Р Е Ш Е Н И Е

 №  308     

15.11.2013 г.,гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

 ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

      ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

                   КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

при секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдията Кристияна Генковска в.т. дело №500 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

   Производството по делото е образувано по повод на въззивна жалба, подадена от адв.Ж.Й. от ШАК - в качеството й на особен представител на въззивника А.Ф.К., срещу решение № 71/24.04.2013г. по т.д. № 514/2012 г. на ШОС, с което въззивникът е осъден да заплати на ЗАД „Алианц България” със седалище гр. София сумата от 29347,80лв. – регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение на „Мото-Пфое” ЕООД по покрит риск неплащане на лизингови вноски по полица №1640/006/302/0000001 от 22.02.2006г. и добавък №9/ 23.06.2006г. във връзка с договор за отдаване на автомобили при условията на финансовообвързан лизинг от 30.05.2006г., сключен между „Мото-Пфое” ЕООД и въззивника, ведно със законната лихва върху главницата от 16.08.20012г. до окончтелното й плащане и сумата от 6614,81лв. - мораторна лихва върху главницата за периода 11.06.2008г.- 15.08.2012г.

   Въззивникът обжалва първоинстанционното решение като неправилно. Твърди , че след като договорът за лизинг е прекратен едностранно от лизингодателя с писмо от 16.08.2008г, получено от ответника на 23.09.2008г., лизингополучателят не дължи заплащане на лизингови вноски след тази дата, тъй като след предаване на автомобила договорът за лизинг вече няма действие. Предявената от застрахователя претенция е именно за заплащане на лизинговите вноски с ненастъпил падеж. Твърди се, че съгласно разпоредбата на чл.345 от ТЗ за науредените в договора за лизинг условия законодателят препраща към задълженията на наемателя по договора за наем, уреден в чл.228 и сл. от ЗЗД. Следователно лизинговите вноски за ползване на автомобила се дължат само при действащо договорно правоотношение и до датата на прекратяване на договора за лизинг. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново с отхвърляне на предявените искове.

        С писмения си отговор въззиваемата страна ЗАД „Алианц България” оспорва основателността на въззивната жалба. Счита , че застрахователното обезщетение се дължи във връзка с причинените на застрахованото лице финансови вреди, тъй като договорът за лизинг, по който въззивникът е бил страна е договор за финансов лизинг, т.е. лизингодателят предварително е разходвал свои парични средства да закупи вещ изрично поискана от лизингополучателя, т.е. по негова поръчка и затова неплащането на всички вноски се явява благото, което е оценимо в пари и което според Кодекса за застраховането може да бъде предмет на застрахователна закрила. В тази връзка застрахователното обезщетение обхваща както целия размер на лизинговите вноски (главница,ДДС и възнаградителна лихва) до момента на плащане на обезщетението, така и на лизинговите вноски след този момент, но без възнаградителната лихва, т.е. само главницата и ДДС.

ВнАС взе предвид следното:

   Депозирана е искова молба от ЗАД „Алианц България”, гр. София срещу А.Ф.К.. Ищецът твърди, че ответникът е лизингополучател по договор за отдаване на автомобили при условията на финансовообвързан лизинг №26354 от 30.05.2006г., сключен с  „Мото –Пфое” ЕООД, гр. София в качеството на лизингодател, имащ за предмет лек автомобил „Волво”, модел S 80, шаси № YVITS79696143583 двигател № D5244T 325035, рег. № СА 8952 ВК. От своя страна, „Мото – Пфое” ЕООД е сключило със ЗАД „Алианц България” договор за застраховка по застрахователна полица №1640/006/302/0000001, към който са приложими общите условия на застрахователя и, по силата на който се покрива рискът от неиздължаване на лизингови вноски от страна на лизингополучатели на застрахованото лице. Договорът за лизинг е бил одобрен от застрахователя с добавък № 9/23.06.2006г. Съгласно погасителния план по договора за лизинг ответникът е бил задължен да плати цената по договора за лизинг на 47 равни месечни вноски, всяка в размер на 715.70 евро без ДДС. След сключване на договора, същият е платил встъпителна вноска, в размер на 5 112.92 евро и първоначалните 24 лизингови месечни вноски, след което е преустановил плащанията. С писмо лизингодателят го е поканил да изпълни забавените плащания, но плащане не е последвало. В резултат, лизингодателят е уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, във връзка с което е била образувана щета № 1640-09-217-501014, като на 04.08.2009г. на застрахованото лице е изплатено обезщетение в размер на 38 058.03 лв., съставляващо размера на неизплатените лизингови вноски, а именно тринадесет цели вноски за периода м. 07.2008 г. – м. 07.2009 г., с общ размер 11 164.92 евро и десет частични вноски – само до размера на главницата, с начислен ДДС, в размер на 8 293.84 евро. С изплащането на неплатените от ответника лизингови вноски, застрахователят е встъпил в правата на удовлетворения кредитор – лизингодател, който факт последният е удостоверил със суброгационно писмо. Застрахователят е изпратил до ответника покана за доброволно изпълнение изх. № 290-16-6568/06.08.2009г., получена от него на 11.08.2009г., но възстановяване на сумата по регреса не е последвало. Предвид това, считано от датата, на която е изтекъл срокът за доброволно изпълнение – 22.08.2009г., длъжникът е в забава и дължи лихви върху забавеното парично задължение. ЗАД „Алианц България” е сключило споразумение с „Мото – Пфое“ ЕООД, съгласно което то е заплатило на застрахователното дружество стойността на автомобила, предмет на договора за лизинг, оценен за сума в размер на 12 000.00 лв. На основание чл.76, ал.2 от ЗЗД, с получената цена ЗАД „Алианц България” е погасило изцяло, начислената върху забавеното плащане законна лихва, в размер на 3 289.77 лв., дължима за периода 22.08.2009г. – 10.06.2010г. и част от главницата на вземането, съответстваща на  8 710.03 лв. В резултат, към 11.06.2010г. като непогасено останало парично вземане за главница в размер на 29 347.80 лв., ведно със законната лихва за забава от същата дата. Позовавайки се на изложеното, ищецът моли съдът да постанови решение, по силата на което да осъди А.Ф.К. да заплати на ЗАД „Алианц България” сумата от 29 347.80 лв. – регресно вземане по чл.213 от КЗ за изплатено застрахователно обезщетение на „Мото – Пфое” ЕООД, по покрит застрахователен риск неплащане на лизингови вноски, по полица № 1640/006/302/0000001, ведно със законната лихва върху нея, считано от завеждане на иска до окончателното й плащане, и сумата от 6 614.81 лв. – лихва за забава върху главницата от 29 347.80 лв., за периода 11.06.2010 г. – 15.08.2012 г., както и извършените по делото разноски.

   В срока по чл.367, ал.1 от ГПК, назначеният за представител на ответника адв. Ж.Й. от ШАК депозира отговор на исковата молба, в която заема становище че предявените искове са неоснователни. Твърди, че не оспорва, че между ответника и „Мото – Пфое” ЕООД е бил сключен цитираният от ищеца договор за финансовообвързан кредит, и, че между лизингодателя и застрахователя е сключен застрахователен договор по полица № 1640/006/302/ 0000001, както и извършените плащания от ищеца на „Мото – Пфое” ЕООД, в размер на 38 058.03 лв. и от „Мото – Пфое” ЕООД на ищеца, в размер на 12 000 лв., но счита за недоказани наличието на предпоставките за суброгиране на застрахователя в правата на лизингодателя и размера на изплатеното застрахователно обезщетение. По делото не е приложена покана, с която лизингодателят е поканил лизингополучателя да заплати забавените лизингови вноски, с оглед на което не са изпълнени условията на т.1/1/ /7/, раздел Х и т.4.1, раздел VІ, вр. т.2.3 раздел VІ от Общите условия. Второ, към датата на завеждане на щетата – 18.09.2008г. по договора за лизинг не са били изплатени само две лизингови вноски. Трето, от документите по делото не става ясно  върнат ли е автомобилът, предмет на договора за лизинг на лизингодателя и кога, и, ако не –  какви мерки са предприети за връщането му. С оглед на изложеното, счита, че ищецът няма право да се суброгира в правата на лизингодателя на основание чл.213 от КЗ, тъй като регресното право на застрахователя възниква само, когато вредата за застрахования е причинена в резултат на деликт, а не на договорно правоотношение. Същият не може да основе претенцията си и на чл.99 от ЗЗД, тъй като издаденото от лизингодателя суброгационно писмо не е договор за цесия. От доказателствата по делото не се установява също размера на задължението на лизингополучателя, че е бил поканен да изпълни, кога е върнал автомобила, от която дата договорът за лизинг се счита за прекратен, и от кога е изпаднал в забава. В отговора по допълнителната искова молба обосновава становище за недължимост на застрахователното обезщетение в поискания размер , тъй като са представени доказателства от ищеца за прекратяване от лизингодателя на лизинговия договор.

ВнАС като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

    Предмет на разглеждане са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

       На 30.05.2006г., между ответника, в качеството на лизингополучател и „Мото – Пфое” ЕООД, гр. София, в качеството на лизингодател е бил сключен договор за отдаване на автомобили при условията на финансовообвързан лизинг, за лек автомобил „Волво”, модел S 80, шаси № YVITS79696143583  двигател № D5244T 325035, рег. № СА 8952 ВК, по силата на който лизингодателят се задължава да предаде на лизингополучателя описаното моторно превозно средство, за ползване до изплащане на дължимите лизингови вноски, определени съобразно погасителен план, представляващ неразделна част от договора, след погасяването на които, се ангажира да му прехвърли правото на собственост върху автомобила. Според погасителния план, ответникът е поел задължение да заплати общо 47 лизингови вноски, за периода м. 07.2006 г. – м. 05.2010 г., в размер на по 1 679.75 лв. всяка, с включен ДДС. Автомобилът е  бил предоставен на същия на 15.06.2006г., с двустранно подписан приемо-предавателен протокол. С покана от 18.09.2008г. / л.91 по делото на ШОС/, връчена на адресата на 23.09.2008г., лизингодателят е поканил лизингополучателя да му изплати неиздължени лизингови вноски с настъпил падеж, в размер общо на 5 039.25 лв., данък за превозното средство, в размер на 392.62 лева и лихви за просрочие,  в размер на 1 343.80 лв., и го е уведомил, че, считано от датата на получаване на писмото, прекратява едностранно сключеният между тях договор за лизинг, на основание чл.37, чл.60 и чл.61 от същия, поради неплащане на дължимите лизингови вноски, поради което дължи връщане на лекия автомобил.    

Между страните не се спори, че, в изпълнение задълженията си по договора,  лизигополучателят е платил встъпителната вноска и първоначалните 24 месечни лизингови вноски. Според приложената справка за дължими вноски, същият не е погасил 13 лизингови вноски за периода м. 07.2008 г. – м. 07.2009 г., в общ размер на 11 164.92 евро и 10 частични лизингови вноски, до размера на  главницата с ДДС, за периода м. 08.2009г. – м. 05.2010 г., възлизащи общо на 8 293.84 евро. Ответникът не ангажира доказателства да е заплатил някоя от неиздължените лизингови вноски до датата на приключване на съдебното дирене.

Не се спори , че на 04.08.2009г. застрахователят е заплатил на застрахования сумата от 38 058,03лв. – застрахователно обезщетение по щета № 1640/09/27/501014.

С покана ,връчена на 11.08.2009г. застрахователят е поканил А.К. в 10 дневен срок от поканата да му заплати на осн. чл.213 КЗ застрахователното оезщетение от 38 058,03лв. или да предаде на първия лекия автомобил, предмет на лизинговия договор.

Видно от споразумение от 25.01.2010г. между застраховател и застрахован / лизингодателя по процесния лизингов договор/ последният се е задължил в 10дневен срок от сключване на споразумението да заплати на застрахователя сумата от 12 000лв. – оценка на лекия автомобил. Като ищецът признава по исковата молба , че е получил такова плащане от лизингодателя и с него е прихванал задължението на лизингополучателя както следва : по реда на чл.76,ал.2 ЗЗД първо лихвите за забава в размер на 3 289,77лв. върху заплатеното застрахователно обезщетение за периода 22.08.2009г. /във връзка с изтичане на 10 дневния срок от поканата на застрахователя до лизингополучателя/ до 10.06.2010г. и след това част от главницата на вземането на застрахователя спрямо лизингополучателя в размер на частта от 8 710,23лв.

Предвид така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

     Договорът за застраховка срещу риска от неплащане на дължими вноски по договор за лизинг, сключен от застрахователя с трето лице, е обусловен от наличието на интерес, който произтича от потенциалната опасност да настъпят конкретни вреди за застрахования при накърняване на застрахованото негово благо, изразяващи се в невъзможност за лизингодателя да увеличи актива на имуществото си в резултат от неплащането на дължимите лизингови вноски.

Застрахователният договор, от който се поражда задължението на застрахователя за заплащане на застрахователното обезщетение, е застрахователна полица №1640/006/302/0000001 от 22.02.2006г. и добавък №9/23.06.2006г. във връзка с договор за отдаване на автомобили при условията на финансовообвързан лизинг от 30.05.2006г., сключен между „Мото-Пфое” ЕООД и въззивника А.Ф.К.. Застрахователното събитие при този вид застрахователни договори е неплащането на лизинговите вноски от страна на лизингополучателя, което е лишило лизингодателя от възможността да увеличи актива на имуществото и е причинило на общо основание вреда на същия.

     Към датата на сключване на процесния застрахователен договор в сила са Общите условия за застраховане на загуби вследствие неплащане на лизингови вноски, приети с Протокол № 13/ 14.06.2000г. на заседание на СД на ЗПАД „Алианц България”, като в периода на действие на застрахователния договор  / по застрахователна полица от 22.02.20006г. до 21.02.2007г. с автоматично продължаване съгласно Общите условия,р.VІ, т.3/ е приета и  актуализация на тези общи условия  по протокол от 27.06.2006г.

Лизингодателят „Мото-Пфое” ЕООД е обезщетен от застрахователя със сума, равна на сумата на неплатените вноски / както изискуеми и неизплатени,така и неизискуеми/ съобразно погасителния план по лизинговия договор.

На основание чл. 213, ал.1 от КЗ: С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.” С изплащането на застрахователното обезщетение на застрахования ищецът се суброгира в правата му, които обаче са лимитирани по обем.

По силата на закона след плащане на застрахователно обезщетение правата на застрахования срещу третото лице преминават върху застрахователя, който упражнява правата на застрахования, в които е встъпил от свое собствено име. В тази връзка обхватът на суброгационното право зависи от една страна от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, а от друга страна от размера на вземането, което третото лице дължи на застрахования. Константна е и съдебната практика по въпроса, че суброгирайки се в правата на застрахования застрахователят не може да има повече права от самия застрахован. Ето защо, третото лице не може да бъде задължено да плати на застрахователя повече отколкото дължи на застрахования.

В конкретния случай, към датата на изплащане на застрахователното обезщетение 04.08.2009г., т.е. на встъпване на застрахователя в правата на лизингодателя е налице прекратяване на договора за лизинг. Видно от поканата отправена от лизингодателя до лизингополучателя / връчена на 23.09.2008г./ „Мото-Пфое”ЕООД е упражнило правото си по чл. 61 от процесния лизингов договор – да прекрати едностранно договора. На осн. чл.63 от същия договор направените до момента на прекратяване лизингови вноски остават в полза на лизингодателя, като на осн. чл.68 лизингодателят дължи : 1/връщане на автомобила и кумулативно 2/да плати лизинговите вноски и всички други плащания по договора , дължими към датата на прекратяване на договорните отношения.

Следователно към 23.09.2008г., предвид обективираното по писмо от „Мото-Пфое”ЕООД до А.К., дължими са били лизингови вноски в размер общо на 5039,25лв. Останалите посочени по писмото суми – 392,62лв. за данък и лихви за просрочие от 1343,80лв. евентуално са дължими ,но само в отношенията между лизингодател и лизингополучател , и не са обхванати от покрития риск по застрахователния договор. Последните могат да бъдат претендирани само от лизингодателя в рамките на лизинговото правоотношение, не и от застрахователя по застраховката „Загуба от неплащане на лизингови вноски”, тъй като не са част от от съдържанието на уреденото в чл.213, ал.1 от КЗ суброгационно право.

След прекратяване на лизинговия договор лизингополучателят няма задължение спрямо лизингодателя за заплащане на оставащите лизингови вноски с ненастъпил падеж, респ. не може да му се търсят те и от застрахователя.

Освен това изрично  ОУ /2006г./ се отнасят до застраховане на загуби вследствие неплащане на лизингови вноски . Съгласно р.ІІ,чл.1 : На обезщетение по застраховката подлежат понесените от застрахования преки загуби вследствие неплащане на дължими лизингови вноски.  В р.VІ,чл.4.1 от ОУ е регламентирано, че претенцията за обезщетение застрахованият може да предяви спрямо застрахователя: В случай на неплащане на закъснялата вноска и неполучаване на лизинговата вещ обратно, като преди това на осн. р.VІ, чл.2 :Застрахованият е длъжен при неплащане или забавено плащане на лизингова вноска с настъпил падеж да изиска от лизингополучателя плащане на вноската или връщане на лизинговата вещ.

Следователно застрахователят може да претендира спрямо лизингополучателя сумата от 5039,25лв. – неиздължени към датата на прекратяване на лизинговия договор лизингови вноски. Върху тях след изтичане на срока по поканата от застрахователя до лизингополучателя на осн. чл.86 ЗЗД се дължи обезщетение за забава . За въведения с исковата молба период 11.06.2010г.-15.08.2012г. върху главница от 5039,25лв. се дължи обезщетение в размер на 1135лв. /изчислено с програмен продукт Апис-Финанси/ .

Извършеното плащане от застрахования на застрахователя на сумата от 12 000лв. – оценка на лекия автомобил касаят вътрешни отношения между последните във вр. с разпоредбите по р.VІІ,чл.7 и р.ІХ,чл.1 от ОУ / 2006г./. Като направеното по исковата молба изявление за извършено от застрахователя погасяване по реда на чл.76, ал.2 ЗЗД е при условие , че третото за застрахователния договор лице – лизингополучателят дължи изцяло заплатената като застрахователно обезщетение сума, формирана като сбор от дължими , но неизплатени лизингови вноски и от лизингови вноски с ненастъпил падеж.

Поради което обжалваното първоинстанционно решение следва да се отмени в частта , с която А.К. е осъден да заплати разликата над 5039, 25лв. до 29 347,80лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение, като и в частта за разликата над 1135лв. до 6 614,81лв.- мораторна лихва върху главницата от 5 039,25лв. за периода 11.06.2009г. до 15.08.2012г.

Като в тези части следва да се постанови друго решение , с което исковете за посочените разлики се отхвърлят .

Тъй като на осн. 47,ал.6 ГПК особен представител на ответника се назначава на разноски на ищеца и от друга страна такива разноски следва да се заплатят и за явяване на особения представител на ответника  пред въззивна инстанция , съдът намира , че въззиваемата страна / ищец пред ШОС/ следва да понесе и последните разноски в размер на 1169,25лв. /определени като размер от ШОС с акта за назначаване на особен представител/.

С оглед изхода от спора съразмерно на уважената част от исковете А.К. следва да заплати на въззиваемата страна разноски пред двете инстанции в размер общо на 1129,49лв. , на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

Водим от горното , съдът

 

                Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 71/24.04.2013г. по т.д. № 514/2012 г. на ШОС в частта, с която А.Ф.К. е осъден да заплати на ЗАД „Алианц България” със седалище гр. София разликата над 5039,25лв. до 29347,80лв. – регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение на „Мото-Пфое” ЕООД по покрит риск неплащане на лизингови вноски по полица №1640/006/302/0000001 от 22.02.2006г. и добавък №9/ 23.06.2006г. във връзка с договор за отдаване на автомобили при условията на финансовообвързан лизинг от 30.05.2006г., сключен между „Мото-Пфое” ЕООД и въззивника, ведно със законната лихва върху тази разлика от 16.08.20012г. до окончтелното й плащане и разликата над 1135лв. до 6614,81лв. - мораторна лихва върху главницата за периода 11.06.2008г.- 15.08.2012г. , като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ  исковете на ЗАД „Алианц България” , ЕИК 040638060 против А.Ф.К. ЕГН ********** за заплащане разликата над 5039,25лв. до 29347,80лв.– регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение на „Мото-Пфое” ЕООД по покрит риск неплащане на лизингови вноски по полица №1640/006/302/0000001 от 22.02.2006г. и добавък №9/ 23.06.2006г. във връзка с договор за отдаване на автомобили при условията на финансовообвързан лизинг от 30.05.2006г., сключен между „Мото-Пфое” ЕООД и въззивника, и за заплащане на разликата над 1135лв. до 6614,81лв. - мораторна лихва върху главницата за периода 11.06.2009г.- 15.08.2012г.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 71/24.04.2013г. по т.д. № 514/2012 г. на ШОС в останалата част.

ИЗМЕНЯ решение № 71/24.04.2013г. по т.д. № 514/2012 г. на ШОС в частта за разноските като :

ОСЪЖДА А.Ф.К. ЕГН ********** да заплати на ЗАД „Алианц България” , ЕИК 040638060 сумата от 1129,49лв. , разноски пред двете инстанции,на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България” , ЕИК 040638060 да заплати  по сметка на ВнАС сумата от 1169,25лв. – възнаграждение пред въззивна инстанция за особен представил по чл.47, ал.6 вр. чл.77 ГПК.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от съобщението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: