О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

623………

 

гр.Варна, 23.09.………. 2014 год.

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД - търговско отделение, в закрито заседание на 19.09.2014 г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: З* З*ВА

ЧЛЕНОВЕ: Р*С*В

П* Х*ВА

 

Разгледа докладваното от съдия П.Х*ч.т.д.№ 502/2014 г. по описа на ВАпС и за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Постъпила е частна жалба от И* Г* Б* ООД гр.София срещу определение № 227/19.05.2014 г., постановено по т.д.№ 19/14 г. по описа на ДОС, с което производството по делото е прекратено, поради уважено възражение на ответника Д* Х* АД за неподведомственост на спора с оглед наличието на арбитражна клауза между страните във връзка с процесните правоотношения – чл.19 ГПК.

Частната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.

Излагат се доводи за необоснованост и допуснати нарушения на процесуалния закон при постановяване на обжалваното определение, въз основа на които се претендира за отмяната му, като неправилно, и връщане на делото на ДОС за разглеждането му по същество.

Насрещната страна с писмен отговор оспорва частната жалба, счита постановеното определение за правилно и законосъобразно и моли за потвърждаването му.

Съдът, като се запозна със доводите на страните и материалите по делото, приема следното:

Предявени са искове за заплащане цената на доставени стоки по фактури и обезщетение за забава в размер на законната лихва. В исковата молба, в хода на производството пред първата инстанция до прекратяване на производството по делото, както и пред настоящата инстанция ищецът поддържа, че търговските взаимоотношения между страните в процесния период не са били регламентирани от нарочен писмен договор, поради което и не е налице арбитражна клауза между тях относно решаването на спора. Според ищеца, по устно споразумение между страните ответникът е отправял до него конкретни заявки за доставки, които ищецът приемал, изпълнявал и съответно съставял фактури. С писмения отговор на исковата молба ответникът е представил писмен договор от 14.06.2010 год. с характер на общи условия, съдържащ арбитражна клауза, сключен с трето лице, на чието място ищецът е встъпил с писмено споразумение от 24.09.2012 г. С допълнителната искова молба спрямо последното се излагат твърдения, че е било подписано от ищеца не на посочената в документа дата, а през м.март 2013 г., т.е., че датата в споразумението е симулативна и невярна, респективно, че приемството по договора от 14.06.2010 г. е осъществено по-късно от възникването на претендираните вземания на ищеца против ответника и конкретните правоотношения не се уреждат от него. По този начин ищецът се стреми да се защити против отправеното към него възражение за извършено извънсъдебно прихващане за неустойка за забава, уговорена в договора от 14.06.2010 г., както и срещу направеното възражение за прихващане в процеса със същото насрещно вземане /което следва да се счита за предявено в евентуалност/.

Съдът, предвид наведените оплаквания в частната жалба, констатира, че определението е постановено без първостепенният съд да се произнесе по доказателствата, касаещи спора относно подведомствеността /каквито са били поискани/ и да разгледа по същество насрещното възражение на ищеца, че споразумението от 24.09.2012 г. за заместване на страна по договор за изработка и доставка от 14.06.2010 г. е антидатирано и не го обвързва до реалната дата, на която то е било подписано, с оглед изискването за писмена форма на арбитражното споразумение – чл.7 ал.2 ЗМТА, която следва да бъде установена пред съда. За да се даде правилен отговор на въпроса, от кой орган спорът да бъде решен, е следвало да се проведе „процес относно процеса”, в който съдът да формира становище по действието на оспореното споразумение във връзка с договора от 14.06.2010 г. и момента на възникването му.

Независимо от горното, настоящият съдебен състав намира следното:

Според нормата на чл.19 ГПК, страните по имуществен спор имат право да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, чрез сключване на арбитражно споразумение. Видно от нормата на чл.8 ал.1 от ЗМТА, съдът, пред който е предявен иск по спор, предмет на арбитражно споразумение, е длъжен да прекрати делото, ако страната се позове на него в срока за отговор на исковата молба. Налага се извод, че именно обстоятелствата по предявения иск следва да сочат връзката между неразрешения материално-правен спор и процесуално-правния въпрос относно компетентността на съда. Исковата претенция и нейното основание се определят единствено от ищеца, съобразно изложените обстоятелства и петитум в исковата му молба, и ответникът не може да влияе върху начина на формирането й. От друга страна възраженията по материалното правоотношение, изходящи от ответника, се включват в предмета на делото, но не под формата на иск. Следователно, позовавайки се на договора от 14.06.2010 г. в подкрепа на своите насрещни възражения със защитен ефект, ответникът не може да възразява срещу подведомствеността на иска, предявен от ищеца, който не се основава на договора. В подкрепа на така обоснования извод следва да се отбележи, че същият спорен предмет е бил висящ за разглеждане пред Арбитражния съд при БТТП, но производството по арбитражното дело е било прекратено, поради липса на компетентност на решаващия орган. АС е приел, че искът не е предявен по договора от 14.06.2010 г., респективно липсва арбитражна клауза, която да урежда разглеждането му от този съд, същевременно е налице своевременно направено възражение на ответника за некомпетентност – Определение от 26.11.2013 г. по ВАД № 293/13 г.

Подведомствеността по чл.19 ГПК не е абсолютна, а относителна - съдът не следи служебно за наличието на арбитражно споразумение, а прави преценка за това единствено при надлежно направено възражение. Ето защо, от една страна е принципно допустимо съдът да разгледа предявения иск, а от друга, по аргумент от чл.7 ал.3 ЗМТА, следва да бъдат преценени и изявленията на страните по този съществен процесуален въпрос, изразени в предходното прекратено арбитражно производство между тях, съгласно които по предявения идентичен главен иск е било направено /и уважено/ възражение на ответника за липса на компетентност на АС при БТТП.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното определение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, поради което и

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определение № 227/19.05.2014 г., постановено по т.д.№ 19/14 г. по описа на ДОС.

ВРЪЩА делото на ДОС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                   2.