О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

 

632 / 16.10.                                                 2018 година                           град Варна

 

Апелативен съд – Варна                    търговско  отделение

на  петнадесети октомври                                           година 2018

в закрито заседание в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.Аракелян      

ЧЛЕНОВЕ:А.Братанова

                             М.Недева

 

като разгледа  докладваното от съдията М.Недева в.ч.т.д. № 510 по описа  на Варненския апелативен съд за 2018г., за да се произнесе, взе пред вид следното :

          Производството по делото е образувано по подадена частна жалба от „Енерго-Про Продажби“ АД с ЕИК 103533691, гр.Варна против определение № 1935/01.06.2018г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение постановено по т.д. № 317/18г., с което е оставено без уважение възражението на дружеството, в качеството му на ответник по иска за неподведомственост на спора поради наличието на валидно сключена в Заявление № 2776829/18.03.2014г. арбитражна клауза между страните. По съображения, подробно изложени в жалбата и свеждащи се основно до несъгласие с мотивите на съда  за липсата на  доказателства за валидно постигнато съгласие между страните за конкретен институционен арбитраж, който да разглежда споровете по договора им предвид липсата на  данни, по които арбитражната институция може да бъде индивидуализирана – посочване на  пълното наименование на сдружението, седалището и адреса му на управление, БУЛСТАТ номера му, делото и съда по регистрацията му, както и адреса, на който се помещава самият арбитраж, моли съда да отмени обжалваното определение като неправилно и незаконосъобразно и вместо него постанови друго, с което  на осн.чл.8 ал.1 от ЗМТА вр.чл.19 ал.1 от ГПК да прекрати производството по т.д. № 317/18г. по описа на ВнОС предвид релевирания отвод за неподведомственост на спора по делото.

          В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответната по частната жалба страна, в който са изложени доводи за нейната неоснователност с искане обжалваното определение да бъде потвърдено. Основният аргумент на дружеството се свежда до липсата на изрично изразена от негова страна воля за сключване на арбитражна клауза, тъй като заявлението за снабдяване и разпределение на ел.енергия от 18.02.14г. не е част от сключения между страните договор, а представлява типова бланка, изключваща индивидуални уговорки, която по същността си представлява изразена принуда от страна на дружеството доставчик на услугата, в качеството му на монополист на пазара, в разрез с принципите за добросъвестност и добрите търговски практики. В този смисъл се позовава на нищожност на арбитражната клауза. Освен това като потребител на енергийна услуга дружеството се ползва от забраната на чл.19 ал.1 ГПК, както и от потребителската защита по ЗЗП. Споделят се и основните мотиви на първоинстанционния съд за липсата на достатъчна индивидуализация на арбитражната институция.

          Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намери следното :

          Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

          Разгледана по същество, същата се явява основателна, по следните съображения :

          Арбитражната клауза, на която се позовава енергийният доставчик, е инкорпорирана в Заявление № 2776829/18.03.14г. за снабдяване и разпределение на електрическа енергия – л.60. Ищцовото дружество твърди, че макар и да е подписало това заявление, не е изразявало воля възникналите по повод облигационната връзка спорове да бъдат решавани от арбитраж, тъй като заявлението представлява типова бланка, изключваща индивидуални уговорки, а и към момента на сключване на договора за присъединяване към електроразпределителната мрежа ответникът е бил монополист на пазара на ел.енергията и е упражнил принуда при договарянето си с потребителите.

          Съдът намира възражението за неоснователно. Съгласно чл.7 ал.2 от ЗМТА арбитражното споразумение трябва да бъде писмено. Приема се, че писмената форма е спазена, ако волеизявлението е направено в документ, подписан от страните, или в размяна на писма, телекси, телеграми или други средства за съобщения. Процесното заявление съставлява документ, подписан и от двете страни по спора, при спазване на изискуемата от закона писмена форма. Ето защо настоящият състав намира, че е налице валидно сключена арбитражна клауза. Липсват пречки ищецът да подпише заявлението, отказвайки се от предложената арбитражна клауза. Липсват и доказателства, че „Енерго – Про Продажби“ АД е поставило приемането на абритражната клауза като условие за сключване на договора, поради което твърдението за принуда от страна на енергийното дружество остава недоказано.

          Не се споделя и тезата, че като „потребител  на енергийни услуги“ по смисъла на пар.1, т.41б, б“а“ от ЗЕ ищцовото дружество се ползва от разпоредбата на чл.19 ал.1 ГПК и потребителската защита, установена в ЗЗП. Съдът счита, че ищецът е „потребител на енергийна услуга“ по смисъла на §1, т.41б от ДР на Закона за енергетиката, но не е „потребител“ по смисъла на §13, т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите, какъвто може да бъде само физическо лице, а не и търговец. Следователно за него не важи забраната по  чл.3 ал.4 от ЗЗП, нито тази по чл.19 ал.1 ГПК и няма пречка спорът да бъде отнесен пред арбитраж при наличието на уговорена валидна арбитражна клауза.

          Арбитражната институция е индивидуализирана като Арбитражен съд гр.Варна, при Сдружение „ППМ“. На настоящия състав е известна практиката на ВКС, в която се приема, че за валидността на арбитражната клауза е достатъчно арбитражът да е определяем. Известни са и решения на касационната инстанция, постановени в производство по чл.48 вр.чл.47 от ЗМТА, със страна именно Арбитражен съд – Варна при Сдружение за Правна помощ и медиация, в които твърденията за липса на правосубектност на арбитражния съд не са споделени / напр.решение № 75/27.04.2015г. по т.д. № 324/2015г., първо т.о./ Ето защо съдът приема, че е налице валидна арбитражна клауза, поради което отводът за неподведомственост на спора на съда следва да бъде уважен.

          Водим от горното, съдът

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И    :

 

          ОТМЕНЯ определение  № 1935/01.06.2018г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение постановено по т.д. № 317/18г., с което е оставено без уважение възражението на „Енерго-Про Продажби“ АД, в качеството му на ответник по иска за неподведомственост на спора поради наличието на валидно сключена в Заявление № 2776829/18.03.2014г. арбитражна клауза между страните, като вместо него

 

                                      П О С Т А Н О В Я В А :

 

          ПРЕКРАТЯВА поради неподведомственост на спора производството по т.д. № 317:18г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, образувано по предявен от „Теро БГ“ ЕООД, ЕИК 202593035, гр.Варна срещу  "Енерго - Про Продажби" АД, с ЕИК 103533691, иск да се приеме за установено, че ищецът не дължи заплащане на сумата от 40 281,50лв, представляваща начислена сума  по  корекционна процедура за периода от 20.09.2016г. до 19.09.2017г.

          Определението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба по реда на чл.274 ал.2 ГПК.

 

 

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :