РЕШЕНИЕ

   № 281

               гр.Варна, 24.10.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 07.10.2014 г. в  състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

                                              ЧЛЕНОВЕ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                   КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

 

при секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ  в.т.дело № 512 по описа за  2014  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Въззивникът „Енерго - про мрежи” АД гр.Варна обжалва решение № 543/31.05.2014 г. по т.д. № 1703/2013 г. по описа на Окръжен съд Варна, с което са уважени предявените срещу него от „Хаос инвест” ЕАД гр.София искове за сумата от 589 601.91 лева, представляваща заплатени суми по фактури за периода от 11.10.2012 година до 05.07.2013 година за цена за достъп на отпаднало основание поради отмяна на решение Ц-33/14.09.2012 година на ДКЕВР, на осн. чл.55, ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.09.2013 година до окончателното изплащане на задължението, ведно с обезщетение за забава в размер на 5087.29 лева за периода 16.08.2013 година –  16.09.2013 година, ведно със сумата от 79.20 лева, заплатени нотариални такси, както и сумата от 42180.74 лева – направени съдебни разноски, с молба да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго, с което искът бъде отхвърлен изцяло, ведно с присъждане на съдебните разноски. Жалбоподателят моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му,  ведно с присъждане на съдебните разноски по делото, като съображения за това излага в писмени бележки.

Ответникът по жалбата – „Хаос инвест” ЕАД - гр.София моли с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител за потвърждаване на решението, ведно с присъждане на съдебните разноски за въззивната инстанция, като съображения за това излага в писмени бележки.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Отмяната на Решение  №Ц-33/15.09.2012 г. на ДКЕВР не води до отпадане на облигационното правоотношение между страните по предоставяне от ответника на достъп на ищеца до разпределителната мрежа, за да може да продава електроенергията си, произведена от ВЕИ. Плащанията по процесните фактури  нямат за основание посоченото решение на ДКЕВР, а имат за такова неформалния договор между страните за предоставяне на достъп до разпределителната мрежа, който се счита сключен с постъпване на произведената от ищеца електроенергия в разпределителната мрежа на ответника. Наличието на сключен неформален договор за достъп се потвърждава от издадените от ответника фактури, от осчетоводяването им от ищеца и от заплащането им от последния на ответника. Достъпът е правото за използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на елекрическа енергия или природен газ срещу заплащане на цена за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежа съгласно  §1, т.15 от ДР на ЗЕ. След законосъобразно проведена процедура по присъединяване на обекта на производителя към ЕРМ, за страните възниква нормативно установеното задължение да уредят с писмен договор и взаимоотношенията си във връзка с предоставяне на услугата „достъп” до електроразпределителната мрежа, собственост на енергийното предприятие, а в последствие и да сключат договор за изкупуване/продажба на произведената ел.енергия – чл.84 ал.3 - ЗЕ.

Обстоятелството, че цената за достъп е регулируема от ДКЕВР и административният акт с който това е сторено, е отменен, не означава, че такава не се дължи поради отпадане на основанието за това.

Настоящият съдебен състав приема, че решението на ВАС за отмяна на Решение №Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР поначало няма обратно действие, а има конститутивно действие занапред. Разпоредбата на чл.177, ал.1-АПК, съгласно която отмяната има действие спрямо всички, означава само че административният акт се счита отменен спрямо всички. Решения на други състави на ВАС относно действието на решението по време не са задължителни за общите граждански съдилища, тъй като съгласно чл.302-ГПК влязлото в сила решение на административния съд е задължително за гражданския съд само относно това дали административният акт е валиден и законосъобразен. Но дори и да имаше обратно действие това отменително решение на ВАС, то не би могло да преуреди с обратна сила договорните отношения между страните. Недопустимо е такова преуреждане на договорни отношения между търговци дори със закон, още по-малко с решение на съд. Недопустимо е поначало, преуреждане на договори с продължително или периодично изпълнение, какъвто е процесният случай, по аргумент от разпоредбата на чл.88, ал.1 – ЗЗД относно хипотезата на разваляне на договори с продължително или периодично изпълнение. Това в случая е така, защото не може да се твърди, че ищецът никога не се е ползвал от достъп до разпределителната мрежа, когато всъщност такъв достъп му е бил предоставен от ответника. Не може също така да се твърди, че договор за достъп никога не е съществувал, когато през целия процесен период – 11.10.2012 г. – 05.07.2013 г.  той е бил изпълняван от страните и те не са в състояние да си възвърнат извършените престации.  Именно затова законът изключва обратното действие при развалянето на тези договори, като същото правило следва да важи и относно последиците от отмяна решението на ДКЕВР от ВАС, дори само хипотетично решението на съда да би имало обратно действие. Обстоятелството, че в противен случай само едната страна би получила реституция на даденото по договора за достъп, който по съществото си е договор за услуга, близък до договора за наем,  а другата страна не би могла да получи престацията си,  тъй като услугата е била вече  осъществена от нейна страна, категорично отрича възможността ищецът да иска връщане от ответника на платената за достъпа цена с иск по чл.55, ал.1, пр.3 – ЗЗД. Независимо че административният акт, с който са били регулирани цените за достъп, е отменен, както и че предвидените с него такива са били предварително изпълняеми, връщане на същите не може да се иска, тъй като достъпът до електроразпределителната мрежа е бил предоставен от ответника за процесния период, предоставянето му по легална дефиниция е срещу заплащане, а не безвъзмездно, като единичните цени за него са били двустранно съгласувани между страните с изпращане на фактурите от ответника, осчетоводяване на същите от ищеца и изплащането им от последния на ответника. В тази връзка следва да се посочи, че правни доводи и съображения винаги могат да се навеждат от страните до приключване на процеса и не са ограничени от забраната за посочване на нови факти и доказателства съгласно чл.266-ГПК. Въззивният съд намира, че Решение №Ц-6/13.03.2014 г. на ДКЕВР не дава основание да се приеме, че цена за достъп до ЕРМ не се дължи от производители на ел.енергия, произведена от възобновяеми източници, като точно обратно те дължат такава на „ЕСО” ЕАД – гр.София, която обаче  заплащат чрез операторите на ЕРМ – т.II във вр.т.I от решението.

Искът за главницата както и за аксесорните искове е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло. ОС Варна е достигнал до обратни правни изводи и краен резултат, предвид което обжалваното решение следва да се отмени изцяло, като вместо него въззивният съд постанови друго, с което отхвърли предявените искове изцяло.

При този изход на спора в полза на въззивника се присъждат направените съдебни разноски за двете инстанции, общо в размер на 52022.79 лв, като предвид основателността на възражението за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение само за първата инстанция намалява същото до размера на изплатения от ищеца адвокатски хонорар -  18240 лв съгласно чл.78, ал.5-ГПК и Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1-ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение №543/31.05.2014 г. на Окръжен съд – Варна, ТО по т.д.№1703/2013 г. изцяло, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „Хаос инвест” ЕАД - гр.София срещу „Енерго - про мрежи” АД - гр.Варна за сумата от 589 601.91 лева, представляваща заплатени суми по фактури за периода от 11.10.2012 г. до 05.07.2013 г. за цена на достъп до електрозапределителната мрежа на отпаднало основание поради отмяна на решение Ц-33/14.09.2012 година на ДКЕВР, сумата 5087.29 лева – обезщетение за мораторни лихви за периода 16.08.2013 г. – 16.09.2013 г., сумата 79.20 лева - заплатени нотариални такси, ведно със законната лихва върху главницата от завеждането на иска и направените съдебни разноски за двете инстанции, като неоснователни.

ОСЪЖДА „Хаос инвест” ЕАД - гр.София, ЕИК 148139480 да заплати на „Енерго - про мрежи” АД - гр.Варна, ЕИК 104518621, сумата 52022.79 лв – съдебни разноски за двете итстанции.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ:1.                             2.