Р Е Ш Е Н И Е   № 8

 

05.01.2018г., гр. Варна.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на пети декември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                               НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при участието на секретаря Ели Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 518 по описа на ВнАпС за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по жалба на „ ДОБЪР ДЕН“ ЕООД, ЕИК 124643931, подадена чрез адв. Н.В. ***, срещу решение № 123/22.08.2017г., постановено по т. д. № 41/2017г. по описа на Добрички окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният иск от въззивника срещу ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“– гр. София, ЕИК 040638060, с правно основание чл. 208, ал. 1 КЗ /отм./, за присъждане на разликата над 2 300 лв. до 25 100 лв., претендирана като дължимо обезщетение по застрахователен договор за застраховка “Каско“ с полица №15-0300/240/5000375/25.11.2015г., ведно със законна лихва, считано от 21.02.2017г. до окончателното изплащане на задължението.

Поддържайки доводи за неправилност на решението в отхвърлителната част, въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло. Инвокирани са оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на процесуалния закон, съставляващи необсъждане поотделно и в цялост на събраните по делото доказателства, както и за необоснованост. Твърди се, че след като откраднатият автомобил е разполагал с изправна GPS система и имобилайзер, а при установяване на кражбата са уведомени незабавно полицията и застрахователя, то неизпълнение на задължението по т. 50.7 от Общите условия по застраховатения договор - да не оставя в МПС която и да е от двете части на неговото свидетелство за регистрация в автомобила, не е от естество да способства за настъпването на застрахователното събитие и не е налице причинно – следствена връзка между двата факта.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване първоинстанционен съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването в отхвърлителната част, и е процесуално допустима.

Въззиваемото дружество ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ – гр. София, представлявано в процеса от адв. И.М., представя отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата и на направеното от въззивника доказателствено искане.

В проведеното открито съдебно заседание жалбата и отговорът се поддържат.

В обхвата на служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд намира, че решението на ДОС е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност. В обжалваната част същото е постановено при наличие на всички предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск, поради което е допустимо.

Съставът на ВнАпС, като взе предвид оплакванията в жалбата и становището на другата страна, прецени събраните по делото доказателства и съобрази приложимите законови разпоредби, приема следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният Добрички окръжен съд е бил сезиран с осъдителни искове с правно основание чл. 208, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от „ДОБЪР ДЕН“ ЕООД – гр. Добрич, срещу ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“– гр. София, за присъждане на сумата 25 100 лв., частично от 30 300лв., претендирана като обезщетение по застраховка „Каско” с полица №15-0300/240/5000375, за настъпило на 15.10.2016г. застрахователно събитие – кражба на застрахования л. а. „Мерцедес“, с ДК № ТХ 5555 ХК, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното погасяване на задължението.

Постановеното по спора решение № 123/22.08.2017г. не е обжалвано и е влязло в сила в осъдителната част, с която искът е частично уважен за сумата 2 300лв., ведно с акцесорната претенция за присъждане на законна лихва от датата на предявяване на иска. Размерът на присъденото застрахователно обезщетение е формиран въз основа на действителната стойност на лекия автомобил към датата на застрахователното събитие / кражба/ - 65 200 лв., възприета от заключението на неоспорена от страните оценителна експертиза, намалена с 50 %, на основание чл. 57 във вр. чл. 50, т.7 от ОУ, и приспадане на следните суми: сумата 1655.92 лв., изплатена по същия договор за предходно настъпило застрахователно събитие, и сумата 28 644.08лв. – доброволно платена от застрахователя, преди завеждане на исковата молба, за обезщетяване на вредите от процесното застрахователно събитие.

Следователно, в отношенията между страните е безспорно установено наличието на правопораждащия фактическия състав за основателността на прекия иск на застрахованото лице срещу застрахователя, по чл. 208, ал. 1 КЗ /отм./, за заплащане на застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователно събитие, в това число: валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско ”, сключено със ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“– гр. София за л. а. „Мерцедес“, с ДК № ТХ 5555 ХК по застрахователна полица № 15-0300/240/5000375; настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора - кражба на застрахования автомобил на 15.10.2016г.

Не са спорни между страните и обстоятелствата, че част ІІ от свидетелството за регистрация, ведно с талона за годишен технически преглед, талона ГО и сервизна книжка са били оставени в отнетия автомобил, както и че представител на застрахованото дружество е уведомил органите на полиция за отнемането на автомобила в срока по т. 52, раздел 14 от Общите условия.

Спорният въпрос, за разрешаване на които е сезиран въззивният съд, е свързан с размера на обезщетението и, по – конкретно, дали оставянето на част ІІ от свидетелството за регистрация на автомобила е основание за намаляване на застрахователното обезщетение на основание т. 57 във вр. т. 50.7 от ОУ.

Посочените договорни клаузи, като част от Общи условия, предоставени на застрахования при сключване на договора, са със следното съдържание:

Т. 50.7- Застрахованият се задължава да не оставя в МПС която и да е част от неговото свидетелство за регистрация.

Т. 57 – В случая на неизпълнение на задължение на застрахования по т. 50.7 и настъпване на застрахователно събитие – кражба на цялото МПС, застрахователят намалява застрахователното обезщетение с 50 %.

По идентични правни спорове е постановена непротиворечива практика на ВКС, несъобразяването с която би съставлявало основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, предл. 3 ГПК. Касационната инстанция е приела / напр. с Решение № 79 от 29.06.2012 по т. д. № 802/2011 г., ТК/ че придадената с чл. 33, ал. 4 от Наредба № 1-45/2000 г. функция на Част ІІ от свидетелството за регистрация / т. нар. малък талон/ да идентифицира превозното средство при движение на пътищата, не може да бъде изпълнена при неизпълнение на вмененото на водача задължение винаги да носи „малкия талон” при неговото ползване, като е счетено, че това неизпълнение способства за окончателното настъпване на последиците на застрахователно събитие, осуетявайки възможността на контролните орани за движение по пътищата да предотвратят евентуалнатата му кражба. Преценявайки, че това неизпълнение не е от естество да доведе до настъпване на самото застрахователно събитие, решаващият състав е приел, че конкретното неизпълнение - оставянето в автомобила на т. н. „малък талон”, е с характеристика, отговаряща на предпоставките по чл. 207, ал. 2, пр. второ КЗ /отм./и поради това е основание за намаляване на застрахователно обезщетение. В същия смисъл е и Решение № 211 от 6.12.2012 г. на ВКС по т. д. № 1029/2011 г., II т. о., ТК, с което е прието, че нарушението на задължението да не се оставя която и да е част от регистрационния талон на МПС в автомобила, изрично предвидено в застрахователния договор /ОУ,/ може да доведе до намаляване на съответното застрахователно обезщетение, съгласно чл. 207, ал. 2 КЗ при положение, че застрахователното събитие вече е настъпило.

Настоящият състав на ВнАпС, Първо търговско отделение, възприема изцяло създадената по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС, с оглед идентичността на материалноправния въпрос, по който са се произнесли съставите на касационната инстанция, със спорния въпрос по делото.

Сочените от въззивника обстоятелства, че откраднатият автомобил е разполагал с изправна GPS система и имобилайзер, а при установяване на кражбата са уведомени незабавно полицията и застрахователя, действително нямат отношение при преценката за прилагане на договорните клаузи на т. 57 и т. 50.7 от ОУ. Съгласно чл. 207, ал. 1 и ал. 2 КЗ/ отм., застрахованият е длъжен да предпазва застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на застрахователя и компетентните органи за отстраняване опасността от вреди и ограничаване на риска от окончателното им настъпване. При неизпълнение на това задължение застрахователят има право да прекрати застрахователния договор само ако не е настъпило застрахователното събитие, а в случай на настъпване на такова - да намали съответното застрахователно обезщетение. Неизпълнението на изрично вменено на застрахования задължение, както и последиците от това неизпълнение, са уговорени между страните с валидни договорни клаузи. Нарушението на задължението по т. 50.7 от ОУ е от естество да способства за окончателното настъпването на застрахователното събитие, осуетявайки възможността за разкриване на извършителя му, който се легитимира като оправомощен водач на открадния лек автомобил именно с част ІІ от свидетелството за регистрация. При тази характеристика на нарушението, за да намери приложение санкционната клауза на т. 57 от ОУ не е необходимо застрахователят да провежда доказване за обективно установяване на причинна връзка между неизпълнението на конкретното задължение и настъпването на застрахователното събитие. Ищецът не само не носи тежестта за доказване на причинна връзка, но и това би било невъзможно, тъй като обективното свързване на конкретното престъпление с нарушеното задължение предполага разкриване на извършителите и пълно изясняване на механизма на престъплението.

По тези съображения въззивният съд намира, че предявеният иск е неоснователен и подлежи на отхвърляне за размера над сумата 2 300 лв., до която е присъдено обезщетение за процесното застрахователно събитие с необжалваната част от решението на ДОС, ведно с акцесорната претенция за законна лихва.

Поради съвпадение на правните изводи на двете съдебни инстанции по предмета на спора пред въззивната инстанция, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

 

С оглед резултата от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и предвид направеното искане за присъждане съдебно– деловодни разноски от процесуалния представител на въззиваемото дружество, с прилагане на списък по чл. 80 ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да заплати сумата 1333 лв. лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ.

 

Воден от горното съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 123/22.08.2017г., постановено по т. д. № 41/2017г. по описа на Добрички окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният иск от „ ДОБЪР ДЕН“ ЕООД – гр. Добрич, ЕИК 12464393, срещу ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“– гр. София, ЕИК 040638060, с правно основание чл. 208, ал. 1 от КЗ /отм./, за присъждане на разликата над 2 300 лв. до 25 100 лв., претендирана като дължимо обезщетение по договор за застраховка “Каско“ по полица №15-0300/240/5000375/25.11.2015г., ведно със законна лихва, считано от 21.02.2017г. до окончателното й изплащане.

В останалата част решението на ДОС не е обжалвано и е влязло в сила.

ОСЪЖДА „ ДОБЪР ДЕН“ ЕООД – гр. Добрич, ЕИК 124643931, да заплати на ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“– гр. София, ЕИК 040638060, сумата 1333 лв. / хиляда триста тридесет и три лева/, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                        2.