О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                    №…575……./гр.Варна, …25.09.2018 год.

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, в закрито съдебно  заседание в състав:

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

                                                                                                         МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията А.Братанова в.ч.т.д.№ 515/18 год. по описа на ВАС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.274, ал.2 ГПК.

Образувано е по предявена частна жалба от „ДОБРИН – 371“ ЕООД - Варна  против определение № 2392/06.07.2018 год.,  постановено по ч.т.д.№ 990/2018 год. по описа на ВОС, с което е оставена без разглеждане подадената частна жалба с вх.№ 39484 от 11.06.2018г. на „ДОБРИН – 371“ ЕООД ЕИК 204014177 срещу Определение № 6060 от 29.05.2018г., постановено по гр.д. № 550/2018г. по описа на Районен съд Варна, с което не е прието за разглеждане направеното от ответното дружество възражение за прихващане със сумата от 20710 лева, съставляваща част от общия размер от 150 000 лева, с която сума ищецът ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ ВАРНА ЕИК 000083626 се обогатил, вследствие извършени необходими разноски  по ремонт на наетата сграда, предмет на договора за наем, както и релевираното в условията на евентуалност възражение за прихващане със сумата от 20710 лева, като част от общия размер на задължението от 90000 лева, съставляващи обезщетение за вреди под формата на пропусната полза за ответника, поради прекратяване на договора за наем досежно имота, предмет на договора за наем.

Основателността на предявената частна жалба се оспорва в писмен отговор на насрещната страна – ТУ- Варна.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК. На посоченото основание, същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

За да остави без разглеждане частната жалба, подадена от „ДОБРИН – 371“ ЕООД - Варна  срещу определението на Варненски районен съд, с което е отказано приемане на направеното от същото дружество възражение за прихващане, въззивният съд е преценил, че същата е процесуално недопустима, тъй като има за предмет определение, което не е преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК и за него не е предвидена възможност за самостоятелно обжалване.

Първоинстанционното определение, предмет на въззивната частна жалба, не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на самостоятелен инстанционен контрол. Настоящият състав споделя изцяло изразеното от въззивния съд разбиране за недопустимостта да бъде обжалвано определението, с което не е прието направено от ответника възражение за прихващане. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК, обжалването на определенията е допустимо само в две хипотези - когато преграждат по-нататъшното развитие на делото /т. 1/ и когато това е изрично предвидено в закона /т. 2/. По отношение на определението, с което съдът отказва да приеме направено от ответника възражение за прихващане, посочените предпоставки не са осъществени. Този акт няма преграждащ производството по делото характер. Приемането или отказът за приемане на възражението за прихващане не се отразява на развитието на съдебния процес - производството по възникналия между страните спор продължава, като защитата на ответника срещу незаконосъобразността на определението на съда във връзка с възражението за прихващане се осъществява чрез обжалване на самото решение в случай, че искът срещу него бъде уважен. С оглед на това и предвид липсата на изрично предвидена в закона обжалваемост на посоченото определение, изводът на въззивния съд за недопустимост на подадената срещу него частна жалба е правилен.

В идентичен смисъл е и константната съдебна практика-  Решение № 609 от 15.01.2009 г. по т. д. № 323/2008 г. на I т. о. на ВКС , Определение № 491 от 9.07.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 2735/2013 г., II т. о., ТК, Определение № 268 от 19.05.2015 г. на ВКС  и др.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2392/06.07.2018 год.,  постановено по ч.т.д.№ 990/2018 год. по описа на ВОС

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                            ЧЛЕНОВЕ: