Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

237

гр. Варна, 01.11.2019г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на петнадесети октомври, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Р. СЛАВОВ

    ЧЛЕНОВЕ : ДАРИНА МАРКОВА

МАРИЯ ХРИСТОВА

при секретаря ДЕСИСЛАВА ЧИПЕВА,

като разгледа докладваното от съдия М.Христова

в.т.д.№516 по описа за 2019г. на ВнАС,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано по въззивна жалба ЗК “ЛЕВ ИНС“ АД, гр.София, чрез адв.Р., срещу постановеното решение №289/08.04.2019г. по т.д.№984/2017г. на ВОС в частите, с които въззивникът е осъден да заплати следните суми: 1/ на Р.Е.Д. обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди - болки и страдания вследствие на смъртта на майка му К ЙД., причинена от ПТП, настъпило на 29.07.2012г., предизвикано от С.Н.Б., при управление на л.а.“БМВ-325“ с ДК №В ХХХХНА, за разликата над 60 000лв. до присъдените 120 000лв., както и обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди- болки и страдания от нанесената му телесна повреда, вследствие на същото ПТП за разликата от 2 500лв. до присъдените 5 000лв., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 28.07.2014г. до окончателното им изплащане; 2/ на З.Е.Д. обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди - болки и страдания вследствие на смъртта на нейната майка К ЙД., причинена от ПТП, настъпило на 29.07.2012г., предизвикано от С.Н.Б., при управление на л.а.“БМВ-325“ с ДК №В ХХХХНА, за разликата над 60 000лв. до присъдените 120 000лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.07.2014г. до окончателното им изплащане; 3/ на Е.Ж.Д. обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди - болки и страдания вследствие на смъртта на неговата съпруга К ЙД., причинена от ПТП, настъпило на 29.07.2012г., предизвикано от С.Н.Б., при управление на л.а.“БМВ-325“ с ДК №В ХХХХНА, за разликата над 60 000лв. до присъдените 120 000лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.07.2014г. до окончателното им изплащане.

В жалбата се твърди, че решението в оспорените му части е неправилно и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. От същите се установява по безспорен начин, че процесното ПТП е настъпило при условия на съпричиняването му от ищеца Д., който не е положил дължимата грижа, като при навлизане в кръстовището не е спрял на поставения знак „СТОП“ и не се е съобразил със скоростта на движение на останалите автомобили преминаващи през него. Оправдателната присъда не изключва възможността за разглеждане на въпроса за съпричиняването на произшествието, нито приноса във вредоносния резултат от останалите участници в произшествието. Като не е разгледал заключението на вещото лице по допуснатата САТЕ съдът е допуснал процесуално нарушение.

Излага се още, че решението в частта за определяне на справедливия размер на присъдените обезщетения не е мотивирано. В същото липсва анализ на събраните доказателства и посочване на обективните обстоятелства оказали влияние при определяне на размера на същите. При извършване на съвкупна преценка на доказателствата ще се достигне до извод, че присъдените от първостепенния съд обезщетения са прекомерни и не кореспондират с реално претърпените от ищците вреди, както и че не отговарят на изискванията за справедливост.

По същество се претендира отмяна на решението в обжалваните му части и отхвърляне на предявените искове за посочените размери. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява. С писмена молба поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена, като представя и списък на разноски по чл.80 от ГПК. Прави евентуално възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение на насрещната страна.

Въззиваемите страни Р.Е.Д., З.Е.Д. и Е.Ж.Д. с писмен отговор и в съдебно заседание, чрез адв.В. и адв.К, оспорват жалбата като неоснователна. Излагат, че решението на ВОС в оспорените му части е правилно, законосъобразно и постановено въз основа на събраните по делото доказателства. Съдът подробно е анализирал и е дал обоснован отговор на всички въпроси касаещи съществото на спора.

Размерът на присъдените обезщетения е съобразен с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, както и с претърпените от всеки един от ищците вреди. Последните са категорично установени и доказани в хода на производството.

Неоснователно е и направеното възражение за съпричиняване. Такова липсва, както от страна на пострадалото лице, така и от страна на ищеца Р.Д.. И двамата са били с предпазни колани. По отношение на знака „СТОП“ следва да се има предвид, че по това обвинение за неспазване на поведението си на пътя и несъобразяването му със забранителен знак Б-2 е налице оправдателна присъда, която съобразно чл.300 от ГПК е задължителна за гражданските съдилища.

По същество молят съда да отхвърли жалбата и потвърди решението в оспорените му части. Претендират и присъждане на направените по делото разноски съгласно чл.38, ал.2 от ЗА.

Третото лице – помагач С.Н.Б., редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

            Производството пред ВОС е образувано по предявени искове от Р.Е.Д., З.Е.Д. и Е.Ж.Д. срещу „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, заплащане сумите от по 120 000лв. за всеки един от тях, представляващи обезщетения за претърпените неимуществени вреди – морални болки и страдания, вследствие смъртта на К ЙД., настъпила на 02.11.2012 г. в резултат на ПТП, виновно причинено от С.Н.Б., водач на л.а. „БМВ-325“ с рег. № В ХХХХ НА, застрахован към 02.11.2012г. по риска „гражданска отговорност на автомобилистите“ със застрахователна полица №22111890992209, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на увреждането – 29.07.2012г. до окончателното им изплащане.

Предявен е и иск от Р.Е.Д. срещу „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД,  за заплащане на сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди  - болки и страдания от нанесената му телесна повреда, в следствие на същото ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 29.07.2012г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 29.07.2012 г. на кръстовището на пътя гр. Аксаково - с. Кичево с пътя с. Долище - гр. Варна, е настъпило ПТП между л.а. „Фолксваген Голф" с per. № В ХХ ХХРА, управляван от Р.Е.Д. и л.а. „БМВ - 325" с per. № В ХХ-ХХНА, управляван от С.Н.Б., при което лицето К ЙД. на 52 г., пътуваща на задната седалка на л.а. „Фолксваген Голф", е пострадала тежко и впоследствие, на 02.11.2012г., е починала в болницата от двустранна хипостатична пневмония, развила се в резултат на продължителното залежаване и принудителната апаратна вентилация на белите дробове, обусловени от контузията на мозъчния ствол и дясното мозъчно полукълбо. Налице е пряка причинно-следствена връзка между черепно-мозъчната травма, получена при ПТП и настъпилата смърт на пострадалата. При произшествието е пострадал тежко и водача на л.а. „Фолксваген Голф“ - Р.Е.Д., който е получил контузио капитис комоцио церебри. Понесъл е тежък удар на главата си, кървял е обилно и е бил замаян, неориентиран със силно главоболие и световъртеж. Приет е в Клиниката по неврохирургия към МБАЛ „Св. Ана" за наблюдение и лечение, след което е претърпял хирургична интервенция, при която са му направени шевове на лицето. В резултат на получените наранявания са му останали трайни белези по лицето, които са видими и към настоящият момент.

Излага се, че вината за пътно-транспортното произшествие е изцяло на  водача на л.а. „БМВ - 325" с per. № В ХХ-ХХНА, който е нарушил законоустановените правила за движение по пътищата, което е установено с влязла в сила присъда по НОХД №14/2016 г. по описа на Военен съд – гр. Сливен. Лекият автомобил „БМВ - 325" с per. № В ХХ-ХХНА е застрахован със застрахователна полица по застраховка „Гражданска отговорност" № 22111890992209 валидна до 05.12.2012 г.

Сочи се още, че починалата К ЙД. е майка на Р.Е.Д. и З.Е.Д. и съпруга на Е.Ж.Д., поради което и съобразно Постановление №4/61 г. и Постановление № 5/69 г. на Пленума на Върховния съд, същите попадат в кръга от лицата, на които се дължи обезщетение за неимуществени вреди. Твърдят, че вследствие на смъртта на тяхната близка са претърпели неимуществени вреди - морални болки и страдания с висок интензитет. От своя страна ищецът Р.Е.Д. е претърпял и неимуществени вреди - болки и страдания и вследствие на нанесените му телесни повреди.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, ищците поддържат исковете. Оспорват твърденията за съпричиняване, тъй като такова не е установено от събраните по делото доказателства. По същество молят същите да бъдат уважени.

Ответникът „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, гр. София, чрез пълномощника адв. С.Р., с писмени отговори и в съдебно заседание, оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че същите са погасени по давност. Твърди, че не е налице влязла в сила присъда, която да обвързва настоящата инстанция относно посочените в чл. 300 от ГПК обстоятелства - дали е извършено деянието, противоправно ли е и относно вината на дееца Б.. Твърди, че оправдателната присъда по отношение на ищеца Р.Д. не освобождава съда от задължението да изследва съпричиняването на произшествието от негова страна, тъй като не е положил необходимата грижа за предотвратяването му, а именно при навлизане в кръстовището не е преценил скоростта на преминаващите автомобили и не ги е пропуснал. Оспорва наличието на пряка причинно - следствена връзка между ПТП и смъртта на пострадалата, майка и съпруга на ищците, като твърди, че по делото не е установено настъпването на смъртта да е резултат единствено и само от уврежданията от претърпяното ПТП. Дори да се приеме, че е налице някаква причинно-следствена връзка между ПТП и смъртта на пострадалата, то тя е опосредена от болничния престой, продължил повече от два месеца и претърпените интервенции, което поставя под съмнение твърдението, че смъртта на пострадалата, е причинена от претърпяното ПТП.

Оспорва предявените искове и като завишени по размер. Твърди, че същите не отговарят на действително претърпените вреди. Оспорва изцяло иска за присъждане на лихва за забава от деня на събитието като неоснователен.

По същество моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни, а в условие на евентуалност да бъдат намалени размерите на обезщетенията. Претендира присъждане на направените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение.

С определение №2923/21.08.2018г. като трето лице – помагач на страната на ответника е конституиран С.Н.Б.. Същият с писмен отговор и в съдебно заседание, чрез пълномощника си, оспорва предявените искове.  Твърди, че размерите на претендираните обезщетения са завишени и не отговарят на принципа на справедливостта, трайната съдебна практика и социално-икономическите условия на живот в страната. Прави възражение, че претенциите за лихви за забава за периода три години преди предявяване на иска са погасени по давност, съгласно чл. 111, б. в“ от ЗЗД. Твърди, че е налице съпричиняване на произшествието от страна на ищеца Р.Д., както и от страна на пострадалата КД., която е била без предпазен колан.

По същество моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. В условие на евентуалност да бъдат намалени размерите на обезщетенията.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:

            Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

            Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

            В настоящия случай съдът намира, че постановеното от ВОС решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

            За да бъде осъществен сложния фактически състав на непозволеното увреждане, следва да бъдат налице няколко кумулативно съществуващи предпоставки: деяние (действие или бездействие), противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина на деликвента, независимо от нейната форма - умисъл или небрежност. Отговорността на застрахователя по чл.226 от КЗ /отм./ е за обезвреда на вредите, настъпили в резултат на виновни противоправни действия на лице, обхванато от действието на застраховка „Гражданска отговорност”. За нейното установяване е необходимо да се докаже, че е налице противоправност на действията или бездействията на застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност”, в резултат на която е настъпил вредоносния резултат.

            Съобразно разпоредбата на чл.226 от КЗ /отм./ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.      

Решението на ВОС е влязло в сила в частите, с които са уважени предявените искове за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди и законната лихва върху тях, както следва: 1/ за Р.Е.Д. за главници в размер на 60 000лв. – неимуществени вреди от смъртта на майка му КД. и в размер на 2500лв. за неимуществените вреди от получените от него травматични увреждания, ведно със законната лихва върху тях, считано от 28.07.2014г. до окончателното им изплащане; 2/ за З.Е.Д. за главница в размер на 60 000лв. ведно със законната лихва върху нея, считано от 28.07.2014г. до окончателното й изплащане; 3/ за Е.Ж.Д. за главница от 60 000лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 28.07.2014г. до окончателното й изплащане.

            Предвид изложеното, съдът намира, че по делото е установено по безспорен начин обстоятелството за наличие на застрахователно правоотношение по полица гражданска отговорност съгласно полица №22111890992209 в „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, гр. София, за лек автомобил „БМВ-325“ с рег. № В ХХХХ НА., валидна към датата за застрахователното събитие, поради което ответникът „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, гр. София е надлежно легитимиран да отговаря по предявените спрямо него искове.

            Обстоятелствата от фактическия състав на престъплението /противоправност и вреди, вкл. вина на водача/, са установени с влязъл в сила съдебен акт, постановен по НОХД №14/2016г. на Военен съд – Сливен.  

От приложеното по делото удостоверение за наследници на К ЙД. №21160/06.12.2012г. се установява, че ищците Е.Ж.Д., З.Е.Д. и Р.Е.Д. са нейни наследници по закон – съпруг и деца.

С оглед на изложеното и като съобрази ППВС №4/25.05.1961г., ППВС №5/24.11.1969г. и ТР №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС съдът намира, че ищците са от кръга на лицата имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт – съпруг и деца.   

            Спорни пред настоящата инстанция са единствено наведените в жалбата твърдения относно размера на определените обезщетения, съизмерени с претърпените от ищците болки и страдания, както и наличието на съпричиняване от страна на ищеца Р.Е.Д., изразяващо се в не полагане на дължимата грижа, като при навлизане в кръстовището не е спрял на поставения знак „СТОП“ и не се е съобразил със скоростта на движение на останалите автомобили преминаващи през него. Направеното възражение за съпричиняване на произшествието е относимо единствено към размера на претендираните от ищеца Р.Д. обезщетения за неимуществени вреди.

Съдът намира, че влязлата в сила оправдателна присъда за ищеца Р.Д. по НОХД №456/2013г. на ВОС е пречка за разглеждане на въведеното в процеса възражение за съпричиняване на произшествието от негова страна, поради неспиране на знака „Стоп“, тъй като със същата е прието, че подсъдимия няма вина и участие в настъпване на ПТП на 29.07.2012г., като не е нарушил правилата за движение по ЗДвП – чл.6, т.1 от ЗДвП, а именно неспазване на пътните знаци и пътната маркировка при управление МПС, и вследствие на това, на 02.11.2012г., по непредпазливост е причинил смъртта на К ЙД.. Присъдата е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца – чл.300 от ГПК.   

Независимо от горното, дори да се приеме, че съпричиняването на произшествието от Р.Д. може да бъде разглеждано в настоящото производство, то същото е неоснователно, по следните съображения:

            За установяването му пред ВОС е допусната комплексна съдебно- автотехническа и медицинска експертиза. От заключението по същата и обясненията на вещите лица, дадени в проведеното на 15.03.2019г. о.с.з., се установява, че удара е настъпил в насрещната пътна лента за движение на л.а.“БМВ“ по пътя „гр.Аксаково – с.Кичево и при пресичане на втората пътна лента при движението на л.а.“Фолксваген“. Към момента на удара автомобил „Фолксваген“ е бил изнесъл предната си част на разстояние след преминаване на стоп линията преди навлизане в пътното платно на движение на другия автомобил. Скоростта на автомобилите, към момента на удара, е била 101 км./ч за л.а.“БМВ“ и 39,60км./ч за л.а управляван от ищеца Р.Д.. Дължината на отчетената видимост от единия към другия автомобил е била 175,45м, което при изчислената скорост на движение на л.а.“БМВ“ е било изминато за 6,3 секунди, т.е. Р.Д., като водач на л.а.“Фолксваген“, при спиране на знака „Стоп“ е имал възможност да забележи идващия автомобил и едва тогава да потегли или изчака преминаването му. От изчисленията на скоростта л.а.“Фолксваген“ се установява, че при преминаване покрай знака „Стоп“ и навлизане в другата пътна лента ищецът Р.Д. не е спирал на стоп линията. Към момента, в който л.а.“Фолкваген“ е преминал стоп линията и е навлязъл в лентата на движение на л.а.“БМВ“, водачът на последния е нямал техническата възможност да предприеме действия по привеждане на автомобила в режим на спиране. След удара е настъпило гръмване на въздушните възглавници и е предприето служебно спиране.

            От така описания механизъм на произшествието, в заключението е направен извод, че същото е било предотвратимо при спиране на Р.Д. на знака „Стоп“ и при движение на л.а.“БМВ“ с разрешената за този пътен участък скорост от 60км./ч. и при ненавлизане на последния в насрещната пътна лента, където е настъпил удара на автомобилите.

Съдът намира, че релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на последния, без който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за непозволеното увреждане, неправомерно поведение вредоносен резултат, т.е. само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди.

Предвид изложеното и с оглед обсъдените доказателства и установените обстоятелства - механизъм и интензитет на удара, движение на автомобилите след удара, съдът намира, че по делото не е установено по безспорен начин поведение на ищеца Р.Д., което е довело до съпричиняване на вредоносния резултат – ПТП, респ. настъпилата смърт и претърпените от самия него травматични увреждания, доколкото причината за произшествието е движението с превишена скорост на л.а.“БМВ“, както и навлизането му в насрещната пътна лента, в която се е движел ищеца, без да е налице основателна причина за това.

            Изискването на чл.52 от ЗЗД за справедливо определяне на обезщетението за претърпените от ищците Р.Е.Д., З.Е.Д. и Е.Ж.Д. неимуществени вреди от смъртта на КД. е свързано с преценка на конкретно и обективно настъпили обстоятелства.

            За установяне на претърпените от ищците болки и страдания по делото са разпитани свидетелите Р И Н, които съдът кредитира като обективни и безспристрастни и Д А Д., които съдът кредитира при уславията на чл.172 от ГПК. 

            От същите се установява, че: КД., съпруга на Е.Д. и майка на другите двама ищци е била центъра, който е обединявал семейството. Тя ги е сплотявала, грижила се е за тях, помагала е на дъщеря си при отглеждане на децата й. Били са сплотено и задружно семейство. След нейната смърт всички са се затворили в себе си, променили са се – съпругът й е спрял да говори, само е споделял, че за един миг животът му се е преобърнал и съпругата му много му липсва. Ищецът Р. преживявал тежко загубата на майка си, с която към момента на произшествието са живеели заедно. Развил страх да шофира, чувствал е постоянна вина за случилото се, особено и след повдигнатото срещу него обвинение. Заради невъзможността да управлява автомобил е напуснал работата си и се е наложило да се премести в гр.София. Ищцата З. е била съсипана, защото е била много близка с майка си. Тежко е понесла и отговорността да съобщи за съртта на роднините си.

            Обстоятелствата, че  ищците са преживели и преживявят тежко загубата на КД. се установява и от заключението по допуснатата съдебно – психиатрична експертиза, прието като обективно компетентно дадено и не оспорено от страните по делото. В същото е посочено още, че З.Д. е прекарала протрахирана реакция на скръб, като към настоящия момент са налице остатъчни депресивни симптоми като нарушения в съня и емоционална лабилност. Е.Д. е развил протрахирана и усложнена реакция на скръб с тревожно – депресивен синдром. Към момента има оплаквания от хронично безсъние, които могат да се разглеждат в контекста на хронично депресивно състояние от реактивен тип. Р.Д. е развил тежка протрахирана реакция на скръб с умерено тежък депресивен синдром, която е резултат от внезапния стрес от настъпване на инцидента и последващата тежка психотравма от смъртта на майка му и повдигнатото му обвинение. Въпреки изминалото време при него продължават да се появяват симптоми на хронифицирала се депресия, които могат да се коментират и в контекста на личностова промяна, настъпваща след тежки психотравмени събития.

От заключението по приетата комплексна съдебно автотехническа и медицинска експертиза, в медицинската му част, се установява, че претърпените от ищеца Р.Д. травматични увреждания вследствие на катастрофата са: контузия на главата, комоцио, както и две рани на главата, които са били обработени и зашити. Уврежданията са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота. Възстановителният процес е протекъл нормално и е завършил в рамките на 15-20дни. Към настоящия момент ищецът има два видими белега в областта на лицето – единия с дължина 7 см. по горния клепач на лявото око, а другия с дължина 3см. в областта на лявото слепоочие. Заради белега на горния клепач лявото му око остава леко притворено и към момента. Няма увреждане на зрението.  

При определяне на размера на обезщетението, съобразно указанията дадени с ПП 4/68г по приложението на чл. 52 ЗЗД, съдът съобразява установените конкретни обективно съществуващи обстоятелства за всеки един от ищците, както следва: момент на настъпване на смъртта, възраст /52г./ и обществено положение на пострадалата, степен на близост между пострадалата и всяко от лицата, както и съществувалите между тях близки отношения и дълбока връзка, свързани с обич, ежедневна грижа и контакт. Пострадалата е била опора на семейството си, което е разчитало на нея. Тя ги е събирала, обединявала, помагала е на децата си, като е живеела заедно със сина си Р. и се е грижила за децата на дъщеря си З.. След внезапната й смърт, в трудоспособна възраст, всички ищци са претърпели болки и страдания с висок интензитет, които са се отразили на целия им живот – съпруга й и сина й са се затворили, а дъщеря й е загубила опората и обединителя в семейството. Всички са развили постравматични депресивни състояния, които са с особено силен интензитет и в контекста на личностова промяна, свързан с чувство на вина, при ищеца Р.Д.. От друга страна, при определяне на обезщетението за всеки един от ищците, съдът отчита и обществено-икономическата обстановка в страната към момента на увреждането и застрахователните лимити към момента на ПТП - 02.07.2015г.

При съвкупен анализ на доказателствата и конкретно посочените обстоятелства, настоящият състав намира, че справедливото обезщетение за всеки един от ищците за претърпените от него болки и страдания от смъртта на К ЙД. е, както следва: за Р.Е.Д. в размер на 120 000лв., за З.Е.Д. в размер на 120 000лв. и за Е.Ж.Д. в размер на 120 000лв.

Съдът намира, че с така определените обезщетения е постигнат справедливият баланс между претърпени вреди в резултат на деликта и паричното измерение на нуждата от обезвреда, респ. спазен е принципът за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, без обезщетението да представлява средство за повишаване на стандарта на живот на пострадалите. 

По отношение на претърпените от Р.Е.Д. неимуществени вреди от получените от произшествието травматични увреждания:

При определяне на размера на обезщетението, съобразно посочените по-горе критерии по приложението на чл. 52 ЗЗД, съдът съобразява установените конкретни обективно съществуващи обстоятелства: степента на уврежданията, представляващи леки телесни повреди, болезнеността на същите, останалите видими белези по лицето на пострадалия, както и деформацията на лявото му око. Следва да бъде отчетен и развития страх, който все още не е отшумял и е свързан със значително влошаване на качеството на живот на пострадалия – невъзможност да управлява автомобил, промяната на работата и местоживеенето му вследствие на това, както и емоционалната му нестабилност.

С оглед на изложеното съдът намира, че вследствие на произшествието на пострадалия са причинени болки и страдания със силен интензитет, поради което и съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, дължимото за същите обезщетение следва да се определи в размера достатъчен за компенсацията им, а именно 5 000 лв. При определяне размера на обезщетението съдът съобрази възрастта на пострадалия и физическия дискомфорт от получените травматични увреждания, който не е отшумял предвид видимите белези.

Съдът намира, че с така определеното обезщетение е постигнат справедливият баланс между претърпени вреди в резултат на деликта и паричното измерение на нуждата от обезвреда, респ. спазен е принципът за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, без обезщетението да представлява средство за повишаване на стандарта на живот на пострадалия.

Предвид основателността на предявените искове за главница, основателни са и акцесорните претенции за присъждане на законната лихва върху тях, считано от подаване на исковата молба – 28.07.2014г. до окончателното им заплащане.

Предвид съвпадане изводите на двете инстанции, решението на ВОС в обжалваните му части следва да бъде потвърдено.

На основание чл.78 от ГПК и направеното искане ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, гр.София следва да бъде осъден да заплати на адв.Л.И.В. адвокатско възнаграждение за оказана от него безплатна адвокатска помощ пред АС – Варна, по реда на чл.38 от ЗА, както следва: от 2405лв. за Р.Е.Д., от 2330лв. за З.Е.Д. и от 2330лв. за Е.Ж.Д..

Воден от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №289/08.04.2019г. по т.д.№984/2017г. на ВОС в частите, с които „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец,  бул. „Черни връх“ № 51 Д, е осъден да заплати следните суми: 1/ на Р.Е.Д., ЕГН **********, с адрес ***47, обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди - болки и страдания вследствие на смъртта на майка му К ЙД., причинена от ПТП, настъпило на 29.07.2012г., предизвикано от С.Н.Б., при управление на л.а.“БМВ-325“ с ДК №В ХХХХНА, за разликата над 60 000лв. до присъдените 120 000лв., както и обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди- болки и страдания от нанесената му телесна повреда, вследствие на същото ПТП за разликата от 2 500лв. до присъдените 5 000лв., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 28.07.2014г. до окончателното им изплащане; 2/ на З.Е.Д., ЕГН **********, с адрес ***, обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди - болки и страдания вследствие на смъртта на нейната майка К ЙД., причинена от ПТП, настъпило на 29.07.2012г., предизвикано от С.Н.Б., при управление на л.а.“БМВ-325“ с ДК №В ХХХХНА, за разликата над 60 000лв. до присъдените 120 000лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.07.2014г. до окончателното им изплащане; 3/ на Е.Ж.Д., ЕГН **********, с адрес ***, обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди - болки и страдания вследствие на смъртта на неговата съпруга К ЙД., причинена от ПТП, настъпило на 29.07.2012г., предизвикано от С.Н.Б., при управление на л.а.“БМВ-325“ с ДК №В ХХХХНА, за разликата над 60 000лв. до присъдените 120 000лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.07.2014г. до окончателното им изплащане, на основание чл.226 КЗ /отм/ и чл.86 ЗЗД.

            ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец,  бул. „Черни връх“ № 51 Д, да заплати на адв.Л.И.В. ***, адвокатско възнаграждение за оказана от него безплатна адвокатска помощ за разглеждане на делото пред въззивната инстанция, както следва: от 2405лв. за Р.Е.Д., ЕГН **********; от 2330лв. за З.Е.Д., ЕГН ********** и от 2330лв. за Е.Ж.Д. ЕГН **********, на основание чл.38 от ЗА.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач С.Н.Б., ЕГН **********,***.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1-месечен срок от връчването на страните пред ВКС на РБългария при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.

РЕШЕНИЕ №289/08.04.2019г. по т.д.№984/2017г. на ВОС в останалата му част е влязло в законна сила.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: