ОПРЕДЕЛЕНИЕ№599

 

Гр.Варна, 20.09.2016г.

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в закрито заседание на двадесети септември през двехиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНЯ Д.

                                                                                           ДАРИНА МАРКОВА     

 

           Като разгледа докладваното от  съдията Дарина Маркова ч.в.търг.дело № 506 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274 ал.2 от ГПК, образувано по частна жалба на „Пластико” ЕООД със седалище гр.Варна срещу определение № 2027 от 14.06.2016г. по в.ч.търг.дело № 850/16г. по описа на Варненски ОС, с което е прекратено производството по делото като недопустимо.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно, незаконосъобразно и несъобразено със задължителната съдебна практика. Оспорва извода на съда, че е сезиран с искане за проверка на акт, неподлежащ на обжалване. Не е съгласен с изложеното от въззивния съд, че произнасянето на заповедния съд по въпроса за спазването на срока за предявяване на установителния иск, може да препятства само защитата на кредитора, ако заповедта бъде обезсилена, както и че доводите за пропуснат срок от заявителя длъжникът може да изложи пред съда, сезиран с иска по чл.422 от ГПК, но не и чрез обжалване на акта. Излага, че в конкретния случай заповедният съд е оставил без уважение искането му за обезсилване, а исковият съд е приел исковата претенция за допустима, поради което и твърди, че за него е невъзможно да се защити срещу издадената заповед за изпълнение. Моли съда да отмени обжалваното определение и вместо него да постанови друго, с което да обезсили издадената заповед за изпълнение.

Насрещната страна по жалбата М.Д.Щ. *** в срока по чл.276 ал.1 от ГПК не е депозирал отговор на частната жалба.

Частната жалба е подадена от надлежни страни в срока по чл.275 от ГПК и е допустима.

По жалбата, съдът намира следното:

Производството по ч.в.т.дело № 850/16г. по описа на ВОС е образувано по частна жалба на „Пластико” ЕООД със седалище гр.Варна срещу определение № 4346 от 15.04.2016г. по ч.гр.дело № 14321/15г. по описа на ВРС, ХІ състав, с което молбата на частния жалбоподател – длъжник в заповедното производство  за обезсилване на издадената срещу него по делото Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 7223 от 19.11.2015г. е оставена без уважение.

Въпросът за това налице ли са предпоставикте за обезсилване на издадената в заповедното производство заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е поставен пред заповедния съд от длъжника с молба от 06.04.2016г. С определение № 4346 от 15.04.2016г. заповедният съд е оставил без уважение молбата на длъжника за обезсилване на заповедта, което определение е обжалвано пред въззивния съд по ч.в.т.дело № 850/16г. Частната жалба срещу този акт на заповедния съд е приета от въззивния съд за недопустима с  обжалваното по настоящето дело определение.

Настоящият състав на въззивния съд намира обжалваното определение за законосъобразно по следните съображения:

Общите изисквания и предпоставки за обжалваемост на определенията на съда, са регламентира в чл.274 ал.1 от ГПК. На основание чл.274 ал.1 от ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, когото определението прегражда по-нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично предвидени в закона.

Изрично предвидените актове на заповедния съд в заповедното производство по чл.410 от ГПК са посочени в чл.413 от ГПК, и това са: частта за разноските на заповедта за изпълнение и разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Актът на заповедния съд, регламентиран в чл.415 ал.2 от ГПК за обезсилване на издадена заповед за изпълнение не е сред изрично посочените от закона.

Актът, с който се отхвърля молба на длъжник за обезсилване на издадена заповед за изпълнение няма характеристиката на преграждащ производството акт. Целта на заповедното производство по чл.410 от ГПК е създаване на съдебно изпълнително основание за безспорно вземане, което не се изпълнява от длъжника. Подаването в срок на възражение от длъжника срещу заповедта за изпълнение отрича безспорния характер на вземането на кредитора и има за последица предявяването на иск за установяване на вземането по чл.422 от ГПК, в което производство исковият съд следва да прецени всички предпоставки за допустимостта на иска, без да е обвързан от преценките на заповедния съд, включително и допустимо ли е исковото производство по предявен в срок установителен иск при наличието на предпоставките по чл.415 ал.2 от ГПК за обезсилване на издадената заповед за изпълнение. Преграждащ характер в хипотезата на чл.415 ал.2 от ГПК би имал само акт на заповедния съд, с който заповедта за изпълнение е обезсилена, което би довело до недопустимост на установителния иск за вземането.

С оглед на така изложеното, съдът намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2027 от 14.06.2016г. на Варненски ОС, търговско отделение, по в.ч.търг.дело № 850/16г., с което е прекратено производството делото.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: