О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

№   630                             16.10. 2018 година                           град Варна

 

Апелативен съд – Варна                    търговско  отделение

на  петнадесети  октомври                                                    година 2018

в закрито заседание в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.Аракелян

ЧЛЕНОВЕ:А.Братанова

                             М.Недева

като разгледа  докладваното от съдията М.Недева в.ч.т.д. № 501  по описа  на Варненския апелативен съд за 2018г., за да се произнесе, взе пред вид следното :

          Производството по делото е по реда на чл.407 ГПК.

          Образувано е по подадена частна жалба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *, със седалище гр. София против Разпореждане № 6215/27.06.2018г. и Разпореждане за допълване на същото от 02.07.2018г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1445/2016г., с които е уважена молбата на ответницата по иска В.А.П. за издаване на изпълнителен лист за присъдените в нейна и на процесуалния й представител полза разноски по делото за частта от решението, в която то е влязло в сила и по-конкретно – за сумата от 4 834,12лв. адв.възнаграждение. По съображения, подробно изложени в жалбата и свеждащи се основно до това, че след като определение № 876/21.03.17г. е отменено, а сумата от 4 834,12лв е присъдена с определение № 1527/19.05.2017г., с което е допълнено отмененото определение, според основния принцип за разпределение на отговорността за разноски в процеса, на процесуалния представител на ответницата не се следват такива, тъй като отмяната на прекратителното определение  възстановява висящността на производството, моли съда да отмени обжалваните разпореждания за сумата от 4 834,12лв, както и да обезсили издадения въз основа на тях изпълнителен лист от 03.02018г.

          Направено е особено искане за спиране на изпълнителното производство до произнасяне на съда по частната жалба с влязъл в сила съдебен акт.

          В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответната по частната жалба страна, в който се релевират доводи за нейната недопустимост, респ. - неоснователност и се иска от съда същата да бъде оставена без разглеждане, евентуално – без уважение. Основният аргумент се свежда до това, че определение № 1527/19.05.2017г., с което е присъдена сумата от 4 834,12лв е влязло в сила и не може да бъде пререшавано в настоящото производство.

          Съдът, след преценка на доказателства по делото, намери следното :

          Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

          Разгледана по същество, същата се явява основателна, по следните съображения :

          С определение № 876/21.03.2017г. е прекратено производството по т.д. № 1445/16г. на ВОС, ТО, образувано по искова молба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *, със седалище гр. София срещу В.А.П. ***, с която са предявени в условията на евентуалност искове с правно основание чл.422 ГПК и чл.79 ал.1 ЗЗД вр.чл.430 ТЗ.

          С определение № 1527/19.05.2017г. на осн.чл.248 ГПК  прекратителното определение е допълнено, като банката е осъдена да заплати на В.П. 427лв, представляваща направени разноски в производството по ч.т.д. № 904/2016г. на Варненски окръжен съд, т.о., а на адв. Петя Тихомирова Тихчева като пълномощник на ответницата – 4 834,12лв адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство по делото, на основание чл.38, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от ЗАдв.

          Определение № 876/21.03.2017г. е отменено от въззивната инстанция и делото е върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

          Определение № 1527/19.05.17г. е обжалвано с частна жалба от банката, но поради неотстраняване на констатирани от администриращия съд нередовности в срок, същата е върната на подателя й, предвид на което определението е влязло в сила.

          С решение от 22.01.2018г.  са отхвърлени предявените от банката срещу В.А.П. ***, с ЕГН ********** положителни установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, като частично са уважени предявените в условие на евентуалност осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ срещу същия ответник за заплащане на сумата 130 080,02 швейцарски франка, представляваща дължима главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 38691 от 23.06.2008г., ведно със законната лихва за забава върху тази сума от датата на подаване на исковата молба - 13.10.2016г. до окончателното и́ плащане. В останалата част до пълния претендиран размер от 151 665,86 швейцарски франка, ведно със законната лихва за забава върху тази сума от датата на подаване на исковата молба - 13.10.2016г. до окончателното и́ плащане, исковете са отхвърлени като неоснователни.

          С оглед изхода на спора В.П. е осъдена да заплати на банката  8 495,39лв разноски, а банката – да заплати на В.П.  6 927лв – разноски за заповедното производство, както и 6 703,88лв – разноски за исковото производство съобразно отхвърлената част на исковете.

          С определение № 1104/23.03.2018г., в производство по чл.248 ГПК решението е  изменено в частта за разноските, като ищецът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК * е осъден да заплати на пълномощника на ответника В.П. -  адвокат Петя Тихомирова Тихчева от  АК-Варна  6 703,88 лева, представляваща дължимо по съразмерност с отхвърлената част на исковете адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство по делото, на основание чл.38, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от ЗАдв. В полза лично на ответника В.П. не са присъдени  разноски за исковото производство.

          Решението е обжалвано от ответницата П. в частта му относно уважените частично осъдителни искове за част от дължимата главница и следващото се обезщетение за забава, като определението за разноските не е обжалвано и е влязло в сила.

          С молба вх. № 3163/28.05.18г. – л.414, ответницата е поискала издаването на изпълнителен лист за присъдените в нейна полза разноски предвид влязлата в сила част на решението, а именно – 6 927лв и 6 703,88лв.

          С разпореждане № 5426/06.06.18г. молбата е оставена без уважение по съображения, че с определение № 1104/23.03.2018г. сумата от 6 703,88лв е присъдена в полза на адв.Петя Тихчева на основание чл.38, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от ЗАдв., поради което не е дължима на ответницата.

          С нова молба вх.№ 18 521/20.06.2018г. В.П. е поискала издаването на изпълнителен лист за присъдени в нейна и на процесуалния й представител полза разноски както следва :  427 лв за нея и за адв.Петя Тихчева – 4 834,12лв, както и 6 703,88лв.

          По молбата е постановено обжалваното разпореждане № 6215/27.06.2018г., допълнено с разпореждане № 6408/02.07.2018г. за издаване на искания изпълнителен лист.

          За да се произнесе по основателността на частната жалба, съдът съобрази следното :  

Производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на визираните в чл.404 ал.1 ГПК изпълнителни основания е регламентирано в чл.405-408 ГПК. По искането за издаване на изпълнителен лист компетентният съд се произнася относно правото за принудително изпълнение в полза на соченото като кредитор лице и срещу посочения длъжник по изпълняемото право, установено в съответното изпълнително основание. В производството по издаване на изпълнителен лист проверката относно наличието на ликвидно и изискуемо притезание е ограничена, предвид формалната доказателствена сила на подлежащите на принудително изпълнение съдебни или арбитражни актове, с която последните удостоверяват изпълняемото право. Производството по издаване на изпълнителен лист е друго, различно от исковото производство. При произнасяне по молба по чл.405 ал.1 ГПК, съответно при реализиране на предвидената в  чл.407 ал.1 ГПК въззивна проверка за законосъобразност на постановено разпореждане, не се дава разрешение на материалноправен спор, свързан с предмета на делото, а се разрешава процесуален въпрос за наличие на предпоставки за принудително изпълнение на акта, въз основа на който е поискано издаване на изпълнителния лист. Постановеният от съда акт, с характер на разпореждане, не се ползва със сила на пресъдено нещо нито по отношение на изпълняемото право, нито по отношение правото на принудително изпълнение.

В тази връзка съдът дължи произнасяне по въпроса : определение № 1527/19.05.17г., допълващо прекратителното определение № 876/21.03.17г.,  в хипотезата на отмяна на основното допълвано определение съставлява ли годно изпълнително основание по смисъла на чл.404 т.1 ГПК и подлежи ли на принудително изпълнение.

За да отговори на този въпрос съдът изхожда от характера на производството по чл.248 ГПК. С това производство постановеното от съда решение се изменя в частта за разноските. Ето защо това  производство има само допълващи или коригиращи решението в частта за разноските функции и като резултат също, както и основното решение, следва да е съобразено с определения от съда изход на делото, няма самостоятелно действие, а съставлява неразделна част от него и действието му произтича и е подчинено на действието на основния съдебен акт. С обезсилването или отмяната на основния съдебния акт определението по чл.248 ГПК става безпредметно, като негова функция и поради това и без изричната отмяна или обезсилване на това определение, то не произвежда действие, тъй като вече е лишено от предмет – решение, в случая – слагащо край  на спора прекратително определение, което да допълва или изменя. В този смисъл съдът споделя известната му съдебна практика, според която определението по чл.248 ГПК не създава самостоятелно задължение, съответно – вземане за разноски, различно от вече създаденото и впоследствие обезсилено или отменено, поради което претендираното вземане не би могло да съществува само въз основа на допълващия или изменящия решението, респ- прекратителното определение  в частта за разноските акт.

По изложените съображения с отмяната на определение № 876/21.03.17г.,  отпада и действието на допълващото го определение № 1527/19.05.17г., поради което разпореждането за издаване на изпълнителен лист за присъдените с него разноски следва да бъде отменено.

          По изложените съображения частната жалба срещу обжалваното разпореждане се явява основателна и следва да бъде уважена.

Съгласно даденото с Тълкувателно решение № 5/12.07.2018 г. по т.д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС разрешение относно реда за обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист по чл.407 ал.1 ГПК посочените разпореждания подлежат на двуинстанционнен контрол. Т.е. настоящото определение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

          Предвид необжалваемостта на настоящия съдебен акт и влизането му в сила едновременно с постановяването му правният интерес на частния жалбоподател от произнасяне на съда  по искането му за спиране на изпълнителното производство е отпаднал, поради което това искане се оставя без уважение.

          Водим от горното, съдът

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :

 

          ОТМЕНЯ  Разпореждане № 6215/27.06.2018г. и Разпореждане за допълване на същото от 02.07.2018г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1445/2016г., с които е уважена молбата на ответницата по иска В.А.П. за издаване на изпълнителен лист за присъдените в нейна и на процесуалния й представител полза разноски по делото за частта от решението, в която то е влязло в сила и по-конкретно – за сумата от 4 834,12лв.

          ОБЕЗСИЛВА издадения въз основа на тях изпълнителен лист.

          ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *, със седалище гр. София за спиране на изпълнителното производство до произнасяне на съда по настоящата частна жалба.

          Определението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :