Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№   318/ 18.11.2014г.                                           гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                         търговско   отделение

на  четиринадесети октомври                                        Година 2014

в публично заседание в следния състав :

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.Аракелян                                                              ЧЛЕНОВЕ:  М.Недева

                                                                          А.Братанова      

при секретаря : Д.Ч.

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело №  516   по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното :

    Производството по делото е въззивно и е образувано по подадена жалба от П.И.Б. и Т.И.Б. *** решение № 575/10.06.2014г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1708/2013г. В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените с правно основание чл.226 ал.1 КЗ искове за заплащане на обезщетение за претърпени от тях  неимуществени вреди, в резултат на настъпило ПТП, причинено по вина на Ч.Ф.И., в следствие на което  е настъпила смъртта на техния наследодател И.Д.Б., както следва : по иска на Т.И.Б. – за горницата над 20 000лв до претендираните 130 000лв и по иска на  П.И.Б. – за горницата над 12 000лв до претендираните 130 000лв, както и в ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените с правно основание чл.86 вр.чл.84 ал.3 ЗЗД искове за заплащане на мораторна лихва, както следва : по иска на Т.И.Б. – за горницата над 6 203,60лв до претендираните 39 853,07лв и по иска на П.И.Б. – за горницата над 3 722,16лв до 39 853,07лв. Решението се обжалва и в частта за разноските. По съображения, подробно изложени в жалбата и свеждащи се основно до несъобразяване на присъденото обезщетение с установените застрахователни лимити и съдебната практика при подобни случаи, молят съда да отмени съдебния акт в обжалваните части  и вместо него постанови друг, по съществото на спора, с който да уважи предявените искови претенции в тяхната цялост.

    Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди съдебния акт в обжалваните му части.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

Предявени са искове с правно основание чл.266 КЗ и чл.86 ал.1 ЗЗД.

 Ищците Т.И.Б., ЕГН **********,*** и П.И.Б., с ЕГН **********,*** претендират от ответника  ЗК “Лев Инс” АД, ЕИК 121130788, със седалище гр.София заплащане на обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди, в резултат на настъпило  ПТП на 12.09.2010г., причинено по вина на Ч.Ф.И., вследствие на което е настъпила смъртта на И.Д.Б., съпруг на първия и баща на втория ищец, в размер на сумата от по 130 000лв за всяка една от тях, ведно с мораторна лихва от датата на увреждането и с.д. разноски.

Страните не спорят относно наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите” при ответното застрахователно дружество, което се доказва и от приетата по делото застрахователна полица   за отговорността на водача на л.а. автомобил  „Форд Транзит Торенто Т 280 110”, с Рег. № У 02 08 АН, със срок на покритие от 20.08.2010 год. до 19.08.2011 год.

        Не се спори и относно авторството на деянието, неговата противоправност и вината на водача, съобразно новелата на чл.300 ГПК и приложеното по делото НОХД № 259/2011г на Бургаския ОС, от което е видно, че с присъда от 21.03.2012г. застрахованият водач  Ч.Ф.И. е признат за виновен в това , че на 12.09.2010г. около 20.45 часа на път ІІ-79км гр. Бургас– гр. Средец, при управлението на МПС-л.а „Форд Транзит”, с Рег. № У 02 08 АН, нарушил правилата за движение по пътищата чл.20, ал.2 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на И.Д.Б., ЕГН **********.

        Безспорен е и факта на съпричиняване на предоносния резултат от страна на пострадалия Б., който факт ищците твърдят да са съобразили при предявяване на исковата си претенция и определяне размера на претендираното обезщетение.

         Основните спорни обстоятелства са досежно степента на съпричиняване на резултата от деянието и размера на обезщетението.

   Съгласно трайно установената съдебна практика, изхождаща от правилото на чл.51 ал.2 ЗЗД, релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен негов принос, без който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за непозволеното увреждане, неправомерно поведение вредоносен резултат. Поради това не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди / решения на ВКС: № 45/2009 год., по т.д.№ 525 / 2008 год. на І-ро т.о.; № 39 от 16. 07. 2010 год., по т.д.№ 551/2009 год. на ІІ-ро т.о. ; № 25/2010 год., по т.д.№211/2009год.; № 97/2009 год., по т.д.№ 745/2008 год. на ІІ-ро т.о. и № 59/2011 год., по т.д.№ 286/2010 год. на І-во т.о., постановени по реда на чл.290 ГПК  и съставляващи задължителна практика по смисъла на т.2 на ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС/. В процесния случай от събраните писмени доказателства и заключението на САТЕ, прието пред първата инстанция, се установява механизма на извършване на ПТП  - Управляваният от водача И.   лек автомобил се движел в тъмната част на денонощието от Бургас по посока Средец, за с.Бояново със скорост от около 87 км/ч, при разрешена скорост от 90 км/ч, при суха пътна настилка, с асфалтово покритие и без неравности. Пострадалият И. Б. се движел по същото платно и посока, на около 0,50 – 0,60 м вляво от дясната ограничителна линия, в грубо нарушение на  разпоредбата на чл. 108 ал. 1 и ал.2 от ЗДвП, които  задължават пешеходците да се движат по тротоара или банкета на пътното платно, а когато няма тротоар или банкет или е невъзможно да бъдат използвани -  по платното за движение, противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница. Бил е облечен в тъмни дрехи, което обстоятелство е създало допълнителни затруднения за разпознаването му като опасност на пътя от водача на автомобила.  И най-вече пострадалият Б. е бил в неадекватно психическо състояние, безспорно установено от заключението на съдебно-психиатричната експертиза, прието пред първата инстанция, с доказана алкохолна болест с дългогодишна давност, медицински диагностицирана през 2003г., в напреднал трети стадий на заболяването, характеризиращ се  със социална и трудова дезадаптация, съпътстваща от алкохолен полиневрит, засягащ долните и горни крайници, както и от засягане на очнодвигателните нерви, което е причинило залитания в походката и смущение в зрението,  и най – накрая –със загубена трудоспособност 100 %, съгласно заключение на специализирана ТЕЛК. Според в.лице с оглед на заболяването си пострадалият  не е следвало да бъде оставян да излиза сам дори от вкъщи, като близките му е следвало да упражняват непрекъснат надзор върху поведението му. При това положение съдът намира, че пострадалият Б. е бил в неадекватно състояние в момента на произшествието и дезориентиран, предвид на което определя 60 % съпричиняване на вредоносния резултат, с който процент следва да бъде намалено и обезщетението за неимуществени вреди.

      Размерът на претендираното от всеки от ищците обезщетение за неимуществени вреди  следва да бъде определено по справедливост съобразно правилото на чл.52 ЗЗД, като съдът отчете понесените от тях страдания по повод загубата на техния съпруг и баща, техния интензитет, последиците, които са оказали върху живота и здравословното им състояние, отношенията в семейството приживе съгласно събраните свидетелски показания, а също така и конкретните икономически условия на живот за процесния период, както и определените минимални застрахователни нива, т.е. –  икономическата конюнктура, съобразно задължителната практика на ВКС – реш. № 83/06.07.2009г. на ВКС по т.д.№795/2008г., 2-ро т.о; реш. № 66/03.07.2012г. по т.д. № 61982011г. на ВКС, 2-ро т.о. С оглед на всички тези критерии съдът определя справедливо обезщетение за претърпените от Т.Б. неимуществени вреди в размер на 50 000лв, а за втората ищца П.Б. – 30 000лв, които следва да бъдат намалени с установения по-горе процент на съпричиняване.

Претенциите за мораторни лихви следва да бъдат уважени като акцесорни и в съответния на присъденото обезщетение размер.

Предвид на изцяло съвпадение на фактическите констатации и правни изводи на двете инстанции по същество, на осн.чл.272 ГРК съдът препраща към мотивите на обжалвания първоинстанционен акт, като ги  прави част от настоящото решение.

Въззиваемата страна е направила искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция, но не е представила доказателства за това, поради което съдът не присъжда такива.

 

Водим от горното, съдът

 

 

Р    Е    Ш      И       :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 575/10.06.2014г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1708/2013г. в обжалваните части.

В необжалваната си част решението е влязло в сила.

Разноски не се присъждат.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл.280 ал.1 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                     ЧЛЕНОВЕ :