О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ …618………/19.09.2014 год.

 

Варненският Апелативен Съд – търговско отделение в закрито съдебно заседание на  19.09.2014г. в състав

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: З* З*

ЧЛЕНОВЕ: Р* С*

П* Х*

         

Като разгледа докладваното от съдия З* ч.в.т.д. № 517/2014год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 262, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „П* И* Д** 2” ЕАД, ЕИК *******, гр. Търговище срещу постановеното по т.д. № 360/13г. описа на ВОС разпореждане № 7488/15.07.2014г., с което съдът е върнал въззивната жалба на страната на осн. чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК. Наведени са твърдения, че съдът незаконосъобразно не се е произнесъл по направено от жалбоподателя искане на осн. чл. 5 б.”с” от ЗДТ. Счита обжалваното разпореждане за неправилно, с оглед на което се иска неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по направеното искане.

         Ответната страна – “П* И* Б*” АД гр. София, редовно уведомена, в срок изразява становище за неоснователност на частната жалба.

         Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Срещу постановеното по т.д. № 360/2013 год. по описа на ОС – Варна решение № 1221/30.12.2013г. „П* И* Д** 2” ЕАД е подал въззивна жалба, без същият да е заплатил дължимата държавна такса, като в самата жалба е отправил до съда и искане за освобождаване от внасянето. ВОС е разгледал молбата като такава с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК и с определение № 817/25.02.2014г. ВОС е оставил без уважение същата, като Варненският апелативен съд е потвърдил определението, а ВКС не е допуснал касационното обжалване. Поради невнасяне на дължимата държавна такса ВОС е върнал въззивната жалба.

С оглед твърденията в настоящата частна жалба за отправено до ВОС искане с правно основание чл. 5 б.”с” от ЗДТ, настоящият състав намира следното:

Касае се за юридическо лице, което е изключено от кръга на лицата, които могат да бъдат освободени от заплащане на държавна такса по см. на чл. 83, ал. 2 ГПК, който дава възможност само за физически лица при липса на достатъчно средства да бъдат освобождавани от внасяне на държавни такси и изключва тази възможност за юридически лица, като липсва противоречива в тази насока практика на ВКС. Нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК дава възможност на физическите лица за преодоляване едно евентуално препятствие пред достъпа до правосъдие, каквото се явява плащането на държавна такса и осигуряване на правна помощ по Закона за правната помощ. Относно юридическите лица такъв ред не е предвиден, защото сигурността на търговския оборот изисква търговецът да е платежоспособен. Невъзможността да осигури средства за плащане на държавна такса, предполага неплатежоспособност, която е длъжен да обяви, след което съответно да се ползва от защитните инструменти в това производство, включително и по висящи дела.

Позоваването на „Порт И* Д* Б* – 2” ЕАД на невъзможност за плащането на държавна такса поради липса на средства, резултат от неправомерни действия на „Първа инвестиционна банка” АД и съдебната институция, както и наведените доводи за изпадане в хипотезата визирана в чл. 1 от Гражданската конвенция на СЕ за корупция и чл. 34 от Конвенцията на ООН срещу корупция е неоснователно, не могат да бъдат споделени. Липсва установено по надлежния ред престъпление, което да послужи за основание за прилагането на сочените международноправни норми, респ. за прилагането на разпоредбата на чл. 5 б. „с” ЗДТ.

Доводите, че като прилага вътрешното право по начин който се оспорва от страната, съдът накърнява основно право за достъп до правосъдие са несъстоятелни. Гарантираните от хартата права предпоставят уредба в процесуалното право, в случая ГПК. Хипотезата в която юридически лица се освобождават от такси и разноски е уредена в чл. 83 ал. 1 т. 4 ГПК. При нея, като се изхожда от предмета на спора – искове за вреди от непозволено увреждане от престъпление, ищецът се освобождава от съдебни разноски. Не е такъв конкретния граждански спор, по който ответникът оспорва задължението си по договор за кредит.

Отделно от гореизложеното, с определение № 213/31.03.2014г. постановено по ч.в.т.д. № 142/14г. ВАпС е потвърдил определение № 817/25.02.2014г. постановено по т.д. № 360/13г. описа на ВОС, с което е отказано освобождаване от заплащане на държавна такса по въззивна жалба на ПОРТ И* Д** 2 ЕАД срещу решение 1221/30.12.2013 постановено по същото дело. Потвърдителното определение на ВАпС не е допуснато до касационно обжалване. С други думи, съдът вече се е произнесъл по идентично искане, по което има влязъл в сила съдебен акт.

По изложените по-горе съображения, като не е представил (последващи отказа за освобождаване от заплащане на държавна такса) доказателства за заплатена държавна такса за въззивно обжалване на постановено по т.д. № 360/13г. на ВОС решение 1221/30.12.2013, въззивната жалба на „П* И* Д*Б* – 2” ЕАД подлежи на връщане на осн. чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК, с оглед на което, настоящият състав, намира че окръжният съд е постановил правилно разпореждане, което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съставът на Варненския апелативен съд

 

                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 7488/15.07.2014г., постановено по т.д. № 360/2013 год. по описа на ОС – Варна.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                     2.