РЕШЕНИЕ

   № 242

               гр.Варна, 08.11.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 16.10.2019 г. в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при секретаря Ели Тодорова като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело № 506 по описа за  2019  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на „ЗАД Армеец“ АД  - гр. София срещу решение № 394/10.05.2019 г. на Окръжен съд Варна – ТО по т.д. № 1675/2018 г., с което ЗАД „Армеец“, с ЕИК 121076907 със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, е осъдено да заплати на И.К.И., с ЕГН **********,***, сумата 63466.43 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, състоящи се в разходите за възстановяване на лек автомобил „Нисан“ модел GT-R, с peгистрационен № В ХХХХ НХ, застрахован по застраховка „Каско” със застрахователна полица № 0000543968 от 27.05.2016 г., със срок на действие от 31.07.2016 г. до 30.07.2017 г., за настъпило на 03.06.2017 г. застрахователно събитие, заведено като щета №10017-0301-16917/2017 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 23.10.2018 г. до окончателното плащане на задължението, сумата от 8267.14 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимото застрахователно обезщетение за периода от 11.07.2017 г. – датата следваща датата на отказа на застрахователя, до 22.10.2018 г. – датата на предявяване на иска, на основание чл.405, ал.1 и чл.409 от КЗ, както и съдебно-деловодни разноски в размер на сумата от 7320 лева, на основание чл.78, ал.1 от ГПК. Въззивникът моли с жалбата и с писмена молба за отмяна на решението изцяло и за постановяване на друго решение, с което съдът отхвърли предявените искове, ведно с присъждане на разноските за двете съдебни инстанции.

Ответникът по жалбата – И.К.И. *** моли с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител за потвърждаване на решението, ведно с присъждане на съдебните разноски за въззивната инстанция.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съгласно чл.269-ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, а относно правилността му е ограничен от посоченото в жалбата.

Трасето Нюрбургринг  Нордшлайфе край гр.Нюрбург, Германия, изградено от две дъги - северна дъга и южна дъга е с дължина от почти 21 км със 73 завоя и с много скоростни участъци, като се използва както за автомобилни състезания, така и за свободни любителски обиколки. Южната дъга с дължина 7.7 км е известна като Neue Nurburgring F1, тъй като по нея се провеждат състезания от Формула 1. Процесното ПТП е станало при любителска обиколка на 03.06.2017 г. по северната дъга на пистата в частта й  Quiddelbacher Hohe при пост №79 преди достигане на участъка Flugplatz.Този участък се преминава през комбинация от изкачване и десен завой на висока скорост, като критичната скорост за навлизане в завоя е 183.5 км/ч, след което скоростта може да се повиши до 250 км/ч предвид извършено скорошно преасфалтиране на трасето. В случая автомобилът „Нисан“, модел „GT-R“ е навлязал в завоя със скорост от около и над 183.5 км/ч, установено от заключението на САТЕ, загубил е поради това сцепление с асфалтовата настилка, напуснал е трасето от дясно на ляво, ударил се е с предна лява част и ляв борд в стена от автомобилни гуми, покрита с гумена лента за омекотяване на евентуални удари, и се е суркал 32 метра по тях до спирането му след завъртане на 180 градуса.

Основните спорни въпроси по делото са дали въпросното трасе е път, представляващ част от пътната мрежа на Германия, създава ли то повишен риск от увреждане на МПС и съставляват ли действията на застрахования при управление на автомобила му по това трасе груба небрежност.

За да отговори на тези въпроси въззивният съд съобрази следното:

Път е всяка земна площ или съоръжение, предназначени за движение на пътни превозни средства или пешеходци. Пътищата са необходими за осъществяване на пътния транспорт. Пътищата свързват населени места, като селаградове и други. По вида на използване могат да бъдат: шосе (за придвижване на моторни превозни средства) – с трайна или нетрайна настилка, пешеходна алея, велосипедна алея (път за придвижване само на велосипеди), пешеходно-велосипедна алея (път, предназначен само за движение на пешеходци и велосипедисти) и др. Пътна мрежа е съвкупност от пътищата в определен регион. Скоростните пътища  са познати отдавна в Европа, но са нова категория пътища в България. Те са специално изградени и означени за движение само на моторни превозни средства с високи скорости и с подобни на автомагистралите характеристики, но без специална лента за аварийно спиране. Вместо това те имат площадки за принудително спиране.

Установено от заключенията на САТЕ процесното трасе е ринг или пръстен,  представлява частна собственост и се управлява от компанията Нюрбургринг ГмбХ – гр.Нюрбург, не се ползва за обществен пътен транспорт, не свързва населени места и по него няма насрещни платна за движение, поради което няма характер нито на автомагистрала, нито на скоростен път. Трасето е еднопосочна рингова писта само с едно платно, с метални ограждения тип мантинели и с поставени върху банкети гуми за обезопасяване, видно и от скиците на л.103 от заключението на вещото лице Й.Михайлов. На тази писта ежегодно се провеждат по предварително съставен календарен график автомобилни състезания, а в свободните от мероприятия, рехабилитация и зимна почивка дни по двете й дъги се допуска управление на МПС от любители автомобилисти срещу заплащане на определени такси. Предвид това трасето, представляващо специална частна автомобилна писта, предназначена за скоростно състезателно и любителско каране по нея срещу заплащане, не съставлява обществен път - част от пътната мрежа на Германия. Не се възприема писменото изявление на собственика на трасето на л.98-100, че същото по време на туристическо шофиране било регламентиран обществен път съгласно немското законодателство, доколкото издателят на документа е поначало заинтересовано лице, самият документ няма официален характер, а е частен такъв, като съдържанието му се опровергава от заключението на САТЕ. Що се отнася до изявлението, че трасето не било писта от световния шампионат на ФИА – Формула 1, не се оспорва по принцип, че трасето е писта, а само че то не се ползва за шампионата на Формула 1, което е коректно в крайна сметка само за северната дъга, но не и за южната дъга на трасето. И в специализираните материали в интернет, ползвани и от вещото лице при изготвяне на заключението му, трасето се сочи за най-дългата автомобилна писта в света, известна със своя предизвикателен характер.

Доколкото в Германия по автомагистрали и по скоростни пътища няма ограничение на скоростта, освен само за определени сигнализирани участъци, няма такава и за процесното трасе. Вещото лице е посочило, че до 2015 г. е съществувало ограничение на скоростта до 200 км/ч за определени негови участъци, което след преасфалтиране е било отменено. Водачът сам преценява скоростта си на движение съобразно личните си и тези на автомобила възможности, релефа, пътната обстановка и атмосферните условия. От това следва, че при евентуални опити за преминаване на трасето с множество завои, с изкачване до 300 метра и наклони от 17 процента на висока скорост за кратко време то може да се окаже сериозно препятствие и предизвикателство както за уменията на водача, така и за възможностите на управлявания от него автомобил. В този смисъл и предвид високата скорост, която се развира при движение по пистата и повишената й трудност тя следва да се характеризира като трасе на движение с повишен риск за увреждане на управляваното по него МПС. Това важи в пълна степен на собствено основание, дори и хипотетично да се приеме, че пистата е част от пътната мрежа на Германия. Всеки водач на МПС, който шофира по нея, върши това изцяло на свой риск и отговорност.  Той е длъжен да съзнава, че опасността от увреждане на автомобила поради невъзможност да бъде овладян и недостатъчна опитност на водача при трудните и сложни условия на пистата е изключително голяма,  доколкото съществува значителен риск от настъпване на ПТП. Като въпреки това се е съгласил с възможните неблагоприятни последици от евентуално ПТП следствие управление на автомобила по пистата, ищецът е действал с груба небрежност, тъй като не е положил дължимата грижа на добрия стопанин за опазване на застрахованото имущество, която и най-небрежният застрахован водач трябва да положи при подобни условия съгласно разпоредбата на чл.63, ал.2 - ЗЗД. Водачът на МПС е длъжен по закон /ЗДП/ да  избягва всякакви действия, които могат да станат причина за настъпване на пътни произшествия. Съгласно чл.395, ал.1 – КЗ застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество под страх от отказ на застрахователя от заплащане на обезщетение, ако събитието е настъпило следствие на неизпълнение на това задължение от застрахования и  застрахователят го е предвидил изрично в договора – ал.4 на същия текст.

От всичко изложено по-горе следва изводът, че в случая са налице изключени рискове съгласно Общите условия за застраховка на МПС „Каско“ на застрахователя - неразделна част от процесния застрахователния договор по комбинирана застрахователна полица №0000543968/27.05.2016 г. и добавък към нея №1/19.08.2016 г. за застраховка пълно каско /клауза „П“/ и застраховка на местата в МПС, съответно по чл.14.5 – умишлени или с груба небрежност действия на застрахования, предизвикали застрахователното събитие и по чл.16.9 - повреди по МПС, които са в пряк резултат от ползването на МПС извън регламентираната пътна мрежа или в участъци с повишен риск от увреждане,  при които застрахователят не отговаря за загуба или частична щета на застрахованото МПС. И съгласно чл.83, ал.2 – ЗЗД длъжникът не дължи обезщетение за вредите, които кредиторът би могъл да избегне, като положи грижи на добър стопанин. Ето защо, искът е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.

ВОС е достигнал до обратни правни изводи и краен резултат, предвид което обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени изцяло, като вместо него въззивният съд постанови друго, с което отхвърли иска изцяло, ведно с присъждане на ответника по иска и настоящ въззивник всички направени съдебни разноски за двете съдебни инстанции в размер общо на 2384.67 лева, в т.ч. определено от съда юрисконсултско възнаграждение за юрисконсултска защита по делото в размер на 300 лева.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ изцяло решение № 394/10.05.2019 г. на Окръжен съд  Варна - ТО по т.д. № 1675/2018 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения иск от И.К.И., ЕГН **********,*** срещу ЗАД „Армеец“ - гр. София, ЕИК 121076907, за заплащане на сумата 63466.43 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, състоящи се в направени разходи за възстановяване на ударен лек автомобил „Нисан“ модел GT-R, с peгистрационен № В ХХХХ НХ, застрахован по застраховка „Каско” със застрахователна полица № 0000543968 от 27.05.2016 г., със срок на действие от 31.07.2016 г. до 30.07.2017 г., за настъпило на 03.06.2017 г. застрахователно събитие, заведено като щета №10017-0301-16917/2017 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 23.10.2018 г. до окончателното плащане на задължението, сумата от 8267.14 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимото застрахователно обезщетение за периода от 11.07.2017 г. – датата следваща датата на отказа на застрахователя, до 22.10.2018 г. – датата на предявяване на иска, както и за заплащане на направените съдебните разноски по делото, като неоснователен.

ОСЪЖДА И.К.И., ЕГН **********,***, да заплати на ЗАД „Армеец“ - гр. София, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление, гр.София, ул. „Стефан Караджа“ №2, сумата 2384.67 лева - съдебни разноски за двете съдебни инстанции.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.