Р Е Ш Е Н И Е

 

60 / 17.03.2017 г.,  гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ в открито  съдебно заседание на 22.02.2017 год. в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА БРАТАНОВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

                                                                       НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

При секретаря Д.Ч. като разгледа докладаваното от съдия А.Братанова в.т.д.№ 519/2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.258 и следв. ГПК и е образувано по въззивна жалба от И.П.А. против Решение № 750/06.06.2016 год., постановено по гр.д.№ 3276/2015 год., с което ВОС  е ОТХВЪРЛИЛ предявените от И.П.А., ЕГН **********, с адрес *** срещу „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, ЕИК 813071350, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. Владислав Варненчик № 92, искове с правно основание чл. 57, ал. 1 от ЗПУПС и чл. 86 от ЗЗД: за осъждане на ответника да заплати сумата от 46 001,92 лева, представляваща обезщетение за претъпени имуществени вреди, причинени в резултат на извършени банкови операции от служител на ответника на 28.05.2012 г., изразяващи се в закриване на срочен депозит от 23.05.2012 г. и изплащане на сума в размер на 46 001,92 лв., без знанието и съгласието на ищцата, ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждането на иска до окончателното й изплащане; за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 16 544,67 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от датата на извършване на неправомерните банкови операции до дата на завеждане на исковата молба.

Основателността на предявената въззивна жалба се оспорва в писмен отговор на насрещната страна - „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД.

Въззивната жалба е предявена в срок, от надлежна  страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Въззивната жалба е допустима и надлежно администрирана.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

I.По предмета на спора:

Производството по делото е образувано по предявени от И.П.А. обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 57 ал.1 от ЗПУПС и чл. 86 от ЗЗД.

В исковата молба ищцата излага, че е била клиент на ответната банка и имала открита банкова сметка ***а 50 000 лв. Сочи, че в периода от 24.11.2011 г. до 28.05.2012 г. са извършвани множество банкови операции, откриване и закриване на срочни депозити на нейно име и изплащане на суми по тях, за които операции ищцата не е давала своето съгласие и не е одобрявала същите.

Претендира се възмездяване на вреда, изразяваща се в липса на сумата от 46 001, 92 лева – крайно салдо по движението на банковите сметки на ищцата към 28.05.2012 год. / така стр. 3 от исковата молба/.  Съпоставката между хронологично изброените банкови операции, размера на претенцията и уточнението за начина на определянето й  сочи, че предметът на спора е сведен до отговорността на банката за неразрешена платежна операция от 28.05.2012 год., изразяваща се според твърденията в исковата молба в закриване на срочен депозит от 23.05.2012 год. и касово изплащане на крайното налично кредитно салдо по депозитната сметка в размер на  46 001, 92 лева.

Претендира се и присъждане на обезщетение с правно основание чл. 86 ЗЗД, което съобразно приложения към исковата молба лихвен лист /с. 7/ страната начислява, считано от 28.05.2012 год

Обжалванията съдебен акт е постановен в съответствие със съдебно предявеното право при правопораждащ ЮФ за отговорността на банката – неоторизирано закриване на срочен депозит от 23.05.2012 год. и касово заплащане на сумата от 46 001, 92 лева на 28.05.2012 год. в полза на лице, различно от титуляра или негов пълномощник. На посоченото основание, решението на ВОС съставлява валиден и допустим съдебен акт.

Предявената въззивна жалба обективира нарочно оплакване, че съдът не се е произнесъл по отговорността на банката за всички твърдяни вредоносни действия, предхождащи 28.05.2012 год., респ. че недопустимо е стеснил предмета на спора до такъв за обезвреда на вреди, произтичащи от липса на сумата от 46 001, 92 лева - крайно салдо на депонента.

 Възражението е неоснователно. Изброените в хронологичен порядък неоторизирани действия на доставчика на  платежни услуги, считано от 2011 год. не са въведени в предмета на спора като правопораждащи юридически факти за претендираната отговорност и не са в причинно следствена връзка с твърдяната вреда – липсата на крайна, а не на междинна депозитна наличност. По изложените съображения, изброените множество банкови операции, предхождащи  закриването на срочния депозит от 23.05.2011 год. чрез касово плащане на 28.05.2011 год. не са предмет на спора и съдът не дължи произнасяне по техния вредоносен характер.

Уточненията на страната с допълнителна молба от 25.10.2016 год., сочещи, че предмет на спора са операции, предшестващи 23.05.2012 год. не следва да се кредитират, тъй като съставляват недопустимо изменение на предявения иск.

Следва да се има предвид и последващото уточнение на въззивната страна в о.с.з.  пред въззивната инстанция на 22.02.2017 год., че претендираната сума е във връзка със срочен депозит от 23.05.2011 год. и че предните операции са „просто изброени“.   

II. По съществото на спора:

Ищцата обосновава претенцията си с представена история на банкова сметка ХХ ХХ ХХХХХХХХХХХХХХХХ за периода от 21.10.2008 г. до 09.04.2014 г.

Извлечението, ведно с представените от ответника писмени доказателства, л.63-112  сочат, че  в периода,  следващ първата посочена дата в исковата молба – 24.11.2011 год. между страните са били сключвани множество договори за срочен депозит. Всеки от сключените договори е съпътстван с откриването на самостоятелна банкова депозитна сметка. Същевременно, всеки от срочните депозити се обслужва от т.н. сметка за обслужване на депозита /обслужваща сметка/, която е една и съща за целия период на сложилите се правоотношения между страните - ХХ ХХ ХХХХХХХХХХХХХХХХ. Титуляр на отделните депозитни сметки и на общата обслужваща сметка е И.П.А..

Същевременно, хронология та на осъществени банкови операции сочи, че всяка от срочните депозитни сметки се учредява след дебитиране на обслужващата такава. Прекратяването на срочния депозит води пък до кредитиране на обслужващата сметка със сума, равна на сумата по депозита, ведно с начислената лихва.

Между страните е бил сключен договор за срочен депозит на 24.11.2011 г., като сумата на депозита е възлизала на 50 000 лв.. Срочният депозит е бил прекратен предсрочно на 27.12.2011 год.  като по нареждане на И.П.А. депозитната сметка е била дебитирана със сумата от 50 000 лева, респ. обслужващата сметка кредитирана със сумата от 50 122, 92 лева /депозираната сума, ведно с начислената лихва/ - така извлечение, представено с исковата молба. Сочената платежна операция е в съответствие с искане за прекратяване на срочен депозит от 27.12.2011 год., в което е обективирано нареждането на депонента сумата да се преведе по обслужващата сметка ХХ ХХ ХХХХХХХХХХХХХХХХ /л.67/.

На 27.12.2011 г. е бил сключен договор за срочен депозит с размер      50 022,92 лв. и срок на депозита 1 месец, също с уговорка за автоматично подновяване. Същият е бил прекратен предсрочно на 05.03.2012 г. като по нареждане на И.П.А. депозитната сметка е била дебитирана с депозираната сума, респ. обслужващата сметка кредитирана със сумата от 50 252, 46 лева /депозираната сума, ведно с начислената лихва/ - така извлечение, представено с исковата молба. Сочената платежна операция е в съответствие с искане за прекратяване на срочен депозит от 05.03.2012 год., в което е обективирано нареждането на депонента сумата да се преведе по обслужващата сметка ХХ ХХ ХХХХХХХХХХХХХХХХ /л.71/.

На 05.03.2012 г. е бил сключен договор за срочен в размер на 112 000 лв., който е бил прекратен предсрочно на 09.04.2012 г. По нареждане на И.П.А. депозитната сметка е била дебитирана с депозираната сума, респ. обслужващата сметка кредитирана със сумата от 112 210 лева /депозираната сума, ведно с начислената лихва/ - така извлечение, представено с исковата молба. Сочената платежна операция е в съответствие с искане за прекратяване на срочен депозит от 09.04.2012 год., в което е обективирано нареждането на депонента сумата да се преведе по обслужващата сметка ХХ ХХ ХХХХХХХХХХХХХХХХ /л.76/.

На 09.04.2012 г. е бил сключен договор за срочен депозит в размер на 112 063,74 лв., който е бил прекратен предсрочно на 02.05.2012 г.  Прекратяването на срочния депозит е съпроводено с идентично дебитиране на депозитната сметка, респ. кредитиране на обслужващата такава /така искане – л.80/.

На 03.05.2012 г. е бил сключен договор за срочен депозит в размер на 87 000 лв., който е бил прекратен предсрочно на 14.05.2012 г. Прекратяването на срочния депозит е съпроводено с идентично дебитиране на депозитната сметка, респ. кредитиране на обслужващата такава /така искане – л.84/.

На 14.05.2012 г. е бил сключен договор за срочен депозит в размер на 64 000 лв., който е бил прекратен предсрочно на 15.05.2012 г. Прекратяването на срочния депозит е съпроводено с идентично дебитиране на депозитната сметка, респ. кредитиране на обслужващата такава /така искане – л.88/.

На 15.05.2012 г. е бил сключен договор за срочен депозит в размер на 54 000 лв. който е бил прекратен предсрочно на 19.05.2012 г. Прекратяването на срочния депозит е съпроводено с идентично дебитиране на депозитната сметка, респ. кредитиране на обслужващата такава /така искане – л.92/.

На 19.05.2012 г. е бил сключен договор за срочен депозит в размер на 50 003 лв. който е бил прекратен предсрочно на 23.05.2012 г. Прекратяването на срочния депозит е съпроводено с идентично дебитиране на депозитната сметка, респ. кредитиране на обслужващата такава /така искане от 23.05.2012 год.  – л.96/.

На 23.05.2012 г. е бил сключен договор за срочен депозит в размер на 46 000 лв. който е бил прекратен предсрочно на 28.05.2012 г. Прекратяването на срочния депозит е съпроводено с идентично дебитиране на депозитната сметка, респ. кредитиране на обслужващата такава /така искане от 28.05.2012 год.  – л.100/.

След изпълнение на всички сочени действия в тяхната хронологична последователност положителното салдо по обслужващата банкова сметка *** И.П.А. възлиза на 46 001, 92 лева.

С нареждане – разписка от  28.05.2012 год. /л.101/ страната е изтеглила от разплащателната си сметка № ХХ ХХ ХХХХХХХХХХХХХХХХ / а не от депозитната такава/ сумата от 17 000 лева, отразена като дебитна операция по сметката. При съобразяване на горните платежни операции, крайното салдо за деня 28.05.2012 год. по обслужваща сметка  ХХ ХХ ХХХХХХХХХХХХХХХХ възлиза на 29 959, 41 лева.

Съобразно заключението на СГЕ, всички коментирани волеизявления във връзка с откриването и закриването на срочни депозити и прехвърляне на депозитни суми по обслужващата банкова сметка *** И.П.А. и съдържат нейни автентични подписи.

Пред въззивната инстанция се поддържат доводи за неавтентичност, обосновани единствено с отсъствие на страната и пътуването й в чужбина. ВОС е приел от фактическа страна, че И.А. е напуснала Република България през ГКПП Аерогара София на 18.05.2012 г.. По делото е представена  платена хотелска резервация за хотел в Париж на името на В. Д., И.А. и сина им В. Д. с дата на настаняване 18.05.2012 год. и дата на напускане – 21.05.2012 год.  Отсъствие за период последващ 21.05.2012 год. по делото не е установено. Представените извлечения от разплащателната сметка на ищцата сочат теглене на суми на POS във Франция на 20.05.2012 год., но не и на дата, последваща 21.05.2012 год.  Вписаната в извлечението дата 22.05.2012 год. е датата на осчетоводяване на операцията по кредитната карта на ищцата, а не дата на осъществяване на транзакцията.

 Установеното в производството отсъствие на ищцата в периода 18-21.05.2012 год. има релевантно значение единствено за автентичността на наредените от титуляра банкови операции в периода на отсъствие. В посочения период са осъществени нареждания от титуляра по закриване на срочен депозит с нареждане от 19.05.2012 год. и превод на депозитната сума от 54 001, 80 лв по разплащателна сметка. В посочения период е разкрит и нов срочен депозит  от 19.05.2012 год. за сумата от 50 003лева. Единствените ефективно осъществени плащания са чрез посттерминал във Франция като е очевидна целта по освобождаване на депозитни суми с цел усвояването им в чужбина. Фактът на закриване на срочния депозит от 19.05.2012 год.; трансфериране на депозитните средства по разплащателна сметка и откриването на нов срочен депозит от 19.05.2012 год. не обуславя претендираната в настоящото производство вреда, индивидуализирана като крайно салдо. Дори и при доказана неавтентичност на коментираните платежни операции, същите не биха могли да обосноват извод за претърпяни загуби от титуляра, тъй като средствата от закрития депозит са пренасочени по обслужващата разплащателна сметка на страната, а в последствие по новоучреден срочен депозит. Разликата е ефективно изтеглена чрез кредитната карта на страната в чужбина.

Следователно – описаните хронологично осъществени и автентични банкови операции сочат, че към 28.05.2012 год. депозитната сметка на страната е била закрита чрез превод на депозираните парични средства по обслужващата й разплащателна сметка. По делото не е установеното наличието на неразрешени платежни операции. Не е установена и твърдяната липса на сумата от 46 001, 92 лева от патримониума на ищцата. Всички платежни операции във връзка със закриването на срочни депозити имат за последица прехвърлянето на средства по обслужващата сметка на страната, но не и ефективно теглене на средства от депозитната сметка, каквото се твърди.  На посоченото основание, претенцията за обезвреда по чл. 57, ал.1 ЗПУПС е неоснователна . Неоснователността на главната претенция обуславя и неоснователност на акцесорното притезание с правно основание чл. 86 ЗЗД.

За пълнота на изложението, следва да се посочат и последващо осъществените разпоредителни действия с вложените суми, които съставляват отделни и самостоятелни платежни операции по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗПУПС и не са предмет на предявена претенция с правно основание чл. чл. 57 ал.1 от ЗПУПС:

На 30.05.2012 г. е бил сключен договор за срочен депозит в размер на 29 000 лв., който е бил прекратен предсрочно на 19.06.2012 г.  и разплащателната сметка на страната е била заверена със сумата от 29 004, 59 лева /нареждане – разписка от 19.06.2012 год., л.105/.

Представени са платежни нареждания за последващо теглене на каса на суми в размер на 3 000 лв., съответно от дати 19.06.2012 г., 20.06.2012 г., 21.06.2012 г., 25.06.2012 г., 26.06.2012 г., 02.07.2012 г., както и сума в размер на 8 000 лв. на 04.07.2012 г.; сума в размер на 2000 лева на 21.11.2012 год.  и сума в размер на 200 лв. на 28.11.2012 г.

Изцяло ирелевантни са и възраженията на страната, черпени от събраните по делото гласни доказателства – показания на св. В.Драндалова.  Показанията на свидетеля пред съда касаят обичайния ред на извършване на банкови операции, както и теглене на сума след крайната дата, на която се твърди извършването на неразрешени банкови операции.

Представените обяснения от лицата  В. К. Д., Д. И. А. и С. Г. П., дадени в хода на извършена полицейска проверка  имат за предмет съставянето на банкови документи и подписването им от ищцата на дати 03.07.2012 г. и 05.07.2012 г. и са ирелевантни за спора. Същите съставлява и недопустим доказателствен източник, тъй като не са събрани устно и непосредствено в настоящия процес.

При формиране на изводи относно основателността на претенцията, съдът не обсъжда възражението на банката – доставчик на платежни услуги за погасяване на правата на титуляра да претендира възстановяване на стойността на неразрешената платежна операция по чл. 55, ал.1 ЗПУПС. Възражението не е наведено своевременно с отговора на исковата молба, поради което и на основание чл. 133 ГПК и ТР № 1 от 09.12.2013 по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 4 е недопустимо.

 С оглед на изложеното, решението на ВОС следва да бъде потвърдено.  

В полза на въззиваемата страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, на основание чл. 78, ал.8 ГПК във вр. чл. 37 ЗПП.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 750/06.06.2016 год., постановено по гр.д.№ 3276/2015 год. по описа на ВОС.

ОСЪЖДА И.П.А., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, ЕИК 813071350, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. Владислав Варненчик № 92 сума в размер на 300 лв., представляващи разноски в производството пред ВАпС, на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК.

Решението може да се обжалва в 1-месечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                 ЧЛЕНОВЕ: