О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                              

                                      № …………/…………………….

 

Варненският Апелативен Съд – търговско отделение в закрито съдебно заседание в състав

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

ЧРЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

Като разгледа докладваното от съдия А.Братанова в.ч.т.д.№ 516/17 год. по описа на   АпС – Варна, намира следното:

 

Производството е с правно основание чл.274, ал.1 ГПК и е образувано по частна жалба от С.  А. против Определение № 633/12.07.2017 год., постановено по т.д.№ 28/2017 год. по описа на РОС, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на иска, предявен с правно основание чл. 29, ал.1 ЗТР от страната срещу ответника „ТЕКСА“ ООД.

В предявената частна жалба се излага, че страната е предявила искове с правно основание чл. 124 ГПК и чл. 29, ал.1 ЗТР. Поддържа се, че ищецът  е бивш съдружник , а понастоящем - кредитор на ответното дружество с вземане с правно основание чл. 125, ал.3 ТЗ. Атакуваните решения на едноличния собственик и на ОС на дружеството от 10.03.2017 год. и 14.03.2017 год. имат за предмет избор на нов управител – съпругата на оставащия съдружник, вкл. и намаляване на капитала с дяловете на напусналия съдружник.  Решенията са вписани в ТР и създават опасност за удовлетворяването на кредиторовия интерес.  Приетите решения, респ. тяхното вписване са пречка за изплащането на равностойността на дружествения дял, тъй като капиталът на дружеството е намален с дяловете на ищеца.

Поддържа се още, че прекратяването на членството на страната е вписано в ТР на дата, следваща датата на приетите решения на едноличния собственик и на ОС. Обстоятелството, че ищецът е бил вписан съдружник към 10.03.2017 год. и 14.03.2017 год.  е самостоятелно основание, обосноваващо легитимацията на ищеца да атакува процесните решения и осъщественото въз основа на тях вписване.

Основателността на предявената частна жалба се оспорва в писмен отговор на насрещната страна.

 Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК. На посоченото основание, същата е процесуално допустима.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството пред РОС е образувано по искова молба от С.А. срещу „Текса“ ЕООД, в която са предявени множество обективно кумулативно съединени претенции както следва:

-         За ПРИЕМАНЕ  ЗА УСТАНОВЕНО, че решенията на едноличния собственик на капитала от 10.03.2017 год. и решенията на ОС от 14.03.2017 год. са НИЩОЖНИ, на основание чл. 124 ГПК и чл. 75, ал.2 ТЗ;

-         За ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че вписаните  по заявление  А4 вх.№ 20170310144412 обстоятелства са НЕСЪЩЕСТВУВАЩИ, на основание чл. 29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ;

Сочените обективно кумулативно съединени претенции се поддържат от ищеца, респ. същият не е предприел действия за частично десезиране  на съда чрез отказ или оттегляне.

С обжалваният съдебен акт – Определение № 633/12.07.2017 год. РОС е приел, че е предявен един иск с правно основание чл. 29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, вкл. е прекратил производството по претенцията, с която е сезиран.

Съпоставката между исковата молба и прекратителния акт на съда сочи, че РОС не се е произнесъл по допустимостта на самостоятелно предявените искове с правно основание чл. 124 ГПК и чл. 75, ал.2 ТЗ. На посоченото основание, висящността на производството в разглежданата част не следва да се счита преустановена.

Следователно – предмет на въззивна проверка е единствено правилността на акта, с който е прекратено производството по иска с правно основание чл. 29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ. Обжалваният прекратителен акт следва да се счита за частичен.

Ищецът е бивш съдружник в „Текса“ ООД, чието членствено правоотношение е прекратено по реда на чл. 125, ал.2 ТЗ. С решение № 46 от  

 

 

 

22.04.2010 г. по т. д. № 500/2009 г. на II т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК е прието, че изтичането на срока на отправеното от съдружника предизвестие има автоматичен прекратителен ефект спрямо членственото правоотношение на съдружника, т. е. прекратяването следва да се счита настъпило в момента на изтичане на срока. Моментът на заличаване на съдружника в ТР е ирелевантен за настъпване на прекратителния фактически състав, вкл. и във времево отношение.

С оглед на изложеното, ищецът няма качеството на съдружник, считано от 18.11.2016 год. Следователно – към датата на предявяване на иска с правно основание чл. 29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ същият има качеството на трето лице спрямо ответника „Текса“ ООД с вземане по чл. 125, ал.3 ТЗ. Последното е предмет на съдебно установяване по висящото т.д.№ 9/2017 год. по описа на ОС – Разград.

Предявеният иск има за предмет порочността на вписвания в ТР под № 20170316101426, осъществени по заявление 20170310144412 на „Текса“ ЕООД. Вписаните обстоятелства касаят

-         Вписване на нов управител Е* Г* К*;

-         Заличаване на С.А. като съдружник и вписване на Ел* Г* К* като съдружник;

Атакуваното вписване не касае други промени в статута и правноиндивидуализиращите признаци на търговеца. Промени в капитала на дружеството не са заявявани, респ. вписвани от длъжностното лице по регистрация.

Разпоредбата на чл. 29, ал. 1 ЗТРЮЛНЦ урежда активната легитимация по исковете за защита срещу порочните вписвания в Търговския регистър като овластява, извън прокурора, всяко трето лице с правен интерес, да предяви иск за защита срещу незаконосъобразните /извършени при отсъствие на законовите предпоставки/ вписвания. Непротиворечива е съдебната практика, че активно легитимирано да проведе установителните искове по чл. 29 ЗТРЮЛНЦ, е това трето лице, чието правно положение е засегнато от вписаното обстоятелство и би се променило вследствие на заличаването му. Заинтересовано е лице, което не е било страна в охранителното производство, т. е. трето за регистърното производство, като преценката за наличие на правния му интерес от предявения иск е винаги конкретна, обусловена от твърденията за засегнати негови съществуващи реални права и вида на търсената защита, и кумулативно - от възможността като последица при успешно провеждане на иска, да се постигне целеното изменение в съществуващото правно положение на ищеца. Наличието на правен интерес следва да бъде обосновано в обстоятелствената част на исковата молба с твърдение за конкретни накърнени права и доказано. Съществуването на правния интерес следва да бъде налице в хода на процеса до приключването на спора с окончателен съдебен акт.

Ищецът няма правен интерес от установяване на порочността на  вписването на трето лице като управител. Правото на участие в управлението на дружеството по смисъла на чл. 123 ТЗ, принадлежи на съдружниците, но не и на трети лица.  Изборът на управителя е акт на върховния му орган и вътрешно-дружествен въпрос, в който третите лица, вкл. и кредитори нямат признати от закона права да интервенират. Атакуваното вписване не рефлектира в патримониума на ищеца, респ. предявеният иск с правно основание чл. 29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ е недопустим.

Ищецът няма правен интерес и от атакуване на вписването, с което е заличен като съдружник, респ. като такъв е вписано трето лице. Страната не оспорва надлежното прекратяване на членственото си правоотношение. Като последица от същото, дружеството е оправомощено само да определи съдбата на освободените дялове, вкл. и чрез поемането им от новоприет съдружник /правоприлагане по аналогия от чл. 121, ал.2 ТЗ/. Промените в титулярството на дела са ирелевантни за имуществените права на напусналия съдружник по чл. 125, ал.3 ТЗ. Сочените промени не променят имуществото на дружеството и не дерогират или ограничават  правата на ищеца да се удовлетвори от същото. Дали е извършено поемане или преразпределение на дела на капитала по реда на чл. 149 - 153 ТЗ няма връзка с облигационното право на напусналия съдружник /решение № 515/20.03.2002 год. на ВКС по гр.д.№ 1312/2001 год. на V г.о./.

С оглед на изложеното, обжалваният прекратителен съдебен акт досежно иска с правно основание чл. 29, ал.1 ЗТР следва да бъде потвърден.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 633/12.07.2017 год., постановено по т.д.№ 28/2017 год. по описа на РОС, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на иска, предявен с правно основание чл. 29, ал.1 ЗТР.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на частния жалбоподател пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 ГПК.

След влизане в сила на определението делото ДА СЕ ВЪРНЕ на ОС – Разград за продължаване на съдопроизводствените действия по делото във връзка с преценка допустимостта, евентуално – основателността на предявените искове с правно основание чл. 124 ГПК и чл. 75, ал.2 ТЗ.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: