Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е№289

 

Гр.Варна, 18.11.2015г.  

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в публичното съдебно заседание на двадесети октомври през двехиляди и петнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

                                                                                           ДАРИНА МАРКОВА     

 

           При участието на секретаря Д.Ч.   

           Като разгледа докладваното от  съдията Дарина Маркова в.търг. дело № 506 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, образувано по жалба на „Енерго – Про Продажби” АД със седалище гр.Варна срещу решение № 294 от 21.03.2014г. по търг.дело № 2596/12г. по описа на ВОС, търговско отделение, с което е прието за установено в отношенията между „Хлебозавод Велико Търново” АД със седалище гр.Велико Търново и „Енерго – Про Продажби” АД със седалище гр.Варна, че ищецът няма непогасени задължения за консумирана ел.енергия за периода от 01.03.2012г. до 18.10.2012г. в размер на 50 671лв., по кредитно известие № 0088610702 от 29.03.2012г., както и е осъдено да заплати на ищеца направените по делото разноски в  размер на 2 426лв., поправено с решение № 210 от 13.03.2015г., като вместо „кредитно известие № 0088610702/29.03.2012г.” да се чете „фактура № 00886107028/29.03.2012г.” и след фактура № 0088610702/29.03.2012г. да се чете „и по дебитно извстие № 0090412075/19.06.2012г.”.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон.

Не е спорно плащането от „Хлебозавод Велико Търново” АД на 19.03.2012г. в полза на дружеството въззивник на сумата 50 671.72лв.

Оспорва извода на съда, че това плащане е авансово на основание чл.27 ал.2 от ОУ на „Енерго Про Продажби” АД. Сочи че след като ищецът е в облигационни отношения с него от 02.03.2012г. и няма използвани през предходен отчетен период количества ел.енергия, няма база на която да заплати авансово сума. Позовава се и на липса на посочване в платежното нареждане на конкретната фактура, а е посочена само „ел.енергия”. Твърди че платената сума изцяло съответства по размер с дължимата от третото лице помагач сума по приет погасителен план от 08.03.2012г.  С оглед на изложеното твърди, че е налице плащане от „Хлебозавод Велико Търново” АД по чл.73 от ЗЗД на задължение на „Хлебозавод Велико Търново 2012” ООД. Твърди че не е обсъдена от първоинстанционния съд и връзката между ищеца, третото лице помагач и наемодателя на имотите.

Моли съда да отмени обжалваното решение изцяло и да постанови друго, с което предявения срещу него иск да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК от насрещната страна по жалбата „Хлебозавод Велико Търново” АД със седалище гр.Велико Търново е постъпил отговор на въззивната жалба, в който изразява становище че обжалваното решение е правилно, обосновано и постановено при правилно прилагане на материалния закон. Твърди че не е налице нито воля от негова страна, нито съгласие за погасяване на чуждо задължение. Възразява че аргументи, произтичащи от ОУ са въведени за първи път във въззивната жалба, поради което и не следва да се обсъждат от въззивната инстанция. в съответствие с процесуалните правила, както и кореспондиращо на събрания по делото доказателствен материал. Моли съда да потвърди решението, претендира направените по делото разноски.

Към настоящето производство е присъединена за постановяване на общо решение и въззивна жалба на „Енерго – Про Продажби” АД със седалище гр.Варна срещу решение № 210 от 12.03.2015г., образувана във в.търг.дело № 349/15г., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 294 от 21.03.2014г.

Твърди се че решението, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка е нищожно и неправилно, поради необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.  Основанието си за нищожност обосновава с различния съдебен състав, постановил решението за допускане на поправка. С оглед постановения диспозитив твърди, че на практика съдът е извършил допълване на основното решение по делото, а не поправка, без да е сезиран с такова искане. Твърди че не е налице явна фактическа грешка. Твърди че с добавката на израз „и по дебитно извстие № 0090412075/19.06.2012г.” се стига до противоречие в диспозитива на решението като цяло. Моли съда да прогласи решението за нищожно, евентуално да го отмени, като молбата за поправка да бъде оставена без уважение.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК от насрещната страна по жалбата „Хлебозавод Велико Търново” АД със седалище гр.Велико Търново е постъпил отговор на въззивната жалба, в който изразява становище че обжалваното решение е правилно, обосновано и постановено при правилно прилагане на материалния закон.

„Хлебозавод ВТ - 2012” ООС със седалище гр.Велико Търново, трето лице помагач на страната на въззивника, редовно призовано, не се явява в съдебно заседание, не се представлява, не изразява становище по подадените от главната страна жалби.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Производството по делото е по предявен установителен иск от „Хлобозавод Велико Търново” АД срещу „Енерго – Про Продажби” АД за установяване че ищецът няма непогасени задължения за консумирана ел.енергия за периода от 01.03.2012г. до 18.10.2012г. в размер на 50 671.72лв.

Не са спорни пред въззивна инстанция следните факти:

 

Между главните страни по делото съществува валидно договорно правоотношение, по силата на което въззиваемото дружество „Хлебозавод Велико Търново” АД е потребител на електрическа енергия, с клиентски № 1500186489, за обект в м.Дълга Лъка, гр.Велико Търново.

Правоотношението между страните е възникнало след подадено от въззиваемото дружество „Хлебозавод Велико Търново” АД, в качеството му на наемател на сгради, находящи се поземлен имот № 35 в кв.577, м.Дълга Лъка, в гр.Велико Търново, до дружеството въззивник заявление № 3 от 29.02.2012г. с вх.№ 951277 от 02.03.2012г. за снабдяване с електрическа енергия на съществуващ обект. Към заявлението е представено изискуемото на основание чл.6 от ОУДПЕЕ, действали към този момент, съгласие в нотариално заверен подпис, на собственика на недвижимия имот към ползвателя. Не е спорно че предходен потребител на  електрическа енергия за същия обект, отново в качеството му на ползвател на имот, е бил третото лице помагач –„Хлебозавод ВТ – 2012” ООД, с предходно наименование „Хлебозавод Велико Търново” ООД. Това е посочено в подаденото от въззиваемия заявление за снабдяване с електрическа енергия на съществуващ обект, в което са посочени и клинтският и абонатният номер на досегашния ползвател /клиентски № 1500059730/.

Не е спорно плащането на сумата 50 671.72лв. от „Хлебозавод Велико Търново” АД по сметка на „Енерго – Про Продажби” АД на 19.03.2012г. с посочено основание за плащане в преводното нареждане ел.енергия. Спорно между страните е кое задължение е погасено с нея. Ищецът, сега въззиваем, твърди че с нея е изпълнил задължението си по първата издадена му, след подаване на заявлението за снабдяване с електрическа енергия, фактура № 0088610702 от 29.03.2012г. за консумирана ел.енергия за периода от 22.02.2012г. до 21.03.2012г. на стойност 51 602.57лв. Дружеството – въззивник твърди, че с тази сума „Хлебозавод Велико Търново” АД е погасило задължението на „Хлебозавод Велико Търново” ООД – предишен наемател на обекта по погасителен план от 08.03.2012г. за непогасени задължения за консумирана ел.енергия за обекта. Именно поради това и дружеството въззивник е издало кредитно известие № 0090412076 от 19.06.2012г. към фактури, издадени на „Хлебозавод Велико Търново 2012” ООД, с които е намалило със 63 595.97лв. задължението на „Хлебозавод Велико Търново 2012” ООД и на същата дата е издало дебитно известие № 0090412075 към фактура от 29.03.2012г. и е фактурирало на въззиваемото дружество като задължение същата сума.

Въззивният съд намира, че „Енерго – Про Продажби” АД е нямало основания да погаси с плащане, извършено от „Хлебозавод Велико Търново” АД задължение на „Хлебозавод Велико Търново” ООД, сега „Хлебозавод ВТ – 2012” ООД., съответно да промени задълженията на двамата потребители на електрическа енергия. Независимо че „Хлебозавод ВТ – 2012” ООД и „Хлебозавод Велико Търново” АД са потребители на електрическа енергия в качеството им на последователни наематели на  един и същ имот, присъединен към електроразпределителната мрежа, с всеки от тях „Енерго – Про Продажби” има отделен договор за пренос и продажба на електрическа енергия. В този смисъл е и чл.13 ал.1 от ОУДПЕЕ, съобразно който когато се подава заявление за продажба на електрическа енергия и за същия обект има действащ договор с друг ползвател, новият договор не се сключва до прекратяването на стария. Съобразно чл.21 ал.1 от ЗЗД договорът поражда действие само между страните, а спрямо трети лица само в предвидените от закона случаи. Поради което и кредиторът „Енерго – Про Продажби” АД може да иска изпълнение само от длъжника по всяко конкретно правоотношение, а не и от друг потребител, с който има сключен договор.

Разпоредбата на чл.73 от ЗЗД регламентира възможността за изпълнение на задължението от трето лице дори против волята на кредитора в случаите, когато кредиторът няма интерес задължението да бъде изпълнено лично от длъжника. Тази възможност произтича от същността на изпълнението като осъществяване на дължимия резултат. Изпълнението на чужд дълг чрез трето лице може да се осъществи по няколко начина. Длъжникът може да упълномощи друго лице да извърши фактическите или правните действия по изпълнението и в този случай третото лице действа от името на длъжника и изпълнява като негов представител. Допустимо е третото лице да изпълни чужд дълг по своя инициатива, без да е упълномощено от длъжника и да изпълни от свое име. За да има погасителен ефект изпълнението от трето лице съгласно чл.73 от ЗЗД, е необходимо последното да е знаело, че изплаща чужд дълг и да е извършило плащането с желание да освободи длъжника от задължението. Аргументи в тази насока могат да се намерят и в разпоредбата на чл.56 от ЗЗД, уреждаща изпълнението поради грешка. Извършеното от третото лице изпълнение на чужд дълг има погасителен ефект, еднакъв с този на изпълнението от длъжника, когато задълженията не са intuitu personae и изпълнението не е извършено поради грешка. За настъпването на погасителния ефект е без значение дали третото лице има или няма интерес от изпълнението на чуждия дълг. Законът не изисква наличието на правен интерес като предпоставка за изпълнението от третото лице. Правният интерес има значение само във вътрешното правоотношение между третото лице, извършило плащането, и длъжника, чието задължение се погасява, и се отнася до възможността на третото лице да се суброгира в правата на кредитора съгласно чл.74 от ЗЗД. Но в този случай определяща е волята на третото лице – знанието му, че изплаща чужд дълг, както и извършване на плащането с желание да се освободи длъжника от задължението. 

Именно това не е налице в настоящия случай. В представеното по делото платежно нареждане от 19.03.2012г. от „Хлебозавод Велико Търново” АД няма посочване на основание за плащане сочещо към плащане на чуждо задължение. Само съвпадението на размера на дължимата от третото лице сума и изтичането на срока и на последната вноска от погасителен план от 08.03.2012г., сключен между дружеството – въззивник и „Хлебозавод ВТ – 2012” ООД не могат да заместят липсващата воля на „Хлебозавод Велико Търново” АД за плащане на чуждо задължение на 19.03.2012г. За кредитора – „Енерго – Про Продажби” АД е без значение кой ще изпълни задължението на „Хлебозавод ВТ – 2012” ООД. Но без изявление от страна на платилия сумата за това, чие задължение плаща, кредиторът на две и повече лице, не може едностранно и сам да решава задължението на кой своите длъжници да погаси.

В случая не е налице и хипотеза на солидарна отговорност между двамата потребители, каквато е налице между потребителя и собственика на имота, дал съгласие по реда на чл.6 от ОУДПЕЕ. Общите условия не регламентират солидарна отговорност на последователните потребители – ползватели на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа.

С оглед на така изложеното, съдът намира отрицателният установителен иск, че „Хлебозавод Велико Търново” АД няма непогасени задължения за консумирана ел.енергия за периода от 01.03.2012г. до 18.10.2012г. в размер на 50 671лв. за доказан и основателен.

По жалбата срещу решението за поправка на очевидна фактическа грешка:

Независимо, че в петитума на исковата молба ищецът не е посочил конкретна фактура, съществуването на вземането, по която да е предмет установяване в производството в постановеното по делото решение № 294 от 21.03.2014г., съдът е индивидуализирал спорната претенция  с посочването на размер, период за който се отнася и кредитно известие № 008861072 от 29.03.2012г. и периода за който се отнася.

Необходимостта от индивидуализиране на претенцията с посочване на  номер и дата на издадения счетоводен документ не е предмет на настоящето производство, предвид, че молбата за заличаване на израз от диспозитива досежно кредитното известие е оставяне без уважение  с решение, което е влязло в сила като необжалвано.

С обжалваното решение за поправка на очевидна фактическа грешка съдът е заменил израза „по кредитно известие № 0088610702 от 29.03.2012г.” с израза „фактура № 0088610702 от 29.03.2012г.” и към нея е добавил „и по дебитно известие № 0090412075 от 19.06.2012г.” Посоченият в първоначалното решение период на кредитното известие, за който се отнася електроенергията - от 22.02.2012г. до 21.03.20121г. не е променен.

Издадената първа фактура за стойността на консумирана електроенергия от „Хлебозавод Велико Търново” АД, потребител с клиентски № 1500186489, за периода от 22.02.2012г. до 21.03.2012г. е № 0088610702 от 29.03.2012г.

Към тази фактура е издадено дебитно известие № 0090412075 от 19.06.2012г. с което размерът на дължимата от въззиваемото дружество незаплатена ел.енергия е увеличен със сумата 63 595.89лв.

Със същата сума - 63 595.89лв. са намалени задълженията на „Хлебозавод ВТ - 2012” ООД, потребител с клиентски номер 1500059730, с издадено на 19.06.2012г. кредитно известие № 0090412076 към фактури №№ 0022407241 от 06.02.2012г. и 0022407722 от 14.02.2012г. за консумирана ел.енергия за периода от 22.01.2012г. до 22.02.2012г.

Кредитно известие касае промяна в данъчната основа на задълженията на третото лице, помагач на страната на въззивника  – „Хлебозавод ВТ - 2012” ООД, а дебитното известие – промяната в размера на задълженията на въззиваемото дружество. Поради което и съдът намира че с решението за поправка на очевидна фактическа грешка съдът е привел посочените в диспозитива номера и дати на издадените счетоводни документи от дружеството с относимите към правоотношението между главните страни издадени счетоводни документи.  Тези обстоятелства са обсъждани от съда в мотивите на решението от 21.03.2014г., поради което и е налице явна фактическа грешка, а не допълване на основното решение.

Неоснователно е възражението в жалбата, че решението е нищожно като постановено от различен съдебен състав от този, постановил основното решение. На основание чл.235 ал.1 от ГПК решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Изискване за несменяемост на съдебния състав в рамките на цялото производство няма в ГПК. Поради което и актовете свързани с поправяне на решението, уредени в чл.246 – чл.251 от ГПК могат да бъдат постановени от съдия, различен от този, постановил основното решение. Решението за поправка на очевидна фактическа грешка е постановено от съдия от Варненски окръжен съд, поради което е действително.

С оглед на така изложеното, въззивният съд намира, че обжалваните решения, следва да бъдат потвърдени.

На основание чл.78 ал.3 от ГПК и направеното искане в полза на въззиваемото дружество следва да бъдат присъдени направените пред въззивна инстанция разноски в размер на сумата 4 725.05лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 294 от 21.03.2014г., поправено с решение № 210 от 13.03.2015г., по търг.дело № 2596/12г. по описа на ВОС, търговско отделение.

ОСЪЖДА „Енерго - Про Продажби” АД със седалище гр.Варна, адрес на управление гр.Варна, бул.”Вл.Варненчик” № 258, Варна Тауърс Г, ЕИК 103533691,  да заплати на „Хлебозавод Велико Търново” АД със седалище гр.Велико Търново, ЕИК 201852905, сумата 4 725.05лв. /четири хиляди седемстотин двадесет и пет лева и пет стотинки/, представляваща направени пред въззивна инстанция разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: