О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 562

гр. Варна, 06.08.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, в закрито заседание на 06.08.2019 год. , в състав:

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

        ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

Като разгледа докладваното от съдия А. Братанова в.ч.т.д. № 501/2019 г. по описа на Апелативен съд – Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.274 и следв. ГПК.

Образувано е по частна жалба на на „ФОРЕКСКО“ АД – гр. София, ЕИК *, чрез представляващия дружеството изпълнителен директор В.С., срещу определение № 4303/24.04.2019г. постановено по т. д. № 63/2016г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е върната депозираната от „ФОРЕКСКО" АД въззивна жалба вх. № 5802/27.02.2017 г. по вх. рег. на ВОС срещу постановеното по делото решение № 916/12.12.2016 г., на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното определение, постановено при нарушение съдопроизводствените правила. Твърди се, че съдът неправилно е определил размера на дължимата държавна такса, като разликата (в размер на 0,47 лв.) се явява във вреда на дружеството жалбоподател. Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на производствените действия.

С отговора на частната жалба насрещната страна „КОНСОЛИД КОМЕРС” ЕАД – гр. София изразява становище за неоснователност на жалбата с подробно изложени съображения за това, навеждайки доводи за злоупотреба с права от страна на жалбоподателя, водещи до забавяне производството по делото. Моли съда за оставяне без уважение на частната жалба и за потвърждаване на обжалваното определение.

Частната жалба е подадена в срока по чл.274 от ГПК и е допустима. Същата е надлежно администрирана.

Съдът след преценка на изложените в жалбата съображения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред ВОС е образувано по предявени от „КОНСОЛИД КОМЕРС“ ЕАД срещу „ФОРЕКСКО“ АД обективни съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 5 021 126,73 лв., представляваща главница в размер на 4 631 580 лева, платена на основание т. 1 от Договор за форуърд валутна сделка № FO-003/2006 от 09.06.2006 г. и Допълнително споразумение № 1 от 12.06.2006 г. към този договор, заедно със законната лихва върху главницата за периода от падежа на задължението до момента на завеждане на иска в размер на 389 546.73 лева, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението.

Дължимата и внесена държавна такса по делото възлиза на 200 865, 07 лева.

С решение № 916/12.12.2016г. ВОС е уважил исковатга претенция и е осъдил ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 2 392 396,30 евро ведно със законната лихва върху главницата за периода от 04.05.2014г. до датата на депозиране на исковата молба – 04.05.2015г. в раземр на 199 172,12 евро, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на исковата молба до окончателното ѝ изплащане. Размерът на присъдения дълг е определен след служебно превалутиране на претендираната сума в евро съобразно валутата и валутния курс, посочен в договора.

Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба вх.№ 5802/27.02.2017г. от „ФОРЕКСКО“ АД, която поради констатирани нередовности по см. на     чл. 261, т. 4 ГПК била оставена без движение (разпореждане № 2722/09.03.2017г.) с указания за заплащане на дължимата за въззивно обалване държавна такса в размер на 100 423лв. Инициирано е производство по молба за освобождаване от държавна такса, последната оставена без уважение (определение № 1065/06.04.2017г. на ВОС, потвърдено с определение на ВАпС по ч.в.т.д. № 268/2017г., недопуснато до к.о.).

 С последващо разпореждане № 12726/22.12.2017г. ВОС указал повторно на въззивника за представянето в едноседмичен срок от съобщението на доказателства за внесена държавна такса за въззивно обжалване в посочения по-горе размер. С оглед промяна в адреса на управление на дружеството, ВОС с разпореждане № 1908/26.02.2018г. е разпоредил изпращане на ново съобщение до страната на новия вписан в ТР адрес на управление. Изпратеното съобщение на адрес „гр.София, район Възраждане, ул.“Позитано“ № 23“ се е върнало в цялост с отбелязване от длъжностното лице призовкар, че в гр.София, на ул.“Позитано“ няма № 23, след № 17 до № 35 няма сгради. С оглед на това първоинстанционният съд с разпореждане № 3083/28.03.2018г. е приел връчването за редовно на основание чл.50 ал.2 от ГПК. Междувременно е постъпила молба с правно основание чл. 63 ГПК с искане да бъде продължен срока за внасяне на дължимата държавна такса за въззивно обжалване. Първоначално същата е била оставена без разглеждане и въззивната жалба върната с определение № 3084/28.03.2018г., което след обжалване е било отменено от ВАпС с определение по ч.в.т.д. № 310/2018 г. и след разглеждането ѝ от ВОС молбата с правно основание чл. 63 ГПК е била оставена без уважение съгласно определение № 2635/24.07.2018г. и въззивната жалба отново върната. Определение № 2635/24.07.2018 г. също е било обжалвано, в резултат на което с определение по ч.в.т.д. № 525/2018г. на ВАпС е било отменено и с последващо определение № 3733/23.10.2018г. ВОС е дал нов едноседмичен срок за представяне на доказателства за внасяне на дължимата за въззивно обжалване държавна такса считано от връчване на съобщението до страната. Видно от книжата по делото съобщението до страната е изпратено както на адреса на управление на дръжеството, така и на публикувания в ТР по партида на дружеството e-mail (на 23.10.2018г.). Изпратеното чрез длъжностно лице по призоваването съобщението до страната се е върнало в цялост. С оглед постъпилата на 01.11.2018г. частна жалба срещу определение № 3733/23.10.2018г. на ВОС – в последствие върната на осн. чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК с определение № 11625/29.11.2018 г., съдът е разпоредил върнатото в цялост съобщение да се докладва след влизане в сила на определението от 29.11.2018г. Последното обаче, препис от което съгласно разпореждане на съда от 13.12.2018г. е прието за редовно връчен по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК, също е било обжалвано с частна жалба от 19.12.2018г., която поради констатирани нередовности е била оставена без движение с резпореждане № 12419/20.12.2018г. и разпореждане № 12575/28.12.2018г., а в последствие поради непривеждането ѝ в съответствие със законовите изисквания е била върната на осн. чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК съгласно определение № 2142/27.02.2019г. Последното като необжалвано е влязло в законна сила.

Поради непредприети от жалбоподателя действия съгласно дадените му с определение № 3733/23.10.2018 г. указания в допълнително даден едноседмичен срок, съдът с определение № 4303/24.04.2019г. е върнал въззивната жалба на „ФОРЕКСКО“ АД срещу постановеното по т.д. № 63/2016 г. на ВОС решение № 916/12.12.2016г. Предмет на обжалване с настоящата частна жалба е именно определението на ВОС от 24.04.2019 г.

Съобразно изложената по-горе фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Основният правен проблем, поставен пред въззивната инстанция е свързан с размера на дължимата държавна такса за въззивно обжалване.

Дължимата такава следва да се определи по реда на чл. 18 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и е размер на 50 на сто от таксата, дължима за първоинстанционното производство, върху обжалваемия интерес. Събразно фактическата установеност по делото, таксата за първоинстанционното производство възлиза на 200 865, 07 лева, респ. за въззивното такова е в размер на 100 422, 53 лева.  Първостепенният съд е определил изискуемата държавна такса в размер на 100 423 лв., т.е. с 47 ст. повече от дължимата.

Правалутираният размер на дълга в диспозитива на съдебния акт, респ. фиксираният курс на еврото към настоящия момент е ирелевантен за определяне на размера на дължимата такса според критериите на чл. 18 от Тарифата. 

Грешното изчисление на таксата от първостепенния съд е довело до пренебрежимото й и незначително завишение и не оправдава бездействието на страната да внесе същата до действителния й размер от 100 422, 53 лева.  Задължението за добросъвестното упражняване на процесуални права, изискуемо съобразно императивната разпоредба на чл. 3 ГПК, в контекста на процесния спор, изисква от страната внасяне на действително дължимия размер на таксата, евентуално – обжалване на последващ акт на съда за връщане на въззивната жалба, въпреки надлежното изпълнение. Соченият извод следва на още по-голямо основание от факта, че съдебното решение по спора е постановено пред 2016 год., въззивната жалба е депозирана през 2017 год., а редовното й администриране е продължило повече от две години.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 4303/24.04.2019г. постановено по т. д. № 63/2016г. по описа на Варненския окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението до страните пред ВКС на РБългария при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: