Р Е Ш Е Н И Е

№   371/22.12.2014 год.                           гр.Варна

        В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 05.11.2014 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА       

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

          ПЕТЯ ХОРОЗОВА     

при секретаря Е.Т.,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 501 по описа за  2014  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

          Производството е по чл.258 ГПК.

Постъпила е жалба от „Св Н” ООД гр.Добрич, представлявано от управителя Н Г Б, чрез процесуален представител–ищец по т.д. № 3096/2011год. по описа на ОС-Варна, срещу постановеното решение по делото, с което исковете са оставени без уважение. Счита решението за неправилно-поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, като се иска неговата отмяна и постановяване на ново, с което исковете да бъдат уважени, по изложени съображения.

Въззиваемата страна „Г Б”

ЕООД, представлявано от управителя С А А, чрез писмен отговор на процесуален представител, счита жалбата за неоснователна

Жалбата  отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е допустима.

В съдебно заседание жалбата се подържа чрез процесуален представител, съответно се оспорва чрез процесуален представител на „Г Б”ЕООД, както и чрез писмено становище на същия процесуален представител.

След като се съобрази с доказателствата по делото и взе предвид становищата на спорещите страни, Варненският апелативен съд съобрази следното, относно решение: 

Производството е образувано по предявени  искове от Св Н ООД,  гр.Добрич, срещу Г Б ЕООД, София, Г Б ЕООД гр.София, Г Б К ЕООД, София, с която са предявени следните искове: главен иск с правно основание чл.26 ал.2 вр.чл.17 ЗЗД срещу първите двама ответници, за установяване абсолютна симулативност на сделката, сключена на 01.09.2011год., обективирана в НА №145, том 55, д.№11818/2011г. на СВ; евентуален иск, за установяване срещу същите двама ответници, че сделката обективирана в НА №145/2011г. на СВ е извършена с цел единствено да се увреди кредитора – ищец съгласно чл.135, ал.1 от ЗЗД, поради което е недействителна спрямо него на посоченото основание: иск срещу Г Б ЕООД и Г Б К ЕООД, за обявяване недействителността на сделката, сключена на 21.10.2011год., обективирана в НА №102, том 67, д.№14304/2011г. на СВ, с която Г Б ЕООД е прехвърлил имотите на Г Б К ЕООД, на основание чл.135, ал.2 ЗЗД.

Претенциите се основават на следните твърдения: Ищецът е  извършвал доставки на бетон на първия ответник, като две доставки,  са извършени на 11.05.11г. и на 18.05.11г., за които са издадени фактури №№141/11.05.11г. за сумата от 75 979.82 лева и фактура №155/27.05.11г. за сумата от 2 790.72 лева. По фактурите е извършено частично плащане, като е останало неизпълнено задължение в размер  на 79 796.12 лева., което не е изпълнено въпреки, че ответното дружество Г Б ЕООД е подписало фактурите и приело стоката. По повод на това задължение, пред СГС, ТО е образувано т.дело №4534/2011г. за заплащане от ответника Г Б ЕООД на дължимите по доставките суми. Вземането на ищеца е възникнало преди 01.09.2011год., когато с НА №145/2011г. първия ответник Г Б ЕООД е прехвърлил на втория ответник Г Б ЕООД срещу задължение за погасяване на парични задължения всички собствени на дружеството самостоятелни обекти от жилищна сграда в гр.Варна, кв.Аспарухово, ул.Св.св.Кирил и Методи №73, изградена в ПИ №10135.5506.836, с площ от 427 кв.м. Твърди се също, че на 21.10.11г. с НА №102/2011г. срещу погасяване на парични задължения Г Б ЕООД е прехвърлило собствеността на обектите на Г Б К ЕООД, с изключение на: апартамент № 10, на четвъртия етаж, склад № 1 и склад №4.  Твърди се, че първата сделка и симулативна и е извършена единствено с цел да бъде увреден ищеца като кредитор на първия ответник със знанието на втория и третия ответник. Твърди се, че не е извършвано плащане по сделките. Ищецът твърди също, че първата сделка прикрива действително съглашение – втората сделка, а именно имотите да се придобият от дружеството, управлявано от съпругата на представляващия дружеството – длъжник. С ДИМ оспорва отговорите  на Г Б и Г Б и твърди, че ответните дружества са свързани лица.

С отговори от Г Б ЕООД, представлявано от Даниел Димов и от Г Б ЕООД,, се оспорват основателността на исковете. Твърди се, че сделката на 01.09.11г. е извършена срещу реално плащане на изискуеми парични задължения както и за финансиране довършването на сградата в гр.Варна, кв.Аспарухово. Оспорват се твърденията за симулация и за извършване на сделката единствено с цел да се увредят интересите на ищеца като кредитор. Твърди се, че са налице реални задължения между първите две дружества ответници, които са били уредени чрез подписания НА №155/2011г. Твърди се, че след прехвърляне на имотите се установява издаване на втори Ревизионен акт  от 15.04.2011г. срещу Г Б  и това е довело до решение за прехвърляне на имотите на третия ответник. Оспорват, че представляващия третото дружество е съпруга на управителя на първото дружество ответник.

Съдът, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното, относно обжалваната част от решението:  Представено решение по т.дело №4534/2011г. на СГС, ТО, влязло в сила на 08.08.2013г. от което се установява, че Г Б ЕООД е осъдено да заплати на Св Н ООД сумата от 70 796.12 лева,  по посочените в иска фактури.

С договор за продажба, сключен по нот.акт №155, том втори, рег.№5417, дело №279 от 01.09.2011г. на нотариус № 224 НК. Г Б ЕООД като продавач е прехвърлил на Г Б ЕООД като купувач собствеността върху всички притежавани от дружеството имоти в сградата на адм.адрес в гр.Варна, кв.Аспарухово, ул.Св.св.Кирил и Методий №73.

С нот.акт №23, том трети, рег.№6470, дело №327/21.10.2011г. на същия нотариус, Г Б ЕООД е прехвърлило имотите  на Г Б К ЕООД с изключение на: апартамент № 10, на четвъртия етаж, склад № 1 и склад №4, при идентични на първия акт условия, а именно- „срещу задължение за погасяване на парични задължения в размер на 122 000лв”.

От представен от ответниците предварителен договор за прехвърляне правото на собственост върху недвижими имоти от 22.08.2011г., се установява че между Г Б ЕООД и Г Б ЕООД е постигнато съглашение за бъдещо прехвърляне собствеността на недвижими имоти, собственост на Г Б ЕООД, находящи се в сграда в гр.Варна, кв.Аспарухово, ул.Св.св.Кирил и Методий №73 срещу задължение на Г Б ЕООД да погаси всички безспорни и изискуеми парични задължения в размер на 122 000лв. на прехвърлителя към кредитори, в чиято полза към 01.03.11г. са наложени възбрани върху описаните недвижими имоти, освен това е поето и задължение приобретателя да финансира строителството на сградата до завършването и във вид, годен за ползване, в размер приблизително на 100 000 лева.

От СТЕ се установява, че имотите, предмет на атакуваните сделки,  се намират в сграда в гр.Варна, кв.Аспарухово, ул.Св.св.Кирил и Методий №73, с идентификатор №10135.5506.836 по КК на гр.Варна като жилищната сграда е новопостроена, но не е въведена в експлоатация. Вещото лице е дало заключение за пазарна цена на прехвърлените имоти общо на 528 981.43 лева. към 2011г. От допълнителната СТЕ се установява, че сградата е въведена в експлоатация със заповед на ДПК №РД – 19-1551  от 11.09.2013г. Сградата е изпълнена с довършителни работи, подписан е констативен протокол за установяване годността на строеж. Определена е пазарна стойност на имотите, към момента на разпоредителните сделки в размер на 469 650.16 лева с приспадане на извършени довършителни работи в началото на 2012г., описани в представени по делото фактури от Г Б К ЕООД за закупени материали и наряди за изпълнени СМР през 2012г./ Фактурите за извършени довършителни работи са на обща стойност от 76188.94 лева с ДДС и са издадени от Г Б груп ЕООД, което неучаства в процеса. Според вещото лице, Г Б К е закупувало врати, материали за замазки, теракота, гранитогрес, като към 2009г. тези довършителни работи не са били налице. При определяне на оценката на имотите, вещото лице е редуцирало същата, предвид наложените възбрани.

Представено е удостоверение за семейно положение, съпруга и деца на Д Д, управител на първото дружество – ответник, според съдържанието на което същият е имал сключен граждански брак №1 от 11.01.1991г. с Н Л Д, който е прекратен с решение №83/11.05.2012г. по гр.дело №4856/2012г.

Въз основа на горната фактическа установеност съдът прави следните правни изводи:

Относно предявеният иск с правно основание чл.26, ал.2 вр.чл.17 от ЗЗД за обявяване нищожността на договора за продажба, сключен по нот.акт №155, том втори, рег.№5417, дело №279 от 01.09.2011г. на нотариус № 224 НК., по който Г Б ЕООД като продавач е прехвърлил на Г Б ЕООД като купувач собствеността върху всички притежавани от дружеството имоти в сградата на адм.адрес в гр.Варна, кв.Аспарухово, ул.Св.св.Кирил и  Методий №73. Твърдението е, че сделката е симулативна и е сключена само за да се даде вид пред трети лица, че собственик на прехвърленото имущество е приобретателя „Г Б”ЕООД, а фактически, съгласно уговорката между страните по сделката, действителен собственик е останал прехвърлителя и правният ефект на сделката–прехвърляне на собствеността, не е желан от страните.  Крайната цел е имотите да бъдат прехвърлени на дружеството на съпругата на длъжника, за да бъде заобиколена презумцията на чл.135 ал.2 ЗЗД.

За да бъде уважен иска, в тежест на ищеца е да установи твърдяната симулация, а именно-да докаже, какво е било действителното съглашение между страните по сделката, респективно-че страните по атакуваната сделка не са желали да настъпят последиците на сключената от тях сделка, а са целели единствено да създадат една привидност пред третите лица, като целта е  да се затрудни кредитора да осъществи вземането си като насочи изпълнението си върху привидно продадените имоти.  За доказване на твърдяната симулация, ищецът е навел следните твърдения: С процесната сделка вторият ответник е придобил 14 имота, поемайки задължение да погаси задължения до 122 000лв. Плащане обаче не е осъществено, съобразно съдържанието на НА от 21.10.2011год. Следва да се отбележи, че от липсата на плащане по сделката не  може да се направи извод за нейната привидност. Освен това, уговореното плащане не е към ищеца, а към трети лица с вземания и наложени възбрани към първия ответник. Следва да се има в предвид, съобразно гласните доказателсва-показанията на свидетеля И, който е бил закупил жилище в сградата, че през лятото на 2011год. „Г Б”ЕООД е нямал възможност да извърши довършителните работи на сградата, поради липса на средства. Свидетелката П. в показанията си, също сочи за много тежко материално състояние на Г Б, като според нея, продажбата на сградата  е извършена за покриване на задължения по кредити. Поради тежкото материално състояние на Г Б, според показанията на св. И, „Г Б”ЕООД е спонсорирал довършителните работи, за което сключил допълнително споразумение със собствениците на имоти. Показанията на свидетеля се подкрепят и от сключен на 22.08.2011год. между страните по сделката предварителен договор,  по т.2 на който „Г Б”ЕООД е поел задължение да финансира завършването на  сградата, в размер около 100 000лв.  Следователно, купувача по договора освен с поетото задължение да погаси задължения към посочените трети лица, е поел задължение и да извърши довършителните работи по сградата, която, както се установи от допълнителната СТЕ и от показанията на свидетеля И, към момента на сключване на процесната сделка е била недовършена. Следователно, с договора са поети различни престации, част от които са извършени, като за покриване на извършените разходи, според изложеното в писмените отговори и съдържанието на нот. Акт от 21.10.2011год., купувачът Г Б е задържал и не е прехвърлил три от имотите. Предвид изложеното, съдът намира, че не се установява твърдяната абсолютна симулация, поради което сделката не е нищожна на соченото основание. А както се изложи, основанието на ищеца по иска е, твърдението, че единствената цел на двете разпоредителни действия е имотите да се придобият от третото дружество, управлявано от съпругата на представляващия първия ответник, за да се избегне презумпцията на чл.135, ал.2 от ЗЗД. Предвид изложеното по-горе, а именно-за установено тежко финансово състояние на продавача, както и доказателства за реално изпълнение на купувача по договора, следва да се направи извода, че тези твърдения за симулативност на сделката не се доказват.

 Поради неоснователност на иска за нищожност на първата сделка, обективирана в нот.акт №155/01.09.2011г., съдът следва да се произнесе по евентуалния иск за установяване относителната недействителност на сделката спрямо ищеца, както и обявяване недействителността по отношение на ищеца на втората разпоредителна сделка, обективирана в НА №23/21.10.2011г., с която Г Б прехвърля част от имотите на Г Б К ЕООД.  За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, ищецът следва да  докаже, че освен че ищецът да е кредитор на ответника "Г Б"ЕООД, което е установено в процеса, също и че  сключените между "Г Б"ЕООД от една страна и "Г Б"ЕООД както и от последното с ”Г Б К"ЕООД, от друга страна, сделки - предмет на исковата молба да увреждат кредитора, както и че длъжникът е знаел при извършване на сделките, че уврежда ищцовата страна. Изложиха се съображения за възмездния характер на сделките, въпреки че срещу прехвърленото имущество длъжникът не получава парична сума. Това е така, тъй като  приобретателят се е задължил да изпълни задължения възникнали преди възникване на вземането на ищеца, а именно-задължения на прехвърлителя към негови кредитори, за които последните са вписали възбрани до 01.03.2011г поради което съдът приема, че сделките са възмездни. Действително липсва насрещна парична престация, но вместо цена за прехвърлените имоти приобретателят е поел задължение да изпълни задълженията на прехвърлителя към негови кредитори в размер на 122 000лв., за които последните са вписали възбрани до 01.03.2011г. Както се посочи също, срещу прехвърлените имоти Г Б ЕООД е поело и задължение да финансира строителството на сградата, в която се намират обектите на собственост, до етап на завършване и приемане в експлоатация, на стойност около 100 000 лева. Следователно,  имотите са прехвърлени срещу стойност от 222 000 лева., която е по-висока от данъчната оценка на имотите. Следователно, сделките са възмездни, а поради възмездния характер на сделките,  съобразно чл.135, ал.1, изречение второ от ЗЗД, ищецът следва да установи знание на длъжника, както и знание на съдоговорителя му, както и знание у третия ответник за увреждащото кредитора действие.

Извършените разпоредителни сделки с имущество на длъжника Г Б ЕООД представляват увреждащи кредитора действия, и той има интерес от предявените искове. Изложиха се съображения за възмездния характер на сделките, въпреки че срещу прехвърленото имущество длъжникът не получава парична сума. Поради възмездния характер на сделките,  съобразно чл.135, ал.1, изречение второ от ЗЗД, ищецът следва да установи знание на длъжника, както и знание на съдоговорителя му за увреждащото кредитора действие.Това е така, тъй като не се установява, че Г Б ЕООД и Г Б ЕООД са свързани лица, следователно при сделката между Г Б ЕООД и Г Б ЕООД не може да се приложи презумпция за знание по чл.135, ал.2 ЗЗД. Предвид излъженото, в тежест на ищеца съгласно чл.154 ГПК е да установи наличие на знание у съдоговорителя на длъжника за увреждащото действие на разпореждането. В процеса такива доказателства не са събрани, поради което следва да се направи извод, че ищецът не е установил една от предпоставките за уважаване на иска по чл.135 ЗЗД по отношение на сделката по нот.акт №155/01.09.2011г.-знание у Г Б, че чрез същата се увреждат интересите на „Св Н”ООД.   Искът за обявяване недействителността на посочената сделка е неоснователен и следва да се остави без уважение.

По втората сделка, сключена между Г Б ЕООД и Г Б К ЕООД, съдът счита, че не се установяват предпоставките на чл.135 ЗЗД. Това е така, тъй като от една страна, ищецът не е кредитор на страните по сделката, сключена по НА №23/21.10.2011г. – а от друга страна не се установява от ищеца знание за увреждане от тези дружества. Дори и да се приеме, че е налице свързаност по смисъла на ДР от ТЗ между първия и третия ответник, чиито управители са бивши съпрузи и съдружници в трето неучастващо в спора ТД /Г Б инженеринг/, то  не може да се предполага, съответно не се установава  съвместно знание у  страните по сделката за увреждащото и действие. Поради това двете сделки не могат да бъдат разгледани като едно цяло увреждащо кредитора правно действие на длъжника и съконтрахентите му. Поради неустановяване от ищеца на предпоставките за обявяване относителната недействителност на атакуваните сделки, съдът намира исковете по чл.135 ЗЗД за неоснователни.  С оглед на изложеното по-горе съдът намира предявените искове по чл.26, ал.2 вр.чл.17 от ЗЗД и евентуалните искове по чл.135 от ЗЗД за неоснователни и като такива следва да бъдат оставени без уважение.

Предвид направения извод, въззивната жалба е неоснователна и като такива следва да се остави без уважение.

Поради съвпадане на настоящите изводи с първоинстанционното решение, същото следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 ГПК настоящата инстанция препраща и към мотивите на първоинстанционния съд, които споделя.

С оглед на гореизложеното, Варненският апелативен съд

 

                                              Р Е Ш И

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 316/26.03.2014 год., постановено по т.д.№ 3096/2011 год. по описа на Варненски окръжен съд.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ :1.                        2.