Р Е Ш Е Н И Е № 75

 

гр. Варна, 22.03.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, втори състав, на двадесет и седми февруари през две хиляди и деветнадесета година в публичното заседание в състав:

        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

      ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

секретар Десислава Чипева                            

като разгледа докладваното от съдия В. Аракелян в. т. дело № 51/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 от ТЗ, вр. с чл. 613 а, ал. 1 от ТЗ.

Подадена e въззивнa жалбa от „Сано и Пи Си” ЕООД – гр. Варна, чрез адв. П.Г. против решение № 763 от 20.11.2017 г., постановеното т. д. № 1282/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което на основание чл. 630 от ТЗ и чл. 632 от ТЗ, по съединените искове на „Давид Холдинг“ АД, „Елма-М Груп“ АД, „Планекс“ ООД, „Банка Пиреос България“ АД, „Миг 23“ ЕООД и „Търговска Банка Д“ АД едновременно е обявена неплатежоспособността на „Сано и Пи Си” ЕООД с начална дата ‒ 01.01.2016 г., открито е производство по несъстоятелност, назначен е времен синдик и е определена датата на първото събрание на кредиторите на 15.12.2017 г..

В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателят твърди, че са неправилни изводите на съда относно опровергаването на презумпционните предпоставки, инкорпорирани в разпоредбата на чл. 608, ал. 4 от ТЗ. Твърди, че на вещото лице е предоставена изисканата счетоводна документация за 2017 г., от което извежда извод за липсата на нередовно водене на счетоводството на дружеството. Отказът на първоинстанционния съд да допусне преизчисляване на задълженията на дружеството с оглед на извършените плащания съобразно разпределните суми по постановление от 18.02.2017 г. по изп. дело № 103/2016 г. и постановление от 18.03.2017 г. по изп. дело № 109/2017 г. по описа на ЧСИ Л. Станев, намира за нарушение на съдопроизводствените правила. В продължение на горното излага и искането за допускане на допълнителна задача на ССчЕ, която да съобрази размерите на получените суми след извършването на публичните продажби по двете изпълнителни дела. Сочи, че въпреки оспорването на заключението по ССчЕ и искането за назначване на тройна такава, съдът не е съобразил неправилното изчисление на финансовите показатели на дружеството, съобразно промените в краткосрочните задължения за 2017 г.. Началната дата на неплатежоспособността намира за неправилно определена. Моли за отмяна на обжалваното решение. Прави доказателствено искане за назначаване на ССчЕ.

В писмен отговор „Давид Холдинг“ АД, чрез адв. М.  К, излага доводи за неоснователността на въззивната жалба. Счита за правилен извода на съда, че невнесените държавни такси за обявяване на ГФО сочат липса на минимални ликвидни средства. Излага доводи, че неплатените абонаметни вноски го легитимират като кредитор с парично вземане по чл. 608, ал. 1, т. 1 от ТЗ. Сочи, че не е налице твърдяното нарушение на съдопроизводствените правила, както и за правилност на определената начална дата на неплатежоспособността. Моли за потвърждаване на решението.

Няма доказателствени искания.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от „Банка Пиреос България“ АД, чрез адв. К.К., в който се навеждат доводи за неоснователността на жалбата. Намира, че първоинстанционният съд е обсъдил всички материалноправни предпоставки при постановяване на решението си. Позовавайки се на съдебна практика излага, че обезпечеността на вземанията не влияе върху основателноста на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. Намира за неоснователни твърденията на въззивника за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото счита за безспорно установено, че общата ликвидност за 2016 г. е под единица. Счита за правилни изводите на съда за осъществяването на фактическия състав на чл. 608, ал. 3 от ТЗ, както и за определяне на началната дата на неплатежоспособността. Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски.

Няма доказателствени искания.

В писмен отговор „Елма-М-Груп“ АД и „Планекс“ ЕООД, чрез процесуален представител адв. П.Г. излагат становище за правилност на постановеното първоинстанционно решение. Сочат, че продажбата на имущество не следва да се счита за погасяване на задълженията на кредиторите, доколкото платилият поръчител се суброгира в правата на кредитора. В продължение на горното посочват, че извършените плащания през 2017 г. съобразно заключението на вещото лице са направени от трети лица. Считат, че недопускането на допълнителна задача, както и това за назначаване на тройна ССчЕ, не са нарушение на съдопроизводствените правила доколкото твърденията във въззивната жалба касаят верността на математическите изчисления, за които не е необходимо наличие на специални знания. На следващо място излагат аргументи за правилно приложение на разпоредбата на чл. 608, ал. 4 от ТЗ, поради което молят първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендират заплащането на съедбно-деловодни разноски.

Няма доказателствени искания.

В срока за отговор е депозиран такъв от страна на „Търговска Банка Д“ АД, чрез адв. Д.Б., в който се инвокират доводи за неоснователността на въззивната жалба. В продължение на това разбиране, въззиваемото дружество посочва задълбочения и обстоен анализ на финансовото състояние на дружеството, който е направен от първоинстанционния съд. Намира за отсъстващо твърдяното наличие на нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото длъжникът е препятствал предоставянето на данни за изготвянето на назначената ССчЕ. Моли за потвърждаване на решението.

Няма доказателствени искания.

В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от въззиваемото „Миг 23“ ЕООД.

Настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

В проведеното последно о. с. з. на 27.02.2019 г., процесуалният представител на въззивника – „Сано и Пи Си“ ЕООД /в несъстоятелност/ излага становище за отсъствието на неплатежоспособност или свръхзадлъжнялост на дружеството. В писмена защита навежда подробни доводи за липсата на презумпционните предпоставки за откриване на производството по несъстоятелността. Моли за отмяна на решението. Претендира разноски.

В последното о. с. з. от 27.02.2019 г., процесуалният представител на въззиваемата страна „Елма-М-Груп“ АД заявява становище за неоснователност на въззивната жалба. Посочва, че са налице 17 изпълнителни производства, по които никой от кредиторите не е удовлетворен предвид отсъствието на активи. В писмена защита навежда аргументи, че договорите за опрощаване не отразяват действителното положение между страните. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.

В последното о. с. з. от 27.02.2019 г., процесуалният представител на въззиваемата страна „Търговска банка Д“ АД заявява становище за неоснователност на въззивната жалба. В писмена защита сочи подробни доводи за наличие на основанията за откриване на производството по на несъстоятелността. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, Варненският апелативен съд приема следната фактическа установеност:

Пред Варненския окръжен съд е инициирано съдебно производство по реда на чл. 625, ал. 1 от ТЗ, във вр. с чл. 608 от ТЗ и чл. 630, ал. 2 от ТЗ. Подадена е молба от „Давид Холдинг“ АД срещу ответното дружество „Сано и Пи Си“ ЕООД, с посочени индентификационни данни, като ищецът сочи себе си за кредитор на търговското дружество. Обосновава активната си процесуална легитимация с търговски отношения за използване на софтуерни лицензи на система за управление на документи и процеси Archimed eDMS и непогасено задължение в размер на 10 102.90 лв. с ДДС и дължима неустойка за забава по чл. 5.2. от Договора № 1986 от 16.12.2013 г. в размер на 1 010.29 лева.

Депозирана е молба от „Елма-М-Груп“ АД за присъединяване на дружеството като съищец в производството по несъстоятелността на „Сано и Пи Си“ ЕООД. В същата се излагат доводи за наличие на търговски отношения между страните, породени от сключен рамков договор за доставка и непогасено задължение по същия в размер на 296 971.35 лева. Излага, че за същото е постановено осъдително решение по т. д. № 1794/2015 г. по описа на Варненския окръжен съд, по което е образувано изп. дело № 1149/2015 г. по описа на ДСИ към Варненския районен съд.

Пред Варненския окръжен съд е подадена молба по чл. 629, ал. 4 от ТЗ от „Планекс“ ООД за присъединяване като съищец в производството по несъстоятелността на „Сано и Пи Си“ ЕООД. Молителят навежда твърдения за наличие на активна процесуална легитимация предвид придобиване на вземания от „Консорциум ПБЕС“ ООД към „Сано и Пи Си“ ЕООД по силата на Договор за цесия от 11.08.2016 г. в общ размер на 650 463.21 лева, за които е образувано изп. дело № 1149/2015 г. по описа на ДСИ към Варненския районен съд. Посочва, че от направената справка в ТР по партидата на ответното дружество във връзка с обявения счетоводен баланс за 2015 г. се установява наличие на задължения в особено големи размери.

На 09.11.2016 г. е депозирана молба за присъединяне в производството и от страна на „Банка Пиреос България“ АД, в която се излагат доводи за наличие на вземания на банката във връзка със сключен Договор за револвиращ кредит № 83 от 25.04.2014 г. и анекси към същия за сумата от 2 522 982.31 лева – дължима главница, 33 600.31 лева – възнаградителна лихва по чл. 5 от Договора, 21 439.63 лева – наказателна лихва по чл. 7.1. от Договора, 20 324.02 лева – присъдена законна лихва за забава от 12.10.2016 г. до 09.11.2016 г., съгласно заповед за незабавно изпълнение от 14.10.2016 г., издадена по ч. гр. д. № 12400/2016 г. по описа на Варненския районен съд., кактои 90 760.77 лева – съдебно деловодни разноски по заповедното производство.

Пред съда по несъстоятелността е депозирана и молба от „Миг 23“ ЕООД за присъединяване в производството, на основание чл. 629, ал. 4 от ТЗ. В същата се излагат доводи за наличие на търговски взаимоотношения между молителя и „Сано и Пи Си“ ЕООД по повод сключен рамков довор № 212-214 от 14.12.2012 г. за доставка и монтаж на бетонни комплектни трансформаторни постове на обекти на възложителя. На базата на стойностите по двустранно подписаните приемо-предавателни протоколи претендира сумата от 92 673.98 лева, представляваща незаплатена част по същите.

В производството пред Варненския окръжен съд е подадена и молба от „Търговска Банка Д“ АД, в която се инвокират доводи за наличие на задължение по Договор за кредит № 1712.1113 от 14.12.2013 г. и анекси към него с многоцеливи лимит в размер максимум от 4 000 000 лева. В същата посочва, че размерът на задълженията на „Сано и Пи Си“ ЕООД към 14.02.2017 г. са в размер на 1 439 752.78 лева – главница, 67 148 лева – договорни лихви, 83 665.30 лева – такси и комисионни, 207.80 лева – служебно платени застраховки и 125 лева – разноски по договора във връзка с изпълнение по реда на ЗОЗ. За същите суми в общ размер на 1 907 779.61 лева е издадена заповед за изпълнение № 6956 от 06.11.2015 г. по ч. гр. д. № 12469/2015 г. по описа на Варненския районен съд.

Депозирани са последователни становища по молбите от страна на „Сано и Пи Си“ ЕООД, в които се излагат доводи за неоснователността на същите. Намира, че изпълнението на задълженията е временно забавено поради финансови затруднения и неуредени отношения между страните по повод прекратяване на някои от договорите. Оспорва влошаването на финансовото състояние на предприятието. Твърди, че съобразно ливидните средства дружеството е в състояние да удовлетвори безспорните задължения на кредиторите. Позовава се на възможността предприятието да преодолее затрудненията си с приходи от търговската си дейност.

В първоинстанционното производство е допусната съдебно – счетоводна експертиза за установяване на цялостното икономическо състояние на ответното дружество, заключението по която съдът намира за обективно и компетентно дадено. В същото /л. 1304/ се посочва, че: 1/. в периода 2013 г. – 2015 г. дружеството е притежавало характеристика на действащо предприятие, 2/. не може да даде заключение дали всички задължения са отразени в ГФО към 31.12.2015 г., 3/. налични са неосчетоводени задължения на НАП и Община Варна в общ размер на 637 778.28 лева, в това число и лихви до 01.02.2017 г., 4/. общият размер на всички неосчетоводени задължения е 7 332 786.45 лева, 5/. публични задължения 637 787.28 лева, 6/. по записванията в обявения ГФО към 31.12.2015 г. стойността на дълготрайните активи за 2013 г. – 3 083, за 2014 г. – 2 794, за 2015 г. – 2 557, на краткотрайните активи за 2013 г. – 8 887, за 2014 г. – 18 061, за 2015 г. – 9 764, 7/. към 06.06.2014 г. са спряни плащанията към „Елма-М-Груп“ АД, към 25.05.2015 г. е пропуснат падеж по споразумението с „Давид Холдинг“ АД, 8/. за периода през 2015 г. се наблюдава зависимост на дружеството от кредиторите, 9/. коефициентите за 2015 г. на обща ликвидност – 1.0294, бърза ликвидност – 0.8854, на незабавна ликвидност – 0.3041 и абсолютна ликвидност 0.3000, 10/. за 2015 г. дружеството е отчитало дейност с намален обем, приходите от която не са достатъчни да покрият обичайните разходи, вкл. и просрочените задължения, 11/. разходите за производството по несъстоятелността за 6 месеца са около 37 000 лева, както и 12/. не са налице счетоводни записвания по повод задължението към кредитора „Търговска Банка Д“ АД.

От заключението по назначената допълнителна съдебно-счетоводна експертиза в първоинстанционното производство /л. 1597/, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че: 1/. задълженията за 2016 г. са 12 019 лева, за 2017 – 10 824 лева, 2/. към 66 други кредитори - доставчици в общ размер на 1 795 171.82 лева, по търговски заеми са в общ размер на 2 360 623.11 лева, по получени аванси – 542 688.96 лева, по дългосрочни банкови заеми – 3 977 255.22 лева, по заеми със свързани лица – 1 437 737.61 лева, по лизингови договори – 2 065.11 лева, за данъци, ДДС и осигуровки – общо 610 455.08 лева, задължения по трудови договори - 97 312.35 лева, 3/. всички задължения към 30.06.2017 г. са в общ размер на 10 823 309.26 лева, 4/. размерът на вземанията на кредиторите-съищци е различен между счетоводните данни и заключението на експертизата, 5/. налице са неосчетоводени и доначислени задължения в общ размер на 830 853.52 лева, 6/. общият размер на текущите задължения е 8 142 595.78 лева, изчислен след приспадане на плащанията по изп. дело № 103/2016 г. и изп. дело № 109/2016 г. по описа на ЧСИ Людмил Станев, 7/. коефициентът на обща ликвидност за 2016 г. и 2017 г., коефициентите на незабавна и абсолютна ликвидност от 2013 г. до 2017 г., коефициентите на финансова автономност от 2013 г. до 2017 г. са под препоръчителните стойности, а този на задлъжнялост от 2014 г. до 2017 г. надвишава многократно препоръчителните стойности, 8/. след извършване на плащания по кредита с „Търговска Банка Д“ АД в размер на 12 500 лева е останало неизплатена част на задължението в размер на 1 427 252.78 лева. В о. с. з. вещото лице посочва, че в счетоводството на дружеството няма данни за приходи от продажба на недвижими имоти от м. април 2017 г., както и такива за реални приходи от дейност за 2017 г..

От заключението по назначената във въззивното производство съдебно-счетоводна експертиза, кредитирана от съда като обективно и компетентно дадена по вариант № 2, таблица № 7 /л. 89/, включващ и договорите за заем с „Банка Пиреос България“ АД и „Търговка Банка Д“ АД, се установява, че финансова автономност – /-0.01/, задлъжнялост - /- 116.92/, рентабилност – /-0.10/.

Във въззивното производство са назначени и две допълнителни съдебно-счетоводни експертизи, кредитирани от съда като обективнo и компетентно дадени. По таблица № 10 от втората /л. 231/ е посочено, че задълженията към кредиторите, без тези към „Сано БГ“ ЕООД, „Електрически системи“ ООД, „ЧЕЗ Бългериан Инвестмънт Б. В.“, погасените по давност и нефигуриращи в списъците са в размер на 6 405 639.17 лева. В таблица № 12 от същото са определени коефициенти на ликвидност, както следва: обща – 0.93, бърза – 0.82, абсолютна и незабавна – 0.13.

При изграждане на своите правни изводи, въззивният съдебен състав намира, изведим и изведен обективно от посочените показатели за разглеждания период и техния анализ извод, съдържащ се както в заключението на вещото лице, така и потвърден в о. с. з., че те са малко под осреднените референтни стойности, възприети в икономическата доктрина. Този извод не се променя от уточнението на вещото лице, че за 2017 г. не са осчетоводявани приходи от стопанска дейност на анализираното предприятие. Съвкупният анализ на цялостното финансово - икономическо състояние на търговското дружество – ответник е мотивирало заключението на вещото лице за отчитане на затруднения при плащането на задълженията.  

Гореизложената фактическа обстановка дава основание на настоящата съдебна инстанция да направи следните правни изводи:

С обжалваното решение Варненският окръжен едновременно е обявил неплатежоспособността на „Сано и Пи Си” ЕООД – гр. Варна, с начална дата ‒ 01.01.2016 г., открил производство по несъстоятелност, назначил е временен синдик и е определил датата на първото събрание на кредиторите.

Във въззивната жалба се оспорва опровергаването на презумпционните предпоставки по чл. 608 от ТЗ. Спор пред настоящата съдебна инстанция има и относно наличието на материалните предпоставки за откриване на производството по несъстоятелност. Доктринерно и в практиката на касационната инстанция безспорно е прието, че неплатежоспособността има следните кумулативни характеристики – обективна, трайна невъзможност на търговеца да изпълни определен вид изискуемо парично задължение чрез наличните краткотрайни и реално ликвидни активи.

В процесния случай молителите са активно легитимирани да депозират молбите за откриване на производство по несъстоятелност предвид доказаността на непогасени, изискуеми вземания, породени от търговска сделка или отнасящи се до такава /чл. 608 от ТЗ/.

Между „Сано и Пи Си“ ЕООД и „Давид Холдинг“АД е сключен договор № 1986 от 16.12.2013 г за ползване на софтуерни продукти, задължението по който е разсрочено с допълнително споразумение по забавени плащания по десет фактури. В производството не се оспорва подписването на договора, допълнителното споразумение, както и издаването на представените фактури. Спорен е единствено въпросът за уреждане на отношенията между страните след разваляне на договора. След предсрочното разваляне на договора поради неизпълнение на споразумението за разсрочване на задълженията, следва да се приеме, че вземането на кредитора е по търговска сделка и отговаря на предпоставките по чл. 608 от ТЗ.

Между ответното дружество и „Елма-М-Груп“ АД е подписан рамков договор за доставка от 23.07.2012 г., по който е останало неплатено задължение в общ размер на 281 356.05 лева за доставки в периода от 22.08.2013 г. – 30.03.2015 г.. За същата сума е издаден изпълнителен лист № 415 от 29.07.2016 г. и кредиторът се е присъединил към вече образувано изп. дело № 1149/2015 г. на ДСИ – Варненския районен съд. Горепосочените вземания са породени от търговска сделка между страните, поради което легитимират ищеца като титуляр на вземане по чл. 608, ал. 1, т. 1 от ТЗ.

По повод активната легитимация на молителя „Планекс“ ООД, съдът намира следното:

В първоинстанционното производство е представен договор за цесия /л. 412/ от 11.08.2016 г., по силата на който „Консорциум ПБЕС“ ООД прехвърля на „Планекс“ ООД, вземанията си към „Сано и Пи Си“ ЕООД по влезли в сила решения, представляващи сбор удостоверени в 15 броя изпълнителни листи на обща стойност 755 888,98 лева за главници и лихви по договори за заем от 25.11.2008 г., 24.07.2009 г., 25.08.2011 г., 26.08.2011 г., 21.09.2011 г., 21.02.2014 г., 07.03.2014 г., както и съдебно-деловодни разноски. За съобщаване на договора за прехвърляне на вземанията е представена телепоща от 12.08.2016 г. /л. 414/, изходяща от цедента до длъжника. Същата обаче не е получена предвид преместването на адресата от посочения адрес /л. 416/. На следващо място следва да се посочи, че цесионерът е заместил цедента в изпълнителното производство на основание чл. 429 от ГПК, за което обаче отсъства отбелязване за представени доказателства в принудителното изпълнение. Въпреки горното, настоящият съдебен състав намира, че в производството по несъстоятелността е представено уведомление, изходящо от цедента и адресирано до длъжника, от съдържанието, на което се установява извършеното прехвърляне на вземането /л. 414/. Същото е надлежно връчено на пълномощник на длъжника, поради което следва да се приеме, че е изпълнено изискването, субсумирано в разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД и цесията е породила действие и за длъжника – „Сано и Пи Си“ ЕООД, най-късно на 01.02.2017 г. с връчване на препис от молба вх. № 1554 от 19.01.2017 г.. В тази насока е и постановената, относима, съдебна практика на касационната инстанция, в която е предвидена възможност за съобщаване за цесията чрез връчване на препис от исковата молба на цесионера, към която е приложено уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, изходящо от цедента /решение № 3 от 16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и други/.

Вън от горното и само за пълнота на изложението, следва да се посочи, че длъжникът не може да оспорва действителността на договора за цесия, когато вземането е прехвърлимо и няма забрана за това по договор, поради естеството му или от закона по смисъла на чл. 99, ал. 1 от ЗЗД.

Настоящият съдебен състав намира, че сключеният договор за заем безспорно има характер на търговка сделка, вкл. и за акцесорните вземания по същия. Предвид горното, следва да се приеме, че след цедирането задължението запазва търговския си характер и цесионерът – „Планекс“ ООД притежава активноправна лигитимация да инициира молба за откриване на производство по несъстоятелност спрямо длъжника.

Вземането на кредитора „Банка Пиреос България“ АД към „Сано и Пи Си“ ЕООД е породено от Договор за револвиращ кредит и анекси към същия. Същото не е оспорено в срока по чл. 414 от ГПК, предвид издадената заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 12400/2016 г. по описа на Варненския районен съд, за сумите от  2 522 982.31 лева – главница, 33 600.31 лева – договорна лихва, 21 439.63 лева – наказателна лихва, съобразно упражненото право на банката да обяви предсрочната изискуемост на кредита поради просрочване на заплащането на вноски. Предвид горното, доколкото договорът за кредит попада в приложното поле на абсолютните търговски сделки по чл. 1, ал. 1 от ТЗ, следва да се приеме, че банката се легитимира като кредитор с вземане по чл. 608, ал. 1 т. 1 от ТЗ.

В първоинстанционното производство е представен рамков договор за строителство № 212-214 от 14.12.2012 г. /л. 341/, сключен между „Миг 23“ ЕООД и „Сано и Пи Си“ ЕООД за доставка и монтаж на бетонни комлектни трансформаторни постове, както и приемо-предавателни протоколи. За неизпълнените изискуеми задължения по същия договор в общ размер на 92 673.98 лева, за които са издадени фактури № 6057 от 24.10.2014 г., № 6578 от 19.12.2014 г., № 6833 от 05.03.2015 г., № 6997 от 13.05.2015 г. и № 6998 от 13.05.2015 г., е постановено решение по т. д. № 1160/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд. Въз основа на същото осъдително решение е издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително производство /л. 991 и следв./. Предвид необходимостта от зачитане на силата на присъдено нещо, липсата на представени доказателства за погасяване на задължението, имащо търговски характер, следва да се приеме, че и този кредитор притежава вземане по чл. 608, ал. 1, т. 1 от ТЗ.

Вземането на кредитора „Търговска банка Д“ АД е породено от сключен договор за б. кредит с лимит № 1712 от 14.12.2013 г. и анекси към същия, по който за „Сано и Пи Си“ ЕООД е възникнало задължение в общ размер на 1 907 779.61 лева, представляващо главница, лихви, такси и комисионни, предвид обявената предсрочна изискуемост на кредита. За вземането е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 12469/2015 г. по описа на Варненския районен съд. Задължението не е оспорено по реда на чл. 414 от ГПК. Безспорно е частичното погасяване на задължението след издаване на заповедта за изпълнение, както и иницииране на принудително изпълнение на дълга до размера от 1536 387.47 лева. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на 07.12.2016 г /л. 1000/. Предвид горното, следва да се приеме, че кредиторът притежава вземане по чл. 608, ал. 1, т. 1 от ТЗ.

С оглед на гореизложените доводи, следва да се приеме, че молителите-кредитори са активно легитимирани да подадат молбата за откриване на производство по несъстоятелност на „Сано и Пи Си“ ЕООД.

В производството се установи изискуемост на задълженията на „Сано и Пи Си“ ЕООД към кредиторите-съищци: „Давид Холдинг“ АД - до 26.02.2015 г., „Елма-М-Груп“ АД - от 16.11.2015 г., „Планекс“ ООД – от 27.08.2014 г., „Банка Пиреос България“ АД – от 20.09.2016 г., „Миг 23“ ЕООД - от 28.12.2014 г. и „Търговска Банка Д“ АД – 07.10.2015 г.. От заключенията на вещите лица е видно наличие и на други задължения извън горепосочените към „Гиолекс“ ЕООД, изискуемо към 31.07.2014 г., към „Аурига България“ ЕООД и „Сано БГ“ ЕООД към м. 06- м. 08 2016 г., както и публични вземания за преиода от 2016 г. до - 2017 г. и други.

Видно е, че дружеството е разчитало освен на банково кредитиране, така и от кредитиране на посочените като свързани лица – „Електрически системи“ ООД, другите кредитори също могат да бъдат обвързани: цесинерът „Аурига България“ ЕООД е приемник на заемодател „Консорциум ПБЕС“ ООД, в което член е свъразно лице „Електрически системи“ ООД.

Във въззивното производство са представени три договора за опрощаване на вземания към кредитора „Сано БГ“ ЕООД в размер на 42 030.98 лева /л. 194/, „Електрически системи“ ЕООД в размер на 520 874.78 лева /л. 195/ и „Аурига България“ ЕООД в размер на 1 174 199.33 лева /л. 255/. Същите доколкото представляват нововъзникнали обстоятелства от значение за спора, следва да бъдат съобразени в настоящото производств, на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.

Безпротиворечиво в доктрината и в съдебната практика е приемано, че по отношение на определянето на началната дата на неплатежоспособността следва да бъде ценено и евентуалното неизпълнение на други изискуеми задължения на длъжника, което може да е възникнало и преди неизпълнение на конкретното от кредитора вземане. Началната дата на неплатежоспособността следва да се определи не съобразно конкретно извършено или неизвършено плащане по вземане на конкретен кредитор, а при съобразяване с общото икономическо състояние на длъжника и момента на спиране на обслужването на задълженията /в този смисъл решение № 275 от 13.04.2006 г. по т. д. № 26/2006 г., I т. о., ТК на ВКС, решение № 68 от 11.02.2005 г. по т. д. № 512/2004 г., I т. о., ТК на ВКС и Стефанов. С, Топчиева. Р., Митева. Д., Н.. Б. Актуални въпроси на производството по несъстоятелност, 2013 г., с. 37-39/.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че дори длъжникът да е в състояние да погаси релевираните от кредиторите парични вземания, неплатежоспособността може да се обосновава от обективната невъзможност да се платят други изискуеми парични задължения, които отговарят на изискванията, закрепени в разпоредбата на чл. 608, ал. 1 от ТЗ. В процесния случай, макар и вземанията на част от кредиторите да са обезпечени, е налице неплатежоспособност на длъжника предвид неизпълнение, продължило повече от шест месеца на неоспорими, изискуеми задължения към кредиторите.

Първоинстанционният съд, съобразно установеното обективно финансово състояние на търговеца, преценено с оглед на обективни икономически критерии – коефициенти за ликвидност и финансова автономност, е приел, че е налице трайна фактическа невъзможност длъжникът да погасява задълженията си. По тези съображения, почиващи върху комплексен анализ на заключенията по ССчЕ, е определил началната дата на неплатежоспособността – 21.11.2015 г. /изтичане на шест месечен срок от връчване на покана за доброволно изпълнение по дело, насочено към съществен актив на длъжника, към което са се присъединили и основните му кредитори/.

Финансовото състояние на дружеството е обективно и аналитично изяснено, не само с оглед на показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, но включително и по останалите допълнителни показатели. Последният публкуван ГФО на дружеството е за 2013 г., като са заявени и такива за 2014 г. и 2015 г., останали необявени предвид липсата на заплащане на дължимата държавна такса за това. В първоинстанционното производство от заключението на вещото лице се установява, че счетоводните записвания на дружеството са непълни, отсъстват данни за инвентаризация на касова наличност, за текущите сделки през 2016 г., най-общо първични счетоводни документи, на базата, на които експертът да може да провери ГФО. От допуснатата във въззивното производство експертиза, съобразена с данните от изпълнителните производства, по Вариант № 2 /л. 85/ се установява, че въз основа на счетоводните данни на ответното дружество и след прибавяне на задълженията на кредиторите съищци: коефициентът на финансова автономност е -0,01, тоест отрицателна величина, следва да се приеме, че е налице декапитализация, поради което дружеството е твърде зависимо от външни източници. Този извод се подкрепя и от изчислените коефициенти на задлъжнялост и нулевите коефициенти на рентабилност. Изводът за наличие на неплатежоспособност не се променя и от заключението по втората допълнителната съдебно-счетоводна експертиза /л. 220/, в която след приспадане на погасените по давност вземания, както и тези към „Сано БГ“ ЕООД, „Електрически системи“ ЕООД и „ЧЕЗ Бългериан Инвестмънт Б. В.“ и извършване на инвентаризация на дружеството се установява, че вземания са 6 405 639.17 лева /таблица № 10/, като към същата стойност следва да бъдат прибавени и непредявените вземания на кредитори по таблица № 5 от първата допълнителна експертиза /л. 160/, в размер на 517 285.85 лева. Същият размер следва да бъде съобразен с договора от 30.04.2018 г., сключен между „Аурига България“ ЕООД и „Сано и Пи Си“ ЕООД, по силата на който се опрощават задълженията на последното дружество в общ размер на 1 174 199.33 лева.

Настоящият съдебен състав, след направени собствени изчисления намира, че размерът на общите краткосрочни задължения, приспадайки погасените по давност, тези по трите договора за опрощаване и това към „ЧЕЗ-Бългериън Инвестмънт Б. В.“ е в размер на 5 752 905.97 лева. Съобразно горната стойност, коефициентът на общата ликвидност е 1.03, бърза – 0.90, незабавна и абсолютна – 0.14. Коефициентът на общата ликвидност макар с малко да надвишава единица, определена в доктрината като референтна стойност, следва да се съобрази, че събираемостта на вземанията, липсата на оспорване за отсъствието на касова наличност, останалите коефициенти за незабавна и абсолютна ликвидност, които са много под приеманите доктринерни разбирания за икономическото състояние на дружеството. Предвид горното и доколкото следва да се прилага конкретен и неформалистичен подход при анализа на релевантните за наличието на неплатежоспособност критерии, извършеният цялостен анализ на икономическото състояние на дружеството дава основание да се приеме, че същото е неплатежоспособно. Този извод се подкрепя и от събраните и приобщени доказателства от въззивната инстанция за установяване на действителното икономическо състояние на дружеството, ако въззивното дружество не беше неплатежоспособно е следвало да заплати задълженията на кредиторите си и да избегне множеството индивидуални принудителни изпълнения.

В хода на производството допълнително се влошава финансово състояние, доколкото липсват данни за реализирани приходи от стопанска дейност на предприятието, а ограничаването на дейността на търговеца започва от 2016 г. и е съвсем преустановена към настоящия момент. През март 2016 г. е издадено кредитно известие по покупка от предходен период към „Сано БГ“ АД, която е осчетоводена през м. 01. 2017 г.. Този извод се подкрепя и от всички определени в заключенията показатели на финансова автономност, задлъжнялост и рентабилност, част от които са отрицателни величини.

В продължение на горното, настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи постановената практика, в която се приема, че дълготрайните материални активи не се включват в понятието „достатъчно имущество“, а е необходимо да се посочи сигурен собствен източник на оборотни средства. Видимо техните стойности на ликвидностите са значително и трайно във времето под референтните стойности на тези показатели. Посочените утвърдени икономически критерии за финансово - икономическия стабилитет на разглежданото дружество показват също така, че влошаване на състоянието на търговското предприятие настъпва през 2015 г. и се задълбочава през 2016 г.. Предвид горното, като начална дата на неплатежособността следва да се приеме 01.01.2016 г..

Настоящата съдебна инстанция, с оглед на цялостното икономическо състояние на търговеца – длъжник приема, че способността му да погасява задълженията достига критичната си точка на невъзможност началото на 2016 година. Налице е спиране на плащанията, което е израз на обективната невъзможност, характеризиращо имуществената сфера на длъжника-търговец. Дружеството е изпаднало в невъзможност да погасява задълженията си, предвид общото му икономическо състояние, което се покрива от конвенционалното, доктринерно разбиране за неплатежоспособност.

По разноските:

Предвид изхода от спора разноски се дължат в полза на въззиваемите дружества.

Въззиваемото „Планекс“ ООД, претендира заплащането на съдебно-деловодни разноски за експертиза, за което представя доказателства и списък по чл. 80 от ГПК. Същото е сторило разноски от 250 лева за депозит на вещото лице /л. 216/, поради което същите следва да му се присъдят от масата на несъстоятелността.

Въззиваемото „Елма-М-Груп“ ООД, претендира заплащането на съдебно-деловодни разноски за експертиза, за което представя доказателства и списъл по чл. 80 от ГПК. Същото е сторило разноски от 100 лева за депозит на вещото лице /л. 217/, поради което същите следва да му се присъдят от масата на несъстоятелността.

В полза на „Търговска Банка Д“ АД следва да се присъди от масата на несъстоятелността сумата от 150 лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за депозит на вещото лице, за които представя доказателства и списък по чл. 80 от ГПК /л. 147/.

„Пиреос Банк България“ АД в отговора на въззивната жалба претендира заплащането на съдебно-деловодни разноски. Същото дружество обаче не представя доказателства за направата им и списък по чл. 80 от ГПК, поради което ако такива са сторени остават в тежест на страната.

Съобразно изхода от спора въззивникът „Сано и Пи Си“ ЕООД следва да заплати по сметка на Варненския апелативен съд държавна такса за настоящото въззивно производство в размер на 125 лева, на основание чл. 620, ал. 1 от ТЗ, вр. с чл. 24, вр. с чл. 25 от ТДТССГПК.

С оглед на изложеното, решението на първоинстанционния съд е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 763 от 20.11.2017 г., постановено по т. д. № 1282/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд.

ОСЪЖДА „Сано и Пи Си“ ЕООД, ЕИК: 103001756, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Цар Освободител“ № 109 А, ет. 1 офис 11, да заплати от масата на несъстоятелността на „Елма-М-Груп“ АД, ЕИК: 202515385, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, СПЗ, бул. „Яким Якимов“, зад бензиностанция „Бова“, сумата от 100 лева, представляваща направени разноски в настоящото производство, на основание чл. 621 от ТЗ, вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА „Сано и Пи Си“ ЕООД, ЕИК: 103001756, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Цар Освободител“ № 109 А, ет. 1 офис 11 да заплати от масата на несъстоятелността на „Планекс“ ООД, ЕИК: 813087785, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Димитър Икономов“ № 21, сумата 250 лева, представляваща направени разноски в настоящото производство, на основание чл. 621 от ТЗ, вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА „Сано и Пи Си“ ЕООД, ЕИК: 103001756, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Цар Освободител“ № 109 А, ет. 1 офис 11 да заплати от масата на несъстоятелността на „Търговска банка Д“ АД, ЕИК: 121884560, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Ген. Тотлебен“ № 8, сумата от само 150 лева, представляваща направени разноски в настоящото производство, на основание чл. 621 от ТЗ, вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА „Сано и Пи Си“ ЕООД, ЕИК: 103001756, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Цар Освободител“ № 109 А, ет. 1 офис 11 да заплати от масата на несъстоятелността на Варненския апелативен съд държавна такса за настоящото производство в размер на 125 лева, на основание чл. 620, ал. 1 от ТЗ, вр. с чл. 24, вр. с чл. 25 от ТДТССГПК.

Решението подлежи на незабавно вписване в Търговския регистър по партидата на „Сано и Пи Си“ ЕООД, ЕИК: 103001756, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Цар Освободител” 109 А, ет. 1 офис 11, представлявано от управителите Момчил Иванов Караджов и Б. Иванов Караджов на основание чл. 624, вр. чл. 622 от ТЗ. Да се изпрати служебен препис на АВ. 

На основание чл. 634 в, ал. 1 от ТЗ решението да се впише в особената книга, водена от съда по несъстоятелността.

Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1, респ. ал. 2 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                              ЧЛЕНОВЕ: 1.      

 

 

                                                                                 2.