Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

334

 

Гр.Варна, 29.11. 2013 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в публично съдебно заседание на 29.10.2013 г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

 

При участието на секретаря Д.Ч., като разгледа докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА въззивно т.д. № 509 по описа на съда за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

П В ЕАД обжалва решение № 482/23.05.2013 г. по т.д.№ 2997/2011 г. на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлен искът му против С.П.Н. *** за заплащане на сумата 90 251.10 лв. – част от задължение по запис на заповед от 27.11.2007 г. за сумата 107 404.70 лв., издаден от Н и С ЕООД и авалиран от ответника, с която последният се е обогатил неоснователно във вреда на ищеца, на основание чл.534 ТЗ, както и с което е осъден да заплати на ответника съдебно-деловодни разноски в размер на 3 000 лв. Въззивната жалба е депозирана от легитимирана страна в законоустановения срок и е редовна, поради което подлежи на разглеждане по същество.

В жалбата се сочат доводи, че обжалваното решение е неправилно - постановено при допуснати нарушения в прилагането на процесуалния и материалния закон и е необосновано, които са подробно развити. Претендира се на това основание същото да бъде отменено и вместо него да се постанови ново по съществото на спора, с което предявеният иск да бъде изцяло уважен, с присъждане на сторените в двете инстанции съдебно-деловодни разноски.

С подадения от въззиваемата страна писмен отговор се оспорва основателността на жалбата и се моли обжалваното решение да бъде потвърдено, ведно с присъждане на разноските за настоящата инстанция.

За да се произнесе по спорния предмет във въззивната инстанция, съставът на Варненския апелативен съд съобрази следното:

Основният спорен въпрос в процеса е отговаря ли авалистът по запис на заповед по предявен иск с правно основание чл.534 ТЗ за заплащане на сумата, с която е налице обогатяване във вреда на поемателя в хипотезата на загубване на исковете по менителничния ефект поради погасяването им по давност /с влязло в сила решение между страните по т.д.№ 2728/2011 г. по описа на ВОС е отхвърлен установителният иск на П В ЕАД по чл.422 ГПК вр. чл.417 т.9 ГПК за дължимост на исковата сума против авалиста С.Н., т.к. вземането по записа на заповед е погасено по давност/.

Съдът счита, че такава материално-правна отговорност не е вменена на поръчителя. Искът може да се упражни само срещу издателя на запис на заповед, по следните съображения: Специалният иск по чл.534 ТЗ е нормативно уредено отклонение от общите правила, че погасителната давност е пречка за реализиране на материални права по съдебен ред. Като изключение от общия принцип, разпоредбата не може да се тълкува разширително. Напротив, в нея са посочени изчерпателно условията, при които този иск може да бъде уважен, както и пасивно-легитимираните лица. Неправилно въззивникът поддържа, че авалистът и платецът са едно и също лице по смисъла на чл.534 ТЗ. Платец е лицето, което трябва да плати по менителница – чл.455 т.3 ТЗ и може да е различно от издателя му, докато при записа на заповед такава отделна фигура не съществува – платецът и издателят съвпадат.

Поради липса на пасивна легитимация на С.П.Н. – авалист по записа на заповед от 27.11.2007 г. за сумата 107 404.70 лв., издаден от Н и С ЕООД, предявеният против него иск по чл.534 ТЗ подлежи на отхвърляне, като неоснователен. Съдът препраща на основание чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд, в които подробно и правилно е обоснован аналогичен краен резултат, вкл. по съображения, че не е налице и неоснователно обогатяване, доколкото вземането против издателя се изпълнява принудително въз основа на стабилна заповед за изпълнение и издаден изпълнителен лист.

Обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

В полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски в настоящата инстанция, надлежно доказани в размер на 3 000 лв.

Водим от горното, Варненският апелативен съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 482/23.05.2013 г. по т.д.№ 2997/2011 г. на Варненския окръжен съд.

ОСЪЖДА П В ЕАД с ЕИК 103061301 да заплати на С.П.Н. с ЕГН ********** сумата 3 000 лв. – съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция, на основание чл.78 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1-месечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: