РЕШЕНИЕ

 

Номер     279/21.10. 2013 г.                                    град Варна                                                             

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски апелативен съд                                     Търговско отделение

На първи октомври                                                                       2013 година

В публично заседание в следния състав:

                                                          

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                                           ПЕТЯ ХОРОЗОВА

 

при участието на секретаря Д.Ч. сложи на разглеждане въз.т.д. № 508 по описа за 2013г. докладвано от М. Христова, за да се произнесе взе предвид:

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Д 94 ЕООД-гр. Бургас, ЕИК 102830469, представлявано от управителя К.П.К., срещу решение № 31/25.04.2013г. постановено по т.д.18/2013г. по описа на Разградския окръжен съд, с което е уважен предявеният от Д.П.Д. в качеството му на постоянният синдик на “П И“ ЕООД – гр. Ц К /в несъстоятелност/, ЕИК 102899279 против Д-94 ЕООД-гр. Бургас, ЕИК 102830469, иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, предявен при условията на успешно провеждане на установителен иск по чл. 646, ал. 2, предл. 1 ТЗ, и е осъден да заплати в полза на масата на несъстоятелността на “П И“ ЕООД /н/ сумата в общ размер 4 864.35 лв., явяваща се заплатена от ищеца на ответното дружество на отпаднало основание, съгласно влязло в сила  на 14.12.2012 г. Решение № 16/30.05.2012 г., постановено по т.д.№ 25/2012 г. по описа на ОС – Разград, от които платени чрез ТБ “И“ АД, клон Бургас – с б.б. р.08492 от 20.01.2009 г. в размер на 2 302.80 лв. и платени с б.б. р.08056 от 17.02.2009 г. в размер на 2 355.61 лв., както и касови плащания по пет броя фактури, както следва: фактура № 020010915/05.02.2009 г. - 1.43 лв.; фактура № 010052721/14.02.2009 г. - 128.94 лв.; фактура № 010053663/04.03.2009 г. - 64.07 лв.; фактура № 010054970/24.03.2009 г. - 10.07 лв. и фактура № 010055689/06.04.2009 г. - 1.43 лв., както и да заплати по сметка на Разградски окръжен съд сумата от 194.57 лв., представляваща държавна такса върху уважения иск.

          Въззивникът навежда доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради неговата незаконосъобразност. Твърди, че конкретния казус не касае осъществяването на сделка в така наречения „подозрителен период” и то във вреда на кредиторите. Търговските сделки, обективирани в процесните фактури, са сключвани от страна на несъстоятелното дружество много преди депозирането на молбата по чл. 625 от ТЗ в съда. Поради това моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение от настоящата инстанция, с което се отхвърли предявения иск.

          Въззиваемата страна в съдебно заседание оспорва жалбата и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.

          Жалбата е редовна, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

          Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

          Предмет на производството е самостоятелно предявен от Д.П.Д. в качеството му на постоянният синдик на “П И“ ЕООД – гр. Ц К /в несъстоятелност/, ЕИК 102899279 против Д-94 ЕООД-гр. Бургас, ЕИК 102830469, иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД. С влязло сила на 14.12.2012г. Решение № 16/30.05.2012 г., постановено по т.д.№ 25/2012 г. по описа на ОС – Разград,  е прогласена нищожността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на “П И“ ЕООД – гр. Ц К /в несъстоятелност/ на извършени от несъстоятелното дружество към „Д 94” ЕООД-гр. Бургас плащания в общ размер 4 864.35 лв. До завеждането на исковата молба предмет на разглеждане по т.д.№18/2013г. по описа на РОС тази сума не е върната в масата на несъстоятелността на “П И“ ЕООД – гр. Ц К /в несъстоятелност/.

          С решение № 6/25.02.2010г., постановено по т.д. № 84/2009 г по описа на РОС съдът е обявил неплатежоспособността на длъжника “П И“ ЕООД – гр. Ц К /в несъстоятелност/, като е приел за начална дата на неплатежоспособността 01.01.2009 г.. Всички процесни плащания са извършени след тази начална дата в т. н. "подозрителен период" и конкретно на следните дати: 20.01.2009г. - сумата от 2 302.80 лв.; 17.02.2009г. - сумата от 2 355.61 лв., както и касови плащания по пет броя фактури от дати 05.02.2009г. - сумата от 1.43 лв.; 14.02.2009г. - сумата от 128.94 лв.; 04.03.2009г. - сумата от 64.07 лв.; 24.03.2009г. - сумата от 10.07 лв. и 06.04.2009г. - сумата от 1.43 лв.. Общият размер на извършените в полза на Д-94 ЕООД-гр. Бургас в подозрителния период плащания е 4 864.35 лв..

Предвид успешно проведения установителен иск по чл. 646, ал. 2, предл. 1 ТЗ и влязлото в сила решение, с което същият е уважен, платеното на „Д-94” ЕООД-гр. Бургас се оказва платено без основание - основанието, на което сумите са били получени от удовлетворения кредитор е отпаднало, поради което и на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД плащането следва да бъде върнато в масата на несъстоятелността. Многократно Върховният касационен съд в постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения, имащи характер на задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК (решение № 100/15.06.2009 г. по т. д. № 808/2008 г. на II т. о., решение № 114/03.08.2009 г. по т. д. № 644/2008 г. на II т. о. и решение № 136/02.12.2010 г. по т. д. № 242/2010 г. на I т. о.;  Решение № 248 от 17.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 224/2010 г., II т. о.) е разгледал въпроса за приложението на разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД в хипотезата на уважен установителен иск по чл. 646, ал. 2, т. 1 от ТЗ, като е застъпил становището, че с уважаването на иска по чл. 646, ал. 2, т. 1 от ТЗ настъпват предвидените в чл. 648 от ТЗ правни последици и за несъстоятелния длъжник възниква субективното право да предяви осъдителен иск за фактическо връщане на даденото по признатото за нищожно изпълнение на парично задължение в масата на несъстоятелността с цел нейното попълване.

Правото на иск принадлежи на длъжника като страна в материалното правоотношение, доколкото подлежащата на връщане парична сума е излязла от неговия патримониум. Длъжникът е титуляр и на самото материалноправно вземане, което възниква като последица от признаването на изпълнението за нищожно. Последното е равнозначно на първоначална липса на основание за извършване на изпълнението. Формираната по реда на чл. 290 от ГПК задължителна съдебна практика приема, че разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД е приложима, респ. искът на длъжника по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД е основателен, единствено в случай на успешно проведен установителен иск по чл. 646, ал. 2, т. 1 от ТЗ, който е обуславящ за настъпване на уредените в чл. 648 от ТЗ последици. Ето защо и предявеният от длъжника “П И“ ЕООД – гр. Ц К /в несъстоятелност/ чрез постоянния му синдик Д.П.Д. осъдителен иск по реда на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД е допустим и основателен и същият следва да бъде уважен.

Поради сходство в мотивите и крайния резултат, настоящият състав на Варненския апелативен съд намира първоинстанционното решение за правилно и като такова то следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съставът на Варненския апелативен съд

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 31/25.04.2013г. постановено по т.д.№18/2013г. по описа на Разградския окръжен съд.

РЕШЕНИЕТО на осн. чл.280 ал.2 ГПК е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                        2.