Р Е Ш Е Н И Е

№    298/ 07.11.2014 год.                           гр.Варна

        В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 08.10.2014 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА        

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

          ПЕТЯ ХОРОЗОВА     

 

при секретаря Е.Т.,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 510 по описа за  2014  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е по чл.258 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба от адв.М.И.-***, като пълномощник на А.В.Б. срещу решение № 386/15.04.2014год. по т.д. № 2020/2013год. по описа на ВОС, в частта му, с която е уважен иска на „Сурен-Варна” ООД в несъстоятелност, представлявано от синдика Г.С., а именно: С която е осъдил А.В.Б., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на СУРЕН-ВАРНА” ООД, ЕИК 148064939 /в несъстоятелност/, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. “Сава Радулов” №7, ателие №1, представлявано от Г.С., сумата от 74 900 лева, представляваща сбор от изтеглени в периода 18.10.2008 год. до 05.11.2008 год. от банковата сметка на ищеца № ХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХ, открита в „ПроКредит Банк /България/“ АД, както следва: 18.10.2008 год. – 5 000 лв., 20.10.2008 год. – 5 000 лв., 21.10.2008 год. – 5 000 лв., 22.10.2008 год. – 5 000 лв., 23.10.2008 год. – 5 000 лв., 24.10.2008 год. – 5 000 лв., 25.10.2008 год. – 5 000 лв., 27.10.2008 год. – 3 800 лв., 28.10.2008 год. – 5000 лв., 29.10.2008 год. – 5 000 лв., 30.10.2008 год. – 4950 лв., 31.10.2008 год. – 5 000 лв., 01.11.2008 год. – 5 000 лв., 03.11.2008 год. – 5 000 лв., 04.11.2008 год. – 5 000 лв. и 05.11.2008 год. – 2 200 лв. и с която същият се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху главниците от датата на завеждане на исковата молба – 21.10.2013 год. до окончателното й изплащане КАТО  е ОТХВЪРЛИЛ иска за сумата от 63 340 лева, представляваща горницата над присъдените 74 900 лева до пълния претендиран размер от 138 240 лева и представляваща сбор от изтеглени в периода 01.09.2008 год. до 05.11.2008 год. от банковата сметка на ищеца № ХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХ, открита в „ПроКредит Банк /България/“ АД суми, на основание чл.59 ГПК и в частта с която     е осъдил А.В.Б., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, сумата от 2 996 лева, представляваща дължима държавна такса за производството , по аргумент на чл. 620, ал. 5 ТЗ.

В жалбата се навеждат доводи, за неправилност на решението, поради незаконосъобразност, необоснованост и допуснати процесуални нарушения, по изложени съображения. Неправилно без да е налице изменение на евентуалния иск по чл.55 ал.1 ЗЗД, съдът е приел, че е налице иск с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД, като по този начин се е произнесъл по непредявен иск. В допълнение сочи, че процесните суми  са изтеглени на основание даденото пълномощно, поради което исковете по чл.55 и чл.59 ЗЗД не могат да намерят приложение. Излага още, че упълномощаването е неограничено-т.е. дадени са права на разпореждане, което освобождава ответника от задължението да предаде на дружествоо изтеглените суми. Не е извършено и противопоставяне на основание чл.301 ТЗ. Излага съображения и за недопустимост на предявените искове.

С писмен отговор на процесуален представител, въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, по изложени съображения.

В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез писмено становище на процесуален представител.

 Въззиваемата страна „Сурен Варна”ООД гр.Варна в несъстоятелност, чрез процесуален представител счита жалбата за неоснователна.

 Жалбата е депозирана в срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което подлежи на разглеждане по същество.

         Съдът съобрази следното, относно обжалваната част от решението:

Производството пред окръжния съд е образувано на основание предявени искове от синдика на дружество „Сурен-Варна”ООД гр.Варна, срещу А.В. Балбасян с правно основание чл.79 ал.1 вр.чл.284 ал.2 ЗЗД, в евентуалност, иск с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД, с цена 138 240лв.

Не е спорно, че с  решение № 703/05.07.2011год. по т.д. № 640/2011год. по описа на ВОС по отношение на „Сурен Варна” ООД е открито производство по несъстоятелност, с начална дата на  неплатежоспособността от 31.12.2007год. 

В исковата молба се излага, че в периода от 18.10.2008 год. до 05.11.2008 год. ответникът е изтеглил в брой от сметка на ищцовото дружество описаните погоре суми. Изтеглените суми не са отчетени на ищеца, като за същите не е съществувало правно основание да бъдат придобити от ответника. Излага се, че тегленето е било извършено въз основа на спесимен, даващ право на ответника да се разпорежда неограничено с наличните по банковата сметка суми. Изтеглените суми не са постъпили в касата на дружеството, не са внесени и по друга банкова сметка. *** ответника да даде на ищеца сметка с оглед получените и изразходвани средства, нито е предадено на доверителя полученото вследствие на изпълнение на поръчката, поради което се сезира съда с искане за неговото осъждане да предаде сумите. В условията на евентуалност, ако от доказателствата не се установят мандатни отношения, за изпълненеието на които са предоставени изтеглените суми, претендира сумите като получени без основание.

С писмен отговор на процесуален представител, ответникът излага съображения за недопустимост на исковете,  в евентуалност счита същите за неоснователни. Доводите си за недопустимост подкрепя със твърдения за изтичане на преклузивни срокове: относно неоснователността твърди, че упълномощаването не е свързано с мандатно правоотношение, като волята на упълномощителя е била за разпореждане с банковата сметка без ограничения в това. Ищецът не се е противопоставил по смисъла на чл.301 ТЗ, напротив, управителят също е оперирал със сметката и е знаел за извършваните тегления на суми. Относно евентуалния иск-същият е неоснователен, тъй като е налице основание за теглене на сумите, предвид наличието на упълномощаване, което е неограничено, дори и с право да закрива сметката. Прави се и възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията, възникнали до 21.10.2008 год. 

Варненският апелативен съд, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, приема за установено следното, относно обжалваната част от решението:

Не се спори, че в периода от 18.10.2008 год. – 05.11.2008 год. ответникът е изтеглил от банковата сметка на ищеца № ХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХ, открита в „ПроКредит Банк /България/“ АД, сума в общ размер на 74 900 лева, както следва: на 18.10.2008 год. – 5 000 лв., 20.10.2008 год. – 5 000 лв., 21.10.2008 год. – 5 000 лв., 22.10.2008 год. – 5 000 лв., 23.10.2008 год. – 5 000 лв., 24.10.2008 год. – 5 000 лв., 25.10.2008 год. – 5 000 лв., 27.10.2008 год. – 3 800 лв., 28.10.2008 год. – 5000 лв., 29.10.2008 год. – 5 000 лв., 30.10.2008 год. – 4950 лв., 31.10.2008 год. – 5 000 лв., 01.11.2008 год. – 5 000 лв., 03.11.2008 год. – 5 000 лв., 04.11.2008 год. – 5 000 лв. и 05.11.2008 год. – 2 200 лв.  Извършените тегления на суми се установят с приложеното движение по сметката на ответното дружество за периода 01.09.2008год.-07.11.2008год. /стр.4-7/, както и от представените нареждания-разписки за теглене на процесните суми от ответника /стр.8-37/.

Не е спорно също така, а и се установява посредством събраните по делото писмени доказателства, че тегленето на въпросните суми от банковата сметка на ищцовото дружество е извършено на основание изходящо от Сурен Геворкян, в качеството му на представител на „Сурен-Варна“ ООД пълномощно към А.В.Б. от 01.09.2008 год. /л.103/, с което на последният са дадени правата да открива и закрива сметки на дружеството в „ПроКредит Банк /България/“ АД и да се разпорежда със средствата по сметките на дружеството.

Не е налице спор, че посочените суми не са фактически предадени на ищцовото дружество, като в процеса ответникът не сочи на какво основание, освен упълномощаването задържа сумите. В писмения отговор изрично се сочи, че упълномощаването на ответника за разпореждане със средствата по банковата сметка, не е съчетано с друго правоотношение между страните, поради което не е налице мандатно правоотношение.

Въз основа на горната фактическа установеност, съдът извежда следните правни изводи:

Не е налице спор, че посочените суми не са фактически предадени на ищцовото дружество, като ответникът не навежда основание за задържане на сумите вън от даденото му пълномощно.

Въз основа на горната фактическа установеност, съдът извежда следните правни изводи, относно обжалваната част от решението:

Съдът е отхвърлил предявения главен иск, с правна квалификация  чл.79, ал.1 вр. чл.284, ал.2 ЗЗД и в тази част решението е влязло в сила.

Съобразно въззивната жалба с която е сезиран, съдът дължи произнасяне по евентуално предявения иск, с определена от първоинсатнционния съд правна квалификация в чл.59 ЗЗД.Относно оплакването за допуснати процесуални нарушения, във връзка с дадената правна квалификация на иска- понеже съдът не се е произнесъл по иска на предявеното основание: Твърдението е необосновано.  Действително, дадената от ищеца правна квалификация на евентуалния иск е чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД. Но съдът не е обвързан от посочената от ищеца правна квалификация на иска. Основанието на иска се определя от съда въз основа на обстоятелствената част на исковата молба и петитума на същата. Видно от съдържанието на исковата молба, изложените твърдения са относими към фактическия състав на чл.59 ЗЗД, от който произтича претендираното спорно право.

Това е така, тъй като в хипотезата на чл.55 ал.1 пр.1  ЗЗД, за да е осъщестнвен фактическия състав на иска, е необходимо да има предоставяне на една престация от страна на ищеца и респективно едно обогатяване в патримониума на ответника, а полученото да е при начална липса на основание.  В исковата молба не се съдъжат твърдения за предоставяне на процесните суми от страна на ищеца, обстоятелство, което не е спорно. А когато не са налице елементите на някои от съставите на чл.55 ал.1 ЗЗД и когато липсва друга възможност  за правна защита, а е увеличено без основание имуществото на едно лице, за сметка на друго лице, обеднелият разполага с иск по чл.59 ал.1 ЗЗД. Предвиди изложеното, съдът правилно е определил правната квалификация на предявения иск. Следва да се отбележи, че съдът е определил правната квалификация на евентуалния иск своевременно-с определението по чл.140 ГПК, съобразно същата е разпределил и доказателствената тежест между страните.

Относно основателността на иска:

Както се посочи, не е спорен установения по делото факт, че процесните суми са изтеглени от ответника въз основа на даденото пълномощно-спесимен. Не се спори, а не са наведени твърдения и не са представени доказателства, че сумите са предадени на дружеството-ищец. Предвид изложеното, съдът прави извод, че са налице предпоставките по чл.59, ал.1 ЗЗД за уважаване на предявения иск в приетите от първоинстанционния съд размери. По повод на този извод, следва да се отбележи, че настоящата инстанция не споделя становището на ответната страна, че наличието на упълномощаване е достатъчно правно основание за задържане и разпореждане на сумите по преценка на упълномощения. Това е така, тъй като последиците от това действие на разпореждане със процесните суми, рефлектират направо в имуществената сфера на представляваното дружество /арг.чл.36 ал.2 ЗЗД/, респективно водят до обедняване на упълномощителя и съответно неоснователно обогатяване на ответника-пълномощник. И тъй като разместването на имуществените сфери на страните е осъществено чрез парични средства, обогатяването на ответника с процесните суми и обедняването на дружеството ищец по см. на чл.59 ЗЗД са равностойни, а именно непогасената част от иска в размер 74 900 лева, в какъвто размер искът се явява основателен и следва да бъде уважен.

Жалбата се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

Поради съвпадане на настоящите изводи с първоинстанционното решение същото следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 ГПК настоящата инстанция препраща и към мотивите на първоинстанционния съд, които споделя.

На основание чл.78, ал.1 ГПК и направеното искане, в полза на въззиваемата страа следва да се присъдят сторените от нея разноски,  в размер на 3 912.40 лева.

С оглед на гореизложеното, Варненският апелативен съд

 

                                               Р Е Ш И

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 386/15.04.2014 год., постановено по т.д.№2020/2013 год. по описа на Варнанскиокръжен съд.

ОСЪЖДА А.В.Б., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на СУРЕН-ВАРНА” ООД, ЕИК 148064939 /в несъстоятелност/, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. “Сава Радулов” №7, ателие №1, представлявано от Г.С. сумата от 3 912,40лв./ три хиляди деветстотин и дванадесетлева/ извършени по делото съдебно деловодни разноски.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ :1.                        2.