Р Е Ш Е Н И Е

№     319/15.11. 2013 год.                           гр.Варна

        В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на  15.10.2013 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

 ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ  

            ПЕТЯ ХОРОЗОВА 

 

при секретаря Д.Ч.,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 517 по описа за  2013  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

Д.П.Д. в качеството си на синдик по т.д. н. № 487/2005год. на РзОС на „Ф М” ЕООД гр.Разград обжалва решение № 29/11.05.2013 год. по т.д.№ 144/2012 г. на ОС гр.Разград, с което е оставен без уважение предявеният иск на синдика Д.П. с правно основание чл.108 ЗС против „П –Д”ООД гр.София, за отстъпване на собствеността и предаване на владението върху недвижим имот, индивидуализиран като незастроен ПИ от 15 800кв.м., за който в кв. 176 по действащия ПУП на гр.Исперих е отреден парцел ІІ с планоснимачни номера: № 17 и от № 20 до № 36, при съответни граници, с цел ревандикирането му в масата на несъстоятелността на обявеното в такава дружество.

        Осъдил е  „Ф М” ЕООД гр.Разград /н/, да плати по сметка на Разградски окръжен съд държавна такса в размер на 804,14лв.

        Осъдил е „Ф М” ЕООД гр.Разград да заплати на „П –Д”ООД гр.София”, разноски в размер на 2 050лв.  

Жалбата е депозирана в срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което подлежи на разглеждане по същество.

В нея се излага, че обжалваното решение е неправилно и се претендира отмяната му, както и постановяване на друго по същество, с което искът да бъде уважен, с присъждане на сторените разноски. Според въззивника, първият приобретател на имота е недобросъвестен, поради което и последващите купувачи също са недобросъвестни.

Въззиваемите страна  не е изразила писмено становище по въззивната жалба.

В съдебно заседание жалбата се подържа от синдика на дрружеството, съответно оспорва чрез процесуален представител.

За да се произнесе по спорния предмет, съдът съобрази следното:

Не се спори, относно следното, което се установява и от събраните доказателства:

 

С решение № 29/5.04.2006год. по т.д. № 478/2005год. по описа на РзОС по отношение на ищеца „Ф М”ЕООД е открито производство по несъстоятелност, а с решение по същото дело е обявен в неплатежоспособност от 28.12.2002год. 

На 24.ІІ.2004год. дружеството в качеството си на продавач, е прехвърлило с договор за покупко-продажба по нот. Акт № 113/24.02.2004год.  нот.д. № 86/2004год. на н-с с рег.№ 254 на НК на „Т”ЕАД София незастроен ПИ от 15 800кв.м., за който в кв. 176 по действащия ПУП на гр.Исперих е отреден парцел ІІ с планоснимачни номера: № 17 и от № 20 до № 36 за сумата 31 995лв.

На 16.ІІ.2005год. дружество „Т”ЕАД София в качеството си на продавач, е прехвърлило с договор за покупко-продажба по нот. Акт № 11/16.02.2005год.  нот.д. № 90/2005год. на н-с с рег.№ 254 на НК на „П-Д”ООД София процесния имот- незастроен ПИ от 15 800кв.м., за който в кв. 176 по действащия ПУП на гр.Исперих е отреден парцел ІІ с планоснимачни номера: № 17 и от № 20 до № 36 за сумата 41 238лв.

Не се спори, а това се установява от писмените  и гласни доказателства-договор за наем и показанията на св. С.Тодоров, че ответното дружество се намира и понастоящем във владение на процесния имот.

С влязло в сила решение № 15/30.ІV.2010год. по т.д. № 90/2009год.  на РзОС е прието за установено, че договорът за покупко-продажба  сключчен с нот.акт № 113/24.ІІ.2004год. по нот. Акт № 819/2004год. на н-с № 254 е недействителен по отношение нва кредиторите в производството по несъстоятерност, на основание чл.646 ал.2 т.4 ТЗ.

С оглед на гореизложеното, следва да се направят следните правни изводи:

Както се изложи, не се спори, че ответното дружество от момента на придобиване на имота-16.02.2005год. е с доказано владение на процесния имот.

Датата на предявяване на ревандикационния иск, видно от исковата молба е 10.12.2010год., което означава, че ответното дружество  е било в необезпокоявано владение на имота в продължение на седем години и девет месеца.

Безспорно е в доктрината и съдебната практика, че покупката от несобственик, не съставлява порок на сделката. А при незнание на купувача, в случая ответното дружество, че прехвърлителят не е собственик на имота и при спазване на формалните изисквания за действителност на сделката, на основание чл.70 ЗС следва да се направи извод, че същото се явява добросъвестен владелец.  А съобразно чл.79 ал.2 ЗС, в качеството си на добросъвестен владелец, ответното дружество е придобило собствеността върху процесния имот с непрекъснато владение в продължение на повече от пет години.

Качеството на собственик на ответното дружество се явява регламентирано като такова и съобразно настъпилите в хода на съдебното производство изменения на ТЗ /ДВ бр.20/2013год./.  Съобразно разпоредбата на чл. 647 ал.3  вр.ал.1 т.3 ТЗ, обявената на посоченото основание недействителност на сдделката на разпореждане с имот от масата на несъстоятелността не засяга правата, които третите добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписването на исковата молба в случая исковата молба е подадена на -10.12.2010год..

Предвид изложеното, следва да се направи извод, че към датата на предявяване на иска ищецът е притежавал правото на собственост върху процесния имот,  но същото право е непротивопоставимо на ответника, на посоченото основание за добросъвестност на същия по см. На чл.647 ал.3 ТЗ.

По изложените съображения, искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли. 

Поради съвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 ГПК препраща и към мотивите на първоинстанционното решение, относно изложените правни изводи, които споделя.

Ищецът дължи сумата от 402,07лв. държавна такса за въззивното обжалване пред настоящата инстанция.

По изложените съображения Варненският апелативен  съд

 

 

                                                            Р  Е  Ш  И

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 29/11.05.2013 год. по т.д.№ 144/2012 г. на ОС гр.Разград, с което е оставен без уважение предявеният иск на синдика Д.П. с правно основание чл.108 ЗС против „П –Д”ООД гр.София.

ОСЪЖДА „Ф М”ЕООД /н/ ЕИК 826043550 гр.Разград,  да заплати по сметка на ВАпС  държавна такса в размер на 402,07лв., платими от масата на несъстоятелността.

Решението е окончателно, на основание чл.280 ал.2 ГПК.                 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.                    2.