ОПРЕДЕЛЕНИЕ 590                    

гр. Варна, 01.10.2018 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, в закрито съдебно заседание в състав:

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

                                          ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

                                                                                    МАГДАЛЕНА НЕДЕВА                                                                                                                         

Като разгледа докладваното от съдия Ванухи Аракелян в. ч. т. д. № 508/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 121 от ГПК.

С определение № 2106 от 15.06.2018 г. Варненският окръжен съд, е оставил без уважение възражението на ответника „ЕмКей Инвест“ ООД за местна неподсъдност на спора относно противопоставимостта на ипотечното право, предявено по местонахождението на недвижимия имот.

Срещу определението на съда във връзка с подсъдността е постъпила частна жалба от „ЕмКей Инвест“ ООД – гр. София, в която се излагат твърдения за неправилност на обжалваната част на определението. Позовавайки се на съдебна практика намира, че макар и ипотеката да се родее с вещните права и да създава привилегия върху имота, вещният характер на същата е второстепенен. Счита, че разпоредбата на чл. 109 от ГПК не следва да се тълкува разширително. Моли за отмяна на обжалваното определение и изпращане на делото на Софийски градски съд по подсъдност.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от Н.П.Д. лично и като пълномощник на С.И.А., с който се излагат доводи за правилността на съдебния акт. Посочват се аргументи за неделимостта на ипотеката. Излагат доводи за приложение по аналогия на подсъдността на други искове с предмет вещни права върху недвижим имот. Молят за потвърждаване на обжалваната част на определението.

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предявени са искове пред Варненския окръжен съд от Н.П.Д. и С.И.А. *** Груп“ ЕООД и Н.Н.Х. за прогласяване на нищожността на договор за даване вместо изпълнение, сключен с нотариален акт № 59, том 1, рег. № 1009, дело № 41 от 08.03.2016 г. на нотариус К* К*, с рег. № 520, с район на действие Варненския районен съд, поради липса на предмет или основание при симулативно поето изпълняемо задължение, на основание чл. 26, ал. 1 или ал. 2 от ЗЗД, както и иск срещу „ЕмКей Инвест“ ООД за установяване наличие на ипотечни права по реда на чл. 173, ал. 1 от ЗЗД върху недвижим имот, придобит с нотариален акт № 6, том 4, рег. № 7871, дело № 492 от 18.12.2017 г. на нотариус К*К*, с рег. № 520, с район на действие Варненския районен съд, поради липса на противопоставими права на праводателите, евентуално поради недобросъвестност на приобретателя, придобил права преди ново вписване на неоснователно заличената ипотека.

С определение № 1700 от 16.05.2018 г. /л. 187/ е разпоредено връчване на преписи от исковата молба на ответниците. В подадения в законоустановения срок по реда на чл. 367 от ГПК писмен отговор „ЕмКей Инвест“ ООД възразява за местна неподсъдност на спора.

Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав съобрази характеристиките на ипотечното право като материално субективно, обезпечително и хетегоренно право, представляващо вещна тежест. Ипотечното право е неделимо и има абсолютен характер. Предмет на правото е индивидуално определена вещ, което е задължителен признак за субективните вещни права. Същото се учредява във формата, съответстваща за разпореждане с вещни права /чл. 18 от ЗЗД, вр. чл. 167 от ЗЗД/, като подлежи на вписване в имотния регистър. Допълнителни аргументи могат да бъдат извлечени директно от закона за морската ипотека, която е уредена като вещно право в чл. 46-52 от КТК. Доколкото в разпоредбата на чл. 176 от ЗЗД е предвидено, че вещните права, които едно лице е имало върху имота, преди да придобие собствеността му, се възстановяват по право, с изключение на ипотеките, следва да се приеме, че същата разпоредба директно приравнява ипотеката към вещните права. Този извод е застъпен и в съдебната практика, в която се приема, че искът за заличаване на вписана договорна ипотека е иск за други вещни права върху недвижим имот /в този смисъл са Определение № 270 от 10.04.2012 г. по дело № 187/2012 г. на ВКС, ГК, III г. о., Определение №1070 от 30.12.2011 г. по дело № 700/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други/.

В постановената съдебна практика на касационната инстанция по повод цената на иска за недействителност и към всички други искове, чрез които се цели установяване несъществуването на ипотечно право с източник договор за ипотека, независимо от съществуването на обезпеченото с ипотеката вземане, се определя съобразно данъчната оценка на недвижимия имот /така Определение № 379 от 24.07.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 1470/2017 г., I т. о., ТК, Определение № 124 от 21.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4687/2017 г., III г. о., ГК и Определение № 500 от 16.11.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 2223/2016 г., I т. о., ТК/.

На следващо място следва да се посочи, че в съдебна практика е допуснато разширяване на специалната местна подсъдност по чл. 109 от ГПК, като се приема, че се отнася и за някои вещни и облигационни искове с предмет недвижим имот, които не са сред изрично посочените в разпоредбата, например исковете по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, по чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД и по чл. 135 от ЗЗД /Определение № 475 от 24.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4344/2013 г., III г. о., ГК/.

В продължение на горното, по повод подсъдността на иска за недействителност на ипотеката по чл. 170 от ЗЗД се приема, че същият е местно подсъден съобразно местнонахождението на недвижимия имот по реда на чл. 109 от ГПК /така Определение № 301 от 04.11.2015 г. по дело № 4634/2015 г. на ВКС, ГК, II г.о./. С оглед на горното и съобразно вече изложените доводи за характеристиките на ипотечното право, неоснователно се явява възражението на жалбоподателя за невъзможност за допускане на разширително тълкуване на разпоредбата на чл. 109 от ГПК.

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че по отношение на иска по чл. 173 от ЗЗД за установяване на противопоставими за приобретателя ипотечни права по аналогия с горните разрешения, е приложима специалната разпоредба на чл. 109 от ГПК, определяща иска за местно подсъден по местонахождението на недвижимия имот.

С оглед на горното, обжалваният съдебен акт, в частта, с която е оставено без уважение възражението за местна неподсъдност на спора, е правилен и като такъв следва да бъде потвърден.

На основание т. 9, б. „в“ от ТР № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, определението не подлежи на касационно обжалване.

                   Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2106 от 15.06.2018 г., постановено по т. д. № 446/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд, в частта, с която е оставено без уважение възражението за местна неподсъдност на спора, на основание чл. 119, ал. 2 от ГПК.

Определението е окончателно.

                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                 

 

 

                                                                                         2.