О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

775………

 

гр. Варна, 19.11.2015 год.

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Търговско отделение, в открито заседание на двадесети октомври, през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

  ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

 ДАРИНА МАРКОВА

 

          при участието на секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА ч.т.д. № 514 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна частна жалба 4968/03.08.2015 година от Д.М.В. и С.М.С. срещу определение № 1800/20.05.2015 година по т.д.№ 2032/2013 година по описа на Варненски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата им за изменяне на решението, в частта за разноските, както и молбата им за допълване на решението за издаване на обратен изпълнителен лист.

Твърдят, че определението е неправилно, тъй като ответниците не са станали причина за завеждане на иска. Плащането е извършено след подаване на възражението и изхода за ответниците е позитивен. Определението противоречи и на разпоредбата на чл.422, ал.3 ГПК, както и на ТР 4/2013 година на ОСГТК на ВКС, тъй като са налице надплатени суми, които следва да се възстановят. Моли да се отмени определението и вместо него се постанови друго, с което се уважи молбата. 

Ответникът по частната жалба  „Юробанк България” АД е представил писмен отговор, с който моли да се потвърди определението на първоинстанционния съд.

Съдът намира подадената жалба за процесуално допустима, а разгледана по същество за частично основателна по следните съображения:

Подадено е заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на 18.10.2012 година от „Юробанк България” АД, като по заявлението е образувано ч.гр.д.15174/2012 година по описа на Варненски районен съд, 14-ти състав. Издадена е заповед 8251/19.10.2012 година, с която на Д.М.В. и С.М.С. е разпоредено солидарно да заплатят на „Юробанк България” АД сумата от 217906.83 лева, представляваща главница по договор за кредит 227/25.08.2006 година, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението 18.10.2012 година до окончателното изплащане на сумата, сума в размер на 27 лева, представляваща начислени такси за периода 09.10.2012 – 16.10.2012 година; сумата от 10004.27 лева, представляваща договорна лихва за периода от 10.06.2012 година до 16.10.2012 година и сума в размер на 7834.02 лева разноски.

На 29.10.2012 година е получен и издадения изпълнителен лист.

С определение 2983/23.07.2013 година, постановено по ч.т.д.975/2013 година по описа на Варненски окръжен съд е обезсилена издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Със същото определение е прието подаденото възражение по чл.423 ГПК и на банката е указано, че следва в едномесечен срок от получаването на съобщението да представи доказателства за предявяването на иск по чл.415 ГПК. Съобщението е получено на 20.09.2013 година, а производството по т.д.2032/2013 година е образувано на 22.10.2013 година.

Производството по т.д.2032 по описа за 2013 година на Варненски окръжен съд е образувано по предявени от „Юробанк България” АД искове срещу Д.М.В. и С.М.С. за признаване за установено, в отношенията между страните, че дължат на „Юробанк България” АД сумата от 217906.83 лева, представляваща главница по договор за кредит 227/25.08.2006 година, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението 18.10.2012 година до окончателното изплащане на сумата, сума в размер на 27 лева, представляваща начислени такси за периода 09.10.2012 година; сумата от 10004.27 лева, представляваща договорна лихва за периода от 10.06.2012 година до 16.10.2012 година, за които е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д.15174/2012 година на ВРС, 14-ти състав.

Производството е приключило с влязло в сила решение, с което искът е отхвърлен поради извършено плащане по каса на 18.04.2013 година.

Съобразно разпоредбата на чл.422 ГПК искът се счита предявен от датата на  депозиране на заявлението, поради което не може да се приеме, че ответниците не са станали причина за завеждане на иска, доколкото извършеното плащане е направено в хода на процеса след завеждане на исковата молба.

Съобразно разрешението обаче, което е дадено с т.10в на ТР 4/2013 година на ОСГТК на ВКС, видно от мотивите когато кредиторът е получил изпълнение на вземането след подаване на заявлението независимо от депозираното възражение от страна на длъжника интересът от предявяване на иск за съществуване на вземането е отпаднал. Още повече, че в процесния случай изпълнителния лист е обезсилен, а кредиторът е получил доброволно плащане на задълженията по издадената заповед. Плащането на сумите е извършено след подаване на възражението, но преди подаване на исковата молба, като плащането е извършено на касата на Банката, поради което банката е уведомена от тази дата. Банката е получила изпълнение на задължението си, поради което предявяването на иска е извършено без правен интерес и не следва да се възлагат разноски в тежест на ответниците. Същите следва да понесат заплащането само на разноските в заповедното производство, за които съобразно мотивите към т.10в на ТР 4/2013 година заповедта е влязла в сила и не следва да се постановява осъдителен диспозитив. Банката е получила плащането си и вземането е погасено, поради което и тежестта за разноските в исковото производство е за ищеца, който е следвало да съобрази наличието на правен интерес и настъпилия факт на плащане.

По искането за издаване на обратен изпълнителен лист, съдът намира следното:

Даденото в т.9 на ТР 4/2013 година на ОСГТК на ВКС разрешение е, че правото на обратен изпълнителен лист възниква за длъжника при събрани суми в изпълнителното производство за погасяване на вземане, което не съществува към момента на приключване на съдебното дирене, но не е съществувало към момента на осъщественото принудително изпълнение. При съобразяване на горното, съдът намира, че длъжникът няма право на обратен изпълнителен лист, тъй като вземането, предмет на заповедта е съществувало към датата на издаване на заповедта, но искът е отхвърлен поради извършено в хода на процеса плащане, поради което не са налице предпоставките на чл.245, ал.3 ГПК. Обезсилването на заповедта е извършено след извършеното плащане и доколкото плащането не е извършено по изпълнителното дело за длъжника не е възникнало правото на обратен изпълнителен лист. Такова право той би имал ако вземането не е съществувало към момента на издаване на заповедта.

Поради частично съвпадане на правните изводи на съда обжалваното определение следва да бъде отменено, в частта, с което е оставено без уважение искането за изменение на решение и вместо него постановено друго, с което искането бъде уважено, а в останалата част следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ определение № 1800/20.05.2015 година по т.д.№ 2032/2013 година по описа на Варненски окръжен съд, В ЧАСТТА, с която е оставена без уважение молбата на Д.М.В. и С.М.С. за изменяне на решението, в частта за разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА

ИЗМЕНЯ решение No-1238/23.12.2014 година, постановено, по т.д.2032 по описа за 2014 година на Варненски окръжен съд, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски в полза на „Юробанк България” АД.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1800/20.05.2015 година по т.д.№ 2032/2013 година по описа на Варненски окръжен съд, в останалата част.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ: