Р Е Ш Е Н И Е

 

308

                         

                гр. Варна,13.11.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав :

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

    ЧЛЕНОВЕ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                               КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

                           

при секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдията Кр.Генковска в.т.дело № 518 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по повод на въззивна жалба от В.С. и Р.С. против решение № 418/24.04.2014г. по т.д. № 2298/13г. на ВОС, с което въззивниците са осъдени солидарно да заплатят на „СЕВЕРОИЗТОЧНИ ИМОТИ” ЕООД сумата от 12600 евро с ДДС, представляваща договорено и неизплатено възнаграждение по договор за търговско посредничество при продажба на недвижим имот от 15.02.2010г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска– 02.09.2010г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 926,97лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 23.04.2010г. до подаване на исковата молба – 02.09.2010г., на осн. чл.51 вр. чл.49 ТЗ.

Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Въззивниците считат, че не са налице основания за солидарното им осъждане, доколкото се явяват обикновени съсобственици на продадения недвижим имот. Възразяват срещу приетите след първото по делото писмени доказателства, касаещи споразумение за заплащане на възнаграждение за посредничество от купувача им на ищеца. Считат, че заключението на СГЕ следва да се преценява в смисъл на последващо дописване от страна на посредника на съществени клаузи на договора за посредничество, за които въззивниците не са изявили воля. Молят да бъде отменено атакуваното решение на ВОС и се постанови ново с отхвърляне на исковете. Претендират присъждане на разноски.

В писмения си отговор въззиваемата страна „Североизточни имоти”ЕООД оспорва основателността на въззивната жалба. Претендира присъждане на разноски.

ВнАС прецени следното:

След решение № 166/05.12.2013г. по т.д. № 708/12г. на ВКС, постановено по чл.303,ал.1,т.5 ГПК, производството е останало висящо по исковете на „Североизточни имоти”ЕООД против  В.С. и Р.С. за солидарно заплащане на сумата от 12600 евро с ДДС, представляваща договорено и неизплатено възнаграждение по договор за търговско посредничество при продажба на недвижим имот от 15.02.2010г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 02.09.2010г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 926,97лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 23.04.2010г. до подаване на исковата молба – 02.09.2010г., на осн. чл.51 вр. чл.49 ТЗ.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за посредничество, който е изпълнен от страна на ищеца. Същият е свързал ответниците-продавачи с купувача, посочен по процесния договор – „АМЦСМП Св.Петка” АД, гр.Варна. Като между посочените лица в последствие е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот по НА № 27/23.04.2010г. Не е получил договореното възнаграждение и е поканил ответниците да му го заплатят.Претендира заплащане на договореното възнаграждение от 17 100 евро  с ДДС и 2000 лв. обезщетение за забава за периода 23.04.3010г.-02.09.2010г. / предвид решението на ВКС по чл.303, ал.1,т.5 ГПК спорът е висящ само за част от главницата, а именно – 12 600 евро с ДДС и за част от обезщетението за забава – 926,97лв./.

Като съобрази мотивите на ВКС в отменителното решение, ВнАС намира, че съобщението до настоящите въззивници за връчване на препис от исковата молба е редовно връчено на 01.12.2010г. чрез Р.С.. След като В.С. и Р.С. са оспорили представителната власт на адв.Савов и ВКС е преценил същото оспорване за основателно в коментираното отменително решение, то писменият отговор по т.д. № 1541/10г. на ВОС не изхожда от посочените ответници. Т.е. липсва депозиран от тях писмен отговор в законоопределения двуседмичен срок по чл.367, ал.1 ГПК. На осн. чл.370 ГПК В.С. и Р.С. губят правото да направят възражения и оспорват истинността на представен документ.

Следователно след преклузивния срок , едва при повторното гледане на спора пред първа инстанция , посочените ответници са изразили в молба от 21.12.2013г. становище за оспорване истинността на договора за извършване на оглед и този за посредничество от 15.02.2010г. Не са се задължавали да заплащат 3% от продажната цена на ищеца като възнаграждение по договор за посредничество.

В първото по делото с.з. на 04.02.2014г. ответниците са оспорили авторството на подписите си за възложители по процесния договор за посредничество. Изискали са оригинал на същия като твърдят , че има дописвания , поправки и добавяне на текст. Считат , че лицето С.Т. , което е оглеждало имота , никога не е представлявало болницата, която по-късно е закупила същия имот.

Съдът като съобрази становищата на страните, представените доказателства и приложимите към спора правни норми , намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявените искове са с правно осн. чл.51 вр. чл.49, ал.1 ТЗ и чл.86 ЗЗД.

Доколкото ответниците са пропуснали срока за оспорване истинността на процесния договор от 15.02.2010г. досежно авторството на документа в частта на подписите за възложители на В.С. и Р.С., то това тяхно възражение е недопустимо. Липсва и оплакване по въззивната жалба в тази насока. Следователно безспорно се установява сключването на договор за посредничество за продажба на недвижим имот по чл.49 ТЗ между страните.

Без значение за спора е кое лице е автор на ръкописния текст, отнасящ се до допълнителни индивидуализиращи данни на възложителите/ документ за самоличност и адрес за кореспонденция/, след като подписите за възложител са на посочените лица.

Видно от договора възложителите В.А. , В.С. и Р.С. са възложили на „Североизточни имоти”ЕООД да посредничи за продажба на недвижим имот на възложителите в землището на гр.Варна. Като изрично за купувач на имота страните са посочили АМЦСМП ”Св.Петка”АД с представител С.Т..

Не се спори , че с договор за покупко-продажба от 23.04.2010г. възложителите са продали на „АМЦСМП- Очна клиника Св.Петка”АД , представлявана от Т.М., процесния имот за сумата от 350 000 евро.

Възражение, че липсва идентичност между посочения по договора за посредничество купувач, на който посредника ще предложи имота и окончателния купувач, не е направено в срока за отговор на исковата молба по изложените вече в мотивите съображения. Дори и да бъде разгледано, то е неоснователно. Разликата между фирмата „АМЦСМП- Очна клиника Св.Петка”АД, с която е вписано в ТР юридическото лице, и „АМЦСМП-  Св.Петка”АД – както фактически е изписана фирмата на предвиждания от възложители и посредник купувач, не води до извод за разлика в субектите. Към датата на процесния договор – 15.02.2010г. в ТР са вписани две дружества със сходни наименования и седалище в гр.Варна - „АМЦСМП- Очна клиника Св.Петка”АД и „АМЦСМП-  Св.Петка”ООД като и двете се представляват от Т.М.. Така и последния в качеството си на свидетел дава показания, че в гр.Варна има две очни клиники и двете са с наименование „Св.Петка”, като и двете се управляват от него и че той е имал интерес да закупи имот за изграждане на очна болница.Който е и реализиран / НА № 27 от 23.04.2010г./, при това в кратък срок след сключване на договора за посредничество / 15.02.2010г./.

От друга страна изрично в договора за търговско посредничество страните, включително и въззивниците като възложители, са приели, че е налице връзка между юридическото лице, което ще купува имота, и лицето С.Т., което фактически е извършило оглед и което възложителите са възприели като представляващ юридическото лице. От свидетелските показания на Ст. С. се установява, че той е извършил оглед на имота, посочен му от „Североизточни имоти”ЕООД. Като

съобрази горното, и предвид потвърдената от свидетелите С. и М. фактическа обстановка, че към датата на процесните отношения / договор за посредничество и договор за покупко-продажба/ св.С. е живял на съпружески начала с дъщерята на св.М., съдът намира за изолирани и неподкрепени от останалия доказателствен материал показанията им , че св.С. независимо и самостоятелно е извършил оглед на процесния имот за други свои професионални нужди. 

Следователно съдът намира , че задълженията на „Североизточни имоти”ЕООД по договор от 15.02.210г. са изпълнени и на посредника се дължи договорено възнаграждение.

С оглед висящността на спора относно претендирано възнаграждение от 12 600 евро с ДДС, ирелевантно е обстоятелството дали към момента на подписване на договора за посредничество е съществувал ръкописният текст, касаещ точния размер на посочената по договора за посредничество продажна цена - 475 000лв. и този на договореното възнаграждение от 14 250 евро без ДДС и 17 100 евро с ДДС и кой е техният автор. От значение е, че в печатния текст и на представените копия, и в оригинала фигурира клауза за договорено възнаграждение за посредника в размер на „3/ три/% от продажната цена без ДДС”. А върху продажна цена от 350 000 евро ,обективирана по НА № 27/2010г., възнаграждението възлиза на 10 500 евро без ДДС или 12 600 евро с ДДС.

Тъй като процесния договор за търговско посредничество е търговска сделка от категорията на абсолютните такива, на осн. чл.286,ал.2 вр. чл.1,ал.1,т.4 ТЗ, то спрямо нея приложение намира правилото на чл.304 ТЗ . След като Валентин А., В.С. и Р.С. са поели задължение да заплатят договореното възнаграждение общо, то те се смятат за солидарни длъжници. Солидарните длъжници са обикновени другари, а не необходими и солидарността не се извежда от притежаваните от тях вещни права по отношение на недвижимия имот, а от характера на процесния договор, по който се търси изпълнение от посредника и от приложимите към него с оглед спецификата му правила.

Предвид гореизложеното искът по чл.51 вр. чл.49 , ал.1 ТЗ е основателен за сумата от 12 600 евро.

Обезщетение за забава върху неизплатеното възнаграждение се дължи според договора от момента на сключване на предварителен договор. Предвид липсата на такъв се съобразява датата на окончателния – 23.04.2010г. Искът по чл.86, ал.1 ЗЗД следва да се уважи за сумата от 926,97 лв.

Въззивниците дължат заплащане на разноски за настоящата инстанция на въззиваемата страна в размер на доказаните 1000лв. за адв.възнаграждение.

Водим от горното , съдът

 

                  Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 418/24.04.2014г. по т.д. № 2298/13г. на ВОС, с което В.С. и Р.С. са осъдени солидарно да заплатят на „СЕВЕРОИЗТОЧНИ ИМОТИ” ЕООД сумата от 12600 евро с ДДС, представляваща договорено и неизплатено възнаграждение по договор за търговско посредничество при продажба на недвижим имот от 15.02.2010г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска– 02.09.2010г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 926,97лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 23.04.2010г. до подаване на исковата молба – 02.09.2010г., на осн. чл.51 вр. чл.49 ТЗ.

 

ОСЪЖДА В.А.С. ЕГН ********** и Р.А. С. ЕГН ********** да заплатят на „СЕВЕРОИЗТОЧНИ ИМОТИ”ЕООД, ЕИК 148016150,представлявано от управителя И.С., сумата от 1000лв.,представляващи разноски за въззивната инстанция.

 

Решението може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от съобщението.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:          ЧЛЕНОВЕ: