ОПРЕДЕЛЕНИЕ №57

гр. Варна, 21.01.………….2016 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, ІІ състав, в закрито заседание в състав:

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

        ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

Като разгледа докладваното от съдия Аракелян в.ч.т.д. № 5/2016 година по описа на Апелативен съд – Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на ЕТ „Р* – С* С*” с ЕИК *, представлявано от С* А* С*, чрез адв. И.Р. *** против Определение № 3900 от 12.11.2015 г. на Варненския окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 3052/2015 г., с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на подадената от настоящия жалбоподател частна жалба от 18.09.2015 г. срещу разпореждане от 13.08.2015 г. на РС – Девня за връщане на възражение по чл. 414 от ГПК.

В жалбата се излагат съображения, че определението е неправилно поради незаконосъобразност и необоснованост. Излага се, че и районният и окръжният съд не са изискали доказателства за датата на получаване на поканата за доброволно изпълнение, за да може да бъде съобразен началният срок, от който започва да тече срока за подаване на възражението по чл. 414 от ГПК, поради което са направили погрешен извод за изтичането му, респ. за просрочване на възражението. Необосноваността на определението се извежда от липсата на мотиви защо ВОС не е приел твърдението на жалбоподателя за получаване на ПДИ на 03.08.2015 г. Излага становище, че дори да приема подаденото възражение за просрочено, съдът е следвало да квалифицира същото по чл. 423 от ГПК. Моли за отмяна на съдебния акт и продължаване на съдопроизводствените действия.

В отговор на частната жалба, насрещната страна „Е** П*” АД излага съображения за неоснователност на жалбата, които са идентични на съображенията, изложени в отговора пред окръжния съд.

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Жалбоподателят - ЕТ „Р* – С* С*” е заличен по силата на закона /пар.5 от ПЗР на ЗТР/, поради което страна в настоящото производство следва да се счита физическото лице С* А* С*.

В депозираната от С* А* С* частна жалба от 18.09.2015 г. срещу разпореждането от 13.08.2015 г. на РС – Девня категорично се заявява, че е подал възражение по чл. 414 от ГПК срещу издадената заповед по чл. 410 от ГПК, че същото е депозирано в срок, но съдът неправилно го е приел за просрочено и съответно за недопустимо.

Съгласно изложеното в т. 5а от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК длъжникът има право на защита срещу констатацията на заповедния съд, че възражението е недопустимо като подадено след срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК. Следва обаче да се направи разграничаване на хипотезите на издадена заповед по чл. 410 от ГПК и по чл. 417 от ГПК, тъй като редът за защита е различен.

На самостоятелно обжалване подлежи само разпореждането за връщане като просрочено на възражението срещу издадена заповед по чл. 417 от ГПК, тъй като в тази хипотеза длъжникът няма друг път за защита срещу неправилната преценка на съда за пропускането на срока за подаване на възражение по чл. 414, ал. 2 от ГПК.

При издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК липсва правен интерес от такова обжалване, тъй като в тази хипотеза законът е предвидил друг ред за защита, а именно следва да се обжалва разпореждането за издаване на изпълнителен лист, на основание чл. 407, ал. 1 от ГПК.

Неоснователно е становището на жалбоподателя, че дори да приема подаденото възражение за просрочено, съдът е следвало да квалифицира същото по чл. 423 от ГПК, поради следното:

Съгласно чл. 6, ал. 2 от ГПК предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Видно от приетото в т. 6 от цитираното ТР разпоредбите на чл. 407 и чл. 423 от ГПК имат различно приложно поле. Когато длъжникът твърди (както е в случая), че в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е подал възражение срещу заповедта, но заповедният съд не го е взел предвид, защитата му следва да се реализира по реда на чл. 407 от ГПК, защото при подадено в срок възражение, заповедта за изпълнение не е влязла в сила и няма основание за издаване на изпълнителен лист. Когато длъжникът твърди, че изобщо не е могъл да подаде възражение поради ненадлежно връчване на заповедта (каквато не е настоящата хипотеза; страната не твърди ненадлежно връчване, а неправилно приема, че срокът започва да тече от връчване на ПДИ, макар че заповедта се връчва от съда съгласно чл. 411, ал. 3 от ГПК), налице е хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК и редът за защита е чрез подаване на възражение пред въззивния съд.

Като извод следва да се обобщи, че обжалване на разпореждането за връщане на възражението по чл. 414 от ГПК, когато се касае за издадена заповед по чл. 410 от ГПК, е недопустимо.

С оглед гореизложеното, обжалваното определение следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3900 от 12.11.2015 г. на Варненския окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 3052/2015 г.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването, при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: