РЕШЕНИЕ

   № 296

               гр.Варна, 31.10.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 15.10.2013 г. в  състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

          ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

                     ПЕТЯ ХОРОЗОВА  

 

при секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ  в.т.дело № 513  по описа за  2013  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

„Б ДСК” ЕАД – гр.София е обжалвала решението на Варненския окръжен съд-ТО по т.д.№2112/2012  г., в отхвърлителната му част за разликата от 9678.61 лв до 32916.88 лв – договорна лихва като част от наказателна лихва върху главницата, с молба да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго, с което искът бъде уважен и за тази разлика, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение и разноски за въззивната инстанция. Жалбоподателят уточнява в жалбата, че двете суми – договорен лихвен процент и наказателна надбавка – 10% представляват общо наказателна лихва, дължима съгласно общите условия към договора за жилищен и ипотечен кредит, като са претендирани поотделно, тъй като се отчитат отделно от софтуерният продукт на Бта. Моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата,  ведно с присъждане на съдебните разноски за въззивната инстанция.

Ответникът по жалбата – К.Б.П. *** не е изразил становище по нея.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С анекс №1/26.08.09 г. е анексиран сключен между страните договор  за кредит с посочена дата - от 21.12.2005 г. В действителност договорът е за кредит за покупка на недвижим имот и е с дата от 13.12.2005 г., като само усвояването му е станало на 21.12.2005 г., установено от заключението на ССЕ. И в основния договор, и в анекса е посочена една и съща заемна сметка №11118910, по която кредитът е отчитан, така че е несъмнено, че анексът е подписан именно към договора за кредит от 13.12.2005 г. Съгласно анекса неразделна част от същия са Общите условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити на физически лица, които кредитополучателят е получил и приема с подписването на анекса. Съгласно  р. VІІ – „Отговорност и санкции” т.20.2 от тези Общи условия при допусната забава в плащанията на главницата и/или лихви над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 процентни пункта.

Подобно съдържание има и клаузата на чл.19.2 от самия сключен от страните договор за кредит за покупка на недвижим имот от 13.12.2005 г.

От тези договорни клаузи следва, че след обявяване на предсрочната изискуемост на просрочената главница на 14.04.2011 г. до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 14.05.2012 г. кредитополучателят дължи на Бта санкция – наказателна лихва, представляваща договорната /възнаградителната/ лихва и надбавка от 10 %, а след тази дата дължи законната лихва върху същата главница. Съгласно заключението на ССЕ  и съобразно уговорките в допълнително споразумение към договора за кредит от 21.10.2010 г. цялото задължение на ответника за договорна лихва възлиза на 32916.51 лв. След приспадане от тази сума на присъдената от съда сума 9678.61 лв, представляваща дължимата договорна лихва до датата на предсрочната изискуемост на кредита – 14.04.2011 г., разликата от 23237.90 лв представлява договорната лихва - част от наказателната лихва, дължима след тази дата до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 14.05.2012 г.

Ето защо, установителният иск по чл.422-ГПК за сумата 23237.90 лв - договорна лихва – част от дължимата от ответника наказателна лихва за посочения период, е основателен и следва да се уважи.

ОС-Варна е достигнал с решението в обжалваната му отхвърлителна част до обратни правни изводи и краен резултат, предвид което същото се отменя в посочената част и вместо него въззивният съд постановява друго, с което уважава иска и за разликата от 23237.90 лв.

При този изход на спора в полза на въззивника се присъждат направените съдебни разноски за въззивната инстанция, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 500 лв, или общо такива в размер на 964.76 лв.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1-ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение №435/15.05.2013 г. на Окръжен съд – Варна, ТО по т.д.№2112/2012 г. в отхвърлителната му част по иска за разликата от сумата 9678.61 лв до сумата 32916.51 лв – договорна лихва за периода от 14.04.2011 г. до 14.05.2012 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че К.Б.П., ЕГН –**********, с последен известен адрес – гр. Варна, жк „Чайка”, бл.8, вх.А, ет.3, ап.17, дължи на „Б ДСК” ЕАД – гр.София, ЕИК 121830616, допълнително и сумата 23237.90 /разлика между сумите 9678.61 лв и 32916.51 лв/,  представляваща договорна лихва - част от наказателната лихва, дължима върху просрочената главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот от 13.12.2005 г. за периода от 14.04.2011 г. до 14.05.2012 г., за която са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417-ГПК по ч.гр.д.№6375/2012 г. на Варненския районен съд-26 с-в.

ОСЪЖДА К.Б.П., ЕГН –**********, с последен известен адрес – гр. Варна, жк „Чайка”, бл.8, вх.А, ет. 3, ап.17, да заплати на „Б ДСК” ЕАД – гр.София, ЕИК 121830616, сумата 964.76 лв – съдебни разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ:1.                       2.