Р Е Ш Е Н И Е № 269

 

Гр.Варна, 21.11. 2016 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и шести октомври, през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

        ДАРИНА МАРКОВА

При участието на секретаря Д.Ч., като разгледа докладваното от съдия Ж.ДИМИТРОВА в.т.д. 512 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба вх.No-1869/09.06.2016 година от „Банка ДСК” ЕАД против решение № 60/20.05.2016 г. по т.д.№ 288/2013 г. по описа на СОС, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение 1/06.01.2016 година, постановено по т.д.288/2013 година.

Твърди се във въззивната жалба, че решението е недопустимо, тъй като не се касае за очевидна фактическа грешка, а се пререшава спора между страните, което е недопустимо да се извърши от първоинстанционния съд. Фактически с това решение съдът сам си отменя решението, което е извън неговите правомощия. В отношение на евентуалност моли съдът да отмени решението като неправилно. С писмена молба от 25.10.2016 година подържа жалбата и моли за присъждане на съдебно-деловодни разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.

Въззиваемата страна Т.Д.А. моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

Производството по т.д.288/2013 година е образувано по предявени, в отношение на обективно съединяване искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК от „БАНКА ДСК” ЕАД срещу Т.Д.А. за признаване за установено, в отношенията между страните, че дължи сумата от 45257.77 лева главница по договор за ипотечен кредит от 11.12.2007 година, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 08.02.2013 година до окончателното изплащане на задължението; сумата от 12149.59 лева договорна възнаградителна лихва върху просрочена главница за периода от 18.06.2010 година до 07.02.2013 година, наказателна лихва в размер на 10503.19 лева, дължима за периода 20.10.2010 година -07.02.2013 година и сумата от 2487.32 лева разноски, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение 626/12.02.2013 година по ч.гр.д. 253/2013 година по описа на Районен съд Силистра.

По делото е представено ч.гр.д.253/2013 година, от което се установява, че е налице издадена заповед за незабавно изпълнение в полза на „Банка ДСК” ЕАД, с която на ответника Т.А. е разпоредено да заплати сумата от 45257.77 лева главница по договор за ипотечен кредит от 11.12.2007 година, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 08.02.2013 година до окончателното изплащане на задължението; сумата от 12149.59 лева договорна възнаградителна лихва върху просрочена главница за периода от 18.06.2010 година до 07.02.2013 година, наказателна лихва в размер на 10503.19 лева, дължима за периода 20.10.2010 година -07.02.2013 година и сумата от 2487.32 лева разноски. 

В срока е постъпило възражение от длъжника, поради което за банката е възникнало задължението да предяви искът по чл.422 ГПК, в предвидения преклузивен срок.

С решение No-1/06.01.2016 година, постановено по т.д.288 по описа за 2013 година на Силистренски окръжен съд, съдът е признал за установено, че се дължи сумата от 45257.77 лева главница по договор за ипотечен кредит от 11.12.2007 година, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 08.02.2013 година до окончателното изплащане на задължението; сумата от 6479.24 лева договорна възнаградителна лихва върху просрочена главница за периода от 18.06.2010 година до 07.02.2013 година, наказателна лихва в размер на 10503.19 лева, дължима за периода 20.10.2010 година -07.02.2013 година и сумата от 2487.32 лева разноски, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение 626/12.02.2013 година по ч.гр.д. 253/2013 година по описа на Районен съд Силистра, като е ОТХВЪРЛИЛ иска за разликата над 6479.24 лева до размера от 12149.59 лева.

С молба от 02.02.2016 година ответникът Т.Д.А. е поискал съдът да се произнесе с решение, с което поправи допуснатата очевидна фактическа грешка в диспозитива на съдебното решение, като приеме недължимостта на сумата, представляваща наказателна лихва и изключи от диспозитива на съдебното решение сумата от 10 409 лева, наказателна лихва, като коригира и присъдените разноски.

С решението, предмет на настоящето въззивно производство, съдът е приел молбата за основателна и е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка, съобразно искането в молбата.

Въззивният съд намира следното:

В мотивите към решението си, чиято поправка се иска, първоинстанционният съдът е приел, че договорната лихва по процесния кредит не се дължи, съобразно размера на едностранно повишените от банката лихвени проценти, тъй като това противоречи на т.9.4 от Общите условия, поради което договорната лихва следва да се присъди съобразно представеното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, изчислена на базата на непроменения първоначално договорен между страните лихвен процент и като краен извод е приел, че дължимите суми по кредита са следните:главница в размер на 45257.77 лева, договорна лихва от 6479.24 лева и наказателна лихва в размер на 10409 лева, както и законната лихва до окончателното изплащане на вземането. По горе е посочил, че тези суми са посочени като дължими и в заключението на вещото лице по назначената ССЕ. В мотивите към решението липсват изложени съображения от първоинстанционния съд за недължимост на сумата от 10409 лева, представляваща наказателна лихва.

Допускането на поправка на очевидна фактическа грешка всякога цели да отстрани допуснатото несъответствие между изложените мотиви към решението и формирания правен извод с отразеното в диспозитивната част на решението, доколкото със сила на пресъдено нещо се ползува диспозитивната част на решението.

Тъй като в мотивите към решението липсва изложен и формиран извод на съда за недължимост на сумата от 10409 лева, наказателна лихва, дори обратното налице е ясно изразен формиран извод за дължимост на тази сума и препращане към заключението на вещото лице, в тази му част, в която е посочена дължимостта на тази сума не е налице несъответствие между мотиви и диспозитивна част на решението, респективно не е налице очевидна фактическа грешка, която следва да бъде отстранена. Първоинстанционният съд е ревизирал правилността на своето решение, което не съставлява отстраняване на очевидна фактическа грешка.

Поради несъвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Силистренски окръжен съд следва да бъде  отменено, а вместо него постановено друго решение, с което молбата за поправка на очевидна фактическа грешка бъде оставена без уважение.

На основание чл.78, ал.1 ГПК, с оглед изхода на спора и направеното искане въззиваемата страна Т.А. следва да бъде осъден да заплати сумата от 525 лева, направени по делото разноски, представляващи заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения Варненският апелативен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 60/20.05.2016 г. по т.д.№ 288/2013 г. по описа на СОС, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение 1/06.01.2016 година, постановено по т.д.288/2013 година, като вместо него ПОСТАНОВЯВА

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.No-328/02.02.2016 година на Т.Д.А. за поправка на очевидна фактическа грешка в решение 1/06.01.2016 година, постановено по т.д.288/2013 година.

ОСЪЖДА Т.Д.А., ЕГН- ********** с адрес: ***, 9 да заплати на „Банка ДСК” ЕАД сумата от 525 /петстотин двадесет и пет/ лева, направени разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-месечен срок от получаване на съобщението до страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: