Р Е Ш Е Н И Е № 241

 

Гр.Варна, 28.10. 2016 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и осми септември, през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

         ЧЛЕНОВЕ:ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

 

При участието на секретаря Е.Т., като разгледа докладваното от съдия Ж.ДИМИТРОВА в.т.д. № 503 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от Д.С.П. ЕООД гр.Бургас против решение № 32/21.05.2014 г. по т.д.№ 209/2013 г. по описа на ТОС, с което е отхвърлен предявеният от въззивника иск против НЕДИ СТИЛ ЕООД /обявен в несъстоятелност с решение № 83/25.06.2014 г. по т.д.№ 72/2013 г. на ТОС/ и М.П.А. с правно основание чл.694 ТЗ, за да се приеме за установено, че НЕДИ СТИЛ ООД не дължи на М.П.А. сума в размер на 3 000 000 лв., представляваща вземане за неустойка, произтичащо от договор за изработка от 12.05.2008 г., сключен между ДЕНИЛ ДИСКРЕТ ООД и НЕДИ СТИЛ ООД и договор за прехвърляне на вземания от 31.10.2008 г., сключен между ДЕНИЛ ДИСКРЕТ ООД и М.П.А., установено с арбитражно решение от 25.03.2013 г. на ТАС при НЮФ, постановено по арб.д.№ 9/2013 г., както и че НЕДИ СТИЛ ООД не дължи на М.П.А. сума в размер на 11 735.63 лв. – разноски, присъдени в същото арбитражно производство, и че тези вземания /предявени и приети в производството по несъстоятелност по т.д.№ 72/2013 г./ не съществуват; като въззивникът е осъден да заплати по сметка на Търговищкия окръжен съд сумата 120 470 лв. – държавна такса за водене на делото, на основание чл.694 ал.2 ТЗ.

Жалбата е депозирана в законоустановения срок по чл.259 ал.1 ГПК, от надлежна страна и е допустима. Държавната такса по исковете с правно основание чл.694 ТЗ не се събира предварително, поради което жалбата подлежи на разглеждане по същество.

В жалбата се излага, че постановеното решение е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и необосновано, за което се излагат конкретни доводи. Претендира се неговата отмяна и постановяване на решение по съществото на спора, с което исковата претенция да бъде уважена. Правят се доказателствени искания, обосновани с нормата на чл.266 ал.3 ГПК.

Против жалбата е подаден писмен отговор от С.Д.С., с който същата се оспорва и се моли да бъде оставена без уважение от съда, включително и направените доказателствени искания. Не е посочено в какво качество С.С. е подал отговора, при положение, че не е страна по делото.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

Предявени са в отношение на субективно съединяване искове с правно основание чл.694 ТЗ от „Д.С.П.” ЕООД за приемане за установено, в отношенията между страните, че „НЕДИ СТИЛ” ООД не дължи на М.П.А. сума в размер на 3 000 000 лв., представляваща вземане за неустойка, произтичащо от договор за изработка от 12.05.2008 г., сключен между ДЕНИЛ ДИСКРЕТ ООД и НЕДИ СТИЛ ООД и договор за прехвърляне на вземания от 31.10.2008 г., сключен между ДЕНИЛ ДИСКРЕТ ООД и М.П.А., установено с арбитражно решение от 25.03.2013 г. на ТАС при НЮФ, постановено по арб.д.№ 9/2013 г., както и че НЕДИ СТИЛ ООД не дължи на М.П.А. сума в размер на 11 735.63 лв. – разноски, присъдени в същото арбитражно производство.

По делото е налице удостоверяване, че исковата молба е заведена /постъпила по пощата/ в указания в чл.694 ал.1 ТЗ преклузивен срок.

В исковата си молба ищецът „Д.С.П.” ЕООД излага, че с решение No-29 от 28.06.2013 година, постановено по т.д.72/2013 година на ТОС е открито производство по несъстоятелност на „Неди стил” ООД. След обявяването на списъка на приетите вземания в законния срок е възразил против приетото вземане на кредитора М.П.А., произтичащо от договор за изработка и от договор за прехвърляне на вземания. Твърди в исковата молба, че договор е нищожен, като единствената цел е била фиктивното създаване на дълг.Изпълнителят никога не е предприемал действия по изпълнение на поръчката. Доказателство за претендираната симулация представлява и липсата на счетоводни записвания за такова задължение или вземане и у двете страни по сделката.

С отговора на исковата молба ответникът М.П.А. оспорва основателността на предявените искове. Твърди, че субективните предели на влязлото в сила решение по арб.д.9/2013 година обхващат длъжника „Неди стил” ООД и неговите правоприемници.Доводите за нищожност на договора за изработка са недоказани.

Съдът приема, че е предявен иск с правно основание чл.694, ал.1 ТЗ.

По валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът следи служебно дори и при липса на оплаквания, на осн. чл.269 ГПК.

Процесуалната допустимост на иска по чл.694, ал.1 ТЗ се определя от наличието на процесуална легитимация на ищеца. За да е налице процесуална легитимация при отрицателния установителен иск лицето, което предявява иска следва да има качеството кредитор на несъстоятелността, като следва същият да е направил възражение срещу приемането на вземането, чието съществуване оспорва.

С влязло в сила решение по в.т.д.416/2014 година е обявен за недействителен спрямо кредиторите на масата на несъстоятелността договора за встъпване в дълг от 05.01.2011 година, подписан между „Д.С.П” ЕООД и „Неди стил” ООД. По силата на този договор „Неди стил” ООД е встъпила в дълга на „Евими” ЕООД до размера от 500 000 лева като съдлъжник по сключен договор за покупко-продажба на горива.

Видно от обявения списък на приетите от синдика вземания е, че „Д.С.П” ЕООД е кредитор с приети вземания на стойност 500 000 лева с произход договора за встъпване в дълг, видно от решението по т.д.208 по описа за 2013 година на ТОС, посочено като основание за възникване на вземането и имащо за предмет установяването на вземането по договора за встъпване в дълг от 05.01.2011 година.

С решение, постановено по т.д.535/2009 година ВКС, съдът се е произнесъл по разрешаване на процесуалноправния въпрос, а именно формира ли се СПН по вида на вземането на кредиторите и какво е съотношението между предмета на определението по чл.729, ал.1 ТЗ и този на определението по чл.692, ал.1, т.4 ТЗ или на решението по чл.694, ал.1 ТЗ, като е прието, че предмет на иска по чл.646 ТЗ е установяване на относителна недействителност на сделка с цел избягване на удовлетворяването на кредитори, като искът е установителен и за него съществува правен интерес до извършване разпределението на осребреното имущество.  

С влизане в сила на решението по в.т.д.416/2014 година по описа на Варненски апелативен съд, съществуването на правото на ищеца е отречено спрямо кредиторите на несъстоятелността, поради което е отречено и правото му да участвува в разпределение на осребреното имущество спрямо кредиторите на несъстоятелността. Поради това същият е загубил правния си интерес в настоящето производство, тъй като при липсата на възможност да участвува в производството по несъстоятелност за същия не е налице правен интерес да води специален иск по чл.694 ТЗ и да отрича правото на кредитор в несъстоятелността. За наличието на правен интерес съдът следи служебно до приключване на устните състезания и липсата на правен интерес води до процесуална пречка за упражняване на правото на иск. Загубването на качеството кредитор с прието вземане определя липсата на активна процесуална легитимация, която води до процесуална недопустимост на предявения иск. Производството по него следва да бъде прекратено, а решението на Търговищки окръжен съд обезсилено.

На осн. чл.649, ал.6 ТЗ ищецът „Д.С.П” ЕООД следва да бъде осъден да заплати държавна такса по сметка на Търговищки окръжен съд в размер на 120470лева и по сметка на Варненски апелативен съд в размер на 60235 лева.

Водим от гореизложеното, съставът на Варненския апелативен съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 32/21.05.2014 г. по т.д.№ 209/2013 г. по описа на Търговищки окръжен съд.

ПРЕКРАТЯВА производството по предявените от Д.С.П. ЕООД гр.Бургас искове срещу „НЕДИ СТИЛ” ЕООД /обявен в несъстоятелност с решение № 83/25.06.2014 г. по т.д.№ 72/2013 г. на ТОС/ и М.П.А. с правно основание чл.694 ТЗ, за приемане за установено, че „НЕДИ СТИЛ” ООД не дължи на М.П.А. сума в размер на 3 000 000 лв., представляваща вземане за неустойка, произтичащо от договор за изработка от 12.05.2008 г., сключен между ДЕНИЛ ДИСКРЕТ ООД и НЕДИ СТИЛ ООД и договор за прехвърляне на вземания от 31.10.2008 г., сключен между ДЕНИЛ ДИСКРЕТ ООД и М.П.А., установено с арбитражно решение от 25.03.2013 г. на ТАС при НЮФ, постановено по арб.д.№ 9/2013 г., както и че „НЕДИ СТИЛ” ООД не дължи на М.П.А. сума в размер на 11 735.63 лв. – разноски, присъдени в същото арбитражно производство.

ОСЪЖДА „Д.С.П.” ЕООД, гр.Бургас да заплати по сметка на Търговищки окръжен съд сумата от 120 470 /сто и двадесет хиляди четиристотин и седемдесет/ лева и по сметка на Варненски апелативен съд сумата от 60 235 /шестдесет хиляди двеста тридесет и пет/лева, на осн. чл.649, ал.6 ТЗ.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-месечен срок от получаване на съобщението до страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: