Р Е Ш Е Н И Е

№   14/ 20.01.2017 год.                           гр.Варна

        В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 14.12.2016 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:РАДОСЛАВ СЛАВОВ         

ЧЛЕНОВЕ:   ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

           ДАРИНА МАРКОВА 

при секретаря Е.Т.,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 515 по описа за  2016 год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК. Образувано е по въззивна жалба от адв.К.М. ***, като пълномощник на „Билдстрой-Инженеринг Ком”ООД,–ответник по т.д. № 807/2015год. по описа на ОС-Варна, срещу постановеното решение по делото, в частта му, с която искът с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД на К.Н.Г. срещу въззивното дружество е уважен за сумата от 10 929лв., претендирана като частична  от общ размер от 75 000лв. и съставляваща неизпълнено от ответната страна задължение по анекс № 2 към договор от 10.05.2008год. за заплащане на обезщетение за лишаване на ищеца от възможността за получаване на доходи, като иска е отхвърлен за разликата до предявения размер`от 36 000лв. като неоснователен.

Счита решението за неправилно- като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения, както и поради  необоснованост на същото, по изложени подробни съображения. С жалбата се иска неговата отмяна и постановяване на ново, с което искът за заплащане на обезщетение в посочения размер,  да бъде отхвърлен.

Насрещната по жалбата страна-К.Н.Г., чрез писмен отговор на процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна, по изложени съображения.

В съдебно заседание жалбата се поддържа, съответно оспорва чрез  процесуалните представители на страните, както и чрез писмени становища на същите.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по спора, в съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна относно обжалваната част от постановеното решение:

Предявената въззивна жалба е депозирана в преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и като такава е процесуално допустима. При разглеждането й, съдът съобрази следното:

 

Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е допустима.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба от К.Н.Г. срещу «БИЛДСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ КОМ» ООД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 36 000 лева, претендираната като частична от общ размер от 75 000 лева и съставляваща неизпълнено от ответната страна задължение по анекс № 2 към договора от 10.05.2008 год. за заплащане на обезщетение за лишаване на ищеца от възможността за получаване на доходи от съществуващата административна сграда, начислена за периода от 01.05.2012 год. до 01.06.2015 год. Излага се, че с ответното дружество са били  валидно обвързани  по силата на сключен договор от 10.05.2008 година и анекси към него. На 25.07.2008 година сключили два договора за взаимно учредяване на право на строеж за обектите, които следвало да се изградят в имотите - съответно с нот.акт № 168 том II нот.дело № 323/2008 година за УПИ 11-71 и с нот.акт № 17 том II нот.дело № 322/2008 година за УПИ 1-71 и взаимно си разпределили правото на строеж за обектите в двете бъдещи сгради. Сключения договор включва и съществените условия на отношенията между страните по повод изграждането на сградите, включително и задължението на приобретателя да осигури изработването и одобряването на строителните книжа, както и построяването и завършването на сградите и въвеждането им в експлоатация - чл. 1, ал.2 от договора. Уговореният краен срок за въвеждане на сградите в експлоатация е бил определен за 31.03.2013 г., като сградата е въведена в експлоатация на 24.02.2014 г. Излага също, че към договора от 10.05.2008 година, е подписан  анекс № 2, по силата на който строителят се задължава да заплаща на ищеца като компенсация за пропуснати бизнес наеми от съществуващата сграда, която е премахната в хода на строителството ежемесечно сума в размер на 1000 лева, до датата на въвеждане в експлоатация на новата сграда. Сочи, че от м.ноември 2008 година плащанията са преустановени. Иска да се приеме, че  исковата молба е покана за изпълнение и разваляне на договора. Твърди, че общият размер на неплатените суми на ищеца е в размер на 75 000 лева, от които претендира сума в размер на 36 000 лева за периода от последните три години на забавата -  01.05.2012 г. до 01.06.2015 г.

Ответникът «БИЛДСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ КОМ» ООД в писмен отговор изразява становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че споразумението по Анекс № 2 към договора е нищожно, като противоречащо на добрите нрави. Излага, че договарянето и получаването на обезщетение под формата на пропуснати ползи от бизнес наеми от съществуващата в имота на ищеца сграда, която следва да се събори  по негова воля, за да бъде осъществено строителството, за което самият той се е договорил с ответника,  е неморално. Твърди, че поради посочената нищожност, споразумението не е произвело правно действие, и не  води до ангажиране на отговорността на ответника за реалното му изпълнение. Излага също, че споразумението е неморално и поради това, че ищецът не установява да е притежавал офисна сграда в дворното място, която да е отдавал под наем. Счита също, че с отпадане на споразумението, към което анекс № 2 се явява допълнение, същият също следва да се счита отпаднал. Отделно от това, към момента на сключване на предварителния договор от 10.05.2008год. и преди него,  ищецът не е получавал доходи от бизнес наемиза да му се следва обезщетение от бъдещия строител на сградата за това, че той ще бъде лишен от тях. Поради това ползите, които ищецът твърди, че е пропуснал, нямат качество на сигурност и реалност, което е основание за отхвърляне на претенцията. В допълнение сочи, че ищецът е бил недобросъвестен по отношение на поетите с договора от 10.05.2008 г. задължения да съдейства на ответника в хода на строителството, при подготовка на документите и процедурата по въвеждане на сградите в експлоатация. В условие на евентуалност предявява възражение за прихващане на претендираните от ищеца суми със задължението му да заплати на ответника стойността на придобитите от него обекти в жилищната сграда, находяща се в ПИ с идентификатор № 10135.2562.217 в ж.к. „Чайка” на гр. Варна, с която се е обогатил неоснователно. Твърди се, че общата стойност на разходите за изграждане на обектите на ищеца е в размер на 200 000 лева. Относно възражението за прихващане се твърди, че ищецът има задължение към дружеството за стойността на разходите, сторени от същото за изграждане на обектите в жилищната сграда, които по силата на притежаваното от ищеца право на строеж след изграждане на сградата са станали негова собственост. Излага, че уговорките на страните, съдържащи се в предварителния договор, сключен от тях на 10.05.2008 г. за това прехвърлянето на идеални части от земята от нейните собственици, сред които е и ищецът, в полза на ответното дружество да стане срещу задължение на дружеството да организира и построи сградата и я въведе в експлоатация следва да се считат отпаднали, предвид постигнатите в по- късен етап договорености между тях прехвърлянето на земята да стане срещу парична сума, която воля е обективирана в НА № 181/ 2008 г. Сочи, че съобразно уговорка за строителство на обектите, за които ищецът е придобил право на строеж по силата на НА № 100/ 2008 г. да стане за сметка на ответното дружество липсва и в договора, сключен с цитирания НА, с който страните - съсобственици на земята са си учредили взаимно право на строеж. Следователно, понеже обектите в процесната жилищна сграда в к.к. „Чайка” , собственост на ищеца, са изградени от ответника с негови средства, то ищецът дължи на строителя тяхната стойност в общ размер на 200 000 лева. Конкретно, ответникът поддържа възражение за прихващане на вземането на ищеца със задължението му да заплати на ответника разходите за изграждане на ап. 1, вх. 1 ет. 3, с площ от 118.13 кв.м, в общ размер на 61 194.22 лева, представляващи разходи за извършване на СМР, подробно описани по видове, количества и стойност в приложена към молбата справка. В заключение, моли за отхвърляне на исковата претенция на ищеца като неоснователна, евентуално като погА.а след извършеното прихващане с посочената сума.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа, съответно оспорва на посочените основания.

Съдът намира за установено следното:

Не е спорно между страните, че същите са сключили предварителен договор за покупко-продажба на идеални части от УПИ срещу изграждане на обекти в жилищна и офис сграда и за взаимно учредяване на право на строеж от 10.05.2008 год.

По силата на договора, ответното дружество се е задължило да извърши за своя сметка проучване за ПУП-ПРЗ за имоти на ищците, находящи се в гр.Варна, съставляващи дворно място, представляващо УПИ № I – 71 и дворно място, представляващо УПИ № II - 71 и цялостно инвестиционно проектиране на две сгради – офисна и жилищна, съгласно който ПУП-ПРЗ строителят се е задължил да изгради в описаните имоти съобразно одобрен архитектурен проект две сгради – офисна и жилищна със обща площ РЗП от 4883 кв.м. Степента на завършеност на сградите е посочено, че ще се уточни подробно в Анекс № 1 към настоящия договор.

Страните са поели задължение  взаимно да си учредят право на строеж за самостоятелни обекти на бъдещите сгради, като в ал.2 на чл.1 е записано, че ответникът ще осигури построяването и завършването на сградите и въвеждането им в експлоатация. В чл.4 от договора страните са се съгласили, че с оглед постигнатата между страните договорка по чл.1 ал.1, в отношенията между страните, прехвърлянето /продажбата/ на идеални части от дворното място се счита, че се извършва срещу задължението на строителя за организиране и извършване на строителството и въвеждане на сградите в експлоатация.

Раздeл III на договора регламентира сроковете и условията на строителството, като срокът за снабдяване с акт 16 е 31.03.2013 год.

 Посочено също така в чл.10 е, че правоприемникът /строителят / организира и извършва строителството и на двете сгради, включително на обектите на собствениците /ищците/, чрез своя организация, техника и работна ръка без собствениците да му дължат заплащане на никакви допълнителни парични средства за извършване на това строителство при каквато и да е промяна на нормативната, икономическа и прочие обстановка. 

В чл.21 от раздел V „Преходни и Заключителни разпоредби“ е предвидено също така, че разноските по оформянето на отношенията между страните по този договор, за учредяване на правото на строеж и за прехвърляне на дворното място, включващи хонорари, местен данък, нотариални такси, държавни такси за вписване и такси за изготвяне на документи, се поемат от правоприемника.

С обективиран в нотариален акт № 169, том III, рег. № 9399, дело № 506/16.05.2008 год. договор за покупко-продажба, ищецът и другият собственик на земята А. П. Ч. са продали на ответното дружество „БИЛДСТРОЙ-ИНЖЕНЕРИНГ КОМ“ ООД по 5 кв.м. ид.ч. от УПИ №  I – 71 и УПИ II – 72 срещу сумата от 1 000 кв.м., получена от продавачите в брой към деня на подписване на нотариалния акт.

Последващо, с нотариален акт № 167, том II, рег. № 4723, дело № 322 от 25.07.2008 год., съсобствениците са си учредили право на строеж върху отделни обекти в предвидената за изграждане офис сграда, като ищецът К.Г. е заявил, че не желае да получи вещно право на строеж за обекти в сградата в УПИ №  I – 71. По делото не е представен нотариален акт № 168/2008год. /коментиран от вещото лице по  изготвената СТЕ/ за учредено право на строеж между страните върху отделни обекти в предвидената за изграждане жилищна сграда, но че това е сторено не е спорно между тях.

Предвид съвпадащите твърдения на страните, също така съдът приема, че на ищеца е предоставено право на строеж върху обект, разположен в УПИ №  II – 71 и съставляващ апартамент № 1, във вход 1, на етаж 3 от жилищната сграда, с площ от 99.49 кв.м. Последното е и по аргумент от представеното споразумение от 22.01.2014 год., с което ищецът и ответниковото дружество са договорили изпълнението на СМР и др.спомагателлни дейности от изпълнителя /ответника/ до въвеждане на сградата в експлоатация на обекти на възложителя /К.Г./ в УПИ № II-71, сред които и апартамент № 1 на трети етаж /т.2 от описаните общо 5 обекта в споразумението/. Според неоспореното заключение на СТЕ, стойността на изпълнените от ответника СМР за изграждане на апартамент № 1 на ищеца е 61 510,44лв. с ДДС.

Приложен по делото е и анекс № 1 от 25.07.2008 год. към договора, касаещ степента на завършеност на жилищната и офисната сграда на частите, разпределени в нотариалния акт за отстъпено право на строеж, апартаменти и съответно офиси.

На 25.07.2008 год. между страните е подписан и анекс № 2, по силата на който строителят е поел задължението да изплаща на собствениците сумата по 1 000 лева месечно, като компенсация за пропуснати бизнес наеми от съществуващата административна сграда. Определен е началният момент на дължимост на сумата, който е датата на подписване на анекса и крайният такъв – датата, на която обектите предмет на договора за строеж бъдат въведени в експлоатация.

На 05.02.2014 год. е съставен констативен акт образец № 15 /снр.83/ за установяване годността за приемане на строежа  в УПИ №  II – 71, а видно от представеното удостоверение № 17 за въвеждане в експлоатация на строеж, сградата е въведена в експлоатация на 24.02.2014 год.

Във връзка с направеното възражение за прихващане, ответника е представил и опис на фактури на закупени материали във връзка с довършителни работи на обект, собственост на ищеца, както и самите фактури, които са неоспорени от насрещната страна. Представена е и количествено стойностна сметка относно извършените в обектите на ищеца, разположени в УПИ №  II – 71, СМР /л.121/, съставляващ апартамент № 1, във вход 1, на етаж 3 от жилищната сграда, с площ от 99.49 кв.м., на обща стойност 61 194.22 лева – разбити по видове и единична стойност в приложената по делото на л.121 справка. Според неоспореното заключение на СТЕ, както се посочи, стойността на изпълнените от ответника СМР за изграждане на апартамент № 1 на ищеца е 61 510,44лв. с ДДС.

Със заповед № 3192/01.09.2011 год. кметът на Община Варна е наложил строителна забрана на територията на 19-ти и 20-ти микрорайон /жк.“Чайка“/ за срок съгласно чл.198, ал.2 от ЗУТ.

Представен е акт образец № 10 за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството от 14.09.2011 год. относно обект „Жилищна сграда“, находяща се в УПИ №  I – 71 и УПИ №  II – 71.

Представени са и два акта образец № 11 относно УПИ №  I – 71 и УПИ №  II – 71 от 25.06.2012 год. за установяване състоянието на строежа и СМР при продължаване на строителството за всички спрени строежи по общия ред и предвидените в чл.7, ал.3 т.10 други случаи, от които се установява също спиране на строежа по причина – промяна на лицето, упражняващо строителен надзор съгласно договор от 20.06.2012 год. Он същите се установява, че към датата на съставянето им, двете сгради са с изпълнени строителна конструкция, вътрешна В и К инсталация, вътрешна ел.инсталация, подова замазка, топло и хидроизолация на покрива, шпакловка по тавани и PVC дограмата, без наличие на несъгласувани и неодобрени промени по време на строителството

Представен по делото е проект на предварителен договор за присъединяване на обект на потребител към електроразпределителната мрежа от 01.11.2011 год. /стр.81/, относно обект жилищна сграда в УПИ №  I – 71 и офисна сграда в УПИ №  II – 71 – неподписан от страна на потребителите „Билдстрой Инженеринг Ком“ ООД, К.Г. и А. Ч..

На 05.02.2014 год. е съставен констативен акт образец № 15 за установяване годността за приемане на строежа  в УПИ №  II – 71, а видно от представеното удостоверение № 17 за въвеждане в експлоатация на строеж, сградата е въведена в експлоатация на 24.02.2014 год./стр.83/.

Във връзка с направеното възражение за прихващане, представени от ответника са и опис на фактури на закупени материали във връзка с довършителни работи на обект, собственост на ищеца, както и самите фактури. Представена е и количествено стойностна сметка относно извършените в обектите на ищеца, разположени в УПИ №  II – 71, СМР /л.121/, съставляващ апартамент № 1, във вход 1, на етаж 3 от жилищната сграда, с площ от 99.49 кв.м., на обща стойност 61 194.22 лева – разбити по видове и единична стойност в приложената по делото на л.121 справка.

Не се оспорва, че така описаните СМР за изцяло изпълнени от ответника. От проведената в хода на производството СТЕ, заключението по която е  неоспорено от страните и кредитирано от съда като компетентно и обосновано, се установява, че общата пазарна стойност на изпълнените СМР за процесния обект на ищеца възлиза на 61 510.44 лева с ДДС – така, както е посочено в приложение № 1 към заключението /л.174/.  

От показанията на свидетеля П., който е бил технически ръководител на обекта в жк.“Чайка“, се установява, че забава в строителството е била налице поради: смяна на надзорната фирма, когато строежът е бил спрян, поради неподписване на договора с „Е-ОН“ от А. и К. и поради забраната на кмета на район Приморско за строителство в жк.“Чайка“. Причините, поради които А. и К. не са подписали договора, свидетелят не може да посочи, тъй като не е присъствал лично, но сочи, че са били канени и не са се явили и че са имали претенции към шефовете му.

При така установената фактическа обстановка, следва да се направят следните правни изводи:

Безспорно, следва да се направи извод, че страните са били обвързани с валидно облигационно правоотношение, възникнало със сключването на комплексния договор, сключен от тях на 10.05.2008 г., по което страните

са поели конкретни права и задължения. Относно становището, че със сключването на окончателните договори, по които са прехвърлени идеални части от земята и страните са си учредили суперфиция относно конкретни бъдещи обекти в сградите,  са отпаднали уговорките, поети с предварителния договор, понеже същите не са възпроизведени в тях:

Това становище не може са бъде споделено. В комплексния договор не е определен срок на действие-конкретно до сключването на окончателни договори. Видно от съдържанието на сключения договор, следва да се направи извод, че същият е с комплексен характер, -придобиване на собственост от страните по делото, върху обекти от бъдещо застрояване на терен, собственост на ищеца и още един съсобственик срещу възложено и прието задължение от ответното дружество да изгради сградите със свои средства-чл.1 от договора. В чл.1 ал.1 от договора, изр. последно, е договорено, собствениците и строителят взаимно да си учредят правото на строеж за самостоятелни обекти в бъдещиге сгради.  С оглед на уговорките в чл.1 ал.1 от договора, в чл.4 от договора, страните са приели да се счита, че прехвърлянето /продажбата/ на идеални части от дворното място се извършва срещу задължението  на строителя за организиране и извършване на строителството  и въвеждане на сградите в експлоятация.  Следователно, от сключения договор, предварителен характер по него има само в цитираните разпоредби-т.е. в частта по прехвърлянето на права върху терена и учредяването на суперфиции за обособени обекти. Това е така, понеже от всички поети задължения по договора, само относно изпълнението на посочените разпоредби изисква прехвърлянето да стане по нотариален ред. В останалата си част, уреждаща насрещната престация, дължима от ответника-строител, договорът има окончателен характер /относно задължението за проектирането, изграждане на сградите, сроковете за това/.  Изводът, че окончателните  договори за прехвърляне на права върху земята и учредяването на суперфиция не погасява задълженията на строителя по този предварителен договор произтичат и от следното: От една страна, поетите задължения не е необходимо да се сключват по нотариален ред, поради което и не е необходимо същите да присъстват в сключените окончателни договори, от друга, в чл.1 ал.2 от договора, е прието от страните, че строителят ще осигури построяването  и завършването на сградите. Следователно, след поетото задължение в чл.1 ал.1 страните да си учредят взаимно права на строеж, строителят е поел задължението по ал.2.

 В чл.4 от договора, страните са приели, че прехвърлянето /продажбата/ на идеални части от дворното място се извършва срещу задължението  на строителя за организиране и извършване на строителството  и въвеждане на сградите в експлоятация. Следователно, срещу предоставените му вещни  права в цитираните по-горе разпоредби, строителят е поел задължение да изгради двете сгради със свои сили и средства, при условията на сключения договор. Следва да се отбележи, както се посочи, че това задълженеие не е отпаднало със сключването на окончателните договори-напротив-същите са сключени именно в изпълнение на част от поетите задължения по сключения комплексен договор за строителство, поради което и не може да се сподели извода, че със същите е прекратено действието на договора от 10.05.2008год. Следва да се отбележи също, че от действията на самите страни следва да се направи извод, че същите са се считали за обвързани от условията на комплексния договор. След прехвърляне на ид.ч. от земята-на 16.05.2008год. и учредяване права на строеж-на 25.07.2008год., същите на 25.07.2008год. са сключили анекс № 1-в изпълнение на чл.2  от договора- за степента на завършеност и Анекс 2 по който строителят е поел единствено задължение да заплаща процесното обезщетение по 1 000лв. месечно. В Анекс 1 и 2 самите страни са посочили комплексния характер на договора от 10.05.2008год., като са го описали като „Договор за проектиране на …, за покупко-продажба на дворно място, учредяване право на строеж, извършване на строеж…въвеждане в експлоатация…“.

Предвид изложеното, не  може да бъде споделен извода, че със сключване на посочените окончателни договори, е отпаднало действието на договора от 10.05.2008год. и сключените Анекси №№ 1 и 2.

Следователно, ответната страна –строител, по Анекс № 1 е поела задължение да завърши сградата в уговорената степен на завършеност, а по Анекс № 2-да заплаща по 1 000лв. обезщетение на собствениците-праводатели.

Относно възражението за нищожност на посочената в Анекс № 2 клауза за обезщетение на собствениците на земята: Основанието за нищожност на клаузата за обезщетение е „Неморалност“-т.е. поради противоречие с добрите нрави на същото.

Това становище не може да бъде споделено. Срещу учредените на строителя вещни права върху обекти от бъдещите сгради, ищецът и другият съсобственик на земята са се лишили  поради събарянето им, от ползването на съществуващите сгради в парцелите за застрояване. Безспорно, с премахването на сградите, собствениците им са се лишили от възможността да получават доходи от тях, Като е без значение дали към момента на договарянето реално са получавали доходи. Страните при подписване на Анекс 2 са посочили, че Строителят се задължава да изплаща  сумата по 1 000лв. месечно на собствениците,  като компенсация за пропуснати бизнес наеми от съществуващата административна сграда. От анализа на текста не може да се направи извод, че същият е свързан с прекратяването на сключени договори за наем. Напротив, понеже за задължението за заплащане е определена датата на подписване на анекса, следва да се направи извод, че страните не са имали в предвид компенсация поради прекратен договор за наем. Следователно, ответникът-търговец е поел задължение за изплащане на компенсация, поради лишаване от бъдеща възможност собствениците на сградата да получават граждански плодове от нея. Безспорно, поради събарянето на асминистративната сграда, се е сбъднало условието по Анекс № 2 за компенсация на собствениците на земята, респективно е възникнало поетото задължение от строителя за заплащане на уговорената компенсация по договора. Предвид изложеното, не се установява твърдяното противоречие на поетото задължение с Анекс № 2 за заплащане на компенсация на собствениците на премахнатите сгради с добрите нрави, дори напротив, не е изключение в практиката, подобни взаимоотношения, възникнали между собственици на земя и сграда и строител при бъдещо застрояване на парцела, за периода на строителството, строителят да заплаща обезщетение. Предвид изложеното, възражението за нищожност се явява неоснователно и следва да се остави без уважение.

Относно възражението на ответника за недобросъвестно отношение на   ищеца, поради неоказване на съдействие  на ответника в хода на строителството:

В конкретния случай, подобна пряка връзка между поведението на ищеца и твърдяната забава не се сочи и не се разкрива. Самият ответник не сочи, поведението на ищеца по какъв начин и с колко е довело до забава на строителството. Конкретно се сочи, че ищецът не се е явил на 01.11.2011год.  да подпише договора за присъединяване към „Е-ОН“, но видно от представения договор, същият не е подписан и от  ответното дружество.

Като друга причина се сочи забава и поради установена забрана за строителство в района, в който попада процесния имот. По делото не се установи, същата да е довела до спиране на строителството, тъй като самия ответник в писмения отговор сочи, че строителната забрана не е отпаднала и до подписването на Акт 15.

Предвид изложеното, направените възражения, относно причините  довели до допуснатата забава в строителството на сградата, следва да се оставят без уважение. С оглед на изложеното, следва да се направи извод, че за периода от 01.05.2012 год. – 24.02.2014 год. дължимото по силата на съглашението между страните на ищеца обезщетение се равнява на 10 929 лева /21 месеца х 500 лв. и 429 лв. за 24 дни от февруари 2014 год./.

Относно направеното възражение за прихващане с вземането на ищеца К.Н.Г. със задължението му да заплати на ответника разходите за изграждане на ап. 1, вх. 1 ет. 3, с площ от 118.13 кв.м, в общ размер на 61 194.22 лева, представляващи разходи за извършване на СМР, подробно описани по видове, количества и стойност в приложена справка.

Претенцията си за сумата от 61 194.22 лева ответниковото дружество основава на неоснователно разместване на имуществени блага, довели до обогатяването на ищеца, със стойността на разходите за извършени от строителя в собствения му обект /ап. 1, вх. 1 ет. 3, с площ от 118.13 кв.м. в УПИ № II – 71 и изхождайки от твърдението, че след сключване на окончателните договори за прехвърляне на идеални части от собствения на ищеца недвижим имот и след взаимното учредяване на право на строеж върху същия имот, страните са преуредили отношенията си и за ответника е отпаднало задължението да построи за своя сметка обектите, за които ищецът е придобил право на строеж.

Както съдът посочи по-горе, при формиране на правните си изводи, съдът намира, че така очертаното от договора от 10.05.2008 год. правоотношение между страните има комплексен характер и урежда две самостоятелни насрещни престации на страните – тази по прехвърлянето на права върху терена и учредяването на суперфиции за обособени обекти, в която част договорът има предварителен характер и тази по извършване с негови средства на строителството на цялата сграда до годност за експлоатация. Извършените от строителя СМР в процесния обект – собственост на ищеца са извършени в изпълнение на поетите задължения, поради което и не са довели до неоснователно обогатяване от страна на ищеца.

Поради извода за неоснователност на предявеното възражение за прихващане, искът се явява основателен за сумата от 10 929 лева, дължима за периода от 01.05.2012 год. – 24.02.2014 год. и следва да се уважи в посочения размер.

Поради съвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 ГПК препраща и към мотивите на окръжния съд, които споделя.  Разноски пред настоящата инстанция: С оглед на изхода на спора, в полза на  въззиваемата страна следва да бъдат присъдени  сторените разноски пред въззивната инстанция за адвокатска защита, които са 850лв. и следва да бъдат присъдени в поискания размер, на основание чл. 78, ал.1 ГПК. 

С оглед на гореизложеното, Варненският апелативен съд                       

                             

                                                 Р Е Ш И

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 273/22.04.2016 год., постановено  по т.д.№ 807/2015 год. по описа на Варненски окръжен съд-търговско отделение.

ОСЪЖДА «БИЛДСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ КОМ» ООД, ЕИК 103907089, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. «П. Волов» №10, представлявано от П. Е. П. и Ц. И. Г. ДА ЗАПЛАТИ на К.Н.Г., ЕГН **********,***«Ген. Колев» № 100, вх. А, ет. 3, ап. 8 сума в размер на 850 лева, представляваща сторени по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО е окончантелно.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ :1.                                2.