О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

          Номер791                             , град Варна

Варненски Апелативен съд,  Търговско отделение

В открито заседание на 13.11.2013 год. в следния състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: З* З*                                                                    ЧЛЕНОВЕ:   А* Б*

                                                                                    П* Х*

 

при участието на секретаря Д.Ч*, като разгледа докладваното от съдия А.Братанова в.т.дело №  510/2013 год. по описа на АС - Варна, за да се произнесе взе предвид   следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба от «П* Б* М*» ДОО със седалище Република Хърватска, представлявано от управителя си Д* Т* против решение № 460/18.05.2013 год., постановено по т.д.№ 2270/2012 год. по описа на ОС – Варна в частта, в която съдът е постановил «след влизане в сила на решението, препис от него да се изпрати на АВп за назначаване на ликвидатор».

Решението в останалата част не е предмет на обжалване и е влязло в законна сила.

В предявената жалба се излага, че назначаването на ликвидатор в хипотезата на прекратяване на търговското дружество по реда на чл. 155 ТЗ е задължение на съда.  Претендира се назначаването на Д* Т* за ликвидатор като се излагат подробни съображения против приложението на чл. 156, ал.2 ТЗ.

Насрещните главни страни Д.Т.Ч., Т.Л.Р. и „ПБМ – Мъглиж” ООД оспорват основателността на предявената жалба.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

I. С решение № 460/18.05.2013 год., постановено по т.д.№ 2270/2012 год. ВОС е прекратил дружеството «ПБМ-М*» ООД, на основание чл.155, т.1 ТЗ  по иска, предявен от съдружниците Д.Т.Ч. и Т.Л.Р.. С постановения прекратителен съдебен акт, ВОС е открил производство по ликвидация на търговеца като е приел с нарочен диспозитив, че назначаването на ликвидатор е от компетентността на АВп. Решението в коментираната част има характера на акт по чл. 15, ал.1 ГПК – съдът е приел, че не е компетентен да определи ликвидатор, респ. че въпросът е от компетентността на друг, административен орган – АВп. Обжалваната част от решението има характер на определение, което подлежи на самостоятелен инстанционен контрол по арг. от чл.15, ал.2 ГПК. Приложимият процесуален ред за въззивния контрол е този, предвиден в чл. 274 и следв. ГПК. Предметните предели на проверката от АС – Варна са сведени единствено до това чия е компетентността да назначи ликвидатор в хипотезата на прекратяване на търговското дружество по съдебен ред. Съдът в производството по чл. 264 вр. чл.15, ал.2 ГПК не дължи проверка по същество по спорния материалноправен въпрос, респ. не е оправомощен да изследва предпоставките за определяне на конкретен ликвидатор.

II.   Влязлото в сила решение на ОС – Варна съставлява законоустановено типично основание за прекратяване на дружеството с ограничена отговорност – чл.155, т.1 ТЗ.  На основание чл. 156, ал.1 ТЗ при прекратяване на дружеството в посочената хипотеза се открива производство по ликвидация. Сочената последица настъпва автоматично, по право. Органът, който следва да осъществи ликвидационното производство е ликвидатора, а назначаването му следва да съвпада по време с началото на ликвидационната процедура. На посоченото основание, назначаването на ликвидатора е от компетентността на органа, по чиято инициатива е открито производството. По правило, този орган следва да определи и срока за приключване на ликвидацията /чл.262, ал.2 ТЗ/, вкл. и размера на възнаграждението на ликвидатора / чл.262, ал.5, т.3 ТЗ/. Изключенията от сочения принцип са изрично визирани в закона – пр. чл.70, ал.3 ТЗ; чл.41, ал.2 ЗК и др.

В съответствие с изложеното и доколкото не са предвидени изрични изключения, във всички случаи на съдебно прекратяване на търговските дружества по реда на чл.155, чл.252, ал.1, т.4,5 и 6 ТЗ и  чл. 517, ал.2 ГПК съдът е органа, който е компетентен да назначи ликвидатор. В законодателството липсва изрична норма, вменяваща компетентност на АВ да назначава ликвидатор в посочените конкретни случаи на съдебно прекратяване. В   разпоредбата на чл.134 от Наредба №1/14.02.2007 год. за водене, съхраняване и достъп до Търговския регистър е предвидено, че длъжностното лице по регистрация назначава служебно ликвидатор в случаите, предвидени в закон /пр. чл.70, ал.3 ТЗ, чл.41, ал.2 ЗК, пар.5, ал.2 и ал.3 ЗТР и др./, т. е. компетентността на длъжностното лице по вписванията към Агенция по вписванията е лимитативно определена и разпоредбата не може да се прилага по аналогия. В подкрепа на изложеното е и приетото разрешение с решение № 159/15.12.2009 г. на ВКС по т. д. 389/2009 г., I т.о., Решение № 150/04.11.2011 год. по т.д.№ 992/2010 год. на ВКС, I т.о.. Сочените решения имат характер на задължителна за съдилищата практика, съгласно ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, включително относно правомощията на решаващия съд по иска за прекратяване на търговско дружество да определи ликвидатора и критериите, при която тази му дейност следва да се осъществи.

         С оглед на изложеното, обжалваната част от решението, имаща характерна определение следва да бъде отменена, респ. делото – върнато на ОС – Варна за произнасяне по същество във връзка със законоустановените последици на откритото производство по ликвидация и назначаване на ликвидатор.

         Така мотивиран, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

         ОТМЕНЯ имащото характер на определение решение № 460/18.05.2013 год., постановено по т.д.№ 2270/2012 год. по описа на ОС – Варна в частта, в която съдът е постановил «след влизане в сила на решението, препис от него да се изпрати на АВп за назначаване на ликвидатор».

         ВРЪЩА делото на ОС – Варна за произнасяне по същество във връзка със законоустановените последици на откритото производство по ликвидация и назначаване на ликвидатор.

         ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                           ЧЛЕНОВЕ: