РЕШЕНИЕ

   № 62

               гр.Варна, 17.03.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 07.03.2017 г. в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело № 50 по описа за 2017 год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Постъпила е въззивна жалба от „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Княз Ал. Дондуков“ № 68, срещу решение № 145 от 01.12.2016 г., постановено по т.д.№ 241/2015 г. по описа на Окръжен съд гр.Добрич, с което съдът е уважил изцяло предявения от „Бул Аква Фиш“ ООД, с.Прилеп, общ.Добрич срещу него като правоприемник на ЗАД „Виктория“ частичен иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 25 001 лв по договор за имуществена застраховка „Индустриален пожар“ по полица № 0820 700 14 0032 от 12.09.2014 г. за настъпило застрахователно събитие – природно бедствие – силен вятър на 29.12.2014 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото – 03.12.2015 г., както и за сумата 6173.54 лв - съдебно деловодни разноски. Навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли за неговата отмяна и за постановяване на друго решение, с което се отхвърлят изцяло предявените срещу застрахователното дружество искове, ведно с присъждане на разноските за двете съдебни инстанции, както и на юрисконсултско възнаграждение. Въззивникът моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му, ведно с присъждане на съдебните разноски по делото-държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

С писмен отговор въззиваемата страна „Бул Аква Фиш“ ООД, с.Прилеп, общ.Добрич оспорва жалбата като неоснователна и необоснована и моли за оставянето й без уважение и за потвърждаване на обжалваното решение, ведно с присъждане на сторените по делото разноски. Моли в с.з. чрез процесуалния си представител за потвърждаване на решението, ведно с присъждане на съдебните разноски за въззивната инстанция.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Основният спорен въпрос по делото са причините, довели до  падането на 29.12.2014 г. на ветрогенератора – дали поради силен вятър, представляващ застрахователен риск по сключената между страните застрахователна полица или поради нарушени строително-технически изисквания и строителен недостатък на съоръжението – скъсване на недобре затегнати болтови връзки между съставните части на мачтата – причина, за която застрахователят не отговаря. Тезата на застрахователя е, че при метеорологични данни за пориви на вятъра до 28 m/s на 29.12.2014 г. е невъзможно съоръжението да падне, тъй като то има много по-голяма носимоспособност при натоварване от вятър със скорост до 60 m/s.

В производство по обезпечаване на доказателства по ч.гр.д.№1295/2015 г. на Районен съд Добрич с изключително подробно и обосновано заключение на фрактодиагностична, трасологична и документална съдебно-техническа експертиза е установено, че ветрогенераторът модел „CZ-100“ работи устойчиво без прекъсване и достига проектната си мощност от 100 kW при номинална скорост на вятъра -11.4-12.6 m/s; скоростта на вятъра, при която съоръжението изключва средно за 10 min, е 25 m/s; а скоростта на оцеляване е 60 m/s при времетраене на натоварването 3 sec. Преобладаващата посока на вятъра на 29.12.2004 г. е била от северозапад, като посоката на падане на ветрогенераторната мачта на югоизток съответства напълно на посоката на ветровото натоварване от северозапад. Мачтата на ветрогенератора е с регламентирана височина 35 метра и е монтирана на фундамент с височина 271 м, докато надморската височина за измерване скоростта на вятъра е 211-213 м. Процесната мачта е монтирана и се натоварва на височина минимум с 80 м по-голяма от тази на измервателните средства. За съоръжението е издаден от ДПК протокол за годност за работа след извършени 72-часови проби пет месеца преди аварията, като при извършените изпитания не са констатирани дефекти в структурата на ветрогенератора. Конструктивният проект на носещата стоманена мачта съответства на действащите български и европейски норми за проектиране. Не са установени данни за технически неизправна система за безопасност при възникване на неблагоприятни климатични условия, в частност – при силен вятър. Налице са данни за претоварване на скъсаните болтове от външна сила, а не за структурни дефекти в материала или фабрични недостатъци на скрепителните елементи по отношение на якостта. Фрактодиагностиката на разрушените 24 съединения-болтове не установява данни за т.нар.умора на материала, която се свързва с евентуално наличие на производствени и монтажни дефекти. Ако такива имаше, те щяха да произведат белези в разрушените сечения, каквито няма. Ползвани са високо якостни болтове със стандартно допустима дължина на стеблата /препоръчана според ръководството и наръчника дължина на стеблата – 85 мм/. Според вещото лице три от изследваните разрушени винтове са с дължина - 85 мм, установена въз основа на резбованите канали, тъй като при разрушението са настъпили пластични деформации. На останалите не може да се установи с точност дължината чрез измерване, като вероятно са ползвани и винтове с дължина 90 мм. Няма данни за недостатъчно затягане на скъсаните винтове. Показването на винтовете отдолу на винтовото съединение не означава, че винтовете не са били добре пристегнати. Ако би имало незатегнати болтови връзки, това щеше да компрометира стабилността на цялата конструкция и щеше да доведе до разрушения на пружинните шайби и на повърхностите на самото винтово съединение, за каквито монтажни дефекти няма фрактоморфологични находки. Причина за дефектите във фрактогенезата на груповото винтово съединение е външно силово натоварване в режим на нееднократно, нискочестотно, неравномерно и кратковременно претоварване, като посоката на силовото му въздействие е била от северната страна на базисната секция. Практически е налице съвпадение между посоката на преобладаващото ветрово натоварване, посоката на силовото натоварване в огнищната зона на груповото винтово съединение, посоката на разпостранение на пукнатините и посоката на падане на мачтата на ветрогенератора. Цялото съоръжение е било подложено преди падането му на комбинираното въздействие на няколко неблагоприятни климатични фактора – силен вятър със скорост значително по-висока от измерената предвид действителната му по-голяма височина, рязко понижение на температурите до отрицателни стойности и смесени валежи. Заключението приема като причина за падането на ветрогенератора природни, а не човешки, фактори.

Това заключение се  подкрепя и от изслушаните пред ДОС тройна  комплексна и единична съдебно-технически експертизи. Комплексната експертиза установява от „packing list“, че всички скрепителни елемемнти и съединения са оразмерени и доставени от производителя, както и че са били затегнати със специализирани инструменти в съответнствие с изискуемите стандарти. При евентуално развити болтове между фланеца на първа и втора секция на ветрогенератора би се получило трептене, водещо до деформация на болтовете, а такава не е установена. Становището на вещите лица е, че скоростта на вятъра - ср.скорост 24 m/s и пориви до 28 m/s, измерени от метеорологичната станция-Добрич с надморска височина - 225 м е нарастнала значително на височина със 77 м по-голяма, на каквато се е издигала вятърната турбина, и е надхвърлила пределната скорост от 60 m/s, следствие на което съоръжението не е издържало и се е срутило. Повторната единична експертиза потвърждава, че на върха на съоръжението, намиращ се на 39 метра от стоманобетонния фундамент, посочените скорост на вятъра - 24 m/s и пориви -28 m/s са били с много по-високи стойности и са се оказали над допустимите критични стойности и времетраене, предвидени от завода –производител, като това е причинило падане на съоръжението. При евентуално наличие на развити болтове от фланеца между първа и втора секция биха се развили процеси, водещи до загуба на устойчивост на опорната конструкция на съоръжението. Мачтата /опорната конструкция/ на ветрогенератора е стройна конструкция и при много малки премествания в основата следствие на евентуално разхлабени болтове, тя би загубила устойчивост дори без да е подложена на хоризонтални натоварвания. Вещото лице категорично счита, че Наредба №3/2004 г. за основните положения за проектиране на конструкциите на строежите и за въздействията върху тях се отнася за сгради, а не и за съоръжения от процесния вид и прилагането й към тях би довело до неверни резултати.

Налице са безпротиворечиви и обосновани заключения на няколко вещи лица, които установяват като причина за падането на ветрогенератора силния вятър в съчетание и с други неблагоприятни климатични фактори, като липсват доказателства за оборване на тези категорични изводи, както и в подкрепа на тезата на застрахователя за човешки фактор като причина за аварията. С въззивната жалба въззивникът не е искал събирането на други доказателства с цел опровергаване изводите на вещите лица, като се е задоволил само да ги оспори. Предположенията и съмненията му обаче не са доказани по никакъв начин. При това положение въззивният съд възприема заключенията на вещите лица като компетентно и обективно дадени, като намира, че предвид изводите им в случая се касае за застрахователен риск – „силен вятър“, за който застрахователят отговаря, поради което искът, предявен като частичен, е основателен и следва да се уважи.

Обжалваното решение на ОС Добрич-ТО е правилно и следва да се потвърди. Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК.

При този изход на спора в полза на ответника по жалбата се присъждат направените съдебни разноски за въззивната инстанция.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение 145 от 01.12.2016 г., постановено по т.д.№ 241/2015 г. по описа на Окръжен съд гр.Добрич.

ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Княз Ал. Дондуков“ № 68, да заплати на „Бул Аква Фиш“ ООД - с.Прилеп, общ.Добрич, сумата 1280 лв - съдебни разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.