Р Е Ш Е Н И Е

  №  309     

     15.11.2013 г.,гр. Варна

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

      ЧЛЕНОВЕ:   РАДОСЛАВ СЛАВОВ

                          КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

 

при секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдията Кристияна Генковска в.т. дело № 511 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

    Производството е по повод на въззивна жалба от О Д против решение № 434/15.05.2013г. по т.д. № 2638/12г. на ВОС, с което въззивникът е осъден да заплати на „Т” ЕООД, ЕИК-103093128, представлявано от изпълнителния директор Г Г Ф, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.”В В”, 310 сумата от 15865.10 лева, представляваща извършени услуги по сметоизвозване по договор за услуга „Сметосъбиране и сметоизвозване в населените места на територията на О Д за периода 2010-2013 с изх.No-45 от 19.08.2010 година, на осн. чл.79 ЗЗД, по фактури, както следва: сумата от 5303.70 лева по фактура 4853 от 30.06.2011 година; сумата от 5331.82 лева по фактура 4854/29.07.2011 година; сумата от 5229.58 лева по фактура 4857/31.08.2011 година; сумата от 240 лева, представляващи цената на 4 броя паркови кошчета, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на получаване на исковата молба – 25.10.2012 година до окончателното изплащане на задължението.

    Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение на ВОС. Счита същото за необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон. Следва да се съобразят констатациите на Агенцията за държавна финансова инспекция , а изводи ВОС прави само въз основа на съвпадение при счетоводството на ищеца и ответника. Претенцията на ищеца излиза извън параметрите на сключения между страните договор след процедура по ЗОП. Моли се за отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго, с което се отхвърлят исковете.

    Въззиваемата страна „Т”ЕООД оспорва основателността на въззивната жалба. Претендира заплащане на разноски.

    ВнАС прецени следното:

В исковата си молба „Т”ЕООД излага , че с О Д се намират в облигационно правоотношение, по силата, на което ищецът е поел задължението да извършва дейността по сметоизвозването, а ответникът да заплаща възнаграждение, като са издадени фактури за извършената дейност, по които не е извършено плащане. Моли съда да постанови решение, с което осъди О Д да заплати дължимите суми, ведно с обезщетение за забава и разноски. 

Ответникът е представил отговор, в който оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че в чл.18 от договора са определени единичните цени за работите, които подлежат на извършване, като с приложение 1 са посочени стойностите на видовете работи за срок от 36 месеца в размер на 79310.12 лева без включен ДДС. Стойността на пробега е оферирана от изпълнителя на база пробег от 1034.30 км.месечно и единична цена от 2.13 лева без ДДС. Съгласно сключения договор и приложената оферта ежемесечно следва да се обслужат 12 114 броя кофи 140 литра и 1421 броя кофи 240л. И 1078 контейнера 1100 л. При така заложените условия за 22 месеца са необслужени кофи, като е видно, че е фактурирано сметоизвозване е с 56 337.79 лева в повече от заложеното по договор 45/19.08.2010 година. Моли съдът да отхвърли предявените искове. 

    Исковете са с правно осн. чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

    Съобразно становищата на страните и събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна :

    Не се спори , че между страните след проведена процедура по реда на ЗОП е сключен договор за извършване от ищеца на услуга – „сметосъбиране и сметоизвозване в населени места на територията на О Д за периода 2010-2013г.” Не се спори и относно договорените видове работа и техните единични цени / чл.18 от Договора/, като и че възнагражденията за извършените видове работа съгласно чл.19  се дължат ежемесечно, след приемане на количеството извършена работа, доказано от първичните документи, акт за извършени машиносмени, протокол, обобщаващ информацията от първичните документи, остойностен по единични цени. На осн. чл.20 от договора възложителят превежда дължимата сума на изпълнителя не по-късно от 396 дни от датата на представяне на платежните документи.

    Видно от заключението по ССЕ и от представените писмени доказателства : двустранно подписани констативни протоколи за извършените дейности , пътни листи и фактури се установява, че при извършената проверка на счетоводните регистри на двете страни /ведомост по аналитични партиди при ответника и дневник на сметка при ищеца/ процесните фактури са осчетоводени в счетоводството на ищеца и ответника, като при ищеца вземанията са заведени по сметка 411, анал. П.12151 О Д /411-1 сметоизвозване и 411-3 сметосъбиране/, а при ответника по сметка 4010 доставчици аналитична сметка Т. Фактурите са отразени към датите на издаването им със стойности. От представените справки за разчета с бюджета се установи, че от страна на ответника не е ползван данъчен кредит по фактурите за сметоизвозване, поради факта, че общината не е данъчно задължено лице за осъществяваната дейност. От представените аналитични ведомости за движенията по счетоводните сметки се установява, че след датата на исковата молба е отразено плащане по фактура 4858/31.08.2011 година в размер на 10 488.21 лева, като е налице забава в размер на 43 дни. За останалите фактури не са налице извършени плащания от страна на О Д. Налице е съвпадение при ищеца и при ответника между вземанията и задълженията по процесните пет фактури, както по основание така и по размер. От представените писма за потвърждение на салда към края на отчетните периоди 2010 и 2011 година е видно, че е налице съответствие между счетоводните записвания при ищеца и при ответника по отношение на разчетите по процесния договор. Към датата на исковата молба са налице неплатени 4 броя фактури за извършена услуга сметоизвозване и сметосъбиране на обща стойност 26 593.31 лева и една фактура за доставка на метални кошчета на стойност 240 лева. Фактурите са издавани въз основа на съставените справки за изминати километри за сметоизвозване и съответно протоколи за констатиране на извършени дейности по сметосъбиране. Посочените единични цени съответствуват на договорените. След подаване на исковата молба е извършено плащане по фактура от 31.08.2011г. в размер на 10 488,21лв. или остават неплатени 3 бр. фактури на обща стойност 15685,10лв. Вещото лице е съпоставило приложените по делото справки за изминати километри и протоколи за извършените дейности с процесните фактури и е установило съответствие между записаните стойности между съпоставените документи.

    Предвид така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

    Между страните е налице валидно възникнало облигационно правоотношение по претендирания договор за извършване на услуга. Ищецът се легитимира като изправна страна по същия относно извършване на остойностените по процесните фактури договорени дейности. В съответствие с договорения начин на приемане на осъществената работа по чл.19 от договора изпълнителят е установил извършеното , а О Д е приела , че претендираните по фактурите услуги са извършени в посочения вид , обем и стойност. Следователно се дължи заплащането им, респ. при неплащане в срок – обезщетение за забава.

    Исковата претенция съгласно заключението на ССЕ като размер е доказана за 15 865,10лв. главница и 240 лв. за 4 бр. паркови кошчета, като и за сумата от 335лв. – обезщетение за забава.

Поради което обжалваното решение следва да се потвърди , а на въззиваемата страна да се присъдят разноски в размер на 780лв.

Водим от което , съдът

 

               Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 434/15.05.2013г. по т.д. № 2638/12г. на ВОС в частта, с която О Д е осъдена да заплати на „Т” ЕООД, ЕИК-103093128, представлявано от изпълнителния директор Г Г Ф, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.”В В”, 310 сумата от 15865.10 лева, представляваща извършени услуги по сметоизвозване по договор за услуга „Сметосъбиране и сметоизвозване в населените места на територията на О Д за периода 2010-2013 с изх.No-45 от 19.08.2010 година, на осн. чл.79 ЗЗД, по фактури, както следва: сумата от 5303.70 лева по фактура 4853 от 30.06.2011 година; сумата от 5331.82 лева по фактура 4854/29.07.2011 година; сумата от 5229.58 лева по фактура 4857/31.08.2011 година; сумата от 240 лева, представляващи цената на 4 броя паркови кошчета, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на получаване на исковата молба – 25.10.2012 година до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА О Д да заплати на „Т”ЕООД , сед.гр.Варна, представлявано от Г Ф сумата от 780лв. – съдебно деловодни разноски пред настоящата инстанция.

    Решението може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от съобщението.

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:          ЧЛЕНОВЕ: