Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№  283/18.12. 2017г.                             гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                   търговско   отделение

на двадесет и втори ноември                                       Година 2017

в  открито   заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.Аракелян

ЧЛЕНОВЕ:А.Братанова

                   М.Недева

                  

 

при секретар : Д.Чипева

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело № 502   по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

          Производството по делото е въззивно и е образувано по подадена въззивна жалба от „Искра – 98“ ООД / н./, ЕИК 117524760, гр.Русе, представлявано от синдика И.Х.Г. против решение № 368/01.06.2017г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1254/2016г., с което са отхвърлени предявените от дружеството искове срещу „Ват Къмпани Русе” ООД, ЕИК 200903567 със седалище и адрес на управление гр.Варна, район Аспарухово, ул.»Гривица» №10, бл.1, вх.1, ет.6, ап.41, при участието на „КМ Билдсистем” ЕООД, ЕИК 201691708 със седалище и адрес на управление с.Сребърна, обл.Силистра, общ.Силистра, ул.”Христо Ботев” №10, в качеството му на трето лице-помагач, с правно основание чл.108 от ЗС, както и исковете по чл.59 и чл.86 ЗЗД и същото е осъдено да заплати направените по делото съдебно-деловодни разноски. По съображения за неправилност на обжалваното решение моли съда да го отмени и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което предявените искове да бъдат уважени.

          Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

          Третото лице помагач на страната на ответника „КМ Билдсистем” ЕООД, с.Сребърна в писмен отговор на въззивната жалба изразява становище за нейната  неоснователност и моли въззивната инстанция да я остави без уважение.

          Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

          Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

          Ищецът „Искра - 98” ООД / н./, гр. Русе, представлявано от синдика И.Х.Г. претендира ответникът „Ват Къмпани Русе” ООД, гр.Варна да предаде  владението върху недвижим имот, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 10135.3511.636 по КК и кадастралните регистри на гр.Варна, одобрени със Заповед РД-18-64/16.05.2008 г. на Изп.директор на АГКК, находящ се в гр.Варна, район Младост, Промишлена зона „Планова" с площ от 5284 кв.м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: За друг вид застрояване, номер по предходен план: квартал: 6, парцел: II, при съседи: 10135.4019.89, 10135.3511.1461, 10135.3511.637, 10135.3511.5, 10135.3511.629, ведно с построените в същия поземлен имот сгради, както следва: Сграда с идентификатор 10135.3511.636.1 по КК и кадастралните регистри на гр.Варна, одобрени със Заповед РД-18-64/16.05.2008 г. на Изп. директор на АГКК, с предназначение: СГРАДА със специално предназначение; брой етажи: 1, със застроена площ 80.00 кв.м.; Сграда с идентификатор 10135.3511.636.2 по КК и кадастралните регистри на гр.Варна, одобрени със Заповед РД-18-64/16.05.2008 г. на Изп. директор на АГКК, с предназначение: СГРАДА със специално предназначение; брой етажи: 1, със застроена площ 78.00 кв.м.; Сграда с идентификатор 10135.3511.636.3 по КК и кадастралните регистри на гр.Варна, одобрени със Заповед РД-18- 64/16.05.2008 г. на Изп. директор на АГКК, с предназначение: СГРАДА със специално предназначение; брой етажи: 1, със застроена площ 79.00 кв.м.,

 както и заплащане на сумата от 43 624 лв, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на процесния недвижим имот за времето от 05.02.2015г. до датата на подаване на исковата молба /30.08.2016г./, ведно със законната лихва върху това обезщетение, считано от датата на подаване на исковата молба /30.08.2016г./ до окончателното изплащане на задължението.

          Като правопораждащ юридически факт за правото си на собственост върху процесния имот ищецът сочи изтекла в  негова полза  придобивна давност, поради упражнявано от него непрекъснато владение в продължение на повече от 10 години в периода от м.март 2005г. – м.юли 2015г. Началото на владението ищецът свързва  с поемане на дълг на предходния собственик ДП „Строителство и възстановяване” срещу обещание за прехвърляне на собствеността. В последствие имотът е изнесен на публична продан за погасяване на задължения на „ГУСВ” ЕАД /правоприемник на ДП „Строителство и възстановяване”/. С Постановление за възлагане -  акт № 151, том XLV, дело № 2417, вх.per.№17534/28.07.2015г. същият е  възложен на „КМ Билдсистем” ЕООД. Впоследствие с нот.акт № 42, том I, per № 705, н.д. № 38 от 05.02.2016г. на нотариус Александър Ганчев, действащ в района на PC -Варна,  имотът е продаден на „Ват Къмпани Русе” ООД,  който го и владее. Преди публичната продан обаче ищецът го е придобил по давност, поради което е бил лишен и от възможността да го ползва. Ето защо претендира и обезщетение за ползване в размер на исковата сума.

          Съгласно изричната разпоредба на чл.269 ГПК въззивният състав дължи произнасяне по онези пороци на атакувания съдебен акт, които са релевирани в жалбата. Видно от обстоятелствената част на същата въззивникът твърди неправилност на обжалваното решение, тъй като не са изчерпани възможностите за доказване на изтеклата в негова полза придобивна давност, по силата на която се легитимира като собственик на процесния недвижим имот, като това според него се дължи на обстоятелства, за които той не отговаря.

          Във връзка с това оплакване съдът съобрази следното :

          С определение № 2936/02.09.2016г. исковата молба е оставена без движение, като ищецът е бил задължен да отстрани нередовностите й, в т.ч. и във връзка с твърдяното давностно владение да уточни на какво основание е осъществявано то и в какъв период от време. С молба от 10.10.2016г. ищецът сочи като основание за собствеността си върху имота изтекла в негова полза придобивна давност, в резултат на осъществявано от него непрекъснато владение в продължение на повече от 10 години, считано от  момента на придобиване на владението върху имота през м.март 2005г. до изгубването на това владение при въвода във владение, осъществен от съдебния изпълнител през м.юли 2015г. С доклада по делото, инкорпориран в определение № 292/30.01.2017г., съдът изрично е указал на ищеца, че следва да докаже, че е собственик на имота на твърдяното придобивно основание, като е владял процесния имот непрекъснато, необезпокоявано и като свой  в сочения от него период  - 2005г. – 2015г. В изпълнение на това си задължение ищецът ангажира  показанията на двама свидетели, допуснати му до разпит с протоколно определение от 08.03.2017г. Тъй като обаче в следващото съдебно заседание от 05.04.2017г. процесуалният представител и представляващия ищцовото дружество не са се явили, не са представени молба или доказателства за невъзможността на свидетелите да се явят, съдът е отменил определението си за допускането им.

          От друга страна от събраните по делото доказателства се установява, че с Акт за частна държавна собственост № 3118/20.07.2000г. е актуван като държавен недвижим имот  - земя с площ от 5 151кв.м, на стойност 94 400лв. Правата върху имота са предоставени с писмо №1998/28.06.2000г. на ГлЩСтрВ, а с Решение на МС №787/29.11.2000г. и писмо №90-04-91/30.01.2001г. на МРРБ имотът е преминал за ползване и управление на ДП «Строителство и възстановяване» - гр.София. С разпореждане №4/30.12.2011г. на МС е извършено преобразуване на ДП «Строителство и възстановяване» - София в  ЕАД с държавно участие. В т.16 на Разпореждането е посочено, че капиталът се формира от непарична вноска, представляваща стойността на правото на собственост върху имоти – частна държавна собственост, подробно описани в приложение № 1. Видно от същото, наименовано „Списък на вещите  - частна държавна собственост, предложени за включване в капитала на „ГУСВ” ЕАД, гр.София” под № 110 е посочена земя с площ от 5 150 кв.м., намираща се в гр.Варна, ж.к.”Вл.Варненчик”, стоп.район ІІ с цена от 94 400лв., предмет на АЧДС № 3118/20.07.2000г., ведно със шест учебни полигона. Според заключението на СТЕ имотът, предмет на АДС 3118/20.07.2000г. е идентичен с имота, предмет на Разпореждане № 4/30.12.2011г. на МС, както и с този по Постановлението за възлагане на недвижим имот от 03.07.2015г. на ЧСИ З.Димитров на взискателя по делото „КМ Билдсистем” ЕООД и по нот.акт за покупко-продажба № 42, т.І, рег. № 705, дело № 38/2016г. на нотариус Ал.Ганчев с рег. № 194 на НК, по силата на който „КМ Билдсистем” ООД го продава на „Ват Къмпани Русе” ООД. Съвпадението на имота по описаните актове, разпореждания и нотариални актове е по местонахождение, приблизителна площ / с малки разлики/, по граници и съседи.

Следователно по безспорен начин по делото се установи, че на ДП «СВ – София» са били предоставени в управление недвижими имоти между които и процесния, както и че при преобразуване на държавната фирма в „ГУСВ” ЕАД същият е бил включен в капитала на новообразуваното дружество. След изнасянето му на публична продан е възложен на „КМ Билдсистем” ООД, който от своя страна го продава на ответника по иска  „Ват Къмпани Русе” ООД.

Не се установи за посочения от ищеца процесен период – 2005г. – 2015г. той да го е владял непрекъснато и безпрепятствено като свой.

За уважаване на ревандикационния иск ищецът следва да установи, по пътя на пълно и главно доказване, наличието на три  кумулативно дадени предпоставки, а именно – че е собственик на имота, че ответникът го владее и че това владение е без правно основание.

С оглед направения по –горе извод за недоказаност на първата изискуема предпоставка – че ищецът е собственик на ревандикирания имот на посоченото в исковата молба основание – придобивна давност за периода 2005г. – 2015г., настоящият състав намира, че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

С оглед изхода на спора по иска с правно основание чл.108 ЗС, претенцията по чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД следва също да бъде отхвърлена.

Като е достигнал до идентични фактически констатации и правни изводи, първоинстанционният съд е  постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Поради изцяло съвпадение на изводите на двете инстанции, на осн.чл.272 ГПК съдът препраща към мотивите на обжалваното решение.

Въззиваемата страна не е направила искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция, поради което съдът не присъжда такива.

Водим от горното, съдът

 

Р       Е       Ш      И       :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 368/01.06.2017г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1254/2016г.

Разноски не се присъждат.

Решението е постановено при участието на „КМ Билдсистем” ЕООД, ЕИК 201691708 със седалище и адрес на управление с.Сребърна, обл.Силистра, общ.Силистра, ул.”Христо Ботев” №10, в качеството му на трето лице-помагач на ответника.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 и 2 ГПК.

 

 

 

 

         

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :