ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№    617                                             11.10.2018 год.                                 Град Варна

Апелативен съд                                                                  Търговско отделение

На  11-и октомври                                                                Година 2018год.

В    закрито заседание в следния състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ   

                                      ЧЛЕНОВЕ:  ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                             ДАРИНА  МАРКОВА

Като разгледа докладваното от Р.Славов в.ч. т. дело № 514 по описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК.

            Образувано е по подадена частна жалба от адв. Д.П. *** като пълномощник на Т.И.И.-З.  против Разпореждане № 6594 от 06.07.2018год. постановено по в.т.д. № 373/2018год. на Варненски окръжен съд, с което е върната касационната жалба на жалбоподателката срещу постановеното решение по делото.

Счита същото за неправилно, като оспорва становището на съда относно търговския характер на делото.

Насрещната страна „ОТП Факторинг България“ЕАД гр.София, чрез писмен отговор на процесуален представител счита частната жалба за неоснователна.

Частната жалба е подадена в срок от лице с правен интерес от обжалване на разпореждането  на окръжния съд, като неизгодно за него  и е редовна.  При разглеждането й по същество, съдът съобрази следното:

По в.т.д. № 373/2018год. по описа на ВОС съдът е разгледал предявен от „ОТП Факторинг България“ЕАД срещу Т.И.И.-З.  иск по чл.422 ГПК с цена на иска 9676,77лв.

Срещу постановеното решение № 356 от 09.05. 2018год. по  в.т.д. № 373/2018год. е постъпила  касационна жалба рег.№ 17188/08.06.2018год. от адв. Д.П. *** като пълномощник на Т.И.И.-З.  С обжалваното Разпореждане № 6594 от 06.07.2018год. постановено по в.т.д. № 373/2018год. Варненски окръжен съд е върнал касационната жалба, на основание чл.286 ал.3 т.1 ГПК.

Както се посочи, становището на жалбоподателката е, че делото не е с търговски характер, поради което подлежи на касационно обжалване.

По така изразеното становище, съдът съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба на „ОТП Факторинг България“ЕАД срещу Т.И.И.-З.   за заплащане на сумата 9 676,77лв.-дължима главница по договор за банков кредит сключен между ищеца и лицето Г* И. Х*, обезпечен от ответницата И.-З. с договор за поръчителство.  Относно търговския характер на сделката: Съобразно чл.286 ал.2 ТЗ търговски са сделките, посочени в чл.1 ал.1 ТЗ, а в чл.1 ал.1 т.7 ТЗ изрично са посочени банкови и валутни сделки. Следователно, банковия кредит представлява абсолютна търговска сделка.Обстоятелството, че едната страна не е търговец не променя характера на сделката като търговска-чл.287 ТЗ, поради което предоставения кредит за текущо потребление  по изложените съображения представлява търговска сделка. А съобразно чл.365 т.1 ТЗ, когато предмет на разглеждане са права или правоотношения, породени от търговска сделка, спорът има търговски характер респективно следва да се разглежда по реда на гл.32 ГПК.

Въпросът е, дали качеството на поръчител на ответницата, сега жалбоподателка, променя търговския характер на спора /какъвто би бил, ако ответник е кредитополучателя/.

Не съществува спор, че поръчителството има акцесорен характер-т.е. същото е функция на наличието на действително главно задължение-чл.138 ал.2 ЗЗД. Следователно, функцията на поръчителството  е да обезпечи изпълнението на действително главно задължение. А предвид посочения акцесорен характер на поръчителството, същото не може да промени характера на задължението което обезпечева. С други думи, след като поръчителят с договора за поръчителство се е съгласил да обезпечава изпълнението на търговска сделка, той би следвало да отговаря за неизпълнението на търговска сделка. Това че отговорността на поръчителя е приравнена с отговорноста на главния длъжник, респективно че същият отговаря при неговите условия, е изразена в разпоредбата на  чл.141 ЗЗД, според която порпъчителят е задължен солидарно с главния длъжник. За това тяхната отговорност не може да бъде разделена и след като главния длъжник отговаря за неизпълнението по търговска сделка, по такава сделка отговаря и поръчителя.

Предвид изложеното, делото е търговско.

В чл.280 ал.3 ГПК-разпоредбата с която се очертава обхвата на касационното обжалване изрично е посочено, че не подлежат на касационно обжалване:

Т.1.-Решенията по въззивни дела с цена на иска до 20 000лв. за търговски дела.

 Следователно, подадената касационна жалба е срещу решение, което не подлежи на касационно обжалване –съобразно разпоредбата на чл.280 ал.3 т.1 ГПК. Това е така, понеже, както се изложи, решението е  постановено  по търговско дело с цена на иска до 20 000лв., поради което законосъобразно с обжалваното разпореждане съдът е върнал касационната жалба на основание чл.286 ал.1 т.3 ГПК.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

        

                                       О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

       Потвърждава  Разпореждане № 6594 от 06.07.2018год. постановено по в.т.д. № 373/2018год. на Варненски окръжен съд, с което е върната касационната жалба на Т.И.И.-З.  срещу постановеното решение № 356 от 09.05. 2018год. по  в.т.д. № 373/2018год.

Определението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                ЧЛЕНОВЕ: 1.                        2.