Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 287

 

Гр.Варна, 19.12. 2017г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в публичното съдебно заседание на двадесет и първи ноември през двехиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА                    ЖЕНЯ Д.

 

          При участието на секретаря Ели Тодорова    

           Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 513 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, образувано по жалба на „Медицински център за репродуктивна медицина Радост“ ООД със седалище гр.Варна срещу решение № 544 от 31.07.2017г. по търг.дело № 1084/17г. по описа на Варненски окръжен съд, търговско отделение, с което е отхвърлена молбата на дружеството по чл.625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на „Рентал“ ЕООД със седалище гр.Варна и е осъдено да заплати направените по делото разноски.

Твърди че решението е неправилно и е постановено в нарушение на процесуалните правила.

Оспорва изводите на съда, че не са налице основания за откриване на производство по несъстоятелност, тъй като вземането на молителя „МЦРМ – Радост“ ООД не се отнася и не произтича от търговска сделка.

Твърди че всички правоотношения, възникнали между страните по договора за банков инвестиционен кредит от 13.12.2012г. са търговски. Твърди че вземането му се отнася до търговска сделка, като това е смисълът вложен в нормата на чл.608 ал.1 т.1 от ТЗ. Твърди че добавеното уточнение „включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването и, всъщност имат за цел разширяване на хипотезата, а не нейното стесняване, както е приел съдът. Сочат, че  щом е допустимо, паричното задължение, възникнало в резултат на нищожна сделка, да е „породено“ или „отнасящо се“ до търговска сделка, няма основание да се мисли, че правата и задълженията, които са възникнали между страните по повод договор за банков инвестиционен кредит от 13.12.2012г., не носят белезите на такива, породени от търговска сделка.

Оспорва изводите на съда по въпроса за размера на вземането. Твърди че нормата на чл.127 ал.1 от ЗЗД е приложена неправилно. Твърди че от текста на закона не може да се направи извод, че задължението трябва да е платено изцяло от един от солидарните длъжници, за да може да възникне неговото право против останалите солидарни длъжници. Твърди че няма основание той да трябва да понесе тежестта на целия дълг или такава част от него, която да съответства на неговата част и едва с плащането над нея за него да възникне вземане. Твърди че такава част липсва, защото не е доказано и не се твърди, че между страните има договор, който да представлява съглашение по смисъла на чл.127 ал.1 от ЗЗД, т.е. „следващо друго“. Твърди че нормата на закона е точна и се отнася за платеното, а не за дължимото.

Твърди че изложеното от съда разбиране противоречи и на нормата на чл.123 ал.1 от ЗЗД. Сочи че доказаното плащане на задължението означава, че всички останали солидарни длъжници са освободени от тази част, защото вземането на кредитора се е погасило до размера на извършеното плащане. След като вземането се е погасило следва че за неплатилите солидарни длъжници вече е възникнало задължение да платят на платилия длъжник.

Твърди че съдът не е обсъдил правоотношенията, произтичащи от договори за лизинг от 17.12.2012г. Твърди че независимо че плащанията по договорите за лизинг са извършени от А Е, по чиято молба производството по делото е прекратено, то доводите, изложени въз основа на тези договори следва да се обсъдят, като твърди че към договорите за лизинг и възникналите въз основа на тях права и задължения, изложените мотиви на съда са неприложими. Твърди че договорите за лизинг са прекратени и за ответното дружество е възникнало задължение за плащане, за което не се твърди и не се сочат доказателства, че е погасено.

Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд и да постанови решение по чл.630 ал.2 от ТЗ, евентуално по чл.630 ал.1 от ТЗ, като обяви неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост на „Рентал“ ЕООД с начална дата 16.07.2014г. Претендира направените по делото разноски. В депозирана за съдебно заседание писмена молба от процесуалния му представител, поддържа жалбата и моли съда да я уважи.

Въззиваемата страна „Рентал“ ЕООД АД със седалище гр.Варна, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за неоснователност на подадената жалба  и моли съда да потвърди решението на първоинстанционния съд. Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалните си представители, оспорва жалбата и моли съда да потвърди първоинстнационното решение.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Производството по търг.дело № 1084/16г. по описа на ВОС е образувано по молба на „МЦРМ – Радост“ ООД за откриване на производство по несъстоятелност на „Рентал“ ЕООД.

Съгласно разпоредбата на чл.625 от ТЗ производство по несъстоятелност се открива по подадена писмена молба от длъжника, съответно от ликвидатора или от кредитор на длъжника по търговска сделка, както и от НАП за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника, или задължение по частно държавно вземане. Преценката дали лицето, подало молбата има качеството кредитор по търговска сделка, се извършва в контекста на разпоредбата на чл.608 ал.1 от ТЗ, която разяснява кои вземания имат характера на такива по търговска сделка. Разпоредбата на чл.608 ал.1 от ТЗ няма отношение към пораждането на материалното право на кредитора, а към правните му последици и в частност към наличието на процесуалното право да поиска откриване на производство по несъстоятелност на длъжника. /в този смисъл решение № 216 от 29.11.2016г. по търг.дело № 448/16г. на ІІ т.о. на ВКС.

По качеството на молителя като кредитор по търговска сделка, представляващо предпоставка да поиска откриване на производство по несъстоятелност, възззивният съд намира следното:

Не е спорно пред въззивна инстанция съществуването на договор за банков инвестиционен кредит от 13.12.2012г., сключен с „Уникредит Булбанк“ АД, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя „Гамор“ ООД /в несъстоятелност/ банков кредит в размер на 1 300 000лв. Солидарни длъжници по този договор са „МЦРМ – Радост“ ООД, „Рентал“ ЕООД, „НДК“ ЕООД, П С Ии А Л Е.

Твърдението в молбата е за заплатени осем вноски по договор за банков инвестицонен кредит от солидарния длъжник „МЦРМ Радост“ ООД за периода от м.януари – м.октомври 2014г. в общ размер на сумата 135 970.45лв., както и за удържана служебно от банката на 01.04.2016г. от сметка на молителя сума за погасяване на задълженията по договора за банков кредит в размер на 36 013.80лв. Твърди се вземане от „Рентал“ ЕООД в размер на 1/5 от платените от молителя суми, съответно 27 194.09лв. за заплатените погасителни вноски и 7 202.76лв. от служебно удържаната от банката сума. Вземането си го основава на разпоредбата на чл.127 ал.2 от ЗЗД. Не е спорно, че платената по договора за кредит част от задължението от солидарния длъжник „МЦРМ – Радост“ ООД е в размер, по малка от съответната му част от дълга.

Съобразно разрешенията, дадени от касационната инстанция в решения № 827 от 15.12.2010г. по гр.дело № 1328/10г., ІV г.о. и решение № 196 от 21.08.2015г. по гр.дело № 6068/14г., ІV г.о., солидарният длъжник не може да претендира от съдлъжниците суми по чл.127 от ЗЗД без преди това да е платил на кредитора такава част от солидарното задължение, която надхвърля припадаща му се част. Това разрешение произтича от самото правило на чл.127 ал.2 от ЗЗД, което изрично изисква, че за да възникне обратно вземане от съдлъжниците, солидарният длъжник да е изпълнил повече от своята част. Поради което и не може да бъде уважен иск от солидарен длъжник срещу друг солидарен длъжник без първият да е изпълнил като е платил на кредитора такава част от задължението, която надхвърля припадащата му се част. Поради което и въззивният съд намира, че молителят „МЦРМ – Радост“ ООД с твърдяните плащания към кредитора не е заплатил напълно своята част от задължението, няма изпълнение в повече над нея, поради което и няма вземане срещу другите солидарни длъжници по договора за кредит, в това число и срещу ответника по молбата „Рентал“ ЕООД.

С оглед установеното по делото несъществуване на вземане, тъй като същото не е възникнало, не следва да се обсъжда и направеното възражение за прехвърляне на същото вземане на трето лице.

Извън предмета на настоящата преценка са сочените в молбата плащания на задължения по договори за лизинг, извършени от А Л Е. Задълженията за платени от физическото лице и солидарен длъжник А Е, а молител в настоящето производство е „МЦЛМ Радост“ ООД. Поради което дори и да съществува вземане на Емин срещу солидарните длъжниците, то не може да легитимира „МЦРМ – Радост“ ООД като кредитор в производството по чл.625 от ТЗ, а това вземане би имало единствено значение при преценка на обстоятелства за състоянието на неплатежоспособност, до която преценка обаче, с оглед липсата на качество на кредитор у молителя съдът няма да пристъпи към обсъждане.

С оглед на така изложеното, въззивният съд намира, че молителят не се легитимира като кредитор с вземане срещу „Рентал“ ЕООД поради което и не е налице предпоставката по чл.625 от ТЗ за разглеждане на молбата му и за откриване на производство по несъстоятелност на „Рентал“ ЕООД.

Независимо от така установеното по-горе несъществуване на вземане на молителя „МЦРМ – Радост“ ООД срещу „Рентал“ ООД, въззивният съд намира за необходимо да отбележе, че ако твърдяното вземане съществуваше /в хипотеза на изпълнение от страна на молителя в повече от своята част/ то в случая вземането би било свързано с търговска сделка. С новата редакция на разпоредбата на чл.608 ал.1 от ТЗ /ред.ДВ бр.20/2013г./ се изменя легалната дефиниция на неплатежоспособността, като основание за откриване на производството по несъстоятелност. Състоянието на неплатежоспособност се изразява в невъзможността на търговеца да изпълни определени категории свои изискуеми задължения, като след изменението на разпоредбата на чл.608 ал.1 от ТЗ към изискуемите парични задължения, породени от търговска сделка, се прибавят и задълженията, отнасящи се до търговска сделка. В разпоредбата на чл.608 ал.1 т.1 от ТЗ примерно са изброени задълженията, породени или отнасящи се до недействителността, изпълнението, неизпълнението, прекратяването, унищожаването и развалянето, както и последиците от прекратяването на търговски сделки, без изброяването да е изчерпателно. Следователно във всеки отделен случай следва да се осъществи преценката дали определено вземане се отнася до търговска сделка. От самата дефиниция се налага извода, че вземането, отнасящо се до търговска сделка, не е възникнало по силата на валидното сключване на такава сделка. Вземането може да произтича от сключването на търговска сделка, която обаче е нищожна или унищожаема и е налице хипотеза на даване при начална липса на основание или на отпаднало основание. Може да е последица от факти, осъществени след сключването на търговска сделка и пораждащи нови задължения /например неизпълнение, пораждащо задължение за обезщетение за настъпилите от него вреди/. То може да е породено и от друг вид сделка, която по своето предназначение и желани от страните последици е свързана със сключването и изпълнението на една абсолютна или относителна търговска сделка, като не е необходимо да е налице идентичност между страните по тези сделки. Именно сред тези хипотези попада и регресната претенция по чл.127 ал.2 от ЗЗД на платилия дълга солидарен длъжник срещу друг солидарен длъжник.. Когато изпълнението от платилия солидарен длъжник е по търговска сделка, и регресната му претенция срещу другия солидарен длъжник - търговец, макар и да почива на плоскостта на неоснователното обогатяване, е вземане, отнасящо се до търговска сделка по смисъла на чл.608 ал.1 от ТЗ. Между договора за банков кредит, представляващ търговска сделка, и регресната претенция на платилия солидарен длъжник съществува функционална връзка, обусловена от изпълнение на задължението по търговската сделка. Така изложеното не променя извода на съда за неоснователност на молбата.

С оглед на така изложеното, въззивният съд намира, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

На основание чл.78 ал.3 от ГПК и направеното искане в полза на въззиваемото дружество следва да бъдат присъдени направените пред въззивния съд разноски в размер на сумата 1 920лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 544 от 31.07.2017г. по търг.дело № 1084/16г. по описа на Варненски окръжен съд, търговско отделение.

ОСЪЖДА „Медицински център за репродуктивна медицина – Радост“ ООД със седалище гр.Варна, адрес на управление гр.Варна, ул.“Константин Доганов“ № 48, ЕИК 202178620, да заплати на „Рентал“ ЕООД със седалище гр.Варна, ЕИК 175422148, сумата 1 920лв. /хиляда деветстотин и двадесет лева/, представляваща направени за въззивно производство разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчване на препис от настоящето решение.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: