РЕШЕНИЕ

   № 276

               гр.Варна, 23.10.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 07.10.2014 г. в  състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

                                              ЧЛЕНОВЕ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                   КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

 

при секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ  в.т.дело № 513 по описа за  2014  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

И.В.Р. *** е обжалвал решението на Варненския окръжен съд-ТО по т.д.№1503/2013  г. частично, с молба да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго, с което искът му бъде уважен за сумата 24049.65 лв - главница, намалена със сумите – 373.12 лв – неплатена четвърта вноска от застрахователна премия и 510.30 лв – получена цена за остатъци от МПС, т.е. за сумата 23166.23 лв,  ведно със законната лихва от завеждането на иска, мораторните лихви /съразмерно на обжалваната главница -1432 лв/ и съдебните разноски за двете инстанции. Жалбоподателят моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му,  ведно с присъждане на съдебните разноски по делото.

Ответникът по жалбата – „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД - гр.София моли с писмен отговор чрез процесуалния си представител за потвърждаване на решението, ведно с присъждане на съдебните разноски за въззивната инстанция, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от въззивника.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Няма основание за отказ застрахователят да изплати на застрахования ищец застрахователно обезщетение за изцяло погиналия му на 12.11.2012 г. следствие опожаряване лек автомобил „БМВ”, модел 530, рег.№В3717РМ по сключена застраховка „Каско+” в размер на действителната стойност на автомобила съгласно чл.208, ал.3 от КЗ и клаузата на т.14.3.1 от Раздел II на Общите условия на застрахователния договор, предвиждащи обезщетението да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието, която при тотална вреда възлиза на действителната стойност на застрахованото МПС към тази дата, намалена със стойността на годните агрегати, възли и детайли. От размера на обезщетението следва да се приспадне и размерът на неизплатената премия съгласно чл.202, ал.3 – КЗ и т.5.5 от Раздел I от Общите условия на застраховката.

Обстоятелството, че при огледа на уврежданията по МПС не е могло да бъде установен номерът на рамата, не е основание за отказ обезщетението да бъде изплатено на ищеца. Клаузата на  т.15.2 от Раздел II от Общите условия, съгласно която застрахователят не дължи обезщетение когато при огледа номерът на рамата не може да бъде установен се отнася само за случаи на умишлени действия на застрахования, довели до невъзможност номерът на рамата да бъде установен. Застраховката на МПС покрива и риска пожар, а при пожар е ясно, че той води до стопяване на металните части, като поради чисто обективни причини номерът на рамата може да остане неустановен, какъвто е и процесният случай. При липса на умисъл когато самото застрахователно събитие е причинило невъзможността номерът на рамата да бъде установен посочената клауза не може да има приложение и застрахователно обезщетение се дължи.  Нито се твърди, нито се доказва застрахователна измама. С един от наличните ключове автомобилът е бил отварян от собственика му предния ден – 11.11.12 г., установено от заключението на САТЕ, който факт не подкрепя подобна теза.  Обстоятелството, че застрахованият не е осигурил повторен оглед на задния мост на автомобила също не е основание да му бъде отказано заплащане на обезщетение.  От една страна, защото установено от обясненията на вещото лице в с.з. на 28.02.2014 г. евентуален оглед на задния мост не би допринесъл за разчитане номера на рамата на автомобила. А от друга страна, защото в самия опис на уврежданията по заведената при застрахователя щета на л. 16 /л.53/ от делото в забележка е указано, че ако МПС не бъде представено за допълнителен оглед в посочения срок застрахователят определя размера на обезщетението по избрания от застрахования начин, без да се вземат предвид евентуални допълнителни увреждания – т.е. поначало непредставянето на изгорялото в случая МПС за повторен оглед не е въздигнато като основание да бъде отказано заплащане на обезщетение, а само да бъде заплатено такова и за евентуални допълнителни увреждания.

Искът е основателен и следва да се уважи в размер на 23166.23 лв – главница, определен като разлика между сумата 24049.65 лв – действителна стойност на автомобила към датата на застрахователното събитие съгласно заключението на САТЕ, намалена със сумите - 510.30 лв, получени от реализацията на останките от МПС, и 373.12 лв – дължима четвърта вноска от премията по застрахователна полица №440112031001393, и в размер на 1432 лв – мораторни лихви, считано от деня, следващ датата на отказа - 04.01.2013 г. до завеждането на иска, изчислени по програмата на APIS за изчисляване на законната лихва, ведно със законната лихва върху уважената главница от датата на завеждането на иска - 13.08.2013 г. до окончателното й изплащане.

Ето защо, обжалваното решение, с което искът е отхвърлен изцяло се отменя до обжалваните размери – 23166.23 лв - главница и 1432 лв – мораторни лихви, като вместо него въззивният съд постановява друго, с което уважава иска за същите суми.

При този изход на спора в полза на въззивника се присъждат направените съдебни разноски за двете инстанции, които въззивният съд, след намаляване с оглед възраженията на въззиваемата страна – ответник по иска относно изплатените за всяка от инстанциите адвокатски хонорари като прекомерни от 3000 лв на 2000 лв съобразно цената на иска и действителната правна и фактическа сложност на делото, определя съответно в размер на 3151.66 лв за първата инстанция съразмерно на уважената част от иска и в размер на 2491.97 лв за въззивната инстанция предвид уважаване на жалбата изцяло,  или общо в размер на 5643.63 лв.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1-ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение № 689/02.07.2014 г. на Окръжен съд – Варна, ТО по т.д.№1503/2013 г. в отхвърлителната част по иска до размера на 23166.23 лв – главница и 1432 лв – мораторни лихви, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД - гр.София, ЕИК  121718407, да заплати на И.В.Р. ЕГН **********,*** сумата 23166.23 лв – застрахователно обезщетение по застраховка „Каско+” за изгорял на 12.11.2012 г. лек автомобил „БМВ”, модел 530, рег.№В3717РМ, намалено с дължима четвърта вноска от застрахователна премия и получена цена от реализация на останките от МПС, ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 13.08.2013 г. до окончателното й изплащане, сумата 1432 лв – мораторни лихви върху главницата за периода – 04.01.2013 г. – 12.08.2013 г. и сумата 5643.63 лв – съдебни разноски за двете инстанции.

Решението в останалата му отхвърлителна част като необжалвано е влязло в сила.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                         2.