за заплащане на пазарната стойност на двете паркоместа се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.  С оглед на  изложеното, искът на ищеца се явява доказан за сумата от 24 478лв. и следва да бъде уважен в посочения размер, като за горницата до предявения размер, следва да се остави без уважение.

Относно възражението за прихващане на ответницата:

Относно възражението за прихващане, произтичащо от стойността на неизпълнени, или от лошо изпълнени строително-монтажни работи, описани в отговора на исковата молба и остойностени от вещото лице. В нотариалния акт за учредяване на правото на строеж, чрез препращане към сключения предварителен договор, страните са се договорили за степента на завършеност на общите части, както и на обособените имоти. Според заключението на СТЕ, покривът е изпълнен с ондулин, а не с керемиди „Брамак”, на част от асансьорната клетка липсва нанесена минерална мазилка, капандурата на покрива не се  затваря, стълбищата и коридорите не са покрити с плочки от гранит, подземния гараж не е измазан, липсва вентилация в избите, не са изградени комини. Според заключението,  стойността на неизвършените, или некачествено извършени СМР по общите части е 24 552,01лв. /същите са описа и остойностени в представеното заключение-стр.92/, а съобразно притежаваните от ответницата 17,1841% от общите части, припадащата се стойност на дължимото обезщетение е 4 219,04лв.  Относно неизпълнените, или некачествено изпълнени СМР в обектите на ответницата:

Същите са посочени и остойностени от СТЕ-стр.92-93 и са в общ размер на 4 020,01лв.  Следователно, стойността на неизпълнените, или некачествено изпълнени СМ работи на припадащата се част на ответницата от общите части и на нейните обособени обекти в сградата е в размер на 8 239,05лв., или 4 212,56 евро. Или, възражението за прихващане се явява основателно и следва да бъде уважено в посочения размер.

Относно възражението за прихващане, основаващо се на пропуснати ползи от неотдаване на посочените имоти под наем: Относно пропуснатите ползи вследствие на неотдаване под наем на кабинета, собственост на ответницата:  Според гласните доказателства-показанията на св.Димитрова, същата е имала договорка с ответницата за наемане на кабинета с цел да го ползва като фризьорски салон считано от м.юни 2012год., срещу месечен наем от 300лв.

   Според показанията на свидетелката Т, неин познат се е договорил с отнветницата да ползва под наем апартамента и двете паркоместта, при месечен наем за апартамента по 500лв. и по 60лв. за всяко паркомясто. Според свидетелката, единствената причина, поради която апартамента не е бил нает е, че същият не е бил завършен.

Съдът намира претенциите за присъждане на обезщетение вследствие на пропуснати ползи за недоказани, поради следното: 

Пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана в процеса. Ответницата в качеството й на кредитор следва да докаже, че при точно изпълнение на задължението от страна на строителя, със сигурност би получила увеличаване на имуществото си. В тежест на същата е да установи факта на създадени между нея и трети лица правоотношения във връзка с отдаването под наем на обектите, т.е. да докаже, че при конкретните пазарни условия, в периода на забавата е съществувала реална възможност за отдаване на обектите под наем, както и неговия размер.  Следва да се отбележи, че в процеса това не е установено по категоричен   начин. Относно кабинета:-следва да се отбележи че същият не може да се ползва за фризьорски салон, тъй като е с различно предназначение. Гласните доказателства не установяват категорично и готовността за сключване на договор за наем между ответницата и трето лице: Същото не е  взело участие в процеса, не е  представен и договор за наем, поради което може да се направи извод евентуално за наличието на преддоговорни отношения. Предвид изложеното, не може да се направи извод, че единствената причина за несключване на договор за наем е предаването на обектите след уговорения срок. Претенциите за присъждане на обезщетение вследствие на пропуснати ползи съдът намира за недоказани, поради което следва да се оставят без уважение.

След като е постановил съдебен акт в идентичен смисъл, обжалваното решение следва да се потвърди. На осн. чл. 272 от ГПК настоящата инстанция препраща и към мотивите на първоинстанционния съд, относно изложените фактически и правни изводи, които споделя изцяло.

Водим  от изложеното, съдът

                                              

                                          Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 939 от 28.10.2013 год., постановено по  т.д. № 320/2013 год. по описа на Варненски окръжен съд.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК .

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ :1.                   2.