Р Е Ш Е Н И Е   № 3

 

03.01.2018г., гр. Варна.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на пети декември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                            ЧЛЕНОВЕ: Г. ЙОВЧЕВ

                                                                  НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при участието на секретаря Ели Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 515 по описа на ВнАпС за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК във вр. чл. 613 а, ал. 1 ТЗ, образувано по въззивна жалба на “МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР ЗА РЕПРОДУКТИВНА МЕДИЦИНА – РАДОСТ” ООД – гр. Варна, ЕИК 202178620, представлявано от управителя А. Л. Е., чрез адв. Г.А. от ВАК, срещу решение № 545/31.07.2017г., постановено по т. д. № 1085/2016г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлена молбата на въззивника за откриване на производство по несъстоятелност на „НДК” ООД– гр. Варна, ЕИК 103918630.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване първоинстанционен съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалване, и е процесуално допустима. В нея се поддържайки оплаквания за неправилност на изводите на първоинстанционния съд, че паричното вземане, на които молителят основава материалноправната си легитимация, не се отнасят до и не произтичат от търговска сделка, както и че за да възникнат регресни права за въззивника спрямо останалите солидарни длъжници по договор за банков инвестиционен кредит от 13.12.2012г., той следва да е изпълнил повече от своята част от цялото задължение. Релевира се довод, че щом парично задължение, възникнало в резултат на нищожна сделка, се приема за „породено“ или „отнасящо се“ до търговска сделка, няма основание да се приеме, че правата и задълженията, които са възникнали между страните по повод договора за банков инвестиционен кредит от 13.12.2012г., не носят белезите на такива, породени от търговска сделка. Въззивникът моли за отмяна на решението и постановяване на друго по чл. 630, ал. 2 ТЗ, евентуално по чл. 630, ал. 1 ТЗ, с което да се обяви неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост на „НДК” ООД с начална дата 16.07.2014г.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е представен отговор от представителя на въззиваемото дружество „НДК” ООД – гр. Варна, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата, като са репликирани доводите на въззивника относно материалноправна легитимация на последния като предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност по негова молба.

В проведеното открито съдебно заседание жалбата и отговорът се поддържат.

За да се произнесе по спора съставът на въззивния съд взе предвид следното:

Търговското дружество “МЦРМ – РАДОСТ” ООД, по чиято молба по чл. 625 ТЗ е образувано производството по т. д. № 1085/2016г. по описа на ВОС, основава качеството си на кредитор на ответното дружество „НДК” ООД – гр. Варна на следните обстоятелства: Страните са съдлъжници по Договор за банков инвестиционен кредит от 13.12.2012г., сключен между „ Гамор“ ООД /н./ със седалище гр. Варна и „Уникредит Булбанк” АД. В качеството си на съдлъжник молителят е извършвал плащания на дължимите вноски по договора за банков инвестиционен кредит към „Уникредит Буланк” АД общо сумата 171 984.25лв. Въз основа на тези обстоятелства молителят твърди, че има вземане срещу „НДК” ООД, в качеството му на един от солидарните длъжници по договора за кредит, в размер на 1/5 от платената сума /предвид броя на солидарните длъжници/, което се равнява на 34 396.85 лв.

Ответното дружество „НДК” ООД оспорва основателността на молбата като отрича наличието на предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност. Съображенията са, че молителят не е кредитор на ответника по търговска сделка, както и че дружеството не се намира в състояние на неплатежоспособност или свръхзадълженост.

Обжалваното решение на ВОС е валидно като постановени от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК, както и допустимо.

По същество решението е правилно, като съображенията на състава на ВнАпС са следните:

От фактическа страна е безспорно установено и страните не спорят относно съществуването на правоотношение по договор за банков инвестиционен кредит от 13.12.2012г., сключен с „Уникредит Булбанк“ АД, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя „Гамор“ ООД / н./ банков кредит в размер на 1 300 000лв., а солидарни длъжници по този договор са „МЦРМ – Радост“ ООД, „Рентал“ ЕООД, „НДК“ ЕООД, Пламен Станков Иванов и А. Л. Е..

В качеството на солидарен длъжник „МЦРМ – Радост“ ООД е заплатил осем вноски по договора за кредит за периода от м. 0.1 до м. 10.2014г. общо в размер на 135 970.45лв., а от сметката на дружеството служебно е усвоена от банката, на 01.04.2016г., сумата 36 013.80лв. „МЦРМ – Радост“ ООД претендира възникване на парични вземания към „НДК“ ЕООД, на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД, с факта на плащане на част от солидарните задължения, а размерът на вземанията му са формирани като 1/ 5 от платените суми, предвид броя на солидарно задължените лица, съответно 27 194.09лв. от заплатените погасителни вноски и 7 202.76лв. от служебно удържаната от банката сума, общо 34 396,85 лв.. Не е спорно и се установява от приложените писмени доказателства, че платената по договора за кредит част от задължението от „МЦРМ – Радост“ ООД е в размер по - малък от 1/ 5 от дълга. Към 22.05.2017г. общият размер на непогасените задължения по договора за банков кредит възлиза на сумата 1 056 156.17 лв.

Правило на чл. 127 ал. 2 ЗЗД ясно и изрично поставя изискването, че за да възникне обратно вземане от останалите съдлъжници, солидарният длъжник следва да е изпълнил повече от своята част. Въпреки липсата на необходимост от тълкуване на разпоредбата, съставът на въззивния съд намира за необходимо да посочи, че практиката на касационната инстанция по този въпрос е непротиворечива / напр. съгласно решение № 827 от 15.12.2010г. по гр.дело № 1328/10г., ІV г.о. и решение № 196 от 21.08.2015г. по гр.дело № 6068/14г., ІV г.о., солидарният длъжник не може да претендира от съдлъжниците суми по чл. 127 ЗЗД, без преди това да е платил на кредитора такава част от солидарното задължение, която надхвърля припадаща му се част. Не може да възникне вземане на един солидарен длъжник срещу друг солидарен длъжник без първият да е изпълнил, като е платил на кредитора такава част от задължението, която надхвърля припадащата му се част.

След като молителят „МЦРМ – Радост“ ООД е заплатил по – малко от своята част от задължението, той няма вземане срещу другите солидарни длъжници по договора за кредит, в това число и срещу ответника „НДК” ООД – гр. Варна.

Отделно от това, обратното вземане на платилия солидарен длъжник към останалите съдлъжници, по правило не може да се квалифицира като породено или отнасящо се до търговска сделка, независимо от търговското качество на част или на всички длъжници. Между съдлъжниците не възниква правоотношение, което да води до поемане на права и задължения един към друг, във вътрешните им отношения, само по силата на юридическия факт, от който произтичат солидарно поетите задължения. Същевременно, за преценката дали едно вземане има правния характер на породено или отнасящо се до търговска сделка е релевантен юридическият факт, от който то произтича в отношенията между молителя и ответника, страни в конкретното производство по чл. 625 ТЗ. С изпълнението в повече от своята част, за солидарния длъжник възникват регресни права по силата на специален кондикционен иск. Връзката между регресните права на платилият в повече длъжник към останалите солидарни длъжници, от една страна, и правоотношението, от което произтичат поетите при условията на солидарност задължения / в случая договор за банков кредит/, от друга страна, е косвена и не е годна да обуслови търговски характер на вземането по чл. 127, ал. 2 ЗЗД.

По тези съображения съставът на въззивния съд прави крайния правен извод, че подадената от „МЦРМ – Радост“ ООД молбата за откриване на производство по несъстоятелност на „НДК” ООД – гр. Варна е неоснователна и подлежи на отхвърляне, тъй като молителят не е активно легитимиран по смисъла на чл. 625, във вр. с чл. 608, ал. 1, т. 1 от ТЗ.

Поради съвпадение на правните изводи на двете съдебни инстанции по съществото на спора първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК и направеното искане от процесуалния представител на въззиваемото дружество, с прилагане на доказателства и списък по чл. 80 ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да му заплати сумата 1 920лв., представляваща адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.

Така мотивиран, съставът на ВнАпС

 

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 545/31.07.2017г., постановено по т. д. № 1085/2016г. по описа на Варненски окръжен съд.

ОСЪЖДА „Медицински център за репродуктивна медицина – Радост“ ООД със седалище гр.Варна, адрес на управление гр. Варна, ул.“Константин Доганов“ № 48, ЕИК 202178620, да заплати на „НДК” ООД със седалище гр. Варна, ЕИК 103918630, сумата 1 920лв. / хиляда деветстотин и двадесет лева/, представляваща направени съдебно – деловодни разноски за въззивно производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

 

Препис от решението да се изпрати на съда по несъстоятелността за вписване в книгата по чл. 634в, ал. 1 ТЗ.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.