Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№  345/05.12.2014г.                                           гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                          търговско   отделение

на       единадесети ноември                                        Година 2014

в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.Аракелян                                                                    ЧЛЕНОВЕ:  М.Недева

                                                             А.Братанова

                 

при секретаря : Д.Ч.

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело №  519   по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното :

     Производството по делото е образувано по подадена въззивна жалба от „Ж” ЕООД, гр.София, ул.”Пиротска” № 9, ЕИК 831750933 представлявано от управителя И Н И против решение № 144/03.06.2014г. на Разградския окръжен съд, постановено по т.д. № 11/2013г., с което  „К У А” ЕООД, ЕИК 117631576, гр.Кубрат е обявено   В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, постановено е  прекратяване на дейността му, както и на правомощията на органите му, постановена е и  обща възбрана и запор върху имуществото на дружеството, както и  започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността и разпределение на осребреното такова. Въззивникът релевира доводи за  неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, които основно се свеждат до това, че не са му изплатени присъдените с решение № 28 /31.05.2013г.  на РзОС, постановено по т.д. № 11/2013г. разноски в размер на 4 150лв, както и другите разноски по несъстоятелността, предявени по реда на чл.685 от ТЗ,  включени в списъка на приетите от синдика вземания и  одобрени от съда с определение № 53/31.10.2013г. по  същото т.д. № 11/2013г. Въз основа на горното въззивникът прави извод, че обявеният в несъстоятелност длъжник  не разполага с парични средства за покриване на началните разноски на производството, както и на разноските по несъстоятелността, изчерпателно изброени в разпоредбата на чл.723 ТЗ, които не са и предплатени по реда на чл.629б ТЗ. Длъжникът не разполага и с бързоликвидни краткотрайни активи, които да покрият разноските, в докладите на синдика също липсват данни за наличието на парични средства за постигане на посочената цел. С оглед установеността на тези факти моли съда да отмени обжалваното решение, като вместо него постанови друго, с което на осн.чл.632 ал.5 вр.ал.1 ТЗ, вр.чл.629б ТЗ едновременно с постановяване прекратяване дейността на предприятието на длъжника и обявяването му в несъстоятелност, да постанови СПИРАНЕ на производството по несъстоятелност, като укаже на кредиторите, че ако в едногодишния срок по чл.632 ал.2 ТЗ не поискат неговото  възобновяване, същото ще бъде прекратено, а дружеството – заличено от търговския регистър съобразно новелата на чл.632 ал.4 ТЗ.

Въззиваемата страна не е изразила становище по жалбата.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

С решение № 28/31.05.2013г., постановено по т.д. № 11/2013г. на РзОС е обявена неплатежоспособността на „К У А” ЕООД, ЕИК 117631576, гр.Кубрат с  начална дата – 12.03.2013г., открито е производство по несъстоятелност, допуснато е обезпечение чрез налагане на обща възбрана и запор върху имуществото му  и е назначен временен синдик. С решение № 332/28.11.2013г. по в.т.д. № 552/2013г.на ВнАпС началната дата не неплатежоспособността е променена на 01.06.2011г.

С определение № 53/31.10.2013г. съдът по несъстоятелността е одобрил списъка на приетите от синдика вземания,  обявен в ТР на 7.11.2013г., а с определение № 289/14.12.2013г. – и списъка на служебно приетите от синдика вземания, обявен в ТР на 16.12.2013г.

Тъй като до изтичане на предвидения в чл.698 ал.1 ТЗ едномесечен срок от обявяването в ТР на определението на съда за одобряване на списъка на приетите вземания по чл.692 ТЗ план за оздравяване на предприятието на длъжника не е предложен, съдът по несъстоятелността е постановил обжалваното решение в производство по чл.710 ТЗ, като е обявил длъжника в несъстоятелност, постановил е прекратяване на дейността му, както и на правомощията на органите му, обща възбрана и запор върху имуществото му и започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността, вкл. и разпределение на осребреното имущество.

Съгласно разпоредбата на чл.632 ал.1-4 вр.ал.5 ТЗ вр.чл.629б ТЗ когато  липсва имущество от масата на несъстоятелността, което да бъде заделено за осъществяване на производството, съдът по несъстоятелността определя сумата, която е необходима, за да продължи то, дава срок на кредиторите да предплатят необходимите разноски и едва  при неплащане от тяхна страна постановява спиране. Искането за спиране се отправя до съда по несъстоятелността. За да бъде направен извода, че липсват разноски за продължаване на производството, следва да бъде преценена и възможността бързоликвидно имущество от масата на несъстоятелността да бъде осребрена за тези нужди по реда на чл.639б ТЗ. Синдикът има правомощието и задължението да издири и посочи такова имущество, в която хипотеза е изключено наличието на основание за спиране на производството по чл.632 ал.5 ТЗ.

Видно от доклада на синдика Д В Х – вх.№  2590/20.06.2014г. на РзОС, с оглед извършената инвентаризация на имуществото на длъжника, в масата на несъстоятелността се намират вещи, чиято собственост и правен статут са предмет на  уточняване. Предприети са от синдика действия по оценяване на имуществото  предвид постановеното осребряване с решение № 144/03.06.2014г. на РзОС по т.д. № 11/2013г.  С определение № 201/15.07.2014г. съдът по несъстоятелността е дал разрешение на синдика да извърши по реда на чл.717а- 717е ТЗ  и във връзка с актуализирана оценка продажба на движими вещи, посочени в молба от 14.07.2014г.  При това положение преценката за наличието или не на разноски за продължаване на производството по несъстоятелност следва да бъде направена  от компетентния за това съд по несъстоятелността  и след събиране на съответните доказателства.

Към момента на постановяване на обжалваното решение  с такава преценка не е бил сезиран компетентния съд, поради което тя не може да бъде предмет на настоящия инстанционен контрол.

По изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Въззиваемата страна не е направила искане за присъждане на разноски, поради  което съдът не присъжда такива.

Водим от горното, съдът

 

                                          Р       Е       Ш      И       :

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 144/03.06.2014г. на Разградския окръжен съд, постановено по т.д. № 11/2013г.

Разноски не се присъждат.

Решението да се впише в особената книга, водена по реда на чл.634в ал.1 от ТЗ от Разградския окръжен съд.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му.

 

 

 

 

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :