РЕШЕНИЕ

   № 240

               гр.Варна, 20.11.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 07.11.2017 г. в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                    ЧЛЕНОВЕ: Г. ЙОВЧЕВ

    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при секретаря Ели Т. като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело № 514  по описа за  2017  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Постъпила е въззивна жалба от „Здравец Тур“ ООД гр.Варна, ЕИК 834075487, против решение № 486/14.07.2017 г. на Окръжен съд Варна-ТО по т.д. №1601/2016 г., по което е осъден да заплати на „Грийн Парк“ ЕООД /в несъстоятелност/-гр.Козлодуй, ЕИК 124611032, чрез синдика И.А.М.: сумата от 93 647 лева, представляваща разликата от общата пазарна стойност в размер на 123 647 лева към месец октомври 2011 г. и сумата 30 000 лева, присъдена с решение №55 от 04.03.2015 г. по в.т.д.№709/2014 г. на АС Варна-ТО, влязло в сила на 16.06.2016 г., като част от пазарната стойност на следната вещ: употребяван кулокран „Comansa 5LC5010", година на производство 2006 г., сериен №14453, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 25.08.2016 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 24 657.84 лева, представляваща направени разноски по опазване – охрана на употребяван кулокран „Comansa 5LC5010",  година на производство 2006 г., сериен №14453, собственост на ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на дълга, както и в частта за разноските в размер на 4323.05 лв.

Въззивникът моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му, ведно с присъждане на съдебните разноски по делото за двете инстанции.

Ответникът по жалбата – „Грийн Парк“ ЕООД /в несъстоятелност/ гр.Козлодуй моли с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител за потвърждаване на решението.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Решението е постановено по иск с основание чл.55, ал.1, пр.1-ЗЗД, като с исковата молба се претендира разлика до пазарната стойност на употребяван

кулокран „Comansa 5LC5010", който е прехвърлен от „И Еф Джи Лизинг” ЕАД – лизингодател на ответника – „Здравец тур“ ЕООД – лизингополучател, вместо на ищеца – „Грийн парк“ ЕООД /н/, предвид изплащането му в по-голямата си част от последния и на основание влязлото в сила решение №55 от 04.03.2015 г. по в.т.д.№709/2014 г. на АС Варна-ТО. С това решение съдът е обявил за нищожна по отношение на кредиторите на несъстоятелността подписаната от управителя на „Грийн Парк” ЕООД /в несъстоятелност/ Г. Х. П. „Декларация за съгласие”, заверена под рег. № 3571/03.11.2011 г. на нотариус О., рег. 109 НК, на осн. чл. 646, ал. 2, т. 2 от ТЗ (в редакцията преди изм. с ДВ, бр. 20/2013 г.)  и е осъдил „Здравец тур” ООД да заплати на „Грийн парк” ЕООД сумата от 30 000 лв, представляваща част от паричната равностойност на вещта: употребяван кулокран, модел „Comansa 5LC5010”, година на производство 2006 г., със сериен № 14453, на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ТЗ. Твърди се обогатяване на ответника за сметка на ищеца, което навежда на иск по чл.59-ЗЗД, а не на такъв по чл.55, ал.1, т.1 – ЗЗД, доколкото няма дадено от ищеца на ответника по признат за нищожен договор, което да подлежи на реституция  на това основание във връзка с чл. 34 – ЗЗД. С допълнителната искова молба ищецът заявява и нещо различно от първоначалния петитум, а именно, че търси всъщност направените лизингови вноски от „Грийн парк“ ЕООД, с които „Здравец тур“ ООД се бил обогатил неоснователно, като е придобил актива – процесния кулокран, който поради това не е част от масата на несъстоятелността. Касае се по същество за изменение на петитума на иска при запазване на същото основание – чл.59 – ЗЗД. Окръжният съд не е указал на ищеца да уточни в крайна сметка петитума на иска, за да допусне евентуално изменението му. Разгледал е иск по чл.55, ал.1, пр.1-ЗЗД, какъвто няма предявен, само въз основа на соченото решение по в.т.д.№709/2014 г. на АС Варна-ТО.  Доколкото то е постановено по предявен частичен иск силата му на пресъдено нещо се разпростира само спрямо частичната претенция. По същество претенцията по чл.59-ЗЗД е за обезщетение за неоснователно обогатяване и правото на такъв иск възниква, доколкото обеднелият няма друг иск, с който може да се защити. При такъв иск обогатилият се без основание дължи да върне на обеднелия това, с което се е обогатил, но до размера на обедняването. В случая той би се обогатил със заплатените от ищеца лизингови вноски, но последния би се обеднил само със сумата за тях, намалена с дължимото обезщетение за ползване на кулокрана. Ако съдът беше квалифицирал правилно иска, би разпределил и правилно доказателствената тежест между страните, което не е сторил. Като се е произнесъл по иск с основание, което не се извлича от твърденията в исковата и допълнителната искова молба, съдът е разгледал непредявен иск, като решението в тази му част е недопустимо и подлежи на обезсилване, а делото – на връщане на ВОС.

Вторият от исковете за присъждане направените от ищеца разноски -24657.84 лв по опазване - охрана на вещта – употребяван кулокран за сметка на ответника, със сумата на които  последният неоснователно се е обогатил, следва да се квалифицира по чл.59 – ЗЗД. Искът е неоснователен поради следното: Синдикът е считал тази вещ за част от масата на несъстоятелността на несъстоятелното дружество и затова е поискал и съдът по несъстоятелността е разпоредил запечатване на кулокран „Команса“, ведно с други помещения, оборудване и превозни средства с определение №319/18.06.2012 г. Направените от „Добротица БСК“ АД разходи за охрана на кулокрана по договор от 21.06.2012 г. – 6703.04 лв за периода: 21.06.2012 г. – 20.08.2012 г., в последствие възстановени му от масата на несъстоятелността, са при това положение разходи по опазване на предполагаема собствена вещ и със сумата на тези разходи ответникът не се е обогатил. Работата е поета в собствен, а не в чужд интерес. Отделно от това ответникът като действителен собственик на вещта по силата на договор за прехвърляне собствеността на машини, съоръжения и оборудване от 19.10.2011 г. е бил лишен от правото на ползване на кулокрана. Така че работата не е приета уместно, нито управлявана в негов интерес. И с поканата /л.50/ от 01.08.2012 г. на синдика до ответника въз основа на последваща преценка, че кулокранът не съставлява част от масата на несъстоятелността, не са  предприети действия по реално връщане на чуждата вещ на собственика й. С поканата е поканен ответникът да приеме на отговорно пазене запечатания от ЧСИ Сл.Сербезов кулокран „Comansa 5LC5010", находящ се при ищеца – КК „Бялата лагуна“, общ.Каварна. Тази покана не поставя ответника в забава, тъй като с нея той не се кани да вдигне собствената си вещ, а напротив – да я приеме на отговорно пазене, т.е. само да я пази, при това - от името на ищеца, но за своя сметка, и без да я ползва, което и не би било възможно, при положение че кулокранът е запечатан. Освен че това очевидно не е в негов интерес, няма задължение /на собственик на вещта/, което ответникът да не е изпълнил, по аргумент от чл.84, ал.2 – ЗЗД, доколкото продължава да се оспорва собствеността му върху нея и липсва намерение тя да му бъде предадена безусловно, а обременена със запечатване и само за пазене. Ето защо, разходите в размер на 17954.80 лв за периода: 20.08.- 03.04.2013 г. по договор за охрана от 20.08.2012 г. не са направени в интерес на ответника и с тях той не се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, като претенцията за тях е неоснователна. Решението в тази му част е неправилно и следва да се отмени, като вместо него въззивният съд постанови друго, с което отхвърли иска изцяло, ведно с лихви и разноски.

При този изход на спора в полза на въззивника се присъждат направените съдебни разноски за въззивната инстанция изцяло и съразмерна на отхвърления втори иск част от тях за първата инстанция. Разноските в обезсилената част по първия иск ще бъдат присъдени съобразно изхода му от първата инстанция при новото разглеждане на делото.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 486/14.07.2017 г. на Окръжен съд Варна-ТО по т.д. №1601/2016 г., в осъдителната му част по иска на „Грийн Парк“ ЕООД /в несъстоятелност/-гр.Козлодуй, ЕИК 124611032, чрез синдика И.А.М., срещу „Здравец Тур“ ООД гр.Варна, ЕИК 834075487, за сумата сумата 93 647 лв и ВРЪЩА делото на Окръжен съд Варна за ново разглеждане в обезсилената част от друг състав.

ОТМЕНЯ решението в осъдителната му част по иска за сумата 24657.84 лв, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на „Грийн Парк“ ЕООД /в несъстоятелност/-гр.Козлодуй, ЕИК 124611032, чрез синдика И.А.М., срещу „Здравец Тур“ ООД гр.Варна, ЕИК 834075487, за сумата 24657.84 лв – направени за сметка на ответника разноски по опазване - охрана на вещта – употребяван кулокран „Comansa 5LC5010", година на производство 2006 г., сериен №14453, за периода: 21.06.2012 г. - 20.08.2012 г. и 20.08.- 03.04.2013 г., ведно с лихви и разноски, като неоснователен.

ОСЪЖДА „Грийн Парк“ ЕООД /в несъстоятелност/-гр.Козлодуй, ЕИК 124611032, представлявано от синдика И.А.М.,  да заплати на „Здравец Тур“ ООД гр.Варна, ЕИК 834075487, сумите: 940 лв – съдебни разноски за първата инстанция и 6876.10 лв – съдебни разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.