Р Е Ш Е Н И Е № 98

гр. Варна, 18.04.2016 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, ІІ състав, на двадесет и втори март през две хиляди и шестнадесета година в публичното заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

        ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

секретар Д.Ч.                                

като разгледа докладваното от съдия Аракелян в. т. д. 50/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от ЗК „ЛЕВ ИНС” АД – гр. София, чрез адв. С.Р. ***, срещу решение № 778 от 23.10.2015 г. на Варненския окръжен съд, постановено по т. д. № 51/2015 г. в частта, с която е уважен искът на Г.П.И., ЕГН **********,***, за сумата над 7 000 лева до 12 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП от 03.07.2014 г. с л. а. „Рено Клио” с рег. № ВХХХХКА, управляван от Г. Н. А., на основание чл. 226 от КЗ (отм.), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на ПТП – 03.07.2014 г. до окончателното изплащане на задължението. В жалбата се навеждат доводи за неправилност на решението в обжалваната част, поради неправилно приложение на материалния закон – разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД дотолкова, доколкото присъдената сума не кореспондира на установената трайна съдебна практика по сходни казуси, както и със социално-икономическата обстановка в страната. Твърди се, че получените от ищеца травми са единствено ожулвания, като възстановяването му от тях е протекло нормално от медицинска гледна точка. Излага също така, че твърдените от ищеца характер, интензитет и продължителност на описаните в исковата молба неимуществени вреди са останали частично недоказани. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен за горницата над 7 000 лв. до 12 000 лв. Претендират се и направените в производството съдебно-деловодни разноски.

 Депозиран е писмен отговор от въззиваемия Г.П.И., чрез адв. А.Д. ***, в който подробно се излагат съображения за неоснователност на жалбата. Моли се от съда да потвърди обжалваното решение като правилно. Навеждат се и доводи за недопустимост на жалбата, тъй като не съдържа ясни и конкретни аргументи срещу постановеното решение, поради което не би могла да бъде разгледана по същество. Претендират се разноски.

Настоящият състав на съда намира, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, Варненският апелативен съд приема за установено следното:

Предявеният иск от Г.П.И., с ЕГН **********,***, срещу ЗК „ЛЕВ ИНС” АД се основава на твърдението, че на 03.07.2014 г. около 07.45 часа в гр. Варна, на бул. „Хр. Смирненски” – кръстовището с ул. „Дубровник”, е претърпял пътно-транспортно произшествие /ПТП/ с мотоциклета си „Сузуки Бъргман”, рег. № В ХХХХ К, предизвикано от Г. Н. А., с ЕГН **********, от гр. Варна, управляваща МПС лек автомобил „Рено Клио”, рег. № ХХХХ КА, като от сблъсъка получава ожулвания на двете колене, контузия на двете коленни стави, ожулвания в областта на десния лакът, кръвонасядане и травматичен оток в дясна хълбочна област. И. е ползвал по време на управлението на мотоциклета предпазна екипировка, която е намалила получените травми от ПТП. Претенцията е за претърпените от ищеца неимуществени вреди, определени от ищеца на 26 700 лева. Претендира се и законната лихва от датата на ПТП до окончателното изплащане на главницата.

В писмения отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК ответникът ЗК „ЛЕВ ИНС” АД – гр. София оспорва иска по основание и размер. Твърди, че не може да се приеме, че е налице причинно-следствена връзка между причинените телесни увреждания и настъпилото ПТП, не оспорва наличието на застрахователна полица „Гражданска отговорност” за процесния период, сключена за л. а. „Рено Клио”, рег. № ХХХХ КА, собственост на Г. Н. А..

Съдът съобрази следната фактическа установеност:

По делото е безспорно между страните, че към датата на процесното ПТП – 03.07.2014 г., лекият автомобил е бил застрахован при въззивника за риска „Гражданска отговорност на автомобилистите”.

Установява се от приетите по делото писмени доказателства: наказателно постановление от 03.11.2014 г., с което се налага административно наказание глоба на Г. А. за причиненото от нея ПТП на 03.07.2014 г.; констативен протокол от 03.07.2014 г. за ПТП; медицинско удостоверение от съдебна медицина – Варна; болничен лист от 03.07.2014 г. на пострадалия, включително Авто-техническа експертиза, че на 03.07.2014 г. около 07.45 часа в гр. Варна, на кръстовище спрямо второстепенната ул. „Дубровник” и бул. „Хр. Смирненски” е настъпило ПТП, при което лек автомобил марка „Рено Клио”, рег. № ХХХХ КА с вода Г. Н. А. при изпълнение на маневра ляв завой, от знак „Стоп” за навлизане от ул. „Дубровник” към булеварда отнема предимството на движещия се с предимство /в обратна посока на автомобила/ мотоциклет марка „Сузуки Бъргман”, рег. № В ХХХХ К с водач Г.П.И., вследствие на което последния получава телесни повреди.

Експертът по АвТЕ не дава отговор на въпроса при каква скорост се е движело МПС преди ПТП, но заявява, че техническа възможност за предотвратяване на произшествието е имал водачът на лекия автомобил, като е следвало да осигури предимство на останалите водачи движещи се по булеварда /включително и процесния мотоциклетист/.

От медицинското удостоверение, съставено на датата на инцидента – 03.07.2014 г. и изготвено от д-р Д. Г. – началник отделение съдебна медицина при МБАЛ „Св. Анна Варна” АД се удостоверяват следните травматични увреждания: По повърхността на двете колена на пострадалото лице Г.П. се установяват дълбоки ожулвания с червеникав цвят и диаметър по около 5-6 см. Движенията в двете коленни стави са болезнени. По задната повърхност на десния лакът личи ожулване с диаметър от 3 см. В дясната хълбочна област се установява оток около 6-7 см. с петнисто бледомораво кръвонасядане.

По делото е приета Съдебно-психиатрична експретиза, която съдът намира, че е компетентно изпълнена, неоспорена от страните и в която се уточнява, че към момента на освидетелстване на пострадалия се наблюзава едно трайно емоционално разклащане на личността, свързано с преработения стрес вследствие на неефективната мезицинска и психологична помощ. ПТП е предизвикало разстройства и промяна в социалното и емоционално функциониране, по-силно изразени непосредствено след произшествието и с намален емоционален заряд към момента на освидетелстването му от вещото лице. Към момента на изготвяне на експертизата пострадалото лице е с леко изразени психични отклонения. Преживеният дистрес свързан с ПТП макар и рационално преработен от лицето може да се актуализира при следващи неблагоприятни житейски събития. В откритото съдебно заседание при изслушване на заключението по експертизата, вещото лице заявява, че средата, в която живее пострадалия, а именно същият живее при родителите си, които са проявили грижа за него, както и младата му възраст допринасят за по-бързото му възстановяване. И към този момент не се диагностицират тежки психични симптоми.

По делото е разпитан свидетелят Д. Д. Н., който свидетелства за промените, които забелязва в поведението на Г.П.И. след ПТП – същият е спрял да излиза от вкъщи, а когато му се е налагало, винаги е предпочитал да е с придружител, тъй като го е било страх от това да управлява МПС, дори е продал мотоциклета си веднага след произшествието. Станал е по-избухлив от преди. Заявява, че го е придружил до болницата в деня на ПТП, където са му направили снимки. По делото е разпитана и майката на ищеца Е. В., която принципно потвърждава казаното от първия свидетел.

Разпитан е и свидетелят Х. Г. Г., който е съставил АУАН при настъпването на процесното ПТП. Потвърждава констатациите по съставения констативен протокол и АвТЕ – в основата на настъпване на произшествието е обстоятелството, че лекия автомобил при завой наляво отнема предимството на мотоциклетиста въпреки наличието на пътен знак. Ударът е настъпил в лентата на водача на мотоциклета. Заявава, че при мотора почти е нямало спирачни следи.

При така установеното, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е по чл. 226, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 вр. чл. 52 от ЗЗД.

Доколкото в жалбата се навеждат доводи единствено и само за неправилно приложение на чл. 52 от ЗЗД, то предмет на въззивното производство е единствено размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, за сумата над 7 000 лева до присъдените 12 000 лева от гледна точка на принципа за справедливост, заложен в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.

По същество:

За да възникне отговорността на застрахователя, следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки: 1) наличие на деликт при съответното авторство, 2) противоправност, 3) вина, 4) наличие на валидно застрахователно правоотношение между причинителя Г. А. и ЗК „ЛЕВ ИНС” АД по застраховка „Гражданска отговорност”, 5) настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.

По отношениена претенцията за неимуществени вреди, съдът счита, че понятието "справедливост", съгласно даденото с ППВС № 4/64 г. задължително за съдилищата разяснение, не е абстрактно понятие, поради което не предпоставя хипотетичен размер на дължимото в хипотезата на неимуществени вреди, причинени от деликт обезщетение, а всякога свързано с преценката на определени, конкретно съществуващи обстоятелства, както и с общественото разбиране за същото, на даден етап на развитие на самото общество. Следователно, за да удовлетвори така въведеният с чл. 52 от ЗЗД критерий за справедливост, обезщетението за възмездяване претърпените от деликт морални вреди трябва да е съразмерно с техния действителен размер, който е обусловен, както от тежестта, характера, продължителността и интензитета на конкретното неблагоприятно въздействие върху личността на пострадалия, така и от икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и установената в тази насока съдебна практика” (Решение № 25 от 17.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 211/2009 г., II т. о.).

В настоящия случай, основните телесни увреждания на пострадалия Г.П.И. са повърхностни ожулвания – на двете колена и на десния лакът, при диаметър по около 5-6 см. /за коленете/ и 3 см. /за десния лакът/, както и съпроводеното кръвонасядане в дясната хълбочна област, непосредствена последица от причинения травматичен удар. Пострадалия е на 40 г. Както посочва вещото лице младата му възраст ще допринесе за по-бързото му възстановяване, като към настоящия момент не се диагностицират тежки психични симптоми, като съвсем естествена реакция е след претърпяния инцидент да се натрупа стрес и  разстройство в социалното и емоционално функциониране на пострадалия. Установените травматични увреждания са от такова естество, че със сигурност ще отшумят с времето, без да се стига до трайни последици за здравето. Възможността преживения дистрес, свързан с ПТП, макар и рационално преработен от лицето да се актуализира при следващи неблагоприятни житейски събития, е обстоятелство, което от една страна е хипотетично, а от друга, дори и да настъпи е нормална последица от преживяването на подобна психологична травма. Всичко това мотивира настоящият състав на съда да определи като справедливо обезщетение сума в размер на 9 000 лева.

По разноските:

Има направено искане за присъждане на разноски от двете страни, поради което същото следва да се уважи съобразно уважената част от претенцията.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ решение № 778 от 23.10.2015 г. на Варненския окръжен съд, постановено по т. д. № 51/2015 г. в частта, с която е уважен искът на Г.П.И., ЕГН **********,***, срещу ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, с ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София, район Красно село, бул. „Цар Борис ІІІ” № 41, за сумата над 9 000 лева до 12 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП от 03.07.2014 г. с л. а. „Рено Клио” с рег. № ВХХХХКА, управляван от Г. Н. А., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на ПТП – 03.07.2014 г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 226, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД, както и в частта, с която ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, с ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София, район Красно село, бул. „Цар Борис ІІІ” № 41, е осъдена да заплати на Г.П.И., ЕГН **********,***, сумата над 1 034.16 лв. до 1 378.88 лв., представляващи съдебно-деловодни разноски, направени пред първоинстанционния съд, като

ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ искът на Г.П.И., ЕГН **********,***, срещу ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, с ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София, район Красно село, бул. „Цар Борис ІІІ” № 41, за заплащане на сумата над 9 000 лева до 12 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП от 03.07.2014 г. с л. а. „Рено Клио” с рег. № ВХХХХКА, управляван от Г. Н. А., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на ПТП – 03.07.2014 г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 226, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 778 от 23.10.2015 г. на Варненския окръжен съд, постановено по т. д. № 51/2015 г. в частта, с която е уважен искът на Г.П.И., ЕГН **********,***, срещу ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, с ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София, район Красно село, бул. „Цар Борис ІІІ” № 41, за сумата над 7 000 лева до 9 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП от 03.07.2014 г. с л. а. „Рено Клио” с рег. № ВХХХХКА, управляван от Г. Н. А., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на ПТП – 03.07.2014 г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 226, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД, както и в частта, с която ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, с ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София, район Красно село, бул. „Цар Борис ІІІ” № 41, е осъдена да заплати на Г.П.И., ЕГН **********,***, сумата от 1 034.16 лв., представляващи съдебно-деловодни разноски, направени пред първоинстанционния съд.

ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, с ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София, район Красно село, бул. „Цар Борис ІІІ” № 41, да заплати на Г.П.И., ЕГН **********,***, сумата от 232 лева, представляващи съдебно - деловодни разноски за въззивна инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

ОСЪЖДА Г.П.И., ЕГН **********,***, да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, с ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София, район Красно село, бул. „Цар Борис ІІІ” № 41, сумата от 60 лева, представляващи съдебно - деловодни разноски за въззивна инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

В необжалваната част решението е влязло в сила.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Върховен касационнен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: