Р Е Ш Е Н И Е № 96

 

Гр.Варна, 15.04.2016 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в публично съдебно заседание на петнадесети март, през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ С.

ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

                     ДАРИНА МАРКОВА

 

При участието на секретаря Д.Ч., като разгледа докладваното от съдия Ж.ДИМИТРОВА в.т.д. 51 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 ГПК, образувано по въззивна жалба вх.No-34579/19.11.2015 година от ЗД ”ЕВРОИНС”, ЕИК 121265113, чрез процесуалния си представител срещу решение No-782/26.10.2015 година, постановено по т.д.347 по описа за 2015 година на Окръжен съд Варна, с което е осъдено да заплати на С.А.С., ЕГН-********** сумата от 52000 лева остатък от застрахователно обезщетение, дължимо за настъпило на 19.03.2013 година – застрахователно събитие –кражба на ППС-колесен товарач „Катерпилар” 428Е”, рама САТО428ЕЕSNL00699, по силата на застрахователна полица 0001200801/21.03.2012 година ; сумата от 8902.88 лева обезщетение за забава за периода 28.06.2013 – 04.03.2015 година, ведно със законната лихва за забава от предявяване на иска – 04.03.2015 година до окончателното изплащане, както и сумата 5820.36 лева разноски по делото, на осн. чл.208, ал.1 КЗ, чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.78, ал.1 ГПК.

Твърди се във въззивната жалба, че от ищцовата страна не е проведено пълно и главно доказване на всички правопораждащи факти, което да доведе до отговорност на застрахователя за плащане на застрахователното обезщетение. Налице е изключен риск и основание за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение. В провелото се първоинстанционно производство е установено, че обектът на застрахователния договор не е представен по надлежен ред на застрахователя за оглед. Не е направен протокол за оглед на превозното средство при сключване на застрахователна полица по комбинирана автомобилна застраховка във връзка с констатиране данните и състоянието на превозното средство към момента на сключване на застрахователния договор. Застрахователният договор не е влязъл в сила и поради това не е налице застрахователно покритие. Още едно възражение за това, че товарача не е регистриран не е обсъдено от първоинстанционният съд, тъй като в застрахователния договор е предвидено, че не се покрива кражба или грабеж на нерегистрирано превозно средство. Не е налице покрит риск и по отношение на състава на престъплението, тъй като се покрива само кражба със взлом, а и превозното средство не е било снабдено със сигнално-охранителна система и имобилайзер. Моли съдът да постанови решение, с което отхвърли предявения иск и присъди направените по делото разноски.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

В исковата си молба ищецът С.А.С. излага, че на 21.03.2012 година сключил застраховка „Каско”, клауза „Мега каско” на личното си МПС – колесен товарач марка Катерпилар 428Е, рама CAT0428EESNL00699 с „Интерамерикан България" ЕАД, чийто правоприемник е ответника. Застрахователния договор е обективиран в полица № 0001200801/2012 г. със срок на действие 31.03.2012 г. - 30.03.2013 г., за сумата 68000.00 лв., като застрахователната премия е в размер на 1109.76 лева, разсрочена на четири равни вноски, която заплатил изцяло. На 19.03.2013 г. установил, че застрахованото превозно средство е откраднато, като веднага уведомил Трето РУП - гр. Варна и застрахователя, като на последния предоставил всички необходими документи. Въпреки това на 08.07.2013 г. получил уведомление от застрахователя, че изплащането на обезщетение е отказано, т.к. застраховката покривала кражба с взлом по смисъла на чл. 195, т. З НК, а не описаното от  Прокуратурата, противозаконно отнемане по чл. 346, ал. 1 НК, както и че в случая бил налице изключен риск съгласно чл. 2, т. 4 от ОУ, тъй като МПС е било без регистрация към датата на настъпване на събитието. Счита, отказът за неоснователен, доколкото фактът на липса на регистрация е бил известен на застрахователя и отбелязан в полицата и въпреки това договор бил сключван в две поредни години. Твърди, че регистрация не е необходима, тъй като колесният товарач е без регистрация, тъй като не се движи на собствен ход, а се транспортира на платформа до обектите, за които работи. Между страните е налице влязло в сила решение постановено по гр.д. № 18359/2013 г., ВРС, IX с., по силата на което ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 11000.00 лв., част от застрахователното обезщетение във връзка с настъпилото събитие, по силата на същия договор, по предявен частичен иск. Моли за постановяване на решение, с което се осъди ответника да му заплати сумата от 57 000 лева, представляваща остатък от определената в полицата застрахователна сума.

Ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска. Твърди, че обектът на застрахователния договор не е предоставен по надлежен ред на застрахователя за оглед, както и не е съставен необходимия протокол за това, като се позовава на чл. 2, т. 3 и т. 12 от ОУ, поради което между страните не е налице валидно застрахователно правоотношение и не е налице основание за заплащане на обезщетение. Не е налице основание за изплащане на обезщетение и защото застрахованият обект не е регистриран, което освобождава застрахователя от задължението за заплащане на обезщетение. Не е налице покрит риск по застрахователния договор, доколкото образуваното наказателно производство касае престъпление по чл. 346, ал. 1 НК, а не чл. 195, ал. 1, т. 3 НК, поради което застрахователят не дължи обезщетение. Застрахования не е взел нужните мерки за предпазване на имуществото от вреди, поради липсата на монтирана сигнално – охранителна система и имобилайзер, изискуеми съгласно чл. 2, т. 5  ОУ.  Не е налице изправност на заключващото устройство, както и МПС е оставено на неохраняем паркинг, което обосновава отказа на застрахователя за изплащане на процесната сума. Размерът следва да се определи към момента на събитието при прилагане процент на амортизация. Оспорва размера на претендираното застрахователно обезщетение като сочи, че продажната цена при придобиването на колесния товарач е в размер на 24000.00 лв. Оспорва претенцията за забава, поради неоснователност на главния иск. Моли за постановяване на решение, с което се отхвърлят предявените искове.

С определение в о.с.з. на 24.09.2015 година е допуснато изменение на иска по чл.208, ал.1 КЗ, чрез неговото намаление от 57 000 лева на 52 000 лева и на предявения иск с правно основание чл.86 ЗЗД, чрез неговото намаляване от 9758.94 лева на сумата от 8902.88 лева.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните относно следните обстоятелства, че ответникът „ЕВРОИНС” ЗАД, ЕИК 121265113 е правоприемник на „Интерамерикан България” АД, че ищецът е придобил собствеността върху колесен товарач „Катерпилар 428Е”, рама CAT0428EESNL00699, както и, че към момента на сключване на полицата обектът на застраховката не е бил с регистрационен номер.

Не се спори и относно обстоятелството, че на 19.03.2013 г. ищецът е уведомил органите на МВР и застрахователя за това, че на 18.03.2013 г. е констатирал липса на процесното МПС по неизяснени причини, като липсва спор, че процесното МПС е паркирано на неохраняем паркинг.

Не се спори между страните, а и се установява от представеното писмено доказателство, че между страните е налице влязло в сила решение по в.т.д.1748/2014 година по описа на Варненски окръжен съд, с което е уважен частичен иск от С.А.С. за сумата от 11 000 лева-обезщетение за настъпило застрахователно събитие по договор No-0001200801/21.03.2012 година за „Мега каско” на МПС –колесен товарач „Катерпилар 428Е”, рама CATO428EESNL00699, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска -16.12.2013 година до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.208 КЗ.

От представеното постановление от 17.05.2013 г., е видно, че образуваното досъдебно производство за престъпление по чл. 346, ал. 1 НК срещу неизвестен извършител за противозаконно отнемане на колесен товарач „Катерпилар 428Е”, рама № CAT0428EESNL00699 без съгласието на собственика, е спряно поради не разкриване на автора на деянието.

От заключението на назначената допълнителна автотехническа експертиза, неоспорено от страните и прието от съда като компетентно и безпристрастно дадено, се установява, че средната пазарна стойност на багер – челен товарач марка „CATERPILAR”, МОДЕЛ 428Е със стандартно оборудване на 6000 моточаса към датата на застрахователното събитие 19.03.2013 г. е била 63 000.00 лв. При изчисляване на средната пазарна стойност вещото лице съобразява данните по делото за настъпили амортизации по процесното превозно средство и евентуалните разходи за отстраняване на повредите. В о.с.з вещото лице сочи, че след 12000 моточаса пълният моторесурс на багера от този тип започва да се изчерпва, като разлика между 2600 и 6000 моточаса не биха се отразили съществено на неговата пазарна стойност.

Не се спори между страните, че е налице подписана застрахователна полица № 0001200801/21.03.2012 г. и платежни нареждания към нея, от които се установява, че между ищеца и „Интерамерикан България” АД е подписан договор № 0001200801/21.03.2012 г. за застраховка „Мега Каско” на МПС, с предмет колесен товарач „Катерпилар 428Е”, рама № CAT0428EESNL00699, собственост на ищеца, по който последният е заплатил уговорената премия.

Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Предявения иск е с правно основание чл. 208 КЗ.

В тежест на ищеца по така предявения иск е да установи наличието на валидно застрахователно правоотношение, плащане по застрахователното правоотношение, настъпил покрит застрахователен риск, а в тежест на застрахователя, основание за отказ да се изплати застрахователното обезщетение. Съгласно цитираната разпоредба, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да бъде по-дълъг от 15-дни от момента, в който застрахования е изпълнил задълженията си по чл. 206 и 207 КЗ.

Не е спорно между страните, а от представените по делото доказателства се установява, че настоящото производство е инициирано след влизане в сила на решение по частичен иск, предявен от С.А.С., по който е образувано гр.д. № 18359/2013 г., ВРС, IX с., с което ответникът застраховател е осъден да заплати на ищеца сумата 11000.00 лв., част от застрахователното обезщетение във връзка с настъпилото събитие, по силата на същия договор.

Спорни са между страните следните въпроси, с оглед наведените с въззивната жалба оплаквания:

Налице ли е между страните влязло в сила застрахователно правоотношение, с оглед твърденията за липса на оглед на процесното МПС, как се отразява липсата на регистрация на процесното МПС на застрахователното правоотношение, настъпил ли е покрит застрахователен риск за застрахователя, налице ли са основания за намаляване или отказ да се изплати застрахователното обезщетение, с оглед обстоятелството, че МПС-то се е намирало на неохраняем паркинг, както и, че е бил без аларма, както и налице ли е при успешно проведен частичен иск  сила на пресъдено нещо и какво обхваща тя - основанието и правопораждащия факт, само размера без правопораждащия факт и може ли страната да прави възражения или те са обхванати от силата на пресъдено нещо.

По въпроса за силата на пресъдено нещо при успешно проведен частичен иск е налице задължителна практика по реда на чл.290 ГПК по т.д.716/2010 година, I т.о., ТК, като на поставения въпрос формираната сила на пресъдено нещо по частичния иск преклудира ли правоизключващите възражения на ответника и ползват ли се със сила на пресъдено нещо правопораждащите факти по частичния иск като общи факти и по иска за останалата част на вземането е дадено следното разрешение: Със сила на пресъдено нещо се ползват съдебно установените правопораждащи факти, доколкото индивидуализират спорното право, чрез основанието и петитума на иска. Със сила на пресъдено нещо се ползват само възраженията за прихващане и подобрения, поради което възраженията срещу съществуването на породеното право не се ползват със сила на пресъдено нещо. Такива биха могли да бъдат правоизключващите, правоунищожаващите и правопогасяващите възражения.

По гр.д.2042 по описа за 2015 година на ВКС, III г.о. по същия материалноправен въпрос е отговорено, че по поставения въпрос практиката е уеднаквена и е препратено към т.д.391/2008 година на I т.о. ВКС, като е прието, че съгласно чл.298, ал.1 ГПК решението влиза в сила за същото искане и на същото основание. Обективните предели на силата на пресъдено нещо са очертани чрез същите белези, с които си служи закона и при индивидуализиране на спорното право-чрез основанието и петитума на иска. Следователно решението по частичен иск формира сила на пресъдено нещо по отношение на уваженото съдебно право, включително и по отношение на неговия размер. При уважаване на частичен иск за горницата от сумата, предмет на новия иск ищецът не може да се позовава на формираната сила на пресъдено нещо по частичния иск, като въпросът дали вземането съществува се установява в новия състезателен процес.

Доколкото обаче съгласно разрешението, дадено по т.д.716/2010 година не могат да се правят възражения относно съществуването на правопораждащия факт, следва да се приеме, че между страните е налице валидно застрахователно правоотношение, като възражението, че договорът не е влязъл в сила е преклудирано, тъй като съществуването на правопораждащия факт се ползва със сила на пресъдено нещо. 

При настъпилото застрахователно събитие следва да се разгледа направеното възражение за липса на регистрация на колесния товарач и правата, които застрахователят може да черпи от този факт.

По поставения въпрос е формирана задължителна практика по реда на чл.290 ГПК, по която е даден отговор по поставения материалноправен въпрос по т.д.4358/2013 година по описа на ВКС, като с определение от 21.05.2014 година решението е допуснато до касационно обжалване по въпросите дали при задължение за регистрация по чл.11, ал.1 от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника на ППС-предмет на имуществена застраховка и при въздигането в Общите условия на застрахователя на тази регистрация в условие за заплащане на застрахователно обезщетение, застрахователят дължи заплащане на обезщетение, при знанието и приемането на това обстоятелство от негова страна при сключването на застрахователния договор.  

Прието е в решението, че при задължение за регистрация по чл.11, ал.1 от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горска техника на ППС-предмет на имуществена застраховка и при въздигането в Общите условия на застрахователя на тази регистрация в условие за заплащане на застрахователно обезщетение дори и при сключен застрахователен договор, без налична регистрация към датата на сключването му застрахователят може да откаже заплащане на застрахователно обезщетение, на осн. чл.211, т.2 КЗ.

В Кодекса за застраховането са визирани хипотезите, при които застрахователят може да откаже заплащане на застрахователно обезщетение при настъпило застрахователно събитие за покрит риск. Те са свързани с неизпълнение от застрахования на основни задължения, приети от законодателя за значителни с оглед на интереса на застрахователя. Едната група задължения имат преддоговорен характер, тъй като се изисква от кандидата за застраховане за обявяване на съществени за застрахователя обстоятелства /посочени във въпросник/, от значение за последния за определяне на степента на риска и от там да се определят условията, при които застрахователния договор може да бъде сключен / чл.189, ал.4 КЗ/. Другата група задължения са за неизпълнение на поети с договора задължения – неизпълнение на задължението за съобщаване по чл.206, ал.3 КЗ, неизпълнение на задължение за предотвратяване на вредите – чл.207,ал.2КЗ. Общата разпоредба за отказ да се извърши застрахователно плащане при имуществени застраховки се съдържа в чл.211 КЗ: при умишлено увреждане, при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед на интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или застрахователния договор. Разпоредбата се прилага за сключени договори за застраховка и настъпило застрахователно събитие за покрит риск.

С оглед гореизложеното се налага извода, че основанието по чл.211 КЗ за отказ на застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение е съотносимо само към настъпили застрахователни събития с покрит риск, поради което преди да се разгледа възможността застрахователят да откаже изплащането на застрахователното събитие следва да се разгледа направеното от застрахователя възражение за наличие на изключен риск, което е възражение, което не е обхванато от силата на пресъдено нещо с решението по частичния иск. В този случай чл.211 от КЗ не следва да намира приложение при уреждане на застрахователни правоотношения за събития, които не са застрахователни, поради изключването им от застрахователно покритие по волята на страните.

Застрахователният риск е съществен елемент от застрахователното правоотношение. Според приетото в правната теория и съдебна практика, застрахователният риск е обективно съществуваща възможност от увреждане на определено имуществено или неимуществено благо. В зависимост от вероятността да настъпи застрахователното събитие, от степента на риска, застрахователят определя размера на застрахователната премия, застрахователната сума, времетраенето на договора. Затова законът –чл.188 КЗ, задължава кандидата за застраховане да обяви на застрахователя всички известни му обстоятелства, които имат съществено значение за естеството и размера на риска. С оглед свободата на договаряне – чл.9 ЗЗД, страните могат да постигнат съгласие кои рискове се покриват от застрахователния договор и за кои застрахователят не поема застрахователна закрила. Изключени рискове са тези, за които застрахователят отнапред обявява на застрахования, че не поема задължение за обезвреда на причинените на застрахования вреди при настъпване на застрахователно събитие изобщо или ако не бъдат изпълнени допълнителни условия. Тъй като общите условия на застрахователя обвързват с клаузите си застрахования, законът поставя изисквания към съдържанието на общите условия. Те трябва да определят ясно и недвусмислено: покритите и изключените рискове; условията за плащане на премиите от застрахования и последиците от неплащането или неточното плащане; задълженията на застрахователя и на застрахования при настъпване на застрахователното събитие и за неговото доказване; обстоятелствата, свързани с промяна на застрахователното правоотношение. При несъгласие на застрахования с Общите условия на съответния застраховател в частта относно клаузите за изключени рискове, застрахованият няма задължение да приеме тези условия, нито да сключи застрахователен договор при условия, които не приема. Неприемането на отделни клаузи от общите условия, трябва да бъде изрично заявено от кандидата за застраховане, в противен случай той е обвързан от тях, по силата на чл.186, ал.1, изр. първо КЗ, ако с подписа си е удостоверил, че ги приема.
От горното следва, че когато в Общите условия страните са посочили ясно задълженията на застрахования, покритите рискове и изключенията от покритие, при наличието на обстоятелства, които водят до приложение на уговорените изключени рискове, застрахователят няма задължение за изплащане на застрахователно обезщетение.

С подписването на застрахователната полица застрахованото лице е потвърдило, че е получило валидните към датата на неговото сключване Общите и Специални условия по застраховката, запознат е с тях, съгласен е със съдържанието им и ги приема като неразделна част от застрахователния договор. В случая с Клауза „Мега каско” към Общите условия на „Комбинирана автомобилна застраховка” и специални условия „Каско” на автомобили се  предвижда, че не се покриват кражба или грабеж на нерегистрирано превозно средство.

Застрахователят не е поел задължение за изплащане на застрахователно обезщетение при настъпило застрахователно събитие за риск „Кражба”, когато застрахованият не е изпълнил задължението си за регистрация на моторното превозно средство. Настъпването на застрахователно събитие „Кражба”, обект на която е нерегистрираното МПС не поражда задължение за застрахователното дружество да репарира причинените на собственика вреди, след като в Общите условия рискът „Кражба” за нерегистриран автомобил е изключен от застрахователното покритие.

Неоснователно е възражението, че процесното МПС не подлежи на регистрация, тъй като такава изрично е предвидена в чл.11, ал.1 от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника на ППС. След като застрахованият не е изпълнил задължението си за регистрация на МПС, по предвидения в закона ред, този факт обуславя наличието на изключен риск, което освобождава застрахователя от изплащане на застрахователно събитие.

С оглед гореизложеното искът за заплащане на застрахователното обезщетение в размер на 52 000 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен, а с оглед отхвърлянето на главния иск следва да бъде отхвърлен и акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава в размер на 8902.88 лева.

Поради несъвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Варненски окръжен съд следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което исковете бъдат отхвърлени.

С оглед изхода на спора и направеното искане за заплащане на юрисконсултско възнаграждение въззиваемата страна С.С. следва да бъде осъден да заплати на ЗД „Евроинс” сумата от 5932.23 лева, направени по делото разноски, представляващи сумата от 1218.06 лева държавна такса и сумата от 4714.17  лева юрисконсултско възнаграждение за две инстанции.

По изложените съображения Варненският апелативен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение No-782/26.10.2015 година, постановено по т.д.347 по описа за 2015 година на Окръжен съд Варна, като вместо него ПОСТАНОВЯВА

ОТХВЪРЛЯ предявените от С.А.С., ЕГН-********** искове срещу ЗД ”ЕВРОИНС”, ЕИК 121265113 за заплащане на сумата от 52000 лева остатък от застрахователно обезщетение, дължимо за настъпило на 19.03.2013 година – застрахователно събитие –кражба на ППС-колесен товарач „Катерпилар” 428Е”, рама САТО428ЕЕSNL00699, по силата на застрахователна полица 0001200801/21.03.2012 година ; сумата от 8902.88 лева обезщетение за забава за периода 28.06.2013 – 04.03.2015 година, ведно със законната лихва за забава от предявяване на иска – 04.03.2015 година до окончателното изплащане, на осн. чл.208, ал.1 КЗ, чл.86, ал.1 ЗЗД.

ОСЪЖДА С.А.С., ЕГН-********** да заплати на ЗД ”ЕВРОИНС”, ЕИК 121265113 сумата от 5932.23 лева, представляваща разноски, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-месечен срок от получаване на съобщението до страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: