РЕШЕНИЕ

 

 

 

Номер   306/13.11. 2013 г.                                   град Варна                                                             

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненски апелативен съд                                    Търговско отделение

На двадесет и втори октомври                                                                 Година 2013 в публично заседание в следния състав:

 

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

                             ЧЛЕНОВE: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА          

                                                           АНЕТА БРАТАНОВА

                                      

Секретар  Е.Т.

като разгледа докладваното от съдията Мара Христова

в.т.дело номер      518      по описа за 2013 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:       

 

          Производството е образувано по въззивна жалба на Щ.П.Щ. и П.Т.Щ.,***, срещу решение № 431/15.05.2013 г. на Варненски окръжен съд по т. д. № 2913/2012 г., с което е отхвърлен искът им срещу „Д” ООД – гр. Варна /в несъстоятелност/, представлявано от синдика Янко Стоянов, чрез адв. Т.Р., с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на договора, обективиран в НА № 128/2008 г. на нотариус О. Шарабански в частта, с която е учредено право на строеж в полза на дружеството върху следните обекти: Ателие № 1 на втория етаж на сградата, с площ от 75.16 кв.м., при граници: офис № 1, стълбище, ат. № 2 и вътрешен двор, ведно с принадлежащата му изба № 5, с площ от 5.46 кв.м., както и 3.3893 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж; Ателие № 6 на третия етаж на сградата, с площ от 75.16 кв.м., при граници: ат. № 4, стълбище, вътрешен двор, стълбище, ат. № 7, ведно с принадлежащата му изба № 8, с площ от 6.44 кв.м. и 3.3893 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж и Ателие № 7 на третия етаж на сградата, с площ от 71.85 кв.м., при граници: ат. № 6, стълбище, ат. № 8 и вътрешен двор, ведно с принадлежащата му изба № 9, с площ от 4.50 кв.м., ведно с 3.2401 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж.

          Въззивниците считат обжалваното решение за неправилно, с оглед на което молят за неговата отмяна и постановяване на друго решение от настоящата инстанция, с което искът им се уважи касателно посочените три обекта. Претендират и направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, въззиваемото дружество не е депозирало писмен отговор.

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.        

По въпроса за допустимостта на предявения иск, респ. на първоинстанционното решение с оглед на нормата на чл. 637, ал. 6 от ТЗ и факта, че въззиваемото дружество „Д” ООД – гр. Варна е в несъстоятелност, съдът намира следното:

Искът е допустим. С оглед на това и решението на ВОС също е допустимо. Съгласно чл. 637, ал. 1 от ТЗ с откриването на производството по несъстоятелност се спират съдебните и арбитражните производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника, с изключение на трудовите по парични вземания, а съгласно ал. 5 на чл. 637 от ТЗ след откриване на производството по несъстоятелност е недопустимо образуването на нови съдебни и арбитражни производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника. Горецитираните норми не могат да намерят приложение за конститутивните искове, какъвто е и този по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, а не осъдителен, и с него не се претендира осъждането на ответника за изпълнение на определена престация, а се цели осъществяване на едно преобразуващо право по принудителен ред, тоест разваляне на един договор поради виновно неизпълнение /в този смисъл задължителна съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 503 от 17.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2941/2008 г., IV г. о.; Определение № 305 от 8.03.2004 г. на ВКС по ч. гр. д. 67/2004 г., ТК/.

          По съществото на спора съдът съобрази следното:

Предмет на настоящото производство е предявеният от Щ.П.Щ. и П.Т.Щ. иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на договора за учредяване право на строеж, обективиран в НА № 128/2008 г. на нотариус О. Шарабански, рег. № 147 НК (л. 20) в частта, с която е учредена суперфиция в полза на дружеството върху следните обекти в сградата: 1) Ателие № 1 на втория етаж на сградата, с площ от 75.16 кв.м., при граници: офис № 1, стълбище, ат. № 2 и вътрешен двор, ведно с принадлежащата му изба № 5, с площ от 5.46 кв.м., както и 3.3893 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж (описанието в решението на ВОС е сгрешено); 2) Ателие № 6 на третия етаж на сградата, с площ от 75.16 кв.м., при граници: ат. № 4, стълбище, вътрешен двор, стълбище, ат. № 7, ведно с принадлежащата му изба № 8, с площ от 6.44 кв.м. и 3.3893 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж и 3) Ателие № 7 на третия етаж на сградата, с площ от 71.85 кв.м., при граници: ат. № 6, стълбище, ат. № 8 и вътрешен двор, ведно с принадлежащата му изба № 9, с площ от 4.50 кв.м., ведно с 3.2401 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж.

          Страните основно спорят относно това налице ли е неизпълнение на задълженията по договора за суперфиция от страна на въззиваемото дружество, както и по въпроса може ли да се развали договор за учредяване право на строеж при условие, че сградата е завършена на етап груб строеж, т. е. правото на строеж се е трансформирало в право на собственост.

          По първия въпрос:

За да се отговори на въпроса налице ли е неизпълнение на задълженията по договора за суперфиция, съдът не следва да разглежда този договор самостоятелно, а заедно със сключения между същите страни предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за строителство от 01.07.2006 г. Това следва независимо от обстоятелството, че в нотариалния акт, с който страните взаимно си учредяват право на строеж, изрично не са обективирали волеизявления, че клаузите по предварителния договор досежно сроковете за изграждане на сградата, въвеждането й в експлоатация, степента на завършеност и т. н. продължават да ги обвързват, тъй като сключването на договора за продажба на 70 % ид. части от имота, в който се изгражда сградата (НА № 147/28.12.2006 г. л.19) и договора за суперфиция (НА № 128/2008 г. л.20) са уговорени именно с предварителния договор от 01.07.2006 г. 

При това условие, ведно с факта, че сградата и до ден днешен не е въведена в експлоатация (в предвидената степен на завършеност), противно на уговорките в раздел ІV, т.32, т.35 и 36 от предварителния договор (срокът за това е изтекъл на 21.04.2009 г.) следва да се направи извод за виновно неизпълнение на задълженията от страна на въззиваемото дружество – предприемач по договора.

Не са наведени, респ. доказани обстоятелства, които да удължават срока за изпълнение на това задължение или да освободят длъжника от отговорност.

Въззивниците са изпълнили задълженията си по договора, което е осъществено с факта на сключването на договора за взаимно учредяване на правото на строеж, с оглед на което следва да се приеме, че са изправна страна и в тяхна полза е възникнало потестативното право да развалят едностранно процесния договор.

По втория въпрос:

   Развалянето на договор за учредяване на право на строеж, може да се иска и след като строежът е осъществен. Страните по договора за учредяване право на строеж, могат да искат неговото разваляне по реда, предвиден в чл. 87, ал. 3 ЗЗД и след построяване на сградата, стига да са налице предпоставките за това, както и да е налице значително неизпълнение на задълженията по договора - арг. от чл. 87, ал. 4 ЗЗД /в този смисъл Решение № 607 от 24.06.2002 г. на ВКС по н. д. № 57/2002 г., II г. о.; Решение № 1003 от 30.12.2001 г. на ВКС по гр. д. № 420/2001 г., II г. о.; Решение № 318 от 27.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 273/2012 г., IV г. о./.

Независимо от наличието на предпоставките за разваляне на договора, законът поставя още едно допълнително условие, а именно неизпълнената част от задължението да е значителна с оглед на интереса на кредитора.

Поначало въпросът, дали частичното неизпълнение е съществено за кредиторовия интерес, се решава съобразно конкретно установените по делото факти и е в пряка зависимост от вида на договора и дължимите по него престации. Именно поради многообразието на договорите и особеностите на изпълнение на поетите с тях задължения, законодателят не е уредил общ за всички съглашения критерий, при който неизпълнението да се счита съществено. Стандарт при оценка на неизпълнението трябва да е стойността на работите, необходими за изграждане на вещта във вид, готов за ползване /така Решение № 318 от 27.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 273/2012 г., IV г. о./

За преценяване на това обстоятелство, съдът следва да съобрази приетата по делото съдебно-техническа експертиза на вещото лице М.Атанасова, която съдът приема за компетентна и безпристрастно изготвена. В същата е изразено становище за това, че сградата е изградена на етап груб строеж, монтирани са касите на прозорците, но не и дограма по фасадата, няма вътрешни врати, няма инсталации и довършителни работи, без мазилки и шпакловки, общите части са частично завършени. Преценена степента на незавършеност на сградата съобразно общия обем работа, необходим за изграждане на вещта във вид, готов за ползване, съдът достига до извод за незначителност по смисъла на чл. 87, ал. 4 от ЗЗД с оглед интереса на кредитора, което прави недопустимо развалянето на договора, макар и да са налице предпоставките за това.

Не могат да се споделят доводите на процесуалния представител на въззивниците, че частичното изпълнение е изцяло безполезно и при направен извод за незначителност на неизпълнената част, длъжникът по договора (въззиваемият) не може да бъде санкциониран за това, че няма да построи сградата и да осигури въвеждането й в експлоатация. Принципно не може да се отрече, че законът е дал възможности на кредитора да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или обезщетение за неизпълнение в случаите, когато длъжникът не изпълни точно задължението си – чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, т. е. правото да се развали е възможност, различна от посочената по чл. 79 от ЗЗД, при която е възможно да се търси компенсаторно (пълно парично) обезщетение. Допълнителна възможност предоставя и разпоредбата на чл. 80 от ЗЗД, която сочи, че когато задължението е за действие, което може да бъде извършено от друго лице, кредиторът има право да иска да му се разреши да извърши това действие за сметка на длъжника. Тоест недопустимостта на развалянето не изчерпва възможностите на кредитора, който е свободен да предприеме най-целесъобразното решение с оглед защита на своя правен интерес.

          С оглед гореизложеното, като е обосновал аналогичен краен извод и е отхвърлил иска по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, окръжният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

Няма искане за разноски от страна на въззиваемия.

Водим от горното, съдът

         

Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 431/15.05.2013 г. на Варненски окръжен съд по т. д. № 2913/2012 г.

          Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                     

2.